Македонска азбука
Македонската азбука е вариант на кирилицата, която се използва в Република Македония. Разработена е от Крум Тошев, Круме Кепески и Блаже Конески, които от своя страна за основа вземат сръбската фонетична азбука на Вук Караджич и творбата на Кръсте Мисирков „За македонцките работи“. Азбуката е официално приета от АСНОМ, през 1945 година, след съгласието, дадено от Централният комитет на Югославската комунистическа партия.
Съдържание |
Произход [редактиране]
Македонската литературна норма се говори от около 2 милиона души в Република Македония. Чрез нея се изписва диалектната форма на българския език, говорен в днешната територия Македония.
Азбука [редактиране]
Македонската азбука съдържа следните букви:
Аа, Бб, Вв, Гг, Дд, Ѓѓ, Ее, Жж, Зз, Ѕѕ, Ии, Јј, Кк, Лл, Љљ, Мм, Нн, Њњ, Оо, Пп, Рр, Сс, Тт, Ќќ, Уу, Фф, Хх, Цц, Чч, Џџ, Шш
Неприсъстващите в българската кирилица букви са:
| ѓ — гь | ќ — кь |
| ѕ — дз | џ — дж |
| љ — ль | њ — нь |
| ј — й,ь |
Характерни букви [редактиране]
Македонската литературна норма съдържа малък брой уникални фонеми, а оттук и нуждата за специфични македонски букви. Кодификацията на македонския книжовен език през 1944 година, води година по-късно до приемането на азбука, която е основана предимно на сръбската фонетична азбука на Вук Караджич. Това довежда до последваща критика от български езиковеди, a така също и на някои езиковеди от Република Македония, сочеща „сърбизацията“ на езика. Все пак, обосновката за приемане на фонетична азбука би могла да бъде обяснена и чрез изследване на по-ранни македонски текстове, а именно известната книга на Кръстьо Мисирков „За Македонцките Работи“.
В „За Македонцките работи“ Мисирков използва комбинациите г' и к' за да представи фонемите (гь) и (кь), докато Марко Цепенков използва гь и кь. Все пак се налагат буквите Ѓ и Ќ.
Буквата Ѕ в кирилицата произхожда от ЅѢЛО, която е осмата буква в старобългарската азбука. Отначало румънската кирилица и руската кирилица също съдържат буквата Ѕ. Румънската кирилица излиза от употреба в 1860, а буквата Ѕ е премахната от руската кирилица в началото на 17 век. Въпреки че, е омограф на S в латиницата, двете букви не са сродни.
Буквите Љ и Њ са безспорно от сръбски произход, но техните предшественици са ясно илюстрирани като Л' и Н' в книгата на Мисирков, а в още по-ранни текстове като ЛЬ и НЬ.
В „За Македонцките работи“ Мисирков използва буквата I там, където днес се използва J. Ј и Џ са заети от сръбската кирилица.
Букви с ударение
Буквите с ударение ѐ, ѝ и ô не се приемат за отделни или ударени букви (така както във френски, например). По-скоро те са стандартните букви е, и и о, които имат знак за ударение само в думи с двойно значение (например: сѐ се врти - всичко се върти; не нѐ информираа - не ни информираха; дојде и ѝ кажа - дойде и ѝ каза; во ôд - в ход).
Вижте също [редактиране]
Литература [редактиране]
- Иван Кочев, Иван Александров. Документи за съчиняването на "македонския книжовен език" // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861-2277.
Външни препратки [редактиране]
- Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998
Бележки [редактиране]
- ↑ Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.17.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
