Ѕ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кирилска буква S
Cyrillic letter Dze - uppercase and lowercase.svg
Цифрова стойност: 6
Уникод (hex)
Главна: U+0405
Mалка: U+0455

S, ѕ (произнася се дзъ) e буква от кирилицата. Присъства в старобългарската и църковнославянска азбука. В македонската азбука е 10-та по ред и обозначава звучната венечна преградно-проходна съгласна /ʣ/ ([дз]). В старобългарската азбука има название ѕѣло (произнася се дзело, съответно в църковнославянскаѕѣлѡ (произнася се зело. В глаголицата се изписва така Glagolitic dzelo.svg, а в класическата старобългарска кирилица е изписвана по три различни начина – в S-образна форма, в огледален вид и като видоизменен вариант на буква , изглеждаща като „зачеркнато Z“ . В глаголицата има цифрова стойност 8, а в кирилицата – 6.

Произход[редактиране | edit source]

Произходът на глаголическата буква „дзело“ е неясен. Кирилското начертание на буквата S вероятно произлиза от гръцката лигатура стигма (Ϛ, ϛ), имаща същата цифрова стойност (6), и сходство в произношението ([ст] у гърците, [дз] у славяните). Кирилската буква S и латинската S притежават общ произход. Латинската буква произлиза непосредствено от гръцката сигма (Σ, σ, ς), така както кирилската произлиза от двете букви Στ, στ.

Употреба[редактиране | edit source]

Първоначално звуковата стойност на буквата S се е отличавала от З. Звукът S представлява меко [дз] или [з], произлизащо при редуцирането на [г]: мъногъ/мъноѕи, нога/ноѕѣ, растръгати/растрьѕати и т. н. Още в старобългарския период различието между S и З започва да намалява, като в църковнославянската книжнина от средата на 17 век има условен характер:

  • различават се по своята цифрова стойност (S=6, З=7);
  • буква S се използва в корена на думата ѕвѣзда, ѕвѣрь, ѕеліе, ѕлакъ, ѕлый, ѕмій, ѕѣлѡ и техните производни;
  • във всички останали случаи се пише З;
  • в думата зелен и нейните производни, тъй като не се смятат за свързани със ѕеліе и също се пише със З.

В първоначалния вариант на руския граждански шрифт по времето на Петър I буквата S е представлявала звука [з]. Поради това през 1708 г. буква З е премахната, но през 1710 г., във втория вариант на гражданския шрифт, буква З е възстановена, а S е премахната. Впрочем и двата варианта на гражданският шрифт са използвани паралелно до 1735 година, която се смята за окончателната дата на премахването на буквата S.

Буква S рядко се използва до към средата на 20 век в сръбския граждански печат, чийто правопис е по-близък до църковнославянския в сравнение с руския.

В новосъздадената македонска азбука S е въведена от Езиковите комисии на АСНОМ на 4 декември 1944 година след гласуване (10 гласа „за“, 1 „против“), в която S е след З, въпреки че в старобългарската и църковнославянска азбука подреждането им е обратно.

Литература[редактиране | edit source]

  • Іеромонахъ Алипій (Гамановичъ). Грамматика церковно-славянскаго языка. Jordanville (N. Y.): Типографія пр. Іова Почаевскаго, Свято-Троицкій монастырь, 1964.
  • Архимандрит д-р Атанасий Бончев. Речник на църковнославянския език. Том I. София: Народна библиотека «Св. Св. Кирил и Методий», 2002. ISBN 954-523-064-9.
  • В. А. Истрин. Развитие письма. М.: Изд-во АН СССР, 1961.
  • Кочев, Иван, Иван Александров. Документи за съчиняването на «македонския книжовен език» // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861-2277.
  • Старославянский словарь (по рукописям X—XI веков). Под ред. Р. М. Цейтлин, Р. Вечерки, Э. Благовой. М.: Русский язык, 1994. ISBN 5-200-01113-2.

Външни препратки[редактиране | edit source]