К, к e буква от кирилицата. Обозначава беззвучната заднонебна преградна /k/. Присъства във всички славянски кирилски азбуки (11-та в българската, 12-та в руската, беларуската и сръбската, 13-та в македонската) и 15-та в украинската. Използва се също така и в азбуките на народите от бившия СССР. В старобългарската азбука има название како, съответно в църковнославянска — какѡ. В глаголицата се изписва така 
, а в кирилицата — К. И в двете азбуки има цифрова стойност 40. Произлиза от гръцката буква Капа κ. Аналогична е по форма на латинската буква K, като обикновено само малката форма на буквата се изобразява различно. Кирилското малко к в почти всички случаи се изобразява с къса чертичка за разлика от латинското k, при което тя се изобразява удължена.
, а в кирилицата — К. И в двете азбуки има цифрова стойност 40. Произлиза от гръцката буква Капа κ. Аналогична е по форма на латинската буква K, като обикновено само малката форма на буквата се изобразява различно. Кирилското малко к в почти всички случаи се изобразява с къса чертичка за разлика от латинското k, при което тя се изобразява удължена.
