Б, б е втората буква от всички славянски и в голяма част от кирилицата. Обозначава звука /b/. В старобългарската азбука има название букы, съответно в църковнославянска — буки, което на съвременен български означава просто буква. В глаголицата се изписва така
и има цифрова стойност 2, а в кирилицата — няма цифрова стойност. Според някои специалисти кирилската буква Б произлиза от прабългарските руни, според други е модификация на гръцката буква β (бета).
Главно Б със стандартен и сръбски/македонски вариант на малкото б
Буквата Б има различно ръкописно изписване в сръбската, а оттам и в македонската кирилска азбука. В българският ръкописен вариант главната буква Б се изписва нещо като на h-образно под тилда, докато в сръбското и македонско ръкописно изписване тя изглежда като цифрата 6 под тилда. Съществува разлика в някои шрифтове между малката печатна буква Б в българския ѝ вариант и съответно в сръбския и македонския. У нас буквата наподобява формата на 6-ца, до като в другите две е почти идентична с малката печатна гръцка буква δ.
В ранни варианти на правописа на езика кхоса и зулу буквата Б е използвана като главно съответствие на буквата ɓ, обозначаваща имплозивния съгласен звук [ɓ][1]. Днес вместо Б и ɓ се използват латинските букви B и b.
| кодова таблица |
буква |
десетично |
шестнадесетично |
осмично |
двочино |
| Уникод |
главна |
1041 |
0411 |
002021 |
0000010000010001 |
| малка |
1073 |
0431 |
002061 |
0000010000110001 |
| ISO 8859-5 |
главна |
177 |
b1 |
261 |
0010110001 |
| малка |
209 |
d1 |
321 |
0011010001 |
| KOI 8 |
главна |
226 |
e2 |
342 |
0011100010 |
| малка |
194 |
c2 |
302 |
0011000010 |
| Windows 1251 |
главна |
193 |
c1 |
301 |
0011000001 |
| малка |
225 |
e1 |
341 |
0011100001 |
- ↑ Knappen, J. (1993) Fonts for Africa: The fc Fonts // TUGboat, Vol. 14, no. 2