А, а e буква от кирилицата. Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна /a/. Присъства във всички кирилски азбуки, където е първа по ред. В старобългарската и църковнославянската азбука има название азъ. В глаголицата има начертание
и название Аз.В кирилицата буквата има начертание А. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от гръцката буква алфа.
Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в Русия по времето на Петър I. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква a.
 |
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
В българския език буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под ударение тя се произнася като отворена задна незакръглена гласна /ɑ/.[1] Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на полуотворена задна незакръглена гласна /ʌ/, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила - в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил - да е по-затворен.[2] Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и полузатворена задна незакръглена гласна /ɤ̞/, която обикновено се означава с „Ъ“ - това става в следните особени случаи:[3][4]
- при непълен член на съществителни от мъжки род в единствено число: дома, реда, гласа
- при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: чета, крадат
| кодова таблица |
буква |
десетично |
шестнадесетично |
осмично |
двоично |
| Уникод |
главна |
1040 |
0410 |
002020 |
0000010000010000 |
| малка |
1072 |
0430 |
002060 |
0000010000110000 |
| ISO 8859-5 |
главна |
176 |
b0 |
260 |
0010110000 |
| малка |
208 |
d0 |
320 |
0011010000 |
| KOI 8 |
главна |
225 |
e1 |
341 |
0011100001 |
| малка |
193 |
c1 |
301 |
0011000001 |
| Windows 1251 |
главна |
192 |
c0 |
300 |
0011000000 |
| малка |
224 |
e0 |
340 |
0011100000 |
HTML кодовете са: А или А за главна буква и а или а за малка буква.
- ↑ Бояджиев 1998, с. 29.
- ↑ Бояджиев 1998, с. 38-42.
- ↑ Бояджиев 1998, с. 30-31.
- ↑ ((bg)) Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 9789540127019. с. 11.
- Цитирани източници
- ((bg)) Бояджиев, Тодор и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика. София isbn = 954-584-235-0, Абагар, 1998.