Българска академия на науките

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българска академия на науките – централната сграда на бул. Цар Освободител до Народното Събрание
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Българската академия на науките. За други значения вижте Бан (пояснение).

Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България. Тя е автономна държавна структура, която обхваща научни институти и други самостоятелни звена.[1] Нейни членове са академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и чуждестранните членове. Научните институти и самостоятелните звена на БАН извършват фундаментални научни изследвания, подготовка на кадри, приложна и технологична дейност.

Академията е основана първоначално като Българско книжовно дружество (БКД) в град Браила, Румъния (1869). През 1878 г. дружеството премества седалището си в София и на 13 февруари 1911 се преименува на Българска академия на науките. В страните от Европейския съюз подобни научни организации са например: Полската академия на науките, Академията на науките на Чешката република, Австрийската академия на науките, Холандската кралска академия на науките и изкуствата, в Русия – Руската академия на науките (преди – Академия на науките на СССР).

Към 2009 г. БАН включва 69 научни института и централни лаборатории, както и 11 специализирани звена и централна администрация (около 70 души) с общ брой на служителите около 7 400 души, от които учените са около 3570. През 2010 г. броят на институтите е намален на 42 [2] чрез сливане на такива с ниска международна оценка [3](вж. по-долу) с институти с по-висока оценка.

История[редактиране | edit source]

Българско книжовно дружество: 1869[редактиране | edit source]

Основаването на Българското книжовно дружество (БКД) става в рамките на четири дни, между 8 октомври и 12 октомври 1869 [4][5][6] в къщата на Варвара хаджи Велева, Браила, Румъния; БКД е учредено като научно и литературно дружество [6], т.е. има смисъла на просветна организация. Конкретно по стар стил датите са 26-30 септември [5][6] и за официална дата на честване е избран 1 октомври[7].

В рамките на учредяването е приет Устав на Дружеството (на 29 септември[5]) и е избрано негово ръководство, това са първите „членове на научна книжовна дейност“ [6] – Марин Дринов (председател) [6], Васил Стоянов и Васил Друмев. Избрано е и пет-членно Настоятелство на Дружеството,[6] което трябва да се занимава с финансовите и „материалните“ въпроси [6]. През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени, като издава и свой печатен орган – Периодическо списание на Българското книжовно дружество (1870-1876) в Браила.[8]

През 1871 е избран първият почетен член на БКД, Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 дружеството премества седалището си от Браила в София.[5][6]

След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на три различни клона  – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни[6]. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове.

Изглед към сградата на БАН на улица „15-ти ноември“ от площад „Александър Невски“ (около 1930 г.)

Периодичното списание на БКД започва да се издава отново (1882–1910) в София.[8] Дружеството възстановява [необходимо е уточнение] и активизира дейността си след 1884, когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и Софийска община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“.[5]

От 1898 председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов. [6]

Българска академия на науките: 1911[редактиране | edit source]

На 19 март (6 март по стар стил) 1911 Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (това става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство ).[9] Периодическо списание на Българското книжовно дружество през 1911 се преименува в Списание на БАН.[8] На следващата година, 1912, Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията.

През 1925-1929 г. е построена сградата на БАН на улица „15-ти ноември“ №1, която, макар и пострадала от бомбардировките през Втората световна война, продължава да се използва и днес. През 1940 г. се създава и Литературно-художествен клон на БАН [9] и академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като запазва това име до 1947.[5]

БАН след 1944[редактиране | edit source]

Скоро след Деветосептемврийския преврат през 1944 някои членове на академията, начело с председателя ѝ проф. Богдан Филов, са изключени, съдени и убити за фашистка дейност, а в началото на 1945 са избрани значителен брой нови академици. През същата година започва преобразуването на организацията по съветски образец. Тя се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени повечето научноизследователски институти в страната. В Устава от 1973 изрично е вписано, че БАН „развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската комунистическа партия“.

Изследвания и разработки[редактиране | edit source]

Виж статии Правец (компютри), Посещение на Митеран в България и др.

БАН след 1989[редактиране | edit source]

С приетите през 1989 г. временни правила и последвалия нов Закон за БАН от 15 октомври 1991 г. Академията получава пълна автономия, като ръководните органи се избират от служителите на всички научни институти (няколко десетки). [5] В същото време се поставя въпросът за ефективността на научната ѝ дейност във връзка с продължаващото финансиране от държавния бюджет.

Структура[редактиране | edit source]

Ръководни органи на БАН са нейните Общо събрание, Управителен съвет и Председател на БАН, като структурата, функциите и дейността на ръководните органи се определят в Устава на БАН. [10]

Според чл. 5. от Закона за БАН висш орган за ръководство и управление на Българската академия на науките е нейното Общо събрание (ОС). Членовете на ОС се избират от учените с научна степен или звание от академичните институти. ОС приема и изменя устава, избира председателя и заместник-председателите, главния научен секретар и членовете на Управителния съвет на БАН. Чл. 32. (1) на действащия Устав на БАН гласи:

Постоянните научни звена – институти, централни лаборатории, центрове и музеи, създадени от ОС на БАН, са автономни." [11]

Според чл. 10. от Закона на БАН Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на академията и с решение на ОС. Нови действителни и дописни членове, както и чуждестранни членове в областта на науката, културата и изкуството, се избират от настоящите академици според правилник, утвърден от събранието на академиците и член-кореспондентите, като броят на академиците не може да надвишава 80 души, а на член-кореспондентите – 120 души. [12]

Институти и лаборатории[редактиране | edit source]

Сграда на Централна лаборатория по висша геодезия, Център по архитектурознание, Институт по водни проблеми, Централна лаборатория по мехатроника и приборостроене, Блок 1 на БАН

БАН развива научна дейност в практически всички области на човешкото познание: математически, физически, геоложки, химически, биологически, инженерни, хуманитарни и обществени науки. Създаването на отделни институти, които са самостоятелни подразделения на академията, започва след 1945.[5] Академията разполага и със собствено издателство – академичното издателство „Проф. Марин Дринов“.

Научна продукция[редактиране | edit source]

Днес в БАН работят около 17% от кадрите, заети с наука в България и тя дава над 50% от научната продукция в страната. Дейността на около 3500-те учени е свързана с около 50% от защитените български патенти. БАН изпълнява след спечелени конкурси 40% от научните проекти в България, получили финансиране по общоевропейските Рамкови програми за научни изследвания и технологично развитие (на английски: Framework programmes for research and technological development). В периода 1992-2006 г. БАН участва с 427 проекта в Рамковите програми (от общо 790 проекта от България в същия период) и има 26 млн лева усвоени субсидии.[13]

По българска методика ефективността на научната дейност се измерва като съотношение на производителността на труда (научни публикации) спрямо вложените средства. Според едно такова изследване, проведено от Румъния през 2007, по научна продукция на 1 милион вложени евро от бюджета България е на първо място в света.[14] Това се интерпретира като опасна и прекалена интензивност при ниско финансиране. По този критерий в първата десетка са България, Словакия, Естония, Латвия, Румъния, Полша, Унгария, Литва и Русия, а в последната десетка са Люксембург, Япония, САЩ, Германия, Франция, Исландия, Швеция, Австрия, Финландия и Норвегия.[14]

Годишен отчет: 2010[редактиране | edit source]

Всяка година БАН публикува годишен отчет за своята дейност.

Според отчета за 2010 БАН има (като количество):

Публикации

  • Брой публикации: 10 295, в това число:
    • В международни списания: 2553, както и 130 издадени в чужбина монографии и сборници.
    • В български списания: 2432, както и 266 издадени в България монографии и сборници

Научни реализации

  • Разработки с иновационен характер: 1029.
  • Поддържани патенти: 148

Обучение

  • Брой обучавани в БАН докторанти: 581.
  • Лекционни часове във висши училища: 57 448 часа.[15]

Външна оценка на БАН[редактиране | edit source]

През 2009 г. Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA – “All European Academies”), представени от екип от 40 учени от 17 страни от ЕС, направиха първото детайлно международно научно оценяване на изследователските звена на Българската академия на науките. Резултатите от оценката подреждат общо 71-те звена на БАН по няколко критерия в следните групи[3]:

Критерий „Качество и продуктивност“
Група 1 (A+) Група 2 (A) Група 3 (B) Група 4 (C) Група 5 (D)
работа с водещо място в международен план. Институтът е смятан за международен лидер – 0 (0%) работа, конкурентоспособна в международен план. Институтът има важни приноси в областта си и е смятан за международен актьор – 17 (24%) видима в международен план работа. Институтът е направил ценни международни приноси в областта си – 36 (51%) стабилна изследователска работа, видима само в национален мащаб – 17 (24%) без солидна изследователска работа – 1 (1%)
Критерий „Значимост и обществена полезност“
Група 1 Група 2 Група 3
с важно значение – 44 (62%) със средно значение – 26 (37%) без обществено значение – 1 (1%)
Критерий „Перспективност“
Група 1 Група 2 Група 3
много перспективни – 26 (37%) средно перспективни – 33 (46%) ниско перспективни – 12 (17%)

Общата оценка е: „Оценяващият комитет стигна до недвусмисленото заключение, че мнозинството от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти. В някои от случаите открихме изследователски групи, които работят на челни световни позиции. Екипът оценители смята този обобщен резултат за впечатляващо постижение, имайки предвид особено трудните условия за провеждане на изследвания в България.“. [16]

Те отбелязват като тревожна тенденция: „Добрият, до отличен, изследователски потенциал в БАН, а значи и в България, е в опасност поради недостатъчното финансиране. Понастоящем системата функционира в режим на оцеляване. Сега голямата тревога е за следващото поколение учени“.[16]

Оценителите препоръчват: „Подкрепяйте младите изследователи. Подобрете рамките на финансирането. Намерете баланса между изследователска дейност и преподаване. Създайте бюра за технологичен трансфер. Подобрете качеството на научното публикуване. Стимулирайте гъвкавостта. Създайте международни консултативни комитети.“[16]

Резултати от външното оценяване и реформи[редактиране | edit source]

На 14 декември 2009 Бойко Борисов лично се ангажира да осигури приоритетно финансиране за институтите, получили максимална оценка при одита. Освен това Сергей Игнатов обещава, че ще бъдат осигурени високи заплати от МОНМ за новоназначени в БАН млади учени, като парите ще бъдат взети от оперативни младежки програми.[17]. Няма данни някое от тези две обещания да са изпълнени до май 2010.

Финансов одит[редактиране | edit source]

На 18 май министърът на образованието Сергей Игнатов съобщава, че в БАН започва финансов одит, който е назначен от министерството, по време на който не могат да се правят никакви преобразувания и започнатата от академията реформа ще бъде блокирана. [18]

Реформи[редактиране | edit source]

Всеобщо е мнението, че е необходима „проевропейска реформа в БАН“, но към 2011 г. тя все още не е факт. Най-остра е дискусията за съдбата на БАН по време на 87-то поред в историята на България правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ.


Друго[редактиране | edit source]

В чест на Българската академия на науките са наречени връх Академия [19][20] и местността Лагер Академия на остров Ливингстън, Антарктика.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Чл. 1. от Закона за БАН: „Българската академия на науките (БАН) е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена.“
  2. [http://www.classa.bg/news/Read/articl /160909__Акад.+Никола+Съботинов%2C+председател+на+БАН%3A+Очакваме+финансирането+на+академията+да+се+подобри в-к „Класа“, 2.3.2011]
  3. а б Доклад на комисията за оценяване на научното ниво на институтите на Българската академия на науките
  4. 26-30 септември стар стил
  5. а б в г д е ж з История на БАН. // БАН / уеб сайт bas.bg. Архив на оригинала от 11 април 2010. Посетен на 11 март 2008.
  6. а б в г д е ж з и к Ани Гергова, Българска книга: енциклопедия, Пенсофт, 2004, стр. 102
  7. На тази дата, 01 октомври 2009, events.bg, 1 октомври 2009
  8. а б в Захариев, Ясен (2008) Философските организации: Ентусиазъм и инициатива. В: Философският XX век в България. Изток-Запад, София, стр. 185-205. ISBN 9789543214433
  9. а б Филип Панайотов, Иванка Николова, България – 20 век: алманах, изд. Труд, 1999, стр. 551
  10. Правилник за дейността на Централно управление на БАН, БАН / bas.bg
  11. Устав на Българската академия на науките, сайт на БАН / bas.bg
  12. Правилник за избиране на академици (действителни членове) и член-кореспонденти (дописни членове) на БАН, сайт на БАН / bas.bg
  13. Участие на БАН в международни проекти, сайт на БАН / bas.bg
  14. а б „БАН. Науката в България в началото на XXI в.Анализ“. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2009 стр. 33-34 и стр.75
  15. Годишен отчет на БАН за 2010, София, bas.bg
  16. а б в Резюме от резултатите от оценката на институтите на БАН
  17. Акад. Никола Съботинов: БАН остава с 50 института, diploma.bg, 15 декември 2009
  18. Сергей Игнатов прати финансов одит на БАН, в. Дневник, 18 май 2010
  19. Справочник за антарктическите географски наименования. // ИМИ-БАН, сайт на Министерство на външните работи, Комисия по антарктическите наименования. Архив на оригинала от 11 април 2010. Посетен на 24 юни 2006. Academia Peak 62°40'00" S; 60°12'52"
  20. Composite Gazetteer of Antarctica. // SCAR Gazetteer, сайт на австралийско правителство. Посетен на 11 април 2010. Academia Peak

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]