Симеон Радев

Тази статия е за историка и публицист. За четника на Хаджи Димитър и Стефан Караджа вижте Симеон Радев (революционер).

---

Симеон Радев български публицист Роден: 19 януари 1879 Ресен, днес Република Македония Починал: 15 февруари 1967 София, България

Симеон Трайчев Радев е виден български писател, дипломат, историк и публицист.

Биография

Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов от Битоля, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов от Дъмбени, Симеон Радев, Кирил Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Зландов от Постово, Битолско

Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 година в град Ресен, Македония. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Симеон Радев учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. След напускането на лицея завършва право в Женева, където негов състудент е Венелин Ганев. На 16-годишна възраст е приет за член на ВМОРО по предложение на Гоце Делчев.

Отдаден вече страстно на журналистика в най-широк обхват, от 1901 година става редовен сътрудник на вестник „Вечерна поща“, на който две години по-късно е редактор, после и главен редактор. В Швейцария в 1900 - 1901 година издава „Ефор“, а в Париж в 1902 - 1903 година – „Мувман Маседониан“.

През 1905 г. (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев заедно с Александър Балабанов започват издаването на списание „Художник“. След Хуриета от 1908 година участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. По-късно, в 1911 година, Радев основава всекидневника „Воля“ и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „Строителите на съвременна България“, която е едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Член на масонска ложа „Светлина“.

Симеон Радев се записва като доброволец в Балканската война, като първо е зачислен в главната квартира в Стара Загора като преводач, а после се премества в Македоно-одринското опълчение, където в редовете на Трета Солунска дружина взима участие в боевете в Източна Тракия и в първите боеве срещу сърбите при Осоговската планина. След началото на Междусъюзническата война 1913, той е извикан в София, след което е прехвърлен в Букурещ където взима участие в изработването на временното примирие и Конференцията за подписване на мира в Букурещ. След подписването на мирният договор той остава като „пълномощен министър“ (посланик) до 1916 г. по личното настояване на румънския крал Карол I.

След влизането на Румъния в Първата световна война е преместен в Берн, Швейцария. Подава си оставката в 1917 година, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната Симеон Радев, заедно с Андрей Ляпчев взема участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. В 1918 година Симеон Радев обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане през XIX век“. Същата книга е преведена в 1927 година на български език и е публикувана като издание на Македонския научен институт в София. Радев е член-учредител на Македонския научен институт.

Симеон Радев продължава дипломатическата си работа. Радев е пълномощен министър в Берн (1916-1917), Хага (1920-1921), Анкара (1923-1925). В 1923 година се жени за известната българска художничка Бистра Винарова. На 18 октомври 1925 година Симеон Радев подписва Ангорския договор в Анкара. По късно е във Вашингтон (1925-1933), Лондон (1935-1938) и Брюксел (1938-1940). След това до 1944 г. е пълномощен министър на разположение в София, а по-късно е уволнен и пенсиониран. Забранява му се да се занимава с политическа и обществена дейност. След 9 септевмри 1944 година по предложение на Тодор Павлов и срещу скромно възнаграждение за архива на БАН, той диктува мемоарната си сага. От нея досега са публикувани само няколко фрагмента - “Ранни спомени Том 1, 2 и 3”, “Това, което видях от Балканската война”(1993), “Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 г.”(1993) и “Българската студентска колония в Женева” (1898 - 1899 г.) (1994).

Освен публицист, историограф и дипломат Симеон Радев е и вещ ценител на изкуството и на художественото слово. Той се проявява като критик в най-ранна възраст и участва дейно в литературния и артистичен живот на България. Плод на тези занимания са редица блестящи статии в българския периодичен печат. Част от тях, писани в различно време, са поместени в книгата му „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“, която излиза в 1965 година и е посрещната с изключителен интерес от българския читател.

Само няколко дни след като книгата „Ранни спомени“ е подписана за печат, Симеон Радев почива в София на 15 февруари 1967 година. Последните му думи са „Дадох ли нещо на България?“

Писателят и журналист Траян Радев (1929-2010) е негов син.

Улица в столичния квартал „Павлово“ е кръстена на Симеон Радев, както и средно училище в Перник. В 2010 година започва инициатива за откриване на дом-музей на големия български историк, публицист и дипломат.

Гробът на Симеон Радев, редом до съпругата му Бистра Винарова и нейните брат, сестра и снаха Виктория Ангелова - Винарова, Софийски централни гробища.

Произведения

• „Българската студентска колония в Женева (1898-1899)“
• „Строителите на съвременна България.“ Том 1.
• „Строителите на съвременна България.“ Том 2.
• „Това, което видях от Балканската война“
• „Конференцията в Букурещ и Букурещския мир от 1913 г.“
• „La Macedoine et la renaissance bulgare au XIXe siecle“ (Македония и българското възраждане през XIX век), 1918 излязла на френски, 1927 на български
• „Ранни спомени“
• „Строителите на съвременна България.“ Том 3. (2009)
• „Погледи върху литературата, изкуството и лични спомени“ (1965)

Разкази

• „Раздор“ 1895, (публикуван във вестник „Право“ под заглавие „Раздор“. Забележително е, че Алеко Константинов я прочел, питал кой е авторът и като му отговорили „един ученик от лицея“, казал „Помнете ми думите, от това момче ще стане писател.“)
• „Една разходка до Халки“
• „Танас Колимачка”
• „Слепият цигулар“

Други

Името на Симеон Радев носи морският нос „Радев“ на остров Ръгед, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.

Външни препратки

• „Живот в служба на България“ Очерк на живота и творчеството на Симеон Радев от Борислав Гърдев.

Източници

• Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.