Източна Тракия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Източна Тракия или Одринска Тракия (турски: Doğu Trakya, гръцки: Ανατολική Θράκη, Анатолики траки) е тази част от Тракия, която след Букурещкия мирен договор от 1913 година остава в Османската империя. Днес това е територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале. Към Източна Тракия принадлежи и остров Имброс (Гьокчеада), част от турския вилает Чанаккале.
В България често под Източна Тракия се разбира не цяла Европейска Турция, а приблизително територията на запад от линията Мидия - Енос, която по Лондонския договор е отстъпена от Османската империя на България като член на Балканския съюз.
- виж също Западна Тракия
Съдържание |
[редактиране] История
Източна (Одринска) и Западна (Беломорска) Тракия са двете части на тази област извън пределите на България. Те са тясно свързани една с друга и съвременното им деление се основава до голяма степен на гръцко-турската граница която ги разделя.
[редактиране] Балканската война
- виж Първа балканска война
- виж Западна Тракия
[редактиране] Разорението на тракийските българи
[редактиране] Севърският мир и гръцката окупация
- виж Севърски договор
- виж Западна Тракия
[редактиране] Гръцко-турската война
[редактиране] Външни препратки
- Любомир Милетич. Етнографска карта на Одринския вилает от 1912
- Любомир Милетич. Статистически преглед на Одринския вилает в 1913
- Любомир Милетич. Гърците в Одринския вилает през 1913
- Илия Тодев. Българското духовно-национално движение в Одринска Тракия (до 1878 година)
- Любомир Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 година, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб "Тракия" - София, 1989 г., София (онлайн публикация).
[редактиране] Вижте още
 |
Български революционни организации | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
