Източна Тракия
Източна Тракия (на турски: Doğu Trakya, на гръцки: Ανατολική Θράκη, Анатолики траки) е част от Тракия, отговаряща приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале. Към Източна Тракия принадлежи и остров Имброс (Гьокчеада), част от турския вилает Чанаккале.
Като части от Източна Тракия се споменават и районите на Свиленград и Малко Търново, които остават в България съгласно Цариградския договор от 1913 г.[1]
Понякога в българската историческа литература под Източна Тракия се разбира не цяла Европейска Турция, а Одринска Тракия - територията приблизително на запад от линията Мидия - Енос, която по Лондонския договор е отстъпена от Османската империя на България като член на Балканския съюз.
Съдържание |
[редактиране] География
Географски площта на Източна Тракия е 23 764 км² (включително европейската част на Истанбул), а населението ѝ (2000) е 1 378 422 жители (без европейската част на Истанбул).
[редактиране] История
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: правопис, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Източна и Западна (Беломорска) Тракия са двете части на тази област извън пределите на България. Те са тясно свързани една с друга и съвременното им деление се основава до голяма степен на гръцко-турската граница която ги разделя.
[редактиране] Антична история
Региона е заселен още през 12-9 век преди христа с тракийски племена. Най известни от тях са Одрисите ,които създават силно царство през периода 6-5 век пр.Хр. Столицата на одриското царство се намира в гр.Ускудама(Дн.Одрин). При тракийските царе Терес и Ситалк Одриското царство обединява множество тракийски племена а границите се простират от Мраморно и Бяло Море до река Дунав. През Пелопонеската Война 431-404 г.пр.Хр.Одриското царство взима страната на Атина ,но скоро Одриските владетели започват да подкрепят и Спарта.През 4-3в.пр.Хр.Одриското царство преживява агресията на македонските владетели Филип Втори и Александър Македонски и територията на Източна Тракия пада под македонска власт.Тя се освобождава от нея през царуването на тракийския цар Севт трети, запазил одриската династия във вътрешността на Тракия.Следва период на взаимни войни с Македония и Птолемеевото царство на елинистическите владетели в Египет за крайбрежието на източна тракия където одрисите успяват да задържат територията и в техните граници.през 2 век преди христа започва експанзиятя на Римската република на балканите ,а Одриското царство скоро става римски съюзник.Одриската династия обаче се смесва със Сапейската ,друга съюзна на Рим династия,а в крайна сметка цар на одриското царство става Реметалк Първи.Той и наследниците му продължават съюза си с Рим до 45 година след Христа когато Одриското царство е обявено за Римска провинция Тракия.Следват 3 века римско владичество , а след разделянето на Римската империя на западна и източна ,териториятя на източна Тракия попада в източната Римска империя(Византия).Независимо от римско византийското владичество траките които са основно население на тази територия запазват етническото си самосъзнание чак до славянските нашествия през 6-7век.
[редактиране] Средновековна история
През 6-7 век славяните и други варварски народи заселват територията на Балканския полуостров и постепенно в източните му части асимилират траките което важи и за Източна Тракия.По късно през 681 г. те ,славянизираните траки и прабългарите започват да се сливат в единна българска народност и държава. През следващите 7-9 век България отвоюва териториите но юг от Стара планина от Византия и включва славяноезичното население в територията си.През царуването на Симеон велики Източна тракияе присъединена към България,а по голямата част от населението и вече е с българско етническо самосъзнаниел По късно Източна тракия преживява няколко отвоювания от Византия и България и пада под турско робство през 14 век.
[редактиране] Балканската война
Основна статия: 
[редактиране] Разорението на тракийските българи
[редактиране] Севърският мир и гръцката окупация
[редактиране] Гръцко-турската война
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- ↑ Стателова, Е., Грънчаров, Ст. история на нова България. Том III. ИК Анубис. София 1999. ISBN 954-426-206-7 (т.3), стр. 287
[редактиране] Външни препратки
- Любомир Милетич. Етнографска карта на Одринския вилает от 1912
- Любомир Милетич. Статистически преглед на Одринския вилает в 1913
- Любомир Милетич. Гърците в Одринския вилает през 1913
- Илия Тодев. Българското духовно-национално движение в Одринска Тракия (до 1878 година)
- Любомир Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 година, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб "Тракия" - София, 1989 г., София (онлайн публикация).
.svg){kind=small}
