Източна Тракия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич
Територия, освободена от българските войски към април 1913 г.

Източна Тракия (на турски: Doğu Trakya, на гръцки: Ανατολική Θράκη, Анатолики траки) е част от Тракия, отговаряща приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале. Към Източна Тракия принадлежи и остров Имброс (Гьокчеада), част от турския вилает Чанаккале.

Като части от Източна Тракия се споменават и районите на Свиленград и Малко Търново, които остават в България съгласно Цариградския договор от 1913 г.[1]

Понякога в българската историческа литература под Източна Тракия се разбира не цяла Европейска Турция, а Одринска Тракия – територията приблизително на запад от линията Мидия - Енос, която по Лондонския договор е отстъпена от Османската империя на България като член на Балканския съюз.

География[редактиране | edit source]

Географски площта на Източна Тракия е 23 764 км² (включително европейската част на Истанбул), а населението ѝ (2000) е 1 378 422 жители (без европейската част на Истанбул).

История[редактиране | edit source]

Източна и Западна (Беломорска) Тракия са двете части на тази историко-географска област (Тракия), понастоящем намиращи се извън пределите на България. Разделението между тях е условно - с изключение на естествената водна бариера на река Марица, тези две области са обособени единствено от държавната граница между Гърция и Турция.

Антична история[редактиране | edit source]

Източна Тракия по времето на Одриското царство

Регионът е заселен още през 12-9 век пр.Хр. с тракийски племена. Най-известни от тях са одрисите, които създават силно царство през периода 6-5 век пр.Хр. Столицата на одриското царство се намира в гр. Ускудама (дн. Одрин). При тракийските царе Терес и Ситалк Одриското царство обединява множество тракийски племена, а границите се простират от Мраморно и Бяло море до река Дунав. По време на Пелопонеската война (431-404 г.пр.Хр.) Одриското царство взима страната на Атина, но скоро Одриските владетели започват да подкрепят и Спарта. През 4-3 в.пр.Хр. Одриското царство преживява агресията на македонските владетели Филип Втори и Александър Македонски и територията на Източна Тракия пада под македонска власт. Тя се освобождава от нея през царуването на тракийския цар Севт III, запазил одриската династия във вътрешността на Тракия. Следва период на взаимни войни с Македония и Птолемеевото царство на елинистическите владетели в Египет за крайбрежието на Източна Тракия, където одрисите успяват да задържат територията ѝ в своите граници. През 2 в.пр.Хр. започва експанзията на Римската република на Балканите, а Одриското царство скоро става съюзник на Рим. Одриската династия обаче се смесва със Сапейската – друга съюзна на Рим династия, а в крайна сметка цар на одриското царство става Реметалк I. Той и наследниците му продължават съюза си с Рим до 45 г.сл.Хр. когато Одриското царство е обявено за Римска провинция Тракия. Следват 3 века римско владичество, а след разделянето на Римската империя на Западна и Източна, териториятя на Източна Тракия попада в Източната Римска империя (Византия). Независимо от римско-византийското владичество траките, които са основно население на тази територия, запазват етническото си самосъзнание чак до славянските нашествия през 6-7 век.

Средновековна история[редактиране | edit source]

През 6-7 век славяните и други народи заселват територията на Балканския полуостров и постепенно асимилират траките, което важи и за Източна Тракия. По-късно, през 681 г., славянизираните траки и прабългарите започват да се сливат в единна българска народност и държава.

През 7-9 век България отвоюва териториите на юг от Стара планина от Византия и включва славяноезичното население в територията си. По време на царуването на Симеон Велики Източна Тракия е присъединена към България, а по-голямата част от населението ѝ вече е с българско етническо самосъзнание.

По-късно Източна Тракия преживява няколко отвоювания от Византия и България и пада под османско робство през 14 век.

Балканската война[редактиране | edit source]

Промени на границите между България и Османската империя в Източна Тракия между 1912 и 1919 г.

България се обединява с другите балкански държави и започва война срещу Османската империя, като българската армия тогава е била преобладаващата военна сила. Тази война е започнала 1912 г.

Разорението на тракийските българи[редактиране | edit source]

Севърският мир и гръцката окупация[редактиране | edit source]

Гръцко-турската война[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стателова, Е., Грънчаров, Ст. история на нова България. Том III. ИК Анубис. София 1999. ISBN 954-426-206-7 (т.3), стр. 287

Външни препратки[редактиране | edit source]