Тракия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тракия.

Областта Тракия в пределите на България, Гърция и Турция
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година
Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година
Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия
Стара карта на Тракия

Тракия (на гръцки: Θράκη, Траки, турски: Trakya, Тракя, латински: Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която днес обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция. Българската част на Тракия е известна като Северна Тракия, настоящата турска като Одринска или Източна Тракия, а настоящата гръцка като Беломорска или Западна Тракия. Жители на областта в Античността са траките от които тя носи името си, а днешните ѝ обитатели - българи, турци и гърци, по името на географския район в който живеят понякога са наричани и тракийци.

География[редактиране | edit source]

Граници[редактиране | edit source]

Границата на Тракия започва от Черно море при нос Емине и върви на запад по билото на Стара планина до връх Остра, оттам тръгва на юг и по билото на Гълъбец, Ихтиманска Средна гора и Шумнатица стига до връх Мусала в Рила. От Мусала върви на изток до Равни чал, оттам отново тръгва на юг и върви по Родопското било разделящо Чепинската от Разложката котловина, върви по Доспатската планина и през връх Виденица стига българо-гръцката граница при Каинчал, която следва на изток до връх Циганско градище (на гръцки Гифтокастро, на турски Ченгене хисар). Оттам слиза на юг към Места (на гръцки Нестос), която следва до Егейско море или следва границата на Ном Ксанти с номите Драма и Кавала. От устието на Места границата на Тракия следва северното крайбрежие на Егейско море на изток, Дарданелите, Мраморно море, Босфора и Черно море до нос Емине.

Така към Тракия принадлежат:

Към Тракия принадлежат и Егейските острови Самотраки (в превод от гръцки Тракийският Самос), който административно е част от днешния гръцки ном Еврос и Имброс (на турски Гьочкеада или Имроз, на новогръцки Имврос), част от турския вилает Чанаккале.

В България често под Тракия се разбира единствено Горнотракийската низина и така планините Родопи, Средна гора и Странджа се изключват от дефиницията на Тракия.

В Античността географското понятие Тракия обхваща и днешна Северна България, Северна Добруджа, както и някои части на Източна Македония и днешна Източна Сърбия или до реките Вардар и Южна Морава, т.е. всички земи, в които живеят траки.

История[редактиране | edit source]

Антична история[редактиране | edit source]

Античната история на областта е свързана с траките, Одриското царство, елинистическата епоха и римската провинция Тракия. Както по времето на елинизма, така и след това - като част от римската империя областта се развива и центърът на областта Филипопол, по-късно наречен Тримонциум, процъфтява. Построени са пътища, античен театър, античен стадион с капацитет 30 000 души, храмове, терми, административни и жилищни сгради.

Средновековна история[редактиране | edit source]

Модерна история и 20 век[редактиране | edit source]

По Берлинския договор територията на Северна Тракия е превърната в автономна провинция на Османската империя, наречена Източна Румелия. Изкуственото име цели да се избяга от термините България и Тракия и да се свърже областта с гръцкото културно наследство. В 1885 г. Източна Румелия е анексирана от Княжество България и на следващата година Съединението е официално признато, като князът на България е назначен за главен управител на Източна Румелия.

По Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г., сложил край на Балканската война, цяла Тракия източно от линията Мидия - Енос се предава на съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Но след Междусъюзническата война по Цариградския мирен договор от 16 септември 1913 г. Османската империя си възвръща цяла Източна Тракия с Одрин, а България запазва Западна Тракия между реките Марица и Места с градовете Дедеагач, Гюмюрджина и Ксанти. По Софийската българо-турска конвенция (1915) България присъединява още 2 588 кв.км с 160 селища, влючително гарата на Одрин - Караагач и двата бряга на Марица до устието й. След края на Първата световна война Ньойският договор от 1919 обявява Западна Тракия за мандатна територия на Антантата и е окупирана от френски войски, а през април 1920 г. Конференцията в Сан Ремо дава областта на Гърция.

По Севърския договор Гърция получава по-голямата част от Източна Тракия, която обаче губи след катастрофата ѝ в Гръцко-Турската война по Лозанския мирен договор от 24 юли 1923 г.

След разгрома на Югославия и Гърция от хитлеристка Германия от април 1941 г. Западна Тракия без областта по течението на Марица до октомври 1944 г. е под българско административно и военно управление. След края на Втората световна война, лозанските граници са потвърдени.

Днес тракиец е силна регионална идентичност и в България, и в Гърция.

В България 26 март - денят на превземането на Одрин по време на Балканската война през 1913 година от българските части - се чества като Ден на Тракия.

Виж също[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]