Далмация (римска провинция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за римската провинция Далмация. За историко-географска област вижте Далмация.

Далмация
Provincia Dalmatia
Римска имперска провинция
 
10 сл.н.е — 535 сл.н.е.  

Герб


Местоположение на Далмация (римска провинция)

Континент Европа
Столица Салона
   - управител Легат
Епоха Античност
Днес част от Флаг на Албания Албания
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина
Флаг на Сърбия Сърбия
Флаг на Хърватия Хърватия
Флаг на Черна гора Черна гора
редактиране

Далмация (на латински: Dalmatia) е римска провинция, която получава името си по илирийското племе далмати. През 6 - 9 година далматите и паноните организират серия от метежи срещу римската власт в земите им. В резултат на тези събития, през 10 г. римската провинция Илирик е разделена на две - от адриатическата ѝ част е образувана новата провинция Далмация, а от средноевропейската ѝ част - Панония.

Територията на Далмация обхваща Динарските планини и по-голямата част от адриатическото крайбрежие - от полуостров Истрия до Дринския залив в днешна Албания. Далмация е родна провинция на римския император Диоклециан, който построява прочутия дворец на Диоклециан в античния Солин, в близост до днешен Сплит. Според историка Теодор Момзен, през 4 век Далмация е напълно латинизирана в състава на Диоцез Илирик. След края на Западната Римска империя в 476 г. в Далмация се заселват готи, може би първо като федерати. Провинцията е присъединена към Византия през 535 г. от Юстиниан I.