Далмация (римска провинция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ancient balkans 4thcentury.png
  • За историко-географска област Далмация, вижте Далмация

Далмация е римска провинция, която получава името си по илирийското племе далмати. През 6 - 9 година далматите и паноните (панонците) организират серия от метежи срещу римската власт в земите им. В резултат на тези събития, през 10 г. римската провинция Илирик е разделена на 2 - от адриатическата ѝ част е образувана новата провинция Далмация, а от средноевропейската ѝ част - Панония.

Територията на Далмация обхваща Динарските планини и по-голямата част от адриатическото крайбрежие - от полуостров Истрия до Дринския залив в днешна Албания. Далмация е родна провинция на римския император Диоклециан, който построява прочутия дворец на Диоклециан в античния Солин, в близост до днешен Сплит. Според историка Теодор Момзен, в 4 век Далмация е напълно латинизирана. След края на Западната Римска империя в 476 г., Далмация е присъединена към Византия през 535 г. от Юстиниан I.

Панорама[редактиране | edit source]

Далмация