Мизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.

Герб на Мизия от "Стематография" на Христофор Жефарович
Мизия на картата на Римската империя
Ancient balkans 4thcentury.png

Мизия (на латински: Moesia) е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунава, на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Евксински понт. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави Румъния, България и Сърбия.

Областта е покорена от римляните през 15-29 година. До 44-45 година Мизия не е самостоятелна римска провинция, а образува заедно с Македония и Ахея (Achaea) обща провинция (с два римски легиона), управлявана с декрети на римския император. Столицата е Виминациум (Viminacium), днес Костолац. През 1 век, по времето на император Нерон, управителят на Мизия Елиан покорява земите по устието на река Днестър. След победата на княза на даките (Децебал 85) през следващата 86 година за по-добър контрол император Домициан разделя Мизия по река Цибрица на Горна и Долна — Moesia superior със столица Виминациум и Moesia inferior със столица Нове (Novae)[1]. В двете части от тогава се намират по два римски легиона.

Римляните строят пътища, най важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Одрин (Hadrianopolis) през Пловдив (Philippopolis ) за Сердика и Видин. Тракийското селище Сердика става по време на Траян един от най-важните римски градове. Дунав, който римляните правят корабоплавателен, образува до покоряването на Дакия през 106-107 година (император Траян) северната граница на Мизия.

През 271-272 година император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата (Дунавския Лимес, основан от Домициан и Траян, се укрепява отново от римляните.

През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващите даки, язиги, алани, готи и сармати.

Император Диоклециан разделя земите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус, лат. Naissus, днес Ниш), Мизия II (столица Нове, лат. Novae, днес Стъклен) и Скития (столица Дуросторум, лат. Durostorum, днес Силистра).

Мизия, Тракия и Македония през 395 година стават части на Източната Римска империя (Византия). След 6 век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679-681 г. прабългарите на Аспарух и Кубер.

Съвременното разбиране за Мизия е, че обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа — в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((de)) Карта на римските провинции

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]