Мизия
Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.
Мизия (на латински: Moesia) е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунава, на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Евксински понт. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави Румъния, България и Сърбия.
Областта е покорена от римляните през 15-29 година. До 44-45 година Мизия не е самостоятелна римска провинция, а образува заедно с Македония и Ахея (Achaea) обща провинция (с два римски легиона), управлявана с декрети на римския император. Столицата е Виминациум (Viminacium), днес Костолац. През 1 век, по времето на император Нерон, управителят на Мизия Елиан покорява земите по устието на река Днестър. След победата на княза на даките (Децебал 85) през следващата 86 година за по-добър контрол император Домициан разделя Мизия по река Цибрица на Горна и Долна — Moesia superior със столица Виминациум и Moesia inferior със столица Нове (Novae)[1]. В двете части от тогава се намират по два римски легиона.
Римляните строят пътища, най важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Одрин (Hadrianopolis) през Пловдив (Philippopolis ) за Сердика и Видин. Тракийското селище Сердика става по време на Траян един от най-важните римски градове. Дунав, който римляните правят корабоплавателен, образува до покоряването на Дакия през 106-107 година (император Траян) северната граница на Мизия.
През 271-272 година император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата (Дунавския Лимес, основан от Домициан и Траян, се укрепява отново от римляните.
През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващите даки, язиги, алани, готи и сармати.
Император Диоклециан разделя земите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус, лат. Naissus, днес Ниш), Мизия II (столица Нове, лат. Novae, днес Стъклен) и Скития (столица Дуросторум, лат. Durostorum, днес Силистра).
Мизия, Тракия и Македония през 395 година стават части на Източната Римска империя (Византия). След 6 век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679-681 г. прабългарите на Аспарух и Кубер.
Съвременното разбиране за Мизия е, че обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа — в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.
Източници [редактиране]
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
|
|||||
|
|||||||
|
|||||
