Траян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Траян
римски император
Trajan-Xanten.JPG
Статуя на Траян
Управление 28 януари 989 август 117 г.
Пълно име Цезар Марк Улпий Нерва Траян Август (като император)
Други титли Germanicus (Германик)
Pater Patriae (Баща на нацията)
Dacicus (Дакски)
Optimus (Най-добър)
Parthicus (Партски)
Роден 18 септември, 53 г.
Италика, Испания
Починал 8 август, 117 г.
Селинунт, дн. Турция
Погребан в Рим (съд с пепел в подножието на Траяновата колона, загубена в наше време)
Предшественик Нерва
Потомци Публий Елий Траян Адриан (осиновен)
Наследник Адриан
Брак Помпея Плотина
Династия Нерво-Антонинова
Баща Марк Улпий Траян
Майка Марция

Марк Улпий Траян (на латински: Marcus Ulpius Traianus; 53-117) е римски император от Нерво-Антониновата династия, вторият от т.нар. „Петима добри императори“.

Роден е в Италика (близо до съвременна Севиля в Испания), в семейството на Улпий Траян, виден държавен и военен деятел по времето на император Веспасиан. Траян рано постъпва във войската, отличава се със силата и уменията си и дълги години служи в действащата армия по границите на империята. През 89 г. командва легион в Испания, а през 91 г. император Домициан го назначава за консул. По-късно е командир и управител в Германия. През 97 г. Нерва, за да угоди на армията, симпатизираща на Траян, го осиновява и обявява за наследник. За заслугите му в Германия Сената гласува на Траян титлата Germanicus, ("Германски"). След смъртта на Нерва (през 98 г.), Траян става император.

Траян е първия римски император роден в провинция.

Съдържание

[редактиране] Вътрешна политика

Траян възприема вътрешния курс на своя предходник и осиновител, демонстрира любезно отношение и приветливост към всички обществени слоеве, стреми се към приятелство и съгласие с нобилитета, съставен вече предимно от знатни провинциали и все по-малко староримски и италийски патриции. В официалната клетва на сенаторите към императора е добавена фразата „ако управлява добре и за общото благо“. Възобновена е дейността на избирателните комиции, обявена е свобода на словото, забранени са доносите, Сената получава правото да назначава и контролира провинциални магистрати, разбира се, одобрени от принцепса.

Според неговата биография, Траян твърди че иска да бъде такъв император, какъвто той самия би желал да има като поданик. Траян е популярен и сред народа на Рим, поддържайки еднакво добри отношения, както със Сената, така и с армията. Той допълва фонда на системата Алимента, създадена от предходника му за издръжка на сираци и бедни семейства.

Като негативна страна на Траяновото управление може да се считат строгите мерки за публична безопасност, гоненията на християни, прекалената централизация на властта в ръцете на принцепса, което свежда до минимум влиянието на Сената, както и пълната липса на инициатива на наместниците в провинциите. Тази зависимост се вижда много добре от кореспонденцията между Траян и Плиний Млади (наместник на Витиния).

В тържествения „Панегирик за император Траян“ — хвалебствена реч, която Плиний произнася след като е избран за консул, се превъзнасят постиженията, характера и нововъведенията на Траян в областта на законите, търговията, военната дисциплина и правосъдието. Творбата е свидетелство за постигнатото разбирателство между управляващите прослойки на Рим и техния император, представен като идеална личност, в съответствие с приетата философска представа за „най-добрия човек“ на трона.

[редактиране] Дакийските войни

По времето на Траян Рим води две войни с даките, които завършват със завладяването на цяла Дакия и включването ѝ в състава на империята.

Бойна сцена от Колоната на Траян

Първата Дакийска война е подготвяна още от първите месеци след възкачването на Траян. Кампанията се води с цел възстановяване на авторитета на Рим след пораженията на Домициан. Бойните действия са открити през 101 г., когато легионите нахлуват отвъд Дунав, напредват решително и се насочват към главната крепост Сармизегетуза, след като побеждават в битката при Апула. Вождът на даките Децебал е принуден да капитулира и приема условията на Рим: да върне всички избягали роби и дезертьори, да предаде обсадните машини и определено количество оръжие, да разруши всичките си укрепления и да приеме римски гарнизони.

Веднага след сключване на примирието Децебал започва да се готви за нов конфликт, а неговото послание за съюз до царя на Партия е заловено, което води до началото на Втората дакийска война през (105-107 г.). Този път римските легиони са предвождани лично от император Траян, който преминава Дунава по специално построен каменен мост (при дн. Железни врата) проектиран от известния архитект Аполодор от Дамаск. Даките предприемат атака срещу римските позиции, но са разбити. Дакийската съпротива е сломена, а крепостта Сармизегетуза е превзета, при което се самоубиват хиляди даки, предпочели да не попаднат в робство. Децебал загива по време на бягството си поради предателство.

Денарий с изображение на Траян

След завладяването на земите северно от Дунав там е създадена римска провинция Дакия и там са основани романизирани колонии на ветерани и преселници от Италия. В чест на победата на Траян се присъжда почетната титла Dacicus ("Дакийски"). С парите от военната плячка Траян организира пищен триумф и празненства в Рим, които продължават четири месеца. В гладиаторски борби на арените се борят и загиват десетки хиляди диви животни и поробени — главно военнопленници, престъпници.

[редактиране] Строителство

Благодарение на завладяването на дакийските съкровища и експлоатацията на дакийските златни и сребърни рудници се подобрява състоянието на държавните финанси. Това позволява да бъде изпълнена мащабна програма за обществено строителство, която се изразява в строеж на обществени сгради, пътища, акведукти, реконструкция и модернизиране на пристанища. В столицата е построен многоетажен универсален търговски център (Пазар на Траян), в който се помещавали различни магазини.

Освен новия форум, построен в Рим, за Траяновото управление напомня и знаменитата 40-метрова Траянова колона (през 1587 г. стоящата на нея фигура на императора е заменена с тази на апостол Петър). Построена в чест на победата в Дакия, колоната по цялата височина е украсена с изящни барелефи, изобразяващи епизоди от войната. Почти толкова е известна и триумфалната арка на Траян в Южна Италия в град Беневентум. Още по-известен е Circus Maximus, разширен по времето на император Траян, който побирал два пъти повече зрители (ок. 350 000) от най-големия съвременен стадион в света. Циркът бил с дължина над 500 m и широчина над 100.

[редактиране] Кампании на изток

Считало се, че Римската империя ще съществува сигурно само ако се разширява, докато по границите не остане силен противник. На изток основен конкурент е Партското царство, което се опитва да наложи политическото си влияние в Армения. Но главните причини за подготвянето на война в Азия са икономически: търговският внос на редки, екзотични и луксозни стоки от Персия и Арабия предизвиквал постепенен отлив на злато и сребро извън границите на Римската държава, което водело до финансови кризи и упадък; като единствен начин да бъде спрян този процес, се явявала военната кампания за придобиването на контрол над керваните и т.нар. „Път на коприната“.

През 109 г. легионите се придвижват по южните склонове на Кавказ и принуждават местните владетели на колхите, иберите и сарматите да признаят върховенството на Рим. Освен това, царството на набатейските араби е превърнато в римска провинция Арабия, а около 111 г. е превзета крепостта Петра в Синай.

В 114 г. римляните намират повод за нахлуване в Армения, прогонват партското присъствие там и обявяват страната за провинция. Моментът е подходящ за атака срещу Партия, отслабена от междуособици и конфликти със степни номади на изток. Начело на голяма армия, Траян завладява областите Асирия, Месопотамия, Вавилония, превзема градовете Селевкия и Хатра, и влиза в укрепената партска столица Ктезифон, при което партският цар е принуден да избяга, оставяйки трона и семейството си в ръцете на нашественика. Установили властта си в Двуречието, римляните прибързано започват да налагат своята данъчна система и да ограбват местното население. Римските знамена се издигат по крайбрежието на Персийския залив, където новопостроената флота предприема показна експедиция.

В 116 г. войната се счита за приключена, а Римската империя се намира в зенита на могъществото и славата си. Победоносният Траян получава от Сената титлите Parthicus („Партски“) и Optimus Maximus Princeps („Най-добър и най-велик първенец“).

Монета на Траян с надпис "Optimus Princeps".

Императорът започва да крои планове за още завоевания на Изток подобно на Александър Велики. Той обаче е изненадан от внезапни въстания в Египет, Кипър, Северна Юдея, а в самото Двуречие скоро се появяват нови партски армии. За умиротворяване на провинциите са отделени значителни контингенти, което отслабва римското присъствие по поречието на Тигър и Ефрат. Избухва голямо въстание на народа във Вавилония. Римляните губят контрола над важни крепости и скоро се виждат принудени да опразнят Месопотамия. Това кара Траян да се оттегли в Сирия, откъдето се отправя към Рим, за да събере средства за възобновяване на войната. По време на пътуването умира от воднянка в Селинунт (Киликия).

В традицията на Рим, Траян е смятан за най-успешния принцепс. След смъртта си великият император и пълководец е обожествен от Сената, който възприема обичая да приветства всеки следващ нов цезар с пожеланието „Да бъде по-щастлив от Август и по-добър от Траян.“.

[редактиране] Вижте също

Римската империя (117)

[редактиране] Източници

[редактиране] Литераура

  • Traian in Germanien, Traian im Reich. Bericht des Dritten Saalburgkolloquiums. Hrsg. v. Egon Schallmayer. Bad Homburg, Saalburgmuseum, 1999 (Saalburg-Schriften, 5).
  • Christian Ronning. Herrscherpanegyrik unter Trajan und Konstantin. Studien zur symbolischen Kommunikation in der römischen Kaiserzeit. Tübingen, Mohr Siebeck, 2007 (Studien und Texte zu Antike und Christentum; 42).


Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици