Траян
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Марк Улпий Траян (на латински: Marcus Ulpius Traianus), (53-117), римски император, е роден в Италика (близо до съвременна Севиля в Испания), в семейството на виден държавен и военен деятел, по времето на император Веспасиан.
Бъдещият владетел рано постъпва във войската и дълги години е в действащата армия по границите на империята. През 89 г. командва легион в Испания, а през 91 г. император Домициан го назначава за консул. През 97 г. Нерва, за да угоди на армията, симпатизираща на Траян, го осиновява. След смъртта на Нерва (през 98 г.), той става император.
Съдържание |
[редактиране] Вътрешна политика
Траян възпиема вътрешният курс на своя предходник и осиновител, демонстрира любезно отношение и се стреми към приятелство и съгласие с нобилитета, вече съставен предимно от знатни провинциали и все по-малко староримски и италийски патриции. Възобновена е дейността на избирателните комиции, обявена е свобода на словото, забранени са доносите, Сената получава правото да назначава и контролира провинциални магистрати, разбира се одобрени от принцепса.
Траян е популярен сред народа на Рим и поддържа добри отношения, както със Сената, така и с армията. Като негативна страна от неговото управление може да се считат строгите мерки за публична безопастност и прекалената централизация на властта в ръцете на императора, което намалява влиянието на Сената, както и пълната липса на инициативност на наместниците в провинциите. Тази зависимост се вижда много добре от кореспонденцията между Траян и Плиний Млади (наместникът на Витиния).
[редактиране] Дакийските войни
Траян води две войни с даките, които завършват със завладяването на цяла Дакия и включването ѝ в състава на империята. Първата Дакийска война е подготвяна още от първите месеци и се води с цел възстановяване на авторитета на Римското оръжие след пораженията на Домициан. През 101 г. легионите нахлуват отвъд Дунав и се насочват към главната крепост Сармизегетуза след като побеждават в битката при Апула. Вождът на даките Децебал капитулира и приема условията на Рим: да върне всички избягали роби и дезертьори, да предаде обсадните машини и определено количество оръжие, да разруши всичките си укрепления и да приеме римски гарнизони.
Веднага след това Децебал започва да се готви за нов конфликт, а неговото послание за съюз до царя на Партия е заловено, което води до Втората Дакийска война през (105-107 г.). Този път римските легиони са предвождани лично от император Траян, който преминава Дунав по специално постоен каменен мост (при дн. Железни врата) проектиран от известния архитект Аполодор от Дамаск. Дакийската съпротива е сломена, а крепостта Сармизегетуза е превзета при което се самоубиват хиляди предпочели да не попаднат в робство. Децебал загинал в по време на бягството си в резултат на предателство.
След завладяването на земите северно от Дунав там била създадена римската провинция Дакия и там били основани романизирани колонии на ветерани и преселници от Италия. С парите от военната плячка Траян организирал пищен триумф и празненства в Рим.
[редактиране] Строителство
Благодарение на завладяването на дакийските съкровища и експлоатацията на дакийските златни и сребърни рудници се подобрява състоянието на държавните финанси. Това позволява да се изпълни голяма програма за обществено строителство, която се изразява в строеж на сгради, пътища, реконструкция и модернизиране на пристанища. Освен новия форум, построен в Рим, за неговото управление напомня и знаменитата Траянова колона (през 1587 г. стоящата на нея фигура на императора е заменена с тази на апостол Петър). Колоната по цялата височина е украсена с изящни барелефи, изобразяващи епизоди от войната с даките. Почти толкова е известна и триумфалната арка на Траян в Южна Италия в град Беневенте. Още по-известен е Circus Maximus, построен по времето на император Траян, който побирал два пъти повече зрители (ок. 350 000) от най-големия съвременен стадион в света. Циркът бил с дължина над 500 м и широчина над 100.
[редактиране] Кампании на изток
Траян считал че Римската империя ще съществува сигурно само ако се разширява докато по границите не остане силен противник. На изток основен конкурент е Партия, която се опитва да наложи влиянието си в в Армения. През 109 г. легионите се придвижили по южните склонове на Кавказ и принудили местните владетели да признаят върховенството на Рим. Освен това, царството на набатейските араби е превърнато в римска провинция Арабия през 105 г., а около 111 г. е завзета крепостта Петра.
В 115 римляните намират повод и нахлуват в Армения, прогонват партското присъствие там и обявяват страната за провинция. Моментът е подходящ за инванзия срещу Партия отслабена след конфликти със степни номади от изток. Начело на голяма армия Траян завладява Месопотамия и влиза в Ктезифон при което партския цар е принуден да избяга оставяйки трона и семейството си в ръцете на нашественика. Установили властта си в Двуречието римляните прибързано започват да налагат своята данъчна система и да ограбват местното население. Римските знамена се издигат по крайбрежието на Персийския залив, където новопостроената флота предприема показна експедиция.
В 116 войната се счита за приключена, а Рим се намира в зенита на могъществото и славата си. Победоносният Траян получава титлите "Партски" и Optimus Maximus Princeps ("Най-добър и най-велик първенец"). Императорът започва да крои планове за още завоевания на изток, подобно на Александър Велики. Той обаче е изненадан от внезапни въстания в Египет, Кипър, Северна Юдея и в самото Двуречие, където скоро се появяват нови партски армии. За умиротворяване на провинциите са отделени значителни контингенти, което отслабва римското присъствие между Тигър и Ефрат. Това кара Траян да се оттегли в Сирия, откъдето се отправя към Рим за да събере средства за възобновяване на войната. По време на пътуването умира в Селинунт (Киликия).
[редактиране] Източници
- Аврелий Виктор, Извлечения за живот и нравите на римските императори
- Античная нумизматика и история времен императора Траяна
| Римски императори | ||
| Нерва (96 — 98) | Траян (98 - 117) | Адриан (117 - 138) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
