Публий Корнелий Тацит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За римския император вижте Марк Клавдий Тацит
Тацит
римски историк
Тацит 
Роден: ок.56 г.
?, дн. Франция
Починал: 117 г.
Рим, Италия

Публий Корнелий Та̀цит (или Гай) (на латински: Publius Cornelius Tacitus, Gaius; * 56; † ок. 117) е известен римски историк и политик. Оцелелите откъси от неговите произведения „Диалог“ и „Анали“ проследяват управлението на тримата римски императори Тиберий, Клавдий и Нерон, както и на императорите управлявали в годината на четиримата императори. Заедно с изгубените части, тези произведения описват историята на Римската империя от смъртта на нейния основател Август през 14 г. до смъртта на император Домициан през 96 г.

Житейски път[редактиране | edit source]

Тацит вероятно е роден в южна Галия в знатно семейство. Образованието, което получава, е обичайно за човек, имащ намерение да се посвети на държавна служба. Първото му назначение е при Веспасиан. След това е квестор, претор (през 88 г., е в комисията от чиновници, отговарящи за провеждането на Стогодишните игри в чест на основаването на града), и през 97 г. е консул в Рим. Вероятно е управлявал малка провинция в периода от 89 г. до 93 г., а в периода 112 - 113 г. е заемал по-отговорния пост на проконсул на провинция Азия. Тацит е смятан за един от най-видните римски юристи.

Произведения[редактиране | edit source]

На 26 години Тацит написва произведението „Диалог“ (на латински: Dialogus de oratoribus) - драматизиран трактат, в който няколко известни юристи от епохата на Веспасиан обсъждат промените в риторическия стил и съдебната процедура от времето на Цицерон. Скоро след създаването на Диалога започва период на цензура и репресии. Тацит вече е женен за Юлия Агрикола, дъщеря на Домиция Децидиана и римския генерал Гней Юлий Агрикола, който седем години управлява Британия, докато през 83 г. не е отзован от Домициан. През 98 г. Нерва и Траян слагат край на репресиите и Тацит публикува биографията на Агрикола De vita et moribus Iulii Agricolae. Освен хвалебствена биография, в произведението е вплетено географско описание на британските народи и историята на покоряването им от римляните. През същата година Тацит публикува още един неголям трактат De origine moribus ac situ Germanorum, който съдържа описание на земите, народите и обичаите на Германия.

От 98 г. до 116 г. Тацит създава своите две основни произведения - „История“ (Historiae) и Анали (Annalium ab excessu divi Augusti). Първото обхваща събитията от смъртта на Нерон до възцаряването на Нерва. , второто е за епохата от 68 г. от н.е. до 96 г. от н.е., но в оцелелите книги е описана гражданската война през 69 г.-70 г. „Аналите“ е писана в края на живота му и описва историята на Рим след смъртта на император Август до края на управлението на Нерон. Тя също е запазена само частично.

След три века Свети Йероним цитира двете съчинения, като едно произведение от 30 тома - историята има 14 тома, от които са оцелели първите 4 и част от 5-тия. Те описват гражданската война 68 г. - 69 г. и началото на обсадата на Йерусалим от Тит. Аналите се състояли от 16 тома, като почти напълно са съхранени първите шест и частично от 11 до 14 том. Те описват управлението на Тиберий, Клавдий и Нерон.

Библиография[редактиране | edit source]

Време на написване[1] Название Оригинално название
края на I в. Диалог за ораторите Dialogus de oratoribus
98 Юлий Агрикола (За живота и характера на Юлий Агриколы) De vita Iulii Agricolae
98 Германия (За произхода и местоположението на Германия) De origine et situ Germanorum
около 110 История Historiae
след 117 Анали (След края на божествения Август[2]) Ab excessu divi Augusti

Забележки[редактиране | edit source]

  1. Приблизително
  2. Това название дал на "Аналите" самия Тацит. Заглавието "Анали" е дадено на труда му в по-ново време

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за