Адриан (император)
Вижте пояснителната страница за други значения на Адриан.
| Адриан | ||
|---|---|---|
| римски император | ||
 |
||
| Бюст на Адриан | ||
| Управление | 10 август 117–10 юли 138 г. | |
| Пълно име | Цезар Публий Елий Траян Адриан Август (като император) | |
| Роден | 24 януари, 76 г. | |
| Италика, Испания | ||
| Починал | 10 юли, 138 г. | |
| Байа, Италия | ||
| Погребан в | 1) Путеоли 2) Градини на Домиция 3) Мавзолей на Адриан (Рим) |
|
| Предшественик | Траян | |
| Потомци | Луций Елий Антонин Пий (осиновени) |
|
| Наследник | Антонин Пий | |
| Брак | Вибия Сабина | |
| Династия | Нерво-Антонинова | |
| Баща | Публий Елий Адриан Афер | |
| Майка | Домиция Паулина | |
Публий Елий Траян Адриан (Publius Aelius Traianus Hadrianus; 24 януари 76 г. – 10 юли 138 г.) е римски император от 117 г. до 138 г. след н.е. Той е един от т.нар. "Петима добри императори".
Съдържание |
[редактиране] Произход и възкачване
Адриан е роден в Италика, градче в Испания, в заможно семейство, но родителите му умират рано и той остава сирак, когато е на десет години. Син е на Публий Елий Адриан Афер и на Паулина Стара.
Баща му е син на сенатора и претора Елий Адриан Марулин (31–91) и на Улпия, сестра на Марк Улпий Траян (бащата на император Траян). Брат е на Елия Домиция Паулина Млада (75–130), която става съпруга на Луций Юлий Урс Сервиан.
Отгледан е от Траян, негов далечен роднина, който приживе вероятно не го посочва официално за свой наследник (пред Сената), но го сгодява за своята племенница Сабина, дъщеря на Луций Вибий Сабин и Салонина Матидия (Матидия Старша), дъщеря на Улпия Марциана (сестрата на император Траян). През управлението на Траян, Адриан служи като легат на легионите по Дунав и Рейн, по-късно е губернатор в Панония и Сирия. След смъртта на Траян е обявено, че е осиновен и назначен за негов приемник. Има съмнения, че това става благодарение именно на Помпея Плотина, жената на Траян, която организира всичко, а наследяването на императорския трон е решено именно от нея, още повече, че тя дълги години подпомага кариерата на Адриан, който е неин любимец и му дава възможност да стигне до високи длъжности. Въпреки всичко това, горещата поддръжка от страна на армията, която го приветства като нов император, решава окончателно въпроса.
Бивш проконсул на Сирия, вече като император Адриан е наясно, че е невъзможно да продължи войната с Партската държава: вълненията в Египет, Кипър и Киренайка трябва да бъдат потушени, а и започвали нови в Юдея, Британия и Мавретания, имало нападения на сармати по Дунав. Той сключва мир, отказвайки се от бляскавите Траянови завоевания на изток, но това разгневява някои от съратниците на бившия император, които подозират, че Адриан го е отровил за да го наследи. Тяхното съзаклятие е бързо разкрито и мнозина са наказани.
Сенатът първоначално отказва да признае новия владетел, който изпраща съобщение, че не може да се отклони от волята на армията, а при влизането си в Рим (118 г.) оповестява, че няма да убива никой без разследване. Сенаторите и армията са облагодетелствани от избирането на Адриан, получават щедри възнаграждения и той в крайна сметка е приет като император. Бързината, с която става всичко, физическото елиминиране на възможните дисиденти и конкуренти, както и потушаванито на всички въстания в провинциите спомага за бързото заемане и укрепване на властта.
[редактиране] Реформи
През периода на управлението на Адриан, Римската империя преживява 21 години в мир и благоденствие. Още при възкачването си той опрощава всички данъчни задължения спрямо фиска и за всеобща радост заповядва разписките за дължими суми да бъдат изгорени публично на Форума в Рим.
Отлично запознат с държавните дела, Адриан е способен и ефективен администратор, който често пътува за да инспектира легионите и лично се осведомява за положението в повечето провинции. Щедро дарява плебса, финансира градовете, поддържа данъците умерени, следи за административни злоупотреби, назначавайки специални упълномощени лица — куратори. Разширява държавната помощ в много сфери и отделя специално внимание на държавната администрация, като е увеличен броят на ведомствата. Премахва практиката на откупуване на данъци в провинциите. Често удостоява изтъкнати провинциали, или цели селища с римско гражданство. С цел да се укрепят връзките между различните територии на империята, по заповед на императора са ремонтирани и подобрени пътищата и съобщенията, реформирана е и дейността държавната поща.
В същото време Адриан се стреми да укрепи личната си власт чрез правомощия, без да накърнява авторитета на римската аристокрация. Юридически за пръв път волята на владетеля носи силата на закон, а т.нар. "съвет на принцепса", имащ дотогава частно-съвещателен характер се превръща в държавно учреждение, имащо задачата да подготвя едикти и законодателни актове. В този орган са включени видни политици и юристи, които получават заплащане за своята работа. От друга страна сенатското съсловие е на почит, а неговите членове получават високи длъжности по-често от преди. Адриан увеличава броя на имперските канцеларии и начело поставя знатни конници, вместо либертини.
При Адриан през 128 г. е съставен т.нар. "Вечен едикт" (edictum perpetuum) — подробна инструкция за водене на съдебни дела, съставена от правистът Публий Салвий Юлиан въз основа на многобройни преторски едикти от по-старо време.
Във военното дело Адриан решително прекратява политиката на завоевания, подета от Траян, стремейки се да урежда с преговори възникналите външни конфликти. Римската империя окончателно преминава от експанзия към етап на статегическа отбрана и поддържане на границите. Тъй като много граждани отказват да служат в легионите, започват да се набират провинцилни жители, често без гражданство, а римската армия започва да се превръща в разноплеменна войска, в която обаче се запазва стандартното въоръжение и латинският език като служебен. През 122 г. е предприет поход в Британия, където е построен прочутия Адрианов вал.
[редактиране] Строителство
Всестранно развита личност, Адриан се интересува също от архитектура и строителство, и дори лично проектира монументалният храм на Венера и Рома в столицата. Когато известния архитект Аполодор от Дамаск се изказва твърде критично по отношение на постройката той е изпратен на заточение от императора.
Подобно на Траян, Адриан развива мащабна строителна дейност. През 120 г. той преустроява Пантеона в Рим, най-запазената сграда от времето на Римската империя, създаден по времето на Марк Агрипа и Октавиан Август. По време на неговото управление е построен и Храмът на Зевс Олимпийски в Атина. Забележителни постройки, запазени и до днес, са неговия личен мавзолей, вилата му в Тибур, както и валът в Британия.
Адриан основава и застрояна град Адрианопол (дн. Одрин) в Тракия, кръстен на него самия.
[редактиране] Културна дейност
Адриан е може би най-образования римски император, голям почитател на елинската култура и изкуство, за което на младини си спечелил насмешливото прозвище "гърчето". Като император, Адриан връща елинистическата мода на брадите. Занимава се с поезия и скулптура, съчинява автобиография, макар че съвременниците му отбелязват с ирония че за най-талантливия автор са принудени да признаят онзи който командва тридесет легиона.
За разлика от традиционалиста Траян, Адриан смело скъсва с консерватизма и се стреми да придаде космополитен характер на властта, решен да преодолее съществуващото културно различие между романизираните западни провинции и елинистическия изток. Страстен пътешественик, след като е установил здраво властта си, той прекарва твърде малко време в Рим, обикаляйки надлъж и нашир почти цялата империя. По време на едно от своите пътувания, той се влюбва в красивия юноша Антиной от Витиния, а след смъртта му във водите на Нил, Адриан го обожествява и издига негови светилища. През този период Антиной става образец за красота в римското антично изкуство.
[редактиране] Последни години
В края на живота си Адриан се разболява тежко и се установява в прочутата Вила на Адриан, построена за него между 118 и 134 г., днес обявена за част от световното културно наследство. С влошването на здравословното му състояние императорът става все по деспотичен и жесток, екзекутира или заточва много от своите приближени, които подозира в зла умисъл.
През 132 – 135 г. избухва въстание за независимост в Юдея, ръководено Симон Бар-Кохба ("Синът на звездата" или "Пътеводна звезда"), обявил се за месия. Римската империя си възвръща контрола над Йерусалим, след като е убит водачът на еврейската освободителна война. По заповед на Адриан околностите на храма са сринати и е основана Елия Капитолина. Евреите са прогонени от Йерусалим, а Юдея е наречена Палестинска Сирия.
През 136 г. Адриан осиновява, с намерението да го направи свой наследник на трона, Луций Елий, знатен но неопитен човек, който обаче умира две години по-късно, малко преди осиновителя си. След него приобщава към управлението сенаторът Антонин, наречен по-късно Антонин Пий.
Адриан умира на 10 юли 138 г. от сърдечна недостатъчност. Сената е против обожествяването му, но то е прието по настояване на Антонин.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Historia Augusta: Животът на Адриан
- Монетосеченето на Адриан
- Храмът на Адриан Quicktime VR, Rome
- De Imperatoribus Romanis, An Online Encyclopedia of Roman Emperors Hadrian (A.D. 117-138), Herbert W. Benario
[редактиране] Литературни произведения
- „Мемоарите на Адриан“ на френската писателка Маргьорит Юрсенар.
|
|||||||||||
|
|||||
