Адриан (император)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Адриан.
|
||||||||
Публий Елий Траян Адриан (Publius Aelius Traianus Hadrianus) (24 януари 76 г.- 10 юли 138 г.) е римски император от 117 г. до 138 г. след н.е. Той е един от т.нар. "Петима добри императори".
Съдържание |
[редактиране] Произход и възкачване
Адриан е роден в Италика, градче в Испания, в заможно семейство, на родителите му умират рано и той остава сирак. Отгледан е от Траян, негов далечен роднина, който приживе вероятно не го посочва официално за свой наследник (пред Сената), но го сгодява за своята племенница Сабина, а след смъртта му е обявено, че е осиновен и назначен за негов приемник. Има съмнения, че това става благодарение именно на Помпея Плотина, жената на Траян, която е организирала с умение всичко, а наследяването на императорския трон е решено именно от нея, още повече, че тя дълги години подпомага кариерата на Адриан, който е нейн любимец и му дава възможност да стигне до високи длъжности. Въпреки всичко това, горещата поддръжка от страна на армията, която го приветства като нов император, решава окончателно въпроса.
Бивш проконсул на Сирия, вече като император Адриан бил наясно че е невъзможно да продължи войната с Партия: вълненията в Египет, Кипър и Киренайка изисквали да бъдат потушени, а и започвали нови в Юдея, Британия и Мавретания, имало нападения на сармати по Дунав. Той сключил мир, отказвайки се от бляскавите Траянови завоевания на изток, но това разгневило някои от съратниците на бившия император които подозирали, че Адриан го е отровил за да го наследи. Тяхното съзаклятие било бързо разкрито и мнозина били наказани. Сената първоначално отказал да признае новия владетел който пратил съобщение, в което казвал, че не е могъл да се отклони от волята на армията, а при влизането си в Рим (118) оповестил, че няма да убива никой без разследване. Сенаторите и армията биват облагодетелствани от избирането му и получават щедри възнаграждения и в крайна сметка е приет като император. Бързината, с която става всичко, физическото елиминиране на възможните дисиденти и конкуренти, както и потушаванито на всички въстания в провинциите спомага за бързото заемане и укрепване на властта.
[редактиране] Реформи
През царуването на Адриан Римската империя преживява 21 години в мир и благоденствие. Още при възкачването си той опрощава всички данъчни задължения спямо фиска и за всеобща радост заповядва разписките за дължими суми да бъдат изгорени публично на форума в Рим. Щедро дарява плебса, финансира градовете, поддържа данъците умерени, и следи за административни злоупотреби назначавайки специални упълномощени лица - куратори. Разширява държавната помощ в много сфери, подобрява пътищата и съобщенията с цел да укрепи връзките между различните територии, премахва практиката на откупуване на данъци в провинциите. Често удостоявал изтъкнати провинциали, или цели селища с римско гражданство.
Добре запознат с положението в повечето провинции императорът е способен и ефективен администратор. В същото време той се стреми да укрепи личната си власт без да накърнява авторитета на римската аристокрация. Юридически за пръв път волята на владетеля носи силата на закон, а т.нар. "съвет на принцепса", имащ дотогава частно-съвещателен характер се превръща в държавно учреждение имащо задачата да подготвя едикти и законодателни актове. В този орган са включени видни политици и юристи, които получават заплащане за своята работа. От друга страна сенатското съсловие е на почит, а неговите членове получават високи длъжности по-често от преди. Адриан увеличава броя на имперските канцеларии и начело поставя знатни конници, най-често от родната му Испания, вместо либертини.
При Адриан е съставен т.нар. "Вечен едикт" - подробна инструкция за водене на съдебни дела, съставена от правистът Салвий Юлиан въз основа на многобройни преторски едикти от по-старо време.
Във военното дело Адриан решително скъсал със политиката на завоевания подета от Траян, стемейки се да урежда с преговори възникналите външни конфликти. Римската империя окончателно преминава от експанзия към етап на статегическа отбрана и поддържане на границите. Тъй като много граждани отказвали да служат в легионите започнали да се набират провинцилни жители, често без гражданство, а римската армия започнала да се превръща в разноплеменна войска в която обаче се запазило стандартното въоръжение и латинският език като служебен. През 122 г. е предприет поход в Британия, където е построен прочутия Адрианов вал.
[редактиране] Културна дейност
Адриан е може би най-образования римски император, голям почитател на елинската култура и изкуство, за което на младини си бил спечелил насмешливото прозвище "гърчето". Страстен пътешественик, след като установил здраво властта си той прекарвал твърде малко време в Рим, обикаляйки надлъж и нашир почти цялата империя. По време на едно от своите пътувания той се влюбва в красивия юноша Антиной от Витиния, но след смъртта му във водите на Нил, Адриан го обожествява и издига негови светилища. През този период Антиной става образец за красота в римското антично изкуство.
[редактиране] Строителство
Адриан се интересува от архитектура и строителство, лично проектира монументалният храм на Венера и Рома в столицата. През 120 г. той преустроява Пантеонът в Рим, най-запазената сграда от времето на Римската империя създаден по времето на Агрипа и Август. По време на неговото управление е построен и Храмът на Зевс Олимпийски в Атина. Забележителни постройки са неговия личен мавзолей, вилата му в Тибур, както и валът в Британия. Основава и застрояна град Адрианопол (дн. Одрин) в Тракия, кръстен на него самия.
[редактиране] Последни години
В края на живота си Адриан се разболява тежко и се установява в прочутата Вила на Адриан, построена за него между 118 и 134 г., днес обявена за част от световното културно наследство. С влошването на здравословното му състояние императорът ставал все по деспотичен и жесток, екзекутирал или заточил много от своите приближени които подозирал в зла умисъл. През 132 - 135 г. избухва въстание за независимост в Юдея, ръководено Симон Бар-Кохба ("Синът на звездата" или "Пътеводна звезда"), обявил се за месия. Римската империя си възвръща контрола над Йерусалим, след като е убит водачът на еврейската освободителна война. По заповед на Адриан околностите на храма са сринати и е основана Елия Капитолийска. Евреите са прогонени от Йерусалим, а Юдея е наречена Палестинска Сирия. През 136 г. Адриан осиновява, с намерението да го направи свой наследник на трона, Луций Елий, знатен но неопитен човек, който обаче умира две години по-късно малко преди осиновителя си. След него приобщава към управлението сенаторът Антонин, наречен по-късно Антонин Пий. Адриан е един от малкото императори, които умират от естествена смърт. Определянето на неговия наследник и възкачването му на трона след смъртта на Адриан, също така става без пречки и борби.
[редактиране] Литературни произведения
- „Мемоарите на Адриан“ на френската писателка Маргьорит Юрсенар.
[редактиране] Външни препратки
- Historia Augusta: Животът на Адриан
- Монетосеченето на Адриан
- Храмът на Адриан Quicktime VR, Rome
[редактиране] Виж също
| Римски императори | ||
| Траян (98 - 117) | Адриан (117 - 138) | Антонин Пий (138 - 161) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
