Атина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Атина.

Знаме на ГърцияАтина
Αθήνα
Атинският Акропол; Парламентът и Запейонът; Музеят на Акропола и площад „Монастираки“ ("Манастирчето"); общ изглед към града
Атинският Акропол; Парламентът и Запейонът; Музеят на Акропола и площад „Монастираки“ ("Манастирчето"); общ изглед към града
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Атина
Атина на картата на Гърция
Координати: 37°58′37.19″ с. ш. 23°43′37.2″ и. д. / 37.977° с. ш. 23.727° и. д.
Данни
Област Атика
Дем Атина
Географска област Атина
Население 745 514 (град)
3 737 550 (метрополис) (2001)
Надм. височина 70 m
Пощ. код 10x xx, 11x xx, 120 xx
Тел. код 21

Атѝна (на гръцки: Αθήνα, [aˈθina]) е столица на Гърция и седалище на областта Атика. Взела името си от гръцката богиня Атина, която е била пазител на града. В продължение на няколко века Атина е сред най-важните градове на Гърция. Намира се в Централна Гърция и е икономически, политически и управленчески център на страната. Днес населението на Атина е около 3 130 841 души (2001). Градът е важен политически, културен, икономически и транспортен център на Гърция.

Наименование[редактиране | edit source]

Атина, богинята-закрилник на града

Името на град Атина е свързано с това на древногръцката богиня Атина, смятана за закрилник на града. Според известна още в Античността легенда, жителите на града приемат това име след спор между Атина и морския бог Посейдон кой да бъде покровител на града. Опитвайки се да убедят хората, Посейдон създава извор със солена вода, символизиращ морското могъщество, а Атина - маслиново дърво, символизиращо мира и благоденствието. Гражданите и техния цар Кекропс харесват повече предложението на Атина и кръщават града на нейно име.

Днес се смята, че произходът на самата дума „Атина“ вероятно не е гръцки нито дори индоевропейски, а е остатък от предгръцкия субстрат в Атика.[1] През XIX век са правени опити тя да се изведе от гръцки корени. Кристиан Лобек предлага като корен думата ἄθος или ἄνθος („цвят“), описваща Атина като цъфтящ град, а Лудвиг Дьодерлайн извежда името от глагола θάω („смуча“), който свързва с плодородната почва.[2]

В хода на историята името на Атина на няколко пъти променя формата си от единствено в множествено число и обратно. В най-ранните текстове от епохата на Омир името е в единствено число - Ἀθήνη (Атене), но през класическата Античност се използва формата за множествено число Ἀθῆναι (Атенаи), подобно на иманета на други гръцки градове, като Тива (Θῆβαι) или Микена (Μυκῆναι). През Средновековието отново започва да се използва единствено число - Ἀθήνα (Атина), но с налагането през XIX век на архаизиращата книжовна норма катаревуса официалното име на града отново става в множествено число - Ἀθῆναι (Атине). След правописната реформа от 1976 година то се връща в единствено число - Ἀθήνα (Атина).

География[редактиране | edit source]

Разположение[редактиране | edit source]

Разположена в централната котловина на Атика, Атина е заобиколена от 4 планини — Егалео на запад, Парнита на север, Пентели на североизток и Химетус на изток.[3] Най-високата сред тях е Парнита - 1 413 m, основната част от която е превърната в национален парк.[4] На югозапад Атическата котловина е отворена към Сароническия залив на Егейско море.

Самият град е изграден около няколко хълма, като този на Акропола и Ликавит, най-високото възвишение в съвременния град с надморска височина 277 m. През Атина преминават реките Кифис и по-малките Илис и Еридан.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на Атина е средиземноморски (Csa по Кьопен), като валежите му са малко над горната граница на горещия степен климат (Bsh). Характерно за климата на Атина е редуването на продължително горещо и сухо лято с мека зима с умерени валежи.[5]

Средните годишни валежи са 414 mm, като повечето дъждове падат между октомври и април. Годишните валежи в Атина са по-ниски от типичното за Гърция, особено за нейните западни части. Например, валежите в Янина са около 1 300 mm, а в Агринио - около 800 mm. Юли и август са най-сухите месеци, с редки бури един или два пъти месечно. Зимата е хладна и дъждовна, със средна температура през януари 9-10 °C. Снеговалежите са редки (по-обичайни са за високите северни предградия на града) и обикновено предизвикват значителни затруднения.[6]

Средните дневни максимални температури през юли (1955-2004) са 33,7 °C в метеорологичната станция в Неа Филаделфия,[7] но в други части на града може да е и по-горещо, особено в западните райони.[8][9][10] По време на пословичните горещи вълни в града температурите често надхвърлят 38 °C.[3][11]

Подобно на други големи градове, разположени в котловини, като София, Лос Анджелис или Мексико, за Атина са характерни температурните инверсии, които допринасят за по-голямата замърсеност на въздуха.[12]

Климатични данни за Атина, Флаг на Гърция Гърция
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 22,1 22,0 28,0 30,4 35,6 39,6 42,0 41,9 37,6 33,8 27,0 22,5 42,0
Средни максимални температури (°C) 13,5 13,7 16,0 19,7 24,6 29,5 32,6 32,6 28,5 23,5 18,3 14,7 22,3
Средни температури (°C) 10,2 10,1 12,2 15,9 20,6 25,5 28,3 28,2 24,3 19,7 15,0 11,7 18,5
Средни минимални температури (°C) 7,0 6,7 8,4 11,4 15,6 20,3 23,0 23,2 19,7 15,8 11,7 8,7 14,3
Абсолютни минимални температури (°C) −2,9 −4,2 −1,8 0,6 8,0 11,5 15,5 16,0 10,4 5,4 1,4 −1,8 −4,2
Средни месечни валежи (mm) 48 37 47 33 15 6 6 6 22 42 67 69 398
Температура на водата 17 17 16 17 19 22 25 26 25 24 22 19 21
Източник: Туристический портал, «Погода и Климат»

История[редактиране | edit source]

Древност и Античност[редактиране | edit source]

Най-старите известни следи от човешко присъствие на територията на днешния град са от XI хилядолетие пр.н.е.[13] Атина е обитавана от хора без прекъсване поне от 7 хиляди години.[14][12] Към 1400 година пр.н.е. селището е един от центровете на Микенската цивилизация, а на Акропола е издигната крепост, от която и днес са запазени отделни участъци с характерната циклопска зидария. За разлика от други микенски средища, като самата Микена или Пилос, за Атина не е известно дали е пострадала при дорийските нашествия около 1200 година пр.н.е., като самите атиняни винаги са твърдяли, че са чисти йонийци без дорийски примеси. Въпреки това през следващото столетие и половина градът запада, както много други селища от бронзовата епоха, засегнат от т.нар. бронзов колапс.

Погребения от желязната епоха, от некропола Керамейк и други места, често са особено богати, което показва, че след 900 година пр.н.е. Атина е водещ център на търговията и стопанския възход в региона.[15] Водещото положение на града може да се дължи на неговото централно разположение в гръцкия свят, неговата сигурна крепост на Акропола и лесният му достъп до морето, който е естествено преимущество пред съперници от вътрешността, като Тива и Спарта.

Партенонът, посветен на богинята Атина

През VI век пр.н.е. масовите обществени вълнения в града довеждат до реформите на Солон, които проправят пътя за въвеждането на демокрацията от Клистен през 508 година пр.н.е. По това време Атина е значителна морска сила с голям флот и подпомага въстанието на гръцките градове в Мала Азия срещу Персийската империя. В последвалите Гръко-персийски войни Атина, заедно със Спарта, оглавява коалицията на гръцките градове, която успява да удържи победа. Десетилетията след победата в битката при Саламин през 480 година пр.н.е. са наричани Атински златен век, по време на който Атина е доминиращият град в Древна Гърция, а нейните културни постижения поставят основите на Западната цивилизация. През този период в града творят драматурзите Есхил, Софокъл и Еврипид, историците Херодот и Тукидид, лекарят Хипократ и философът Сократ. Ръководена от Перикъл, който покровителства изкуствата, Атина реализира амбициозна строителна програма на Акропола, включваща новия храм Партенон.

Атина на Перикъл изгражда собствена морска империя под формата на т.нар. Делоски морски съюз. Първоначално създаден като обединение на гръцки градове-държави за продължаване на войната срещу Персия, съюзът скоро се превръща в инструмент на имперските амбиции на Атина. Предизвиканите от това напрежения довеждат до Пелопонеската война в края на V век, в която Атина е победена от своя съперник Спарта, което нанася тежък удар на нейната политическа хегемония.

В средата на IV век Македонското царство започва все по-често да се намесва в живота на гръцките градове-държави, включително и Атина. През 338 година пр.н.е. съюз на такива градове, включващ Атина и Тива, претърпява поражение от войските на цар Филип II Македонски в битката при Херонея, което слага край на независимостта на града.

През 146 година пр.н.е. Атина е завладяна от Римската република, а след неуспешен бунт през 88-85 година пр.н.е. римският военачалник Луций Корнелий Сула разрушава укрепленията на града и много други сгради. Въпреки това и под римска власт Атина остава важен културен център, известен със своите престижни училища. През II век император Адриан строи в града редица обществени сгради и акведукт, който се използва и в наши дни.

Средновековие[редактиране | edit source]

В края на Античността градът постепенно започва да запада. В началото на VI век император Юстиниан I закрива известните атински училища, смятани за опасни за православието. Атина постепенно се възстановява през IX-X век, а по време на Кръстоносните походи преживява относителен разцвет, възползвайки се от нарасналата търговия с Италия. През 1205 година участниците в Четвъртия кръстоносен поход превръщат града в столица на Атинското херцогство, обхващащо Атика и Беотия. Управлявано последователно от няколко западноевропейски династии, то просъществува до 1458 година, когато е завладяно от Османската империя.

Османски период[редактиране | edit source]

Атина остава под османска власт от 1458 до 1833 година. През този период градът силно запада.

Столица на независима Гърция[редактиране | edit source]

През 1834 година, малко след края на Гръцката война за независимост и създаването на самостоятелна гръцка държава, Атина става нейна столица. Градът е избран главно по исторически и сантиментални причини, като символ на връзката на новата държава с Древна Гърция - по това време селището има едва около 400 къщи в подножието на Акропола. Първият гръцки крал Отон Вителсбах възлага на архитектите Стаматиос Клеантис и Едуард Шауберт проектирането на модерен град, подходящ за столица на новата държава.

Първият градоустройствен план включва триъгълник с върхове в Акропола, Керамейк и новия кралски дворец (днес сграда на Парламента), който трябва да подчертае континуитета между древна и съвременна Атина. Неокласицизмът, международният стил на епохата, е архитектурният стил, в който баварски, френски и гръцки архитекти проектират първите големи обществени сгради на новата столица.

През 1896 година Атина става домакин на първите съвременни Олимпийски игри. През 20-те години в града се установяват много бежанци от Мала Азия, напуснали домовете си след поражението на Гърция в Гръцко-турската война.

След Втората световна война[редактиране | edit source]

През 50-те и 60-те години населението на Атина нараства лавинообразно, като границите на града се увеличават значително. През 80-те години замърсяването от промишлеността и нарастващото автомобилно движение, както и свръхзастрояването, се превръщат в сериозен проблем. Поредица от мерки срещу замърсяването, предприети от градските власти през 90-те години, съчетани със значително подобряване на инфраструктурата (новата магистрала Атики Одос, разширяването на Атинското метро, новото Атинско международно летище „Елевтериос Венизелос“), чувствително подобряват положението. През 2004 година градът е домакин на Летните олимпийски игри.

Население[редактиране | edit source]

Управление[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Култура[редактиране | edit source]

Атина е дом на над 148 театри, повече от всеки друг град в света, включително древния Herodes Atticus Theater, в който се провежда Атинският Фестивал от май до октомври всяка година.

В Атина се провеждат многобройни музикални и театрални фестивали. Планетариумът в Атина е един от най-добре оборудваните цифрови планетариуми в света. Руините около и на Акропола привличат над 10 милиона посетители на година.

Едни от най-известните музеи са:

Спорт[редактиране | edit source]

Атина има дългогодишна традиция в спорта и спортните събития и е дом на най-значимите клубове в гръцкия спорт — Олимпиакос, Панатинайкос и АЕК. Градът има голям брой спортни съоръжения, а също така е бил домакин на няколко спортни събития от международно значение.

Атина е домакин на летните олимпийски игри два пъти, през 1896 и 2004 година. Игрите от 2004 г. вдъхновяват разработването на Олимпийския стадион в Атина, който след това печелили репутацията на един от най-красивите стадиони в света, както и на един от най-интересните съвременни паметници.[16] Най-големият стадион в страната е бил домакин на два финала на Шампионската лига, през 1994 и 2007. Другият основен стадион в Атина, разположен в местността Пиреос, е стадион Караискакис, построен 1896 г., обновен е през 1960-те и напълно е реконструиран през 2004 г. През 1971 г. на него се играе финалът за купата на носителите на купи. Атина е домакин на Евролигата три пъти, първият през 1985 г. и вторият през 1993 г. и последният през 2007 на Олимпийската зала. Провеждани са и голям брой събитията от други спортове като лека атлетика, волейбол, водна топка т.н.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Beekes 2009, с. 29.
  2. Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια 1927, с. 30.
  3. а б urbanheatisland.info 2009.
  4. parnitha-np.gr 2006.
  5. Founda 2011, с. 7-41.
  6. BBC 2011.
  7. hnms.gr 2012.
  8. Μαυρογιάννης 1981, с. 29.
  9. eib.org 2009.
  10. Giannopoulou 2011, с. 16-28.
  11. esciencenews.com 2009.
  12. а б Tung 2001, с. 266.
  13. Ethnos.gr 2010.
  14. Immerwahr 1971.
  15. Osborne 2009.
  16. Rizzo 2004.
  17. Barcelona internacional – Ciutats agermanades. // 2006–2009 Ajuntament de Barcelona. Архив на оригинала от 27 август 2011. Посетен на 19 ноември 2014.
  18. DC Sister Cities. // os.dc.gov. Посетен на 19 ноември 2014.
  19. Athens – Chicago Sister Cities. // Chicago Sister Cities. Посетен на 19 ноември 2014.
Цитирани източници

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]