Амстердам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Амстердам.

Амстердам
на нидерландски: Amsterdam
Знаме
Знаме
Герб
Герб
Местоположение
Разположение в Нидерландия
Административна йерархия
Държава: Нидерландия
Провинция: Северна Холандия
Данни
Население: 758 198
 - гъстота: 4 459 д/km2
Площ: 219 km2
Кодове
Пощ. код: 1011 - 1109
Тел. код: +31 6
Администрация
Кмет: Йоб Коен
Уебсайт: amsterdam.nl

Амстердам (на нидерландски: Amsterdam, ['ɑmstərdɑm] ['ɑmstərdɑm] ) е столицата и най-големият град в Нидерландия. Разположен е в западната част на страната, в провинция Северна Холандия. Градът, който с предградията си има население около 1,36 милиона души (2008), заема северната част на Рандстад, шестият по големина метрополен район в Европа с общо население от около 6,7 милиона души.

Днешното име на града идва от Амстелердам (Amstellerdam),[1] което означава „бент на Амстел“, реката, преминаваща през града. Възникнал като малко рибарско селце в края на 12 век, в резултат на развитието на търговията през Нидерландския златен век Амстердам се превръща в едно от най-големите пристанища в света. По това време градът е водещ център в областта на финансите и търговията и обработката на диаманти.[2] През 19 и 20 век градът се разраства и се образуват множество нови квартали и предградия.

Амстердам е финансовата и културна столица на Нидерландия. В града са разположени седалищата на множество нидерландски институции и на 7 от 500-те най-големи компании в света, сред които Филипс и Ай Ен Джи. [3] Амстердамската фондова борса, най-старата в света, е разположена в центъра на града. Забележителностите на Амстердам, сред които историческите канали, Държавният музей, Музеят Ван Гог, Ермитажът, къщата на Ане Франк, кварталът на червените фенери и "кофишоповете" привличат над 3,66 милиона чуждестранни посетители всяка година.[4]

География[редактиране | edit source]

Намира се в провинцията Северна Холандия, в Рандстад, на устието на реката Амстел в Ай. Асмтердамското пристанище е свързано чрез Нордзееканал със Северно море. Към 1 януари 2009 г. в града живеят 758 198 души. Градският район (Амстердам заедно с други прилежащи общини, виж Регионален орган Амстердам, Алмере и др.) наброява повече от 1,5 милиона жители. Към района може да се брои територията между Алкмаар, Занстад, Пюрмеренд, Алмере, Амстелвен, Хофддорп, Харлем, Аймойден, Димен и Абкауде.

Климат[редактиране | edit source]

Амстердам се намира в зоната на умерения пояс, с голямо влияние на морето върху климата на града. В града преобладават северозападни ветрове, често има шквалове и бури. През зимата температурата рядко пада под 0°C, поледици се появяват при придвижването на студени въздушни маси от Скандинавия и Източна Европа. Лятото в града е топло, но не горещо. Средната годишна стойност на валежите е 760 mm, като по-голямата част от тях са в периода от октомври до март.

Климатични данни за Амстердам Флаг на Нидерландия Нидерландия (1981−2010)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 14 16 21 27 29 32 32 34 28 25 18 15 34
Средни максимални температури (°C) 5,4 6,0 9,2 12,4 17,1 19,2 21,4 21,8 18,4 14,1 9,2 6,5 13,4
Средни минимални температури (°C) 0,5 0,2 2,4 4,0 7,8 10,4 12,5 12,3 10,2 7,0 3,9 1,9 6,1
Абсолютни минимални температури (°C) −16 −14 −8 −4 −1 3 4 6 2 −1 −7 −14 −16
Средни месечни валежи (mm) 62 43 59 41 48 68 66 61 82 85 89 75 778
Източник: Климатични данни за Амстердам на сайта «Worldweather.org», weatherbase.com

История[редактиране | edit source]

Историческият център на Амстердам

Амстердам започва като рибарско селище. През 13 век е построен бентът (на нидерландски: dam), от който Амстердам получава името си. Частта от реката от външната му страна, Дамрак, е началото на амстердамското пристанище. В началото на 20 век са намерени останки от онзи бент на сегашния площад Дам (площад), между Националния монумент и сградата на универсалния магазин „Бейенкорф“.

Най-старото споменаване на Амстердам е в документ от 27 октомври 1275 г., в който граф Флорис V освобождава жителите от пътни такси. Има несигурност относно точната дата, на която Амстердам получава статут на град, но според едно от предположенията утрехтският епископ Ги ван Авен дава статут на град на селището през 1306 г. Всъщност не може да се твърди нищо повече от това, че това е станало скоро след 1300 г.[5].

Скоро след това е въведен акциз върху бирата. Контактите по търговията с бира с Хамбург дават начален тласък за търговията с района на Балтийско море, поставило началото на утвърждаването на Амстердам като търговски град. През 15 век Амстердам е израснал до най-важен търговски град в Нидерландия.

Градът бързо развива традиция на гражданско управление, в която важна роля играе vroedschap — съвет на изтъкнати граждани, които определят повечето управници.

В началото на Осемдесетгодишната война Амстердам остава лоялен към Испания, но накрая през 1578 г. се присъединява към бунтовниците, главно поради търговски интерес. След завземането на Антверпен от испанците през 1585 г. много граждани на Антверпен заедно с търговската си мрежа пристигат в Амстердам. Идването им, както и идването на португалските евреи, има голяма роля за идването на Златния век за Амстердам и Нидерландия.

През този период населението на Амстердам бързо нараства. Около 1570 г. Амстердам има по-малко от 30 000 жители, а през 1622 г. броят им е нарастнал до над 100 000. Към края на 17 век населението би наближило 200 000. Това нарастване на населението създава необходимост от систематичен поглед върху развитието на града, благодарение на който са създадени красивите концентрични канали с техните красиви къщи на търговци и складове.

През 1667 г. Амстердам става третият град в света, след Париж и Лил, в който е въведено уличното осветление[6]

По-късно растежът на града достига до стагнация. Около 1683 г. строителството спира. От източната страна на Амстел има толкова много земя, че парцелите се раздават на благотворителни дружества, а Плантаже е предназначен за парк.

Каналът Зингел с монумента Мунторен в заден план, снимка от около 1900.

Едва около 1850 г. Амстердам започва да се разширява навън от построения през 17 век канал Синхелхрахт. От 1876 г. Нордзеканал е пряка връзка между амстердамското пристанище и шлюзовете при Аймойден, които дават достъп до Северно море. Тогава настъпва индустриалната революция и започва нов период на разширение. Обновяване на пристанището, нова промишленост и експлозия на прираста на населението, която е поета от пояса от канали от 19 век. Населението се удвоява от 250 000 около 1850 г. до 510 000 през 1900 г.

Обществените неправди, с които е придружена индустриалната революция, правят от Амстердам център на нидерландската социалдемокрация и водят до широкомащабни разширения на града.

Към края на 20 век разширението получава нов импулс със строителство за „компактен град“ и за Амстердам настъпва нов период на процъфтяване: център на толерантност и еманципация, на нови медии и икономика на знанието, на разнообразие (културно, икономическо, етническо).

Карта на Амстердам
Нощен изглед от Амстердам

Флаг и герб[редактиране | edit source]

Герб на Амстердам

Трите кръста на Свети Андрей обозначават трите достойнства на града: доблест, твърдост и милосърдие. Народната традиция също така свързва трите кръста с трите заплахи за града: водата, огънят и епидемиите.

Трите кръста на Свети Андрей (макар за покровител на града да се счита Свети Николай са включени и в герба на Амстердам. В герба присъства и австрийската императорска корона. През 1489 г. Максимилиан I, от благодарност за заслугите и заемите, дарява правото на Амстердам да украси герба си с кралската корона, а през 1508 г., след коронацията на Максимилиан I заимператор на Свещената Римска империя, тя е заменена с императорска. През 17 век тя отново е заменена с короната на Рудолф II. Лъвовете се появяват в герба през 16 век, когато Нидерландия е република.

Девизът на града, Heldhaftig, Vastberaden, Barmhartig („Доблестен, решителен, съчувстващ“) е дарен през 1947 г. от Вилхелмина II в знак на признание за твърдостта, проявена по време на Втората световна война.

Икономика[редактиране | edit source]

Амстердам е главният финансов център на държавата, с най-голямата борса и с най-много банки. По броя на банки и корпорации, той е сред водещите градове в Европа, след Лондон, Париж, Франкфурт и Барселона. В Амстердам се намират центровете на организации като ABN AMRO, Akzo Nobel, Heineken, ING Group, Ahold, TNT Express, TomTom, Delta Lloyd Group, VimpelCom Ltd и Philips. Офисите на някои компании и до днес са разположени в историческия център на града, но повечето са изнесени в южната част на столицата.

Амстердамската фондова борса е най-старата в света и една от най-големите в Европа. Разположена е близо до площад „Дам“ в центъра на града.

Амстердам има разнообразна промишленост — автомобили, самолети, кораби, електротехника, химикали, лекарства, полиграфически артикули, модна конфекция, шлифовани диаманти, хранителни продукти. Столицата на Холандия е известна и със леката си промишленост. Тук е съсредоточен около 50 % от оборота на всички отрасли в страната. Производството на храни е основано на обработката на кафе, тютюн и какао, кокосово масло, картофи, царевица и захарно цвекло.

Туризъм[редактиране | edit source]

Амстердам е един от най-популярните туристически центрове в Европа. Ежегодно е посещаван от над 4,63 млн. туристи от други страни ( 2009г.). Две трети от хотелите са разположени в центъра на града. На четири- и петзвездните хотели се падат около 42 % от всички спални места. Повечето туристи (74 %) пристигат от други европейски страни. Сред гостите от други държави най-голям дял са гражданите на САЩ (14 % от общото количество туристи).[7]

Транспорт[редактиране | edit source]

Амстердам е един от градовете, в който много разпространено е използването на велосипеди. През 2006 г. в града се наброяват около 465 000 велосипеда. Популярността им се дължи на удобството на придвижване, относително неголямата територия на Амстердам, големия брой специални пътеки, равната местност и относителните неудобства при използването на автомобил.

Обществен транспорт[редактиране | edit source]

Амстердамски трамвай

Амстердам има добре развита система на обществен транспорт. В града действат метрополитен, традиционни и скоростни трамвайни линии, автобусна мрежа и фериботи през река Ай. Целият градски обществен транспорт е под управлението на организацията GVB (Gemeentevervoerbedrijf, тоест общинска транспортна компания). Извънградските автобуси, свързващи Амстердам с околните градове, принадлежат на други оператори, предимно Arriva и Connexxion.

Във всички видове градски транспорт се използват магнитни транспортни карти и билети.

Автотранспорт[редактиране | edit source]

През града преминават автострадите A1, A2, A4, A6, A7, A8, A9 и A10:

Въздушен транспорт[редактиране | edit source]

Амстердамското летище Схипхол е четвъртото по големина пътническо и второто по големина товарно летище (след Франкфурт Рейн-Майн) в Европейския съюз с преминали през него 44,1 милиона пътници и 1,50 милиона тона товари през 2005 г.[8] Летището се намира на 20 минути с автобус от централната гара на града. Построено е през 1916 г., на мястото на пресушеното Харлемско езеро. Схипхол разполага с шест полоси, като се разработват планове за разширението му.

Наука и образование[редактиране | edit source]

Музеят NEMO през нощта.

На територията на Амстердам има два университета: Амстердамският и Амстердамският свободен университет.

Амстердамският университет е основан през 1632 г. като Лицей за просвета, и първоначално включва два факултета: икономически и философски. През 1877 г. на лицея е присвоено званието университет. Понастоящем университетът се дели на седем факултета: за хуманитарни науки, за обществени науки, за естествени науки, факултет за икономика и бизнес, юридически факултет, медицински факултет и отделно от него стоматологичен факултет. В университета учат над 25 хиляди студента.

Свободният университет е основан през 1880 г. със средства на протестантската община. До 60-те години на 20 век в него се обучават на практика студенти основно от протестантско вероизповедание. Университетът включва 13 факултета и 11 научно-изследователски института.

В града се намира големият научен музей „Немо“ (основан през 1997 г.), насочен предимно към младежката аудитория. Тук посетителите могат да се запознаят с основните закони на физиката, химията, биологията и други науки в непринудена игрова форма.[9]

Канали, мостове и къщи в Амстердам с типичната за центъра на града архитектура.
Кралският дворец на площад „Дам“.

Архитектура и забележителности[редактиране | edit source]

Улица „Дамрак
Църквата „Свети Николай“

Архитектура[редактиране | edit source]

Историческият център на Амстердам се отличава с голям брой добре съхранени средновековни здания: църкви, жилища и търговски здания. Поради голямата и разклонена мрежа от канали, много постройки са построени на масивни дървени колове, като с времето някои от тях са прогнили и зданията са започнали да „танцуват“, удържани от срутване от съседните. На някои фасади може да се видят напречни греди, стърчащи навън. С помощта на система от блокове и кука, тези греди са използвани за повдигане на товари от палубите на морски и речни кораби направо в складовите помещения на зданието. Скулптурният декор на фронтоните преди всичко е изпълнен във вид на монолитна рамка с квадратна или кръгла форма в съчетание с орнаменти, символизиращи занаята на домакина (инструмент, фигурки на пекари, рибари, щивачи и др.).[10]

Друга типична част от архитектурата на града са жилищата-лодки. Голяма част от тях са пълноценни жилища, след като общината им е осигурила ток, вода, газ, и канализация. Този тип жилища са над 2000, но поради големия им брой поставянето на нови е забранено. Наречени са „уикенд-къщи“, тоест домове, в които по правило хазяите (не само от Холандия) идват за уикенда или по празниците.

По централната улица на столицата — „Дамрак“, са разположени културни центрове, множество кафенета, търговски работилници и музеи. На пресечката на „Дамрак“ с улица „Рокин“ се намира историческия площад „Дам“. В западната част на площада е един от най-забележителните архитектурни обекти в Амстердам — Кралският дворец, който от над 200 години е резиденция на нидерландските монарси. До него се намира Музеят на Мадам Тюсо. Източно от двореца е Националният монумент, издигнат през 1956 г. в памет на жертвите на нидерландския народ в борбата с нацизма.

За историята на евреите в Амстердам разказва Еврейският исторически музей, помещаващ се в бившата Голяма синагога на столицата.

Интересни са и средновековните кули на Амстердам — Монетната кула, Схрейерсторен и Монтелбансторен, съхранени в отлично състояние, както и зданието на Мерната палата, построено през 1488 г.

Към съвременните архитектурни забележителности спадат еклектичния театър Тушински (сега кинозала), открит през 1921 г.

Сред младежите Амстердам има голяма популярност благодарение на разрешението за употреба на леки наркотици, но само в специални заведения — т.н. „кофишопове“,[11] както и благодарение на Квартала на червените фенери, където в прозорци-витрини, осветени обикновено в червена светлина, се показват проститутки. [12]

В Амстердам се намира голям зоопарк — Artis Zoo. В зоопарка има над 750 вида животни и над 300 вида растения.

Култура[редактиране | edit source]

Държавният музей, в който се намира известната картина „Нощна стража“.
Музеят на Ван Гог, който съдържа най-голямата колекция в света от картини и писма на Винсент ван Гог.

В края на 16 век мстердамската камара по реторика започва да организира конкурси между различни камари по четене на поезия и драматично изкуство. През 1638 г., Амстердам отваря първия си театър. В него са изпълнявани балетни спектакли още през 1642 г. През 18 век става популярен френският театър. Докато Амстердам е ​ под влияние на немската музика, през 19 век са композирани няколко национални оперни постановки — зданието на Холандската опера в Амстердам е ​​построено през 1888 г. с цел насърчаването на холандското оперно изкуство.[13]

През 19 век, около района Нес в Амстердам е съсредоточена популярната култура по това време (предимно водевили и вариетета). Метрономът, едно от най-важните постижения в европейската класическа музика, е изобретен тук през 1812 г. от Дитрих Винкел. В края на същия век са построени Държавният музей и Stedelijk Museum. През 1888 г. е създаден Кралския оркестър Concertgebouworkest. През 20 век навлизат киното, радиото и телевизията. Въпреки че повечето студиа са разположени в Хилверсум и Алсмеер, влиянието на Амстердам върху разпространението им е много силно. Много хора, работещи в телевизионната индустрия, живеят в Амстердам. Седалището на SBS 6 също се намира в Амстердам.[14]

Музеи[редактиране | edit source]

Фестивали[редактиране | edit source]

Koninginnedag през 2009 г. в Амстердам.

През 2008 г. в града се провеждат 140 фестивала и културни събития.[15] По-известните фестивали в Амстердам включват: Koninginnedag, Holland Festival за сценични изкуства, ежегодишния Prinsengrachtconcert (класически концерт на канала Принцен) през август, Stille Omgang (римокатолическо вечерно шествие всеки март), гей парада на Амстердам, Cannabis Cup и Uitmarkt. Koninginnedag се провежда всяка година на 30 април, като стотици хиляди хора пътуват до Амстердам за да празнуват с жителите на града. Целият град се препълва с туристи, купуващи продукти от freemarket или посещаващи някой от многобройните музикални концерти по време на фестивала.

Ежегодният фестивал Holland привлича международни артисти и гости от цяла Европа. Гейпарадът е ежегоден местен ЛГБТ парад с лодки по каналите на Амстердам, който се провежда през първата събота на август. Това събитие често е източник на критики и похвали.[16] Ежегодният фестивал Uitmarkt е тридневно културно събитие в началото на културния сезон в края на август.[17]

Спорт[редактиране | edit source]

От Амстердам е футболния отбор Аякс. В града има и отбори по бейзбол, баскетбол и хокей на лед.

Стадионът „Амстердам АренА“ е домашният стадион на „Аякс“. Той се намира в югоизточната част на града в непосредствена близост до новата гара Amsterdam Bijlmer ArenA. Преди да се премести на настоящото си място през 1996 г., „Аякс“ играе домакинските си мачове на стадион „Де Меер“.[18]

През 1928 г., Амстердам е домакин на Летни олимпийски игри. Олимпийският стадион, построен за случая, е напълно реставриран и днес се използва за културни и спортни събития, като Амстердамския маратон.[19]

През 1920 г. Амстердам подпомага домакинството на ветроходните спортни събития на Летните олимпийски игри през 1920 г., проведени в съседния Антверпен, Белгия.

В града се провежда Dam tot Damloop, 15 километрово състезание от Амстердам до Заандам, както и Амстердамския маратон.

Отборът по хокей на лед, „Амстел Тайгърс“ играе мачовете си на ледената пързалка „Яап Еден“. Тимът се състезава в холандската Висша лига по хокей на лед. Първенствата по бързо пързаляне с кънки се провеждат на 400-метровото трасе на съшата ледена пързалка.

Амстердам има два отбора по американски футбол: „Амстердам Крузейдърс“ и „Амстердам Пантърс“. Бейзболният отбор „Амстердам Пайрътс“ се състезава в холандската Мейджър лига. Градът има три отбора по хокей на трева: „Амстердам“, „Пиноке“ и „Хърли“, които играят мачовете си на стадион „Вагенер“ в близкия град Амстелвеен. Баскетболният отбор MyGuide Amsterdam се състезава в холандската първа дивизия и играе мачовете си в „Спортхален Зюд“.[20]

От 1999 г. град Амстердам отбелязва най-добрите си спортисти с наградите „Спортист на годината“. Боксьорът Раймон Йовал и полузащитничката по хокей на трева Карол Тат са първите, които получават наградите през 1999 г.

Личности[редактиране | edit source]

Паметник на Рембранд ван Рейн на площад Рембранд
  • Други личности, свързани с Амстердам
    • Ане Франк (1929-1945), писателка, живее в града през 1934-1944

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, Vol 1, p896-898.
  2. [1] Capitals of Capital -A History of International Financial Centres - 1780–2005, Youssef Cassis, ISBN 978-0521845359
  3. [2] Forbes Global 2000 Largest Companies — Dutch rankings.
  4. Key Figures Amsterdam 2009: Tourism. // City of Amsterdam Department for Research and Statistics, 2009. Посетен на 30 September 2009.
  5. Gemeente Archief: Géén Stadsrecht in 1306.
  6. Stephanie Hegarty. The myth of the eight-hour sleep. // Би Би Си, 2012-02-22. Посетен на 2012-02-26.
  7. Fedorova, T and Meijer, R. Toerisme in Amsterdam 2006/2007 (PDF). // January 2007. Архив на оригинала от 2012-05-27. Посетен на May 22, 2008.
  8. European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
  9. Тезисы доклада специалиста по коммуникациям центра «Немо»
  10. Достопримечательности Амстердама
  11. Официален сайт на Кралство Нидерландия. Наркотици: въпроси и отговори
  12. Полиглот. Путеводитель «Нидерланды». АЯКС-ПРЕСС. Москва, 2008, стр. 20
  13. Grout, Donald Jay и др. A short history of opera. Columbia University Press, 2003. ISBN 978-0-231-11958-0. с. 541. Посетен на 11 January 2010.
  14. Contact SBS 6. // Архив на оригинала от 24 May 2008. Посетен на 19 May 2008.
  15. Amsterdam kans op 'evenementenstad'. // AT5 Nieuws. Amsterdam, 17 May 2008. Посетен на 10 May 2012.
  16. Gay Pride in Amsterdam. // Municipality Amsterdam. Архив на оригинала от 1 June 2008. Посетен на 4 June 2008.
  17. Uitmarkt in Amsterdam. // IAmsterdam. Архив на оригинала от 31 January 2008. Посетен на 4 June 2008.
  18. De Meer. // Stadiums. AFC Ajax. Архив на оригинала от 16 November 2008. Посетен на 8 November 2008.
  19. Athletics (in Dutch). // Olympisch Stadion Amsterdam. SOSA. Архив на оригинала от 21 December 2008. Посетен на 8 November 2008.
  20. Over Sporthallen Zuid: Referenties. // Sporthallenzuid.amsterdam.nl, 7 September 2009. Посетен на 10 October 2010.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Амстердам“ и страницата „Amsterdam“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.