Тимишоара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 45.7494° с.ш. 21.2272° и.д.

Тимишоара
Timişoara

Изглед от Нощна Тимишоара
Изглед от Нощна Тимишоара

Местоположение
Тимишоара (Румъния)
Red pog.png
Тимишоара
Тимишоара на картата на Румъния
Данни
Държава Флаг на Румъния Румъния
Окръг Тимиш
Население 303 708 (към 2011)
Надморска височина 90 m
Пощенски код 300030
Телефонен код 02 56

Герб на Тимишоара

Университетът Политехница
Замъкът Жѐчени разположен на площад Победа

Тимишоара (на румънски: Timişoara, на унгарски: Temesvár, на банатски български: Timišvár, на немски: Timeswar, Temeschwar или Temeschburg, на сръбски: Темишвар или Temišvar, на турски: Tamışvar) е град и административен център на Окръг Тимиш, Банат, Западна Румъния. Историческото име на града идва от унгарското название на река Тимиш и думата за крепост vár.

Съдържание

Общи данни [редактиране]

Със своите 303 708 жители (2011) Тимишоара е един от най-големите градове в Румъния и е стопански и културен център на Банат. Средногодишният естествен прираст на населението е около -1,5%. 14,2% от населението е на под 15-годишна възраст, а 4,0% са на над 75 год.

Градът е известен като „Виената на Балканите“, защото дълго време е част от Австро-унгарската империя и центърът му, запазен и до днес, напомня за старата Виена. Той е важен университетски център, в който се изучават медицина, механотехника, електротехника, право.

Международното летище е разположено на изток от града. На запад от града е изградено малко частно летище.

Край пешеходна зона в градския център са разположени множество магазини и улични кафета. В двата му края се намират величествената православна катедрала и градската опера. Интересни за туристите са старата градска крепост около площад „Унири“ (Piaţa Unirii), площад „Домплац“ (Domplatz) с неговите внушителни сгради от времето на Австро-унгарската империя, католическата катедрала и сръбската църква.

История [редактиране]

През 1154 г. тогавашен Темешвар е споменат за първи път писмено от арабския географ Ал Идриси. През 1718 г., след отблъскването на османското нашествие, градът е присъединен към Австрия и става важен отбранителен пункт. През следващите 2 века той е австрийско и унгарско владение. Историята на Тимишоара е изпълнена с холерни и чумни епидемии, обезлюдявали града, многобройни военни обсади и революции.

През втората половина на 19 век Тимишоара изживява стопанския си и културен разцвет, за което допринасят и изграждането на железопътна линия и прокарването на канал за минаващата през града река Бега. На 12 ноември 1884 г. Тимишоара става първия град в Европа с електрическо улично осветление. На 8 юли 1869 г. се пуска в експлоатация първата конска трамвайна линия. По времето на кметуването на банатския българин Карол Телбиз (от 1885 до 1914) се създава акционерно дружество „Обществени електрически трамваи - Тимишоара“ (1897) г., а през 1899 г. се електрифицира трамвайният превоз в града.

След Трианонския договор от 1920 г. градът става румънски. На 15 декември 1989 в Тимишоара избухва Румънската революция срещу диктатора Николае Чаушеску и довежда до свалянето му от власт.

Население [редактиране]

Градът е известен от столетия с мирното съжителство на многобройни различни националности. Етническият състав на града се променя през годините заедно с преминаването на града към различни държави. През втората половина на 19 век градът е заселен предимно с немци и унгарци, но има и значително румънско, сръбско и българско малцинство. До около 1944 г. немската етническа група е най-голямата в града. Днес преобладаващата етническа група са румънците.

Етнически състав [редактиране]

етнос население (2002) процент
1 румънци 271 677 85.52
2 унгарци 24 302 7.65
3 германци 7 157 2.25
4 сърби 6 311 1.98
5 цигани 3 062 0.96
6 българи 1 218 0.38

Личности [редактиране]

В 1845 г. тук е роден Йосиф Иванович - най-известният композитор на валсове след фамилията Щраус. Джони Вайсмюлер - световният шампион по плуване, е роден през 1904 г. във Фрайдорф, днес квартал на Тимишоара. Темешвар е родното място на немско-унгарския специалист по история на изкуството Арнолд Хаузер и на тогавашния директор на Виенската държавна опера Йоан Холендер.

Стопанство [редактиране]

Стопанството на Тимишоара, както и на цялата област Румънски Банат, е в истински разцвет. Тук навлизат големи инвестиции от страните от Европейския съюз - предимно от Германия и Италия, както и от САЩ.

Continental AG от години произвежда автомобилни гуми, а понастоящем производството на завода се разширява. Фирмата Linde AG произвежда технически газ, а фирма Dräxelmaier – част от кабелните инсталации за автомобилите BMW и Audi. Американската фирма Solectron има в западната част на града голям завод за производство на мобилни телефони и GPS-уреди.

Международни отношения [редактиране]

Побратимени градове [редактиране]

Тимишоара е побратимен град с:

Консулства [редактиране]

Административно деление на града (квартали) [редактиране]

  • Фрайдорф (Freidorf)
  • Зона Одобеску (Zona Odobescu)
  • Фрателиа (Fratelia)
  • Мехала (Mehala) I, II
  • Ронат (Ronat)
  • Фабрикщад (Fabrikstadt)
  • Елизабетщад (Elisabethstadt)
  • Йозефщад (Josephstadt)
  • Джирос (Giroc)
  • Чиркумвалациуни (Circumvalaţiunii) I, II, III, IV
  • Соарелуи (Soarelui)
  • Четате (Cetate) (в превод – крепост, историческият център на града)
  • Типографилор
  • Шагулуи (Şagului)
  • Дъмбовица (Dâmboviţa)
  • Стяуа (Steaua)
  • Буковина (Bucovina)
  • Торонталулуи (Torontalului)
  • Калеа Арадулуи (Calea Aradului)
  • Липовей (Lipovei)
  • Бласкович (Blascovici)
  • Чярда Рошие (Ciarda Roşie)
  • Плопи (Plopi)
  • Гирода (Ghiroda)
  • Кунц (Kuncz)

Външни препратки [редактиране]