Тимишоара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тимишоара
Timişoara
— град —
    Герб
Изглед от Нощна Тимишоара
Изглед от Нощна Тимишоара
Тимишоара (Румъния)
Red pog.png
Тимишоара
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Тимиш
Надм. височина 90 m
Население (2011) 303 708 души
Пощенски код 300030
Телефонен код 02 56
Тимишоара в Общомедия

Университетът Политехница
Замъкът Жѐчени разположен на площад Победа

Тимишоара (на румънски: Timişoara, на унгарски: Temesvár, на банатски български: Timišvár, на немски: Timeswar, Temeschwar или Temeschburg, на сръбски: Темишвар или Temišvar, на турски: Tamışvar) е град и административен център на Окръг Тимиш, Банат, Западна Румъния. Историческото име на града идва от унгарското название на река Тимиш и думата за крепост vár.

Общи данни[редактиране | edit source]

Със своите 303 708 жители (2011) Тимишоара е един от най-големите градове в Румъния и е стопански и културен център на Банат. Средногодишният естествен прираст на населението е около -1,5%. 14,2% от населението е на под 15-годишна възраст, а 4,0% са на над 75 год.

Градът е известен като „Виената на Балканите“, защото дълго време е част от Австро-унгарската империя и центърът му, запазен и до днес, напомня за старата Виена. Той е важен университетски център, в който се изучават медицина, механотехника, електротехника, право.

Международното летище е разположено на изток от града. На запад от града е изградено малко частно летище.

Край пешеходна зона в градския център са разположени множество магазини и улични кафета. В двата му края се намират величествената православна катедрала и градската опера. Интересни за туристите са старата градска крепост около площад „Унири“ (Piaţa Unirii), площад „Домплац“ (Domplatz) с неговите внушителни сгради от времето на Австро-унгарската империя, католическата катедрала и сръбската църква.

История[редактиране | edit source]

През 1154 г. тогавашен Темешвар е споменат за първи път писмено от арабския географ Ал Идриси. През 1718 г., след отблъскването на османското нашествие, градът е присъединен към Австрия и става важен отбранителен пункт. През следващите 2 века той е австрийско и унгарско владение. Историята на Тимишоара е изпълнена с холерни и чумни епидемии, обезлюдявали града, многобройни военни обсади и революции.

През втората половина на 19 век Тимишоара изживява стопанския си и културен разцвет, за което допринасят и изграждането на железопътна линия и прокарването на канал за минаващата през града река Бега. На 12 ноември 1884 г. Тимишоара става първия град в Европа с електрическо улично осветление. На 8 юли 1869 г. се пуска в експлоатация първата конска трамвайна линия. По времето на кметуването на банатския българин Карол Телбиз (от 1885 до 1914) се създава акционерно дружество „Обществени електрически трамваи - Тимишоара“ (1897) г., а през 1899 г. се електрифицира трамвайният превоз в града.

След Трианонския договор от 1920 г. градът става румънски. На 15 декември 1989 в Тимишоара избухва Румънската революция срещу диктатора Николае Чаушеску и довежда до свалянето му от власт.

Население[редактиране | edit source]

Градът е известен от столетия с мирното съжителство на многобройни различни националности. Етническият състав на града се променя през годините заедно с преминаването на града към различни държави. През втората половина на 19 век градът е заселен предимно с немци и унгарци, но има и значително румънско, сръбско и българско малцинство. До около 1944 г. немската етническа група е най-голямата в града. Днес преобладаващата етническа група са румънците.

Етнически състав[редактиране | edit source]

етнос население (2002) процент
1 румънци 271 677 85.52
2 унгарци 24 302 7.65
3 германци 7 157 2.25
4 сърби 6 311 1.98
5 цигани 3 062 0.96
6 българи 1 218 0.38

Личности[редактиране | edit source]

В 1845 г. тук е роден Йосиф Иванович - най-известният композитор на валсове след фамилията Щраус. Джони Вайсмюлер - световният шампион по плуване, е роден през 1904 г. във Фрайдорф, днес квартал на Тимишоара. Темешвар е родното място на немско-унгарския специалист по история на изкуството Арнолд Хаузер и на тогавашния директор на Виенската държавна опера Йоан Холендер.

Стопанство[редактиране | edit source]

Стопанството на Тимишоара, както и на цялата област Румънски Банат, е в истински разцвет. Тук навлизат големи инвестиции от страните от Европейския съюз - предимно от Германия и Италия, както и от САЩ.

Continental AG от години произвежда автомобилни гуми, а понастоящем производството на завода се разширява. Фирмата Linde AG произвежда технически газ, а фирма Dräxelmaier – част от кабелните инсталации за автомобилите BMW и Audi. Американската фирма Solectron има в западната част на града голям завод за производство на мобилни телефони и GPS-уреди.

Международни отношения[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Тимишоара е побратимен град с:

Консулства[редактиране | edit source]

Административно деление на града (квартали)[редактиране | edit source]

  • Фрайдорф (Freidorf)
  • Зона Одобеску (Zona Odobescu)
  • Фрателиа (Fratelia)
  • Мехала (Mehala) I, II
  • Ронат (Ronat)
  • Фабрикщад (Fabrikstadt)
  • Елизабетщад (Elisabethstadt)
  • Йозефщад (Josephstadt)
  • Джирос (Giroc)
  • Чиркумвалациуни (Circumvalaţiunii) I, II, III, IV
  • Соарелуи (Soarelui)
  • Четате (Cetate) (в превод – крепост, историческият център на града)
  • Типографилор
  • Шагулуи (Şagului)
  • Дъмбовица (Dâmboviţa)
  • Стяуа (Steaua)
  • Буковина (Bucovina)
  • Торонталулуи (Torontalului)
  • Калеа Арадулуи (Calea Aradului)
  • Липовей (Lipovei)
  • Бласкович (Blascovici)
  • Чярда Рошие (Ciarda Roşie)
  • Плопи (Plopi)
  • Гирода (Ghiroda)
  • Кунц (Kuncz)

Външни препратки[редактиране | edit source]