Орадя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Орадя
Oradea
— град —
    Герб
Изглед към кметството нощем
Изглед към кметството нощем
Орадя (Румъния)
Red pog.png
Орадя
Страна Флаг на Румъния Румъния
Окръг Бихор
Надм. височина 144 m
Население (2011) 183 123 души
Пощенски код 370000
Телефонен код 02 59
Орадя в Общомедия

Орадя (на румънски: Oradea, на унгарски: Nagyvárad, на немски: Großwardein, на латински: Magnovaradinum, традиционно българско и общославянско име Варадин) е град и административен център на окръг Бихор, Трансилвания (Кришана), Румъния. Намира се на 13 км от границата с Унгария.

Географски данни[редактиране | edit source]

Градът е разположен на стратегическа височина срещу унгарската пуста, на средна надморска височина от 144 м. Части от града обаче са разположени по планинските склонове на надморска височина до 300 м. През града минава река Кришул Репеде. От геологическа гледна точка интерес представляват многобройните пещери под града.

Климат[редактиране | edit source]

Умерено-континентален климат, със средногодишна температура 10,4 °C. Температурата през юли не надхвърля 21 °C, а през януари -1,4 °C. Преобладават западни ветрове. Средногодишните валежи са около 585,4 мм.

История[редактиране | edit source]

Историята на Варадинумс (Varadinums) започва с основаването на селището от римляните. Унгарският крал Ласло I прави града през 1080 г. седалище на архиепископия. Писмени сведения за града има от 1113 г. в бенедектински документ, в който архиепископът е наречен "Сикстус от Варадин" (Syxtus Varadiensis ).

През 1890 градът е седалище на унгарско комитство. По това време в него се издигат 17 църкви и 6 манастира, сред които две катедрали, два архиепископски палата, множество големи обществени и частни сгради (театърът и кметството са възстановени през 1890 г., а 1892 г. е открит паметник на свети Ладислав. Жителите (през 1890 г. наброяват 38 557 души) са предимно унгарци. Румънците по това време са 2 527 души. Конфесионалната принадлежност на населението е следната: 12 030 католици, 10 880 протестанти, 10 115 евреи. През 1598 г. градът е обсаден от турците, които успяват да го превземат окончателно едва през 1663 г. Едва през 1692 г., той е отново унгарски. Когато през 1848-1849 г. унгарското правителство избягва в Дебрецен, архивите и печатницата за пари са преместени в Орадя.

Градът изживява голям икономически разцвет в края на 19 и началото на 20 век.

След Първата световна война с Трианонския мирен договор Унгария отстъпва на нова "Велика Румъния" почти цяла Трансилвания, а с това и град Орадя. С Виенското споразумение от 1940 г. градът отново е върнат на Унгария, но на 12 октомври 1944 г. е превзет от румънски и съветски войски и от тогава е румънски.

Население[редактиране | edit source]

Средногодишният естествен прираст на населението е около -1,2 %. 16 % от населението е на под 15 годишна възраст, а 3 % са на над 75 години.

Религия[редактиране | edit source]

Жителите на Орадя принадлежат към следните вероизповедания:

Етнически състав на населението на града[редактиране | edit source]

Година Жители  % румънци  % унгарци
1910 69 000 5,6 % 91,10%
1920 72 000 5 % 92%
1930 90 000 25 % 67%
1966 122 634 46 % 52%
1977 170 531 53 % 45%
1992 222 741 64 % 34%

Стопанство и инфраструктура[редактиране | edit source]

През 1890 г. в града има 6 бирени и дестилационни фабрики, 3 мелници, винарни. Още тогава Орадя има изграден водопровод, голяма обществена баня и многобройни образователни институции (Правна академия, гимназия, две теологически семинарии и др.), 6 болници, музей на изкуствата и исторически музей. Градът е бил седалище на финансова дирекция, съдилище, телеграфо-пощенска дирекция, търговска и занаятчийска камари.

През наши дни градът е важен транспортен и икономически център на Окръг Бихор. Развита е текстилната и обущарската промишленост, лека промишленост и производство на стъкло, машиностроенето.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]