Орадя

Орадя Oradea
Изглед към кметството нощем
Местоположение
Орадя Орадя на картата на Румъния
Данни
Държава	Румъния
Окръг	Бихор
Население	183 123 (към 2011)
Надморска височина	144 m
Пощенски код	370000
Телефонен код	02 59

Орадя (на румънски: Oradea, на унгарски: Nagyvárad, на немски: Großwardein, на латински: Magnovaradinum, традиционно българско и общославянско име Варадин) е град и административен център на окръг Бихор, Трансилвания (Кришана), Румъния. Намира се на 13 км от границата с Унгария.

Географски данни

Градът е разположен на стратегическа височина срещу унгарската пуста, на средна надморска височина от 144 м. Части от града обаче са разположени по планинските склонове на надморска височина до 300 м. През града минава река Кришул Репеде. От геологическа гледна точка интерес представляват многобройните пещери под града.

Климат

Умерено-континентален климат, със средногодишна температура 10,4 °C. Температурата през юли не надхвърля 21 °C, а през януари -1,4 °C. Преобладават западни ветрове. Средногодишните валежи са около 585,4 мм.

История

Историята на Варадинумс (Varadinums) започва с основаването на селището от римляните. Унгарският крал Ласло I прави града през 1080 г. седалище на архиепископия. Писмени сведения за града има от 1113 г. в бенедектински документ, в който архиепископът е наречен "Сикстус от Варадин" (Syxtus Varadiensis ).

През 1890 градът е седалище на унгарско комитство. По това време в него се издигат 17 църкви и 6 манастира, сред които две катедрали, два архиепископски палата, множество големи обществени и частни сгради (театърът и кметството са възстановени през 1890 г., а 1892 г. е открит паметник на свети Ладислав. Жителите (през 1890 г. наброяват 38 557 души) са предимно унгарци. Румънците по това време са 2 527 души. Конфесионалната принадлежност на населението е следната: 12 030 католици, 10 880 протестанти, 10 115 евреи. През 1598 г. градът е обсаден от турците, които успяват да го превземат окончателно едва през 1663 г. Едва през 1692 г., той е отново унгарски. Когато през 1848-1849 г. унгарското правителство избягва в Дебрецен, архивите и печатницата за пари са преместени в Орадя.

Градът изживява голям икономически разцвет в края на 19 и началото на 20 век.

След Първата световна война с Трианонския мирен договор Унгария отстъпва на нова "Велика Румъния" почти цяла Трансилвания, а с това и град Орадя. С Виенското споразумение от 1940 г. градът отново е върнат на Унгария, но на 12 октомври 1944 г. е превзет от румънски и съветски войски и от тогава е румънски.

Население

Средногодишният естествен прираст на населението е около -1,2 %. 16 % от населението е на под 15 годишна възраст, а 3 % са на над 75 години.

Религия

Жителите на Орадя принадлежат към следните вероизповедания:

• 31,6 % православни
• 25,2 % католици
• 18,3 % гръко-католици
• 17,8 % протестанти
• 7,1 % други.

Етнически състав на населението на града

Година	Жители	% румънци	% унгарци
1910	69 000	5,6 %	91,10%
1920	72 000	5 %	92%
1930	90 000	25 %	67%
1966	122 634	46 %	52%
1977	170 531	53 %	45%
1992	222 741	64 %	34%

Стопанство и инфраструктура

През 1890 г. в града има 6 бирени и дестилационни фабрики, 3 мелници, винарни. Още тогава Орадя има изграден водопровод, голяма обществена баня и многобройни образователни институции (Правна академия, гимназия, две теологически семинарии и др.), 6 болници, музей на изкуствата и исторически музей. Градът е бил седалище на финансова дирекция, съдилище, телеграфо-пощенска дирекция, търговска и занаятчийска камари.

През наши дни градът е важен транспортен и икономически център на Окръг Бихор. Развита е текстилната и обущарската промишленост, лека промишленост и производство на стъкло, машиностроенето.

Побратимени градове

• Линшьопинг, Швеция

Външни препратки

• Официална страница на града
• Oradea tourism
• Галерия снимки
• Oradea webcam
• Oradea Virtual Voyager - ro / en / fr / hu / de / it / es