Андраш II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андраш II
Coa Hungary Country History Imre (1196-1204).svg
Крал на Унгария
Andrew II of Hungary th.jpg
Лични данни
Управление 1205 - 1235
Коронация 29 май 1205 г., Секешфехервар
Други титли Крал на Хърватия
Княз на Галиция
Роден ок. 1176 г.
Починал 21 септември 1235 г.
Погребан в Егер
Предшественик Ласло III
Наследник Бела IV
Семейство
Династия Арпади
Баща Бела III
Майка Агнес де Шатийон
Бракове Гертруда Меранска
Йоланд де Куртене
Беатриче д'Есте
Потомци Мария, Бела, Елисавета, Коломан, Андраш, Йоланда, Ищван

Андраш II (на унгарски: András, Endre, на словашки: Ondrej, известен и като Рицаря на Ерусалим е крал на Унгария от династията на Арпадите, управлявал в периода 7 май 1205-26 октомври 1235 г.

Син е на Бела III и Агнес Антиохийска. Андраш II се опитва да свали от престола големия си брат Имре, който управлява от 1196 г. и така двамата братя водят многократни войни. След смъртта на брат си, Андраш за кратко управлява страната от името на племенника си Ласло III (Ладислав), и едва след смъртта на последния през 1205 г., се възкачва на трона. Допуснатите многобройни злоупотреби, като прекаленото покровителство на чужденци, особено близките на кралица Гертруда, са причина за няколко народни въстания, по време на които кралицата е убита (1213 г.), което води до жестокото отмъщение на Андраш, изразяващо се в масови убийства на селяни.

Сред тези безредици, кралят, следвайки указанията на папа Хонорий III, предприема неуспешния Пети кръстоносен поход, надявайки се да получи престола на император на Латинската империя. Въпреки очевидната непопулярност на кралските идеи в Унгария, той успява да набере армия от 15 000 кръстоносци, само 1/3 от които се отправят от Задар на поход за защита на Йерусалимското кралство, притиснато от мюсюлманите. След съкрушителното поражение от турко-селджуките на река Йордан през ноември 1217 г. и неуспешните опити да завземе редица крепости в Ливан през 1218 г., Андраш се връща в своята изтощена и опустошена страна през Антиохия, Икония, Константинопол и България.

Андраш II с кралица Гертруда

Скоро след това започват раздори между краля и най-големия му син, Бела IV. Свидетелство за компромиса между кралската власт от една страна, и големите земевладелци и дворянството от друга, става знаменития аналог на Магна Харта, издадена в Англия през 1215 г., — Златната була, установяваща неприкосновеността на привилегиите на дворянството и ставало по същество основен закон на Унгария. Накрая, Австрия и папата успяват да бащата и сина. Андраш има шест деца, пет от които – от първата си жена Гертруд. Сред тях е и принц Андраш (Андрей), заемащ трона на Галиция в периода в 1227–1233 г. През 1235 г. Андраш се жени за трети път – за Беатрис д’Есте, но умира на следващата година. Вдовицата се завръща в Италия, където ражда Стефан Постум, който впоследствие се жени за венецианка и е баща на Андраш III.

Ласло III
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия

(1205 – 1235)

Бела IV