Анна-Мария Унгарска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анна-Мария
царица на България
Лични данни
Родена 1204
Унгария
Починала 1237
България
Предшествана от Анна
Наследена от Ирина Комнина
Семейство
Брак Иван Асен II
Династия Арпади
Баща Андраш II
Майка Гертруда от Мерания

Анна-Мария (1204-1237) е унгарска принцеса от рода на Арпадите и българска царица, съпруга на цар Иван Асен II. Тя е дъщеря на унгарския крал Андраш II (1205-1235) и Гертруда от Мерания.

Идване на престола[редактиране | edit source]

Бракът ѝ с Иван Асен бил политическа сделка. През 1218 нейният баща, унгарският крал, се връщал от неуспешен кръстоносен поход в Светите земи. Армията му била спряна на границата от Иван Асен II, който отказал свободното преминаване на кръстоносците през България. В крайна сметка било постигнато споразумение - войниците на краля можело да преминат свободно, ако Андраш II венчае една от седемте си дъщери за българския владетел. Освен това българският цар настоявал като зестра да получи областите Белград и Браничево, заграбени няколко години по-рано от унгарците. Притиснат от обстоятелствата, Андрей се съгласил с поставените му условия. Бракът обаче не можел да се осъществи бързо, тъй като Анна била римокатоличка, а Иван Асен - православен. Проблемът можел да бъде разрешен само с благословението на патриарха в Търново и на папата в Рим. Последният обаче не бил особено благосклонен към българите, тъй като само няколко години по-рано на практика унията с Рим била прекратена от цар Борил. Българският цар обаче силно се интересувал от този брак не само от сантиментални причини, но и от чисто политически - така българският престол се сродявал с унгарския и този на Латинската империя, което осигурявало на българите важно място в международните отношения.

С цел да помогне за разрешаване на проблема крал Андраш написал писмо до папа Хонорий II с молба да благослови брака. Към молбата било приложено и писмо на Иван Асен, в което той уверявал папата в най-искрените си чувства. Така политическите съображения надделели над верските и папата дал благословията си.

На българския престол[редактиране | edit source]

Самата сватба се състояла през януари 1221. Малко преди сватбата Анна била въведена в православието и си избрала името Мария. Тя прегърнала особено ревностно новата вяра - издигнала множество църкви и обители, присъствала редовно на богослужението. Предполага се, че специално за мощите на св Йоан Поливотски царицата наредила да бъде построена църквата „Св. апостоли Петър и Павел“. В своите писания патриарх Евтимий я нарича "благоверна царица, нова Теодора по вяра".

От брака на Анна-Мария и Иван Асен се родили:

Анна-Мария умира заедно с малкия Петър през 1237 от върлувалата по това време в Търново епидемия от чума и е погребана в Църквата "Свети Четиридесет мъченици" в град Велико Търново. Смъртта ѝ, както и бракът ѝ, послужили за сътворяване на поредната политическа комбинация от Иван Асен II. По това време той обсаждал заедно с латинците тракийската крепост Цурул. Тъй като виждал, че съюзът с латинците не му носи кой знае какви изгоди, царят обявил смъртта на царицата си за Божие наказание, защото изневерил на съюза си с Никейската империя. Незабавно снел обсадата, изгорил обсадните машини и се върнал в Търново, където възобновил нарушените договорености.

Източници[редактиране | edit source]