Геза II
| Геза II | ||
|---|---|---|
 |
||
 |
||
| Лични данни | ||
| Управление | 1141–1162 | |
| Коронация | 13 февруари 1141, Секешфехервар | |
| Други титли | Крал на Хърватия | |
| Роден | 1130 | |
| Толна | ||
| Починал | 31 май 1162 г. | |
| Погребан в | Секешфехервар | |
| Предшественик | Бела II | |
| Потомци | Ищван, Бела, Алжбета, Геза, Одола, Хелена, Маргарета | |
| Наследник | Ищван III | |
| Семейство | ||
| Брак | Ефросиния (Фружина) Мстиславна | |
| Династия | Арпади | |
| Баща | Бела II | |
| Майка | Йелена Вуканович (Илона) | |
Геза II е дванадесетия унгарски крал от рода на Арпадите. Коронован е след преждевременната смърт на баща си Бела II Слепи и започва управлението си с регентството на кралицата-майка Илона.
Съдържание |
Начало на управлението [редактиране]
Бащата на Геза II, крал Бела II, умира рано. И макар Геза да е първородния му син, по твао време той е едва на 11 години. За да се пресекат претенциите към унгарския трон от страна на други родственици, Геза е коронован още на третия ден след смъртта на баща си. Регенти на малолетния крал стават майка му, кралица Илона Сръбска, и нейния брат Белош, служещ в унгарския двор.
Геза започва да управлява самостоятелно през 1146 г., когато лично оглавява унгарските войски, за да отрази наществието на германци, поддържащи претендента за унгарския престол — непризнатия син на крал Калман, Борис Коломанович, враждуващ още с бащата на Геза. Борис, с германски и австрийски наемници завладява Пожон, но за 3 000 марки сребро германците се съгласяват да се оттеглят. Тогава Борис се обръща за помощ към маркграфа на Австрия Хайнрих II Язомиргот, но неговите войски са разбити от Геза на 11 септември 1146 г. на река Лейта. Скоро след победата, Геза се жени за сестрата на Великия киевски княз Изяслав Мстиславич, Евфросиния (родила му впоследствие четири сина и четири дъщери). Кралицата-майка и Белош остават перви съветници на Геза по време на почти цялото му управление, а Белош, с титлата бан, е и главнокомандващ.
Кръстоносен поход [редактиране]
През пролетта на 1147 г. Конрад III започва Втория кръстоносен поход против мюсюлманите в Мала Азия и Близкия Изток. Необходимостта от мирно преминаване на кръстоносзите през територията на Унгария окончателно помирява германците и австрийците с крал Геза. Борис Коломанович се опитва да провокира конфликт между кръстоносците и краля, присъединявайки се към армията на френския крал Луи VII, но безуспешно. Макар, че Луи отказва да предаде Борис Коломанович на Геза, той обещава да следи действията му, докато не напуснат пределите на Унгария. Освен това, Луи VII даже става кръстник на родилия се по това време на Геза първороден син, бъдещия крал Ищван III. Борис Коломанович остава във Византия, откъдето продължава интригите си против Геза II в двора на император Мануил Комнин.
Походи в руските земи [редактиране]
Войни с Византия [редактиране]
Потомство [редактиране]
- Ищван III (1147 – 4 март 1172), крал на Унгария (1162, 1163—1172)
- Бела III (1148 – 23 април 1196), крал на Унгария (1172—1196)
- Ержебет (ок. 1149 – след 1189 г.), жена на херцог Фредерик (Бедржих) Чешки
- Геза, херцог (ок. 1150 – до 1210 г.)
- Арпад (умира рано)
- Одола (1156–1199), жена на херцог Сватоплук Чешки
- Илона (ок. 1158 – 25 май 1199 г.), жена на херцог Леополд V
- Маргит (1162 – ?), родена след смъртта на Геза. Първо е омъжена за Исаак Макродук, после за Андраш, оберхешпан на Шомод.
|
|||||||||||||||||||||||||||||
| Предшественик Бела Слепи |
 1141 – 1162 |
Приемник Ищван III |
