Хърватско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хърватско кралство
Hrvatsko Kraljevstvo
монархия
925 — 1526
Знаме
Знаме Герб

Местоположение на Хърватско кралство

Хърватското кралство през 925 г.
Континент Европа
Столица Солин, Биоград, Шибеник
Официални езици хърватски език[1]
Религия ~ католицизъм
Форма на упр. Кралство
Династия Арпади (855-1301)
Държавен глава
  Княз
   - 925–928 Томислав I
  Крал
   - 1516–152 Лайош II
Епоха Средновековие
 - Хърватско-унгарска уния
1102 г.
 - Битка при Мохач
29 август 1526 г.
Площ
 - Общо (10 век) 105 000 km²
Днес част от Flag of Croatia.svg Хърватия
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Босна и Херцеговина
Flag of Slovenia.svg Словения
редактиране
Земите на бъдещото Хърватско кралство 800 г. след заселването на хървати и сърби на Балканите - виж и сръбски земи

Кралство Хърватия е средновековна държава (925-1527) на Балканите[2].

Първи период[редактиране | edit source]

Папа Йоан X, в писмо от 925 г., провъзгласява княз Томислав за хърватски крал и тази година се счита за начало на хърватското кралство. По времето на крал Томислав Хърватия се нарежда сред силните държави в Европа и води войни с българския цар Симеон I в защита на сръбските племена, покорени от България.

Наследниците на крал Томислав, неговият по-малък брат, Търпимир II, и след него Крешимир I, успяват да запазят хърватското кралство. Обаче след ранната смърт на крал Крешимир I, бан Прибин предизвиква вътрешни размирици в борба за престола, при които бива убит наследникът на престола, Мирослав. Хърватската войска и флота намаляват значително, а границите на кралството се свиват. Крал Крешимир II успява до известна степен да възстанови отслабеното кралство. Неговият син, Стиепан Държислав (969997) успява по време на 28-годишното си управление да укрепи кралството, но след смъртта му неговите синове Светослав, Крешимир III и Гойослав започват междуособици, които нанасят най-тежкия удар на хърватската държава, които водят до дългогодишни войни с Венеция за Далмация.

Крал Крешимир III бива наследен от своя племенник Стиепан I, който започва с обновяване на хърватското кралство. През 1058 г. го наследява синът му, крал Петър Крешимир IV, който връща силата на хърватската държава от времето на крал Томислав, като дори успява да присъедини далматинските градове и острови към нея. От 1075 до 1089 г. на хърватския престол е крал Звонимир, считан за най-силния хърватски крал. Той установява здрави връзки с папа Григорий VII, чийто легат го коронясва през 1075 г. за крал на Хърватия и Далмация, укрепва църковното единство, допринася много за налагането на глаголицата в писмеността, за което свидетелства най-важния паметник на хърватската глаголическа писменост, Башчанската плоча.

След Звонимир на престола се качва последният крал от династията Търпимирович, Стиепан II, който управлява само две години. Веднага след неговата смърт в началото на 1091 г. в Хърватия настъпват големи безредици, които се оказват фатални за хърватската държава. Последният хърватски крал от хърватски произход, крал Петър, загива в бой на планината Гвозд, наречена днес на негово име, Петрова гора. Жената на крал Звонимир, Елена, сестра на унгарския крал Ласло I помага на брат си да стане хърватски владетел.

Втори период[редактиране | edit source]

Вторият период, през който хърватите имат общ крал с унгарците, обхваща периода от 1102 до 1526 г. През този период хърватите отблъскват татарите, успешно воюват с Венеция и Византия, а по-късно с Османската империя, за Далмация и за оцеляване. Непрекъснатите войни все повече утвърждават хърватско-унгарските връзки, олицетворявани отначало само от кралската особа.

Pacta Conventa[редактиране | edit source]

Смъртта на крал Петър през 1097 г. не оказва негативно влияние върху военната мощ на хърватите, които задържат хърватско-унгарската граница по река Драва. При тези обстоятелства през 1102 г. се стига до сключване на съглашение между хърватите и унгарския крал Калман, известно като Pacta Conventa, според което унгарският крал става общ крал на хървати и унгарци, като двете държави запазват самостоятелността си. Има много причини, довели до това фатално съглашение, но една от тях е тайното споразумение на хърватските аристократи с унгарския крал.

В Биоград на Мору Калман бива коронясан за крал на Хърватия и Далмация, а той обещава всички държавни права на хърватското кралство, като признава на хърватската аристокрация и допълнителни привилегии. Срещу това хърватските аристократи се задължават да подкрепят краля по време на война.

Всички владетелски права на хърватския крал преминават в ръцете на Калман и неговите наследници, а именно: да назначават банове, да дават привилегии и дарения, да ратифицират приетите от Сабора закони, да събират данъци и мита, да ползват кралските земи на някогашната хърватска династия, върховно командване на хърватската войска и определяне на външната политика. По този начин Хърватия на практика губи своята независимост, но спомага за вътрешна консолидация.

Antemurale Christianitatis[редактиране | edit source]

През 1453 г. турците превземат Константинопол и папа Калист III призовава всички християнски народи на кръстоносна война. В тази война участват и много хървати. Един от тях е фра Иван Капистран, францискански монах, предвождащ хърватските бойци в битката край Белград през 1456 г., обявен по-късно за светец.

Вековете 16 и 17 са наречени в хърватската история „два века на плач“, поради жестоките битки, които хърватите водят с многократно по-многобройната турска армия. Тежък удар е загубата на повече от 10000 хърватски войници, загинали през 1493 г. в битката на Кърбавското поле. През 1519 г. Хърватия получава от папа Лъв X почетното название „Antemurale Christianitatis“ („авангард на християнството“).

През почти 400-годишния период на войни срещу завоевателите се прославят множество знайни и незнайни хърватски войници.

Трети период[редактиране | edit source]

Третият период започва с битката на Мохачкото поле през 1526 г., а завършва със смъртта на крал Йосиф II през 1790 г. През този период хърватите успяват трайно да отблъснат турците. След победата край Сисак през 1593 г., хърватите започват да си възвръщат изгубените територии, обаче голяма част от териториите им е безвъзвратно изгубена. Същевременно, хърватите водят борба и за правата си, които все повече са застрашени от плановете на виенския двор за централизация на властта и за германизация на всички народи в хабсбургската монархия. През този период стават големи етнически промени по хърватските земи – заселва се голям брой сърби в Срем, Славония и хърватската военна погранична област.

Източници[редактиране | edit source]

  1. хърватски (глаголическа писменост)
  2. ((en)) http://www.croatianhistory.net/ CROATIA Overview of History, Culture, and Science

Виж също[редактиране | edit source]