Виена

Вижте пояснителната страница за други значения на Виена.

---

Виена Wien
— град —
Виена Виена
Страна	Австрия
Провинция	Виена
Окръг	—
Площ	414,90 km²
Население (2005)	1 651 437 души 3 931 души/km²
Кмет	Михаел Хаупл
Пощенски код	1010 - 1239, 1400, 1450
Телефонен код	01
МПС код	W
Официален сайт	wien.gv.at

48.209, 16.372

Виена (на немски: Wien [ˈviːn]; на австро-баварски: Wean) е столицата на Австрия със статут на нейна провинция. Тя е главен град на Австрия с население от 1,7 милиона жители (2,2 милиона с предградията). Разположена е в югоизточната част на Централна Европа, близо до Чехия, Словакия и Унгария. През 2001 г. градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

История

Историята на Виена е дълга и разнообразна. Основана е около 500 г. пр. Хр. като келтско селище. През 15 г. пр. Хр. става граничен град на Римската империя (Виндобона), пазейки границата от германските племена от север.

През Средновековието става седалище на династията Бабенберг, а от 1440 г. при Хабсбургите е тайна столица на Свещената Римска империя и център на културата, науката, музиката и изисканата кухня. Кралство Унгария окупира града между 1485 и 1490 г. Нашествието на османските турци в Европа е спряно 2 пъти при Виена — през 1529 и 1683 г. Голямата чума през 1679 г. опустошава Виена, убивайки около 30 % от населението на града.

Виена през 1858 г.

През 1805 г. става столица на Австрийската империя — а по-късно на заместилата я Австро-унгарска империя. Играе важна роля в европейската и световна политика, домакин е през 1815 г. на Виенския конгрес. Тя е център на класическата музика. През 1918 г., след Първата световна война, Виена става столица на Първата австрийска република. От Аншлуса (1938) от Нацистка Германия до края на Втората световна война губи статуса си на столица за сметка на Берлин.

През 1945 г. след 2-седмична обсада съветските войски навлизат във Виена. След 1945 г. градът отново става столица на Австрия. Първоначално е разделена на 4 зони от Съюзниците-победители. Поради неутралитета на страната става удобна база на международния шпионаж между Източния и Западния блок.

Административно деление

Bezirke of Vienna

Виена е разделена на 23 окръга (Bezirke).

„Инерещат“ (днешният централен градски район № 1) - историческият център на Виена, е бил обграден със стени, за да защити града от потенциални агресори. Стените са съборени през 1857 г., създавайки условия градът да се разрасне и да се обедини с околните селища. На мястото на градските стени е прокаран широк булевард „Рингщрасе“ (Ringstraße), край който са издигнати забележителни обществени и частни сгради, паметници и паркове. Такива постройки са Кметството на Виена (Rathaus), Императорският театър (Burgtheater), Виенският университет, Парламентът, двойката музеи - Природоисторическият и Музеят на историята на изкуствата, Виенската държавна опера (Staatsoper). Там се намира и Хофбург - бившият императорски дворец. Основен представител на готическата архитектура е катедралата „Свети Стефан“ (Stephansdom), разположена в центъра на Инерещат на площад „Щефансплац“ (Stephansplatz).

Чрез Дунавския канал (Donaukanal) Инерещат се свързва с река Дунав. От другата страна на Дунав са разположени новите квартали, където се намира и Виенският международен център. Промишлеността е съсредоточена в южните и източните части на града.

Транспорт

Във Виена е добре развит обществения транспорт. Неговата основа е съставена от:

• мрежа от скоростни влакове (S-Bahn), която принадлежи на ÖBB;
• Виенският метрополитен (U-Bahn), трамвайни и автобусни линии на компанията Wiener Linien;
• трамвайната линия Виена-Баден (Badner Bahn);
• скоростният влак CAT, който тръгва от международното летище „Швехат“ до центъра на Виена;
• частни автобусни линии.

Трамваите се появяват във Виена през 1865 г. и понастоящем трамвайната мрежа има около 179 км релси. По такъв начин, във Виена се намира една от най-старите и най-обширната трамвайна мрежа в света. През 1898 г. във Виена се появяват първите градски железопътни линии Stadtbahn, които днес са известни като U-Bahn и S-Bahn. Автобусните маршрути започват да работят във Виена на 23 март 1907 г.

Виенското речно пристанище е централен транспортен възел на река Дунав и притежава най-големите в Европа терминали за прием на контейнери с обща площ 60 хил. кв. м. В логистичния център на виенския порт са регистрирани 120 австрийски и чуждестранни компании, в които работят над 5 хил. души. През 2005 г. през този център преминават над 9 млн. тона различни товари.

Политика

Виена се счита за центъра на социалдемокрацията в Австрия. По време на Първата австрийска република (1918-1934 г.) виенските социалдемократи извършват редица социални реформи. Тази политика се одобрява от социалистите в цяла Европа и наричат града Червена Виена (Rotes Wien).

До края на Първата световна война градът се управлява от социалдемократи с абсолютно мнозинство в градския парламент. Само между 1934 г. и 1945 г., когато партията им е обявена извън закона, кметовете се назначават от правителството на Енгелберт Долфус, а по-късно — от германската администрация.

Катедралата „Свети Стефан“

Религия

Градът е седалището на Виенската архиепархия на римокатолическата църква.

Постоянните жители на Виена се разпределят по вероизповедание през 2001 г., както следва:

католици	49,2%
атеисти	25,7%
мюсюлмани	7,8%
православни	6,0%
протестанти (предимно лутерани)	4,7%
юдаисти	0,5%
други (неидентифицирани)	6,3%

Култура

Музика и театър

Виена Historic Centre of Vienna*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
Императорския театър (Burgtheater)
Държава	Австрия
Тип	Културно наследство
Критерии	ii, iv, vi
Справка	1033 на английски на френски на руски на арабски на китайски на испански
Регион**	Европа и Северна Америка
Регистрационна справка
Вписване	2001  (25та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Изкуството и културата са традиционни за Виена в области като театър, опера, класическа музика и изящни изкуства. Освен Императорския театър (Burgtheater), който с неговия филиал Akademietheater се нарежда сред най-добрите театри в немско-говорещия свят, Народният театър (Volkstheater Wien) и Театърът в Йозефщат (Theater in der Josefstadt) също предлагат постановки от висока класа. Има и много малки театри, които по нищо не отстъпват на по-големите и в повечето случаи изпълняват по-малко популярни форми на представления, като модерни, експериментални пиеси или кабаре.

Виена предлага много възможности за любителите на операта: Виенската държавната опера (Staatsoper) и Виенската народна опера (Volksoper) предлагат за всеки по нещо, като втората е известна с типичната виенска оперета. Концерти с класическа музика има, освен в споменатите, и в прочутата концертна зала на Виенското музикално дружество (Wiener Musikverein), дома на Виенския филхармоничен оркестър и Виенския концертен дом (Wiener Konzerthaus). Гостите са привличани от всеизвестните таланти на виенската музика (по-специално работите на Волфганг Амадеус Моцарт и Йохан Щраус (син)).

В последните години Theater an der Wien става известен с мюзиклите си, въпреки че сега се завръщат към операта. В много католически църкви в Централна Виена може да се чуе църковна или класическа музика.

Музеи и галерии

В съкровищницата на Императорския дворец Хофбург се съхраняват бижутата на Хабсбургите. В Музея на кралица Елизабет Австрийска („Сиси“) могат да се видят императорският апартамент и сребърният кабинет. Срещу Хофбург са разположени Природоисторическият музей и Музеят на история на изкуствата, които съхраняват също множество картини на стари майстори и антични и класически произведения.

Бившият императорски дворец Хофбург

Редица музеи са организирани в Музейния квартал (Museumsquartier) - бивши императорски конюшни, превърнати в комплекс от музеи през 1990 г. Тук са Музеят на модерното изкуство (Фондация „Людвиг“), Музеят „Леополд“ (който показва работи основно от виенския модернизъм и австрийския експресионизъм) и допълнителни зали с временни изложби. Дворецът Лихтенщайн съхранява една от най-големите частни колекции. Има и множество други постоянни експозиции — Музеят на военната история, Музеят на техниката, Виенският музей на часовника, Погребалният музей и др.

Туристически забележителности

Виенското колело в Пратера

Между големите туристически забележителности са императорските дворци Хофбург и Шьонбрун (където се намира и първият в света зоопарк - Зоологическа градина Шьонбрун), както и множеството художествени галерии (включително Албертина, в двореца Белведере и в Музейния квартал (Museumsquartier)). Гледката от Виенското колело (Riesenrad) и Кулата Дунав (Donauturm) също привлича много посетители, както и множеството музеи като тези в двореца Хофбург, двойката Природоисторически музей и Музей на история на изкуствата, както и Музеят на техниката. Всеки от тях има повече от 250 000 посетители годишно.

Местата, свързани с композиторите, живели във Виена, са често посещавани. в града има много църкви, най-известната сред които е Катедралата „Свети Стефан“. Има и модерни атракции - Газометер, Кулата Милениум и Виенския международен център. Културни забележителности са Императорският театър (Burgtheater) и Виенската държавна опера (Staatsoper).

• 

  Албертина

• 

  Глориет в Шьонбрун

Международни организации

Комплексът на ООН във Виена

Виена е седалище на редица организации на ООН и на други междудържавни организации като Организацията на Обединените нации за индустриално развитие (ЮНИДО), Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и на много други международни институции и компании.

Побратимени градове

Виена е побратимена със следните градове:

• Белград, Сърбия от 2003 г.
• Братислава, Словакия - официално от 3 май 1993, обновено на 2 май 2003
• Будапеща, Унгария от 1990 г.
• Бърно, Чехия
• Варшава, Полша от 2001 г.
• Загреб, Хърватия от 1994 г.
• Истанбул, Турция от 2007 г.
• Киев, Украйна от 1991 г.
• Любляна, Словения
• Москва, Русия от 1991 г.
• Тебриз, Иран от 2009 г.
• Тел Авив, Израел от 2005 г.
• Тунис, Тунис
• София, България

Приятелски градове

• Ниш, Сърбия

Известни личности

Родени във Виена

• Алберт Апони (1846-1933), унгарски политик
• Ото Вайнингер (1880-1903), философ
• Лудвиг Витгенщайн (1889-1951), философ
• Андре Горц (1923-2007), френски журналист и философ
• Константин Иречек (1854-1918), чешки историк
• Франц Йозеф (1830-1916), император на Австро-Унгария
• Елисавета Карамихайлова (1897-1968), българска физичка
• Конрад Лоренц (1903-1989), зоолог
• Карл Полани (1886-1964), философ
• Карл Попър (1902-1994), философ
• Фердинанд I (1861-1948), княз и цар на България (1887-1918)
• Ото Фриш (1904-1979), физик
• Ернст Фукс (р.1930), художник
• Фридрих Хайек (1899-1992), икономист

Починали във Виена

• Лудвиг ван Бетховен (1770-1827), композитор
• Йоханес Брамс (1833-1897), немски композитор
• Ернст Вилхелм фон Брюке (1819-1892), германски физиолог
• Весела Василева (1919-1944), българска поетеса
• Люба Велич (1913-1996), певица
• Константин Иречек (1854-1918), чешки историк
• Феликс Каниц (1829-1904), унгарски археолог и етнограф
• Франц Кафка (1883-1924), писател
• Густав Климт (1862-1918), художник
• Иван Красновски (1882-1941), български юрист и политик
• Конрад Лоренц (1903-1989), зоолог
• Йохан Йозеф Лошмит (1821-1895), химик и физик
• Тодор Мазаров (1905-1975), български оперен певец-тенор
• Франц Миклошич (1813-1891), словенски езиковед
• Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), композитор
• Александър Радев (1864-1911), български политик
• Антон Страшимиров (1872-1937), български писател
• Теодор Херцел (1860-1904), общественик
• Йозеф Хофман (1870-1956), архитект
• Егон Шиле (1890-1918), художник
• Ватрослав Ягич (1838-1923), хърватски езиковед
• Ула Якобшон (1923-1982), шведска актриса

Други българи, свързани с Виена

• Първан Драганов (1890-1945), български офицер и политик, посланик през 1936-1938
• Григор Начович (1845-1920), български политик, живее в града през 1868-1877, посланик през 1889-1891
• Димитър Павлович (1834-1911), български лекар, завършва медицина през 1864
• Михаил Сарафов (1854-1924), български политик, посланик през 1904-1909
• Христо М. Данов (историк) (1908-1997), български историк, учил (1927-1932), аташе-преводач в града (1944-1945), преподавател в университета (1980-1982), директор на дома Витгещайн (1979-1980)
• Васил Гюзелев, български историк, директор на дома Витгещайн (1984-2000)

Външни препратки

• Официален сайт (на английски)
• Виена на Wikitravel (на английски)
• Виена-фотогалерия