Виена

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 48° 12′ 31″ с.ш., 16° 22′ 19″ и.д.

Герб на Виена
Обща информация
Страна:	Австрия
Столица:	Виена
Регистрационен номер на колите:	W
Пощенски кодове:	1010 - 1239, 1400, 1450
Телефонен код:	01
Страница в интернет:	www.wien.gv.at
Знаме на Виена
Разположение на Виена в Австрия
Политика
Кмет	Михаел Хаупл
Население
Население:	1 651 437 (31.12.2005) 2 165 357 с предградията
Гъстота на населението:	3 931,3/km²
География
Площ:	414.90 km²
Местоположение:	48°13′ с.ш. 16°22′ и.д.
Административно делене на Виена

Виена (на немски Wien) е столицата на Австрия и една от деветте провинции. Виена е главен град на Австрия, с население от 1,7 милиона жители (2,2 милиона с предградията). Разположена е в югоизточната част на централна Европа и е близо до Чехия, Словакия и Унгария. През 2001 г., градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

[редактиране] История

Основана около 500 г. пр. Хр. като келтско селище. През 15 г. пр. Хр., Виена става граничен град на Римската империя ("Виндобона"), пазейки границата от немските племена от север.

През Средновековието, Виена става седалище на династията Бабенберг, а от 1440 г. при Хабсбургите Виена е тайна столица на Свещената Римска империя и център на културата, науката, музиката и изисканата кухня. Нашествието на османските турци в Европа е спряно два пъти при Виена през 1529 и през 1683 г.

Виена през 1858 г.

През 1805 г., Виена става столица на Австрийската империя — а по-късно на Австро-Унгарската империя — и играе важна роля в европейската и световна политика, включително домакинството през 1815 г. на Виенския конгрес. През 1918 г., след Първата световна война, Виена става столица на Първата Австрийска република. Между 1938 г. (Аншлуса) и края на Втората световна война, губи статуса си на столица, за сметка на Берлин. През 1945 г. след двуседмична обсада руските войски навлизат във Виена. След 1945 г., отново става столица на Австрия. Първоначално е разделена на четири зони от Съюзниците. Виена става център на международния шпионаж между източния и западен блок..

[редактиране] Административно делене

Виена е разделена на 23 административни единици (Bezirke)..

Историческият център на Виена, Innere Stadt, е бил обграден със стени за да защити града от потенциални агресори. Стените са съборени през 1857 г., създавайки условия града да се разрасне и да се обедини с околните селища. На тяхно място е направен широк булевард Рингщтрасе (Ringstraße), както и забележителни обществени и частни сгради, паметници и паркове. Такива постройки като Кметството на Виена (Rathaus), Императорския театър (Burgtheater), Виенския университет, Парламента, двойката музеи - природоисторическия и на изкуствата и Държавната опера (Staatsoper). Там се намира и Хофбург, бившия императорски дворец. Основен представител на готическата архитектура е катедралата „Свети Стефан“ (Stephansdom) и е разположена в центъра на града, на площад Щефансплац (Stephansplatz).

Промишлеността е съсредоточена в южните и източните части. Innere Stadt се намира далеч от Дунав, но се свързва с реката с Donaukanal ("Дунавски канал"). От другата страна на Дунав са разположени новите квартали, където е и Виенския международен център.

[редактиране] Политика

Днес Виена се счита за центъра на социалдемокрацията в Австрия. По време на Първата Австрийска република (1918-1934 г.), виенските социалдемократи извършват редица социални реформи, подобрявайки качеството на живот на хиляди работници. По това време, тази политика се одобрява от социалистите в цяла Европа и наричат града "Червена Виена" (Rotes Wien). До края на Първата световна война, града се управлява от Социалдемократите с абсолютно мнозинство в градския парламент. Само между 1934 г. и 1945 г., когато партията им е обявена извън закона, кметовете се посочват от австро-фашистите, а по-късно от нацистките власти.

[редактиране] Религии

Катедралата „Свети Стефан“

Виена е седалището на виенската римокатолическа църква. Религиите във Виена на постоянните жители през 2001 г. се разпределят както следва:

[редактиране] Култура

[редактиране] Музика, театър и опера

Императорския театър (Burgtheater)

Изкуството и културата са традиционни за Виена, в области като театър, опера, класическа музика и изящни изкуства. Освен Императорския театър (Burgtheater), който заедно с неговият филиал - Akademietheater, се смятат за едни от най-добрите театри в немско-говорещия свят, Народния театър (Volkstheater Wien) и Театъра в Йозефщат (Theater in der Josefstadt) също предлагат постановки от висока класа. Има и много малки театри, които по нищо не отстъпват на по-големите и в повечето случаи изпълняват по-малко популярни форми на представления, като модерни, експериментални пиеси или кабаре.

Виена предлага много възможности за любителите на операта: Държавната опера (Staatsoper) и Народната опера (Volksoper) предлагат за всеки по нещо, особено втората е известна с типичната виенска оперета. Концерти с класическа музика има, освен в гореспоменатите, и в Wiener Musikverein, дома на Виенския филхармоничен оркестър и Wiener Konzerthaus. Гостите са привлечени от всеизвестните таланти на виенската музика (по-специално работите на Волфганг Амадеус Моцарт и Йохан Щраус).

В последните години, Theater an der Wien става известен с мюзикълите си, въпреки, че сега се завръщат към операта.

Разбира се, в много католически църкви в централна Виена може да се чуе църковна или класическа музика.

[редактиране] Музеи

Бившият императорски дворец Хофбург.

В съкровищницата на Императорския дворец Хофбург, се съхраняват бижутата на Хабсбургите. В музеят Сиси (музеят на Кралица Елизабет Австрийска), могат да се видят императорският апартамент и сребърният кабинет. Срещу Хофбург е разположен Музея на история на изкуствата и Природоисторическия музей, които съхраняват множество картини на стари майстори и антични и класически произведения.

Множество музеи са организирани в Музейния квартал (Museumsquartier), бивши императорски конюшни, превърнати в комплекс от музеи през 1990 г.. Тук са Музеят на модерното изкуство (Фондация Людвиг), Музеят Леополд (който основно показва работи от виенския модернизъм и австрийския експресионизъм) и допълнителни зали с временни изложби. Дворецът Лихтенщайн съхранява една от най-големите частни колекции. Има и множество други музеи - Музея на военната история, Музея на техниката, Виенския музей на часовника, Погребалния музей и др.

[редактиране] Туристически забележителности

Виенското колело в Пратера

Между големите туристически забележителности са императорските дворци Хофбург и Шьонбрун (където се намира и първата в света зоологическа градина, Зоологическа градина Шьонбрун), както и множество художествени галерии (включително Албертина, дворецът Белведере и Музейния квартал (Museumsquartier)). Гледката от Виенското колело (Riesenrad), и Кулата Дунав (Donauturm) също привличат множество посетители, както и множество музеи, като музеите в Хофбург, двойката Музей на история на изкуствата и Природоисторическия музей както и Музея на техниката. Всеки от тях има повече от 250 000 посетители годишно. Места свързани с композиторите живели във Виена са често посещавани. Виена има много църкви, най-известната от които е катедралата „Свети Стефан“. Има и модерни атракции, като: Газометер, Кулата Милениум и Виенския международен център. Културни забележителности са Императорския театър (Burgtheater) и Държавната опера (Staatsoper).

Албертина

Глориет в Шьонбрун

[редактиране] Международни организации във Виена

Комплексът на ООН във Виена.

Виена е седалище на Организацията на Обединените нации за индустриално развитие (ЮНИДО), Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и на много други международни институции и компании.

[редактиране] Побратимени градове

Виена е побратимена със следните градове:

• Белград, Сърбия
• Братислава, Словакия
• Будапеща, Унгария
• Любляна, Словения
• Тел Авив, Израел
• Варшава, Полша
• Загреб, Хърватия
• Киев, Украйна
• Бърно, Чехия

[редактиране] Известни личности

Родени във Виена

• Ото Вайнингер (1880-1903), философ
• Лудвиг Витгенщайн (1889-1951), философ
• Андре Горц (1923-2007), френски журналист и философ
• Константин Иречек (1854-1918), чешки историк
• Франц Йозеф (1830-1916), император на Австро-Унгария
• Елисавета Карамихайлова (1897-1968), българска физичка
• Конрад Лоренц (1903-1989), зоолог
• Карл Попър (1902-1994), философ
• Фердинанд I (1861-1948), княз и цар на България (1887-1918)
• Ернст Фукс (р.1930), художник
• Фридрих Хайек (1899-1992), икономист

Починали във Виена

• Лудвиг ван Бетховен (1770-1827), композитор
• Йоханес Брамс (1833-1897), немски композитор
• Ернст Вилхелм фон Брюке (1819-1892), германски физиолог
• Весела Василева (1919-1944), българска поетеса
• Люба Велич (1913-1996), певица
• Константин Иречек (1854-1918), чешки историк
• Феликс Каниц (1829-1904), унгарски археолог и етнограф
• Франц Кафка (1883-1924), писател
• Густав Климт (1862-1918), художник
• Иван Красновски (1882-1941), български юрист и политик
• Конрад Лоренц (1903-1989), зоолог
• Тодор Мазаров (1905-1975), български оперен певец-тенор
• Франц Миклошич (1813-1891), словенски езиковед
• Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), композитор
• Александър Радев (1864-1911), български политик
• Антон Страшимиров (1872-1937), български писател
• Теодор Херцел (1860-1904), общественик
• Йозеф Хофман (1870-1956), архитект
• Егон Шиле (1890-1918), художник
• Ватрослав Ягич (1838-1923), хърватски езиковед
• Ула Якобшон (1923-1982), шведска актриса

Други българи, свързани с Виена

• Първан Драганов (1890-1945), български офицер и политик, посланик през 1936-1938
• Григор Начович (1845-1920), български политик, живее в града през 1868-1877, посланик през 1889-1891
• Димитър Павлович (1834-1911), български лекар, завършва медицина през 1864
• Михаил Сарафов (1854-1924), български политик, посланик през 1904-1909
• Христо М. Данов (историк) (1908-1997), български историк, учил (1927-1932), аташе-преводач в града (1944-1945), преподавател в университета (1980-1982), директор на дома Витгещайн (1979-1980)
• Васил Гюзелев, български историк, директор на дома Витгещайн (1984-2000)

[редактиране] Външни препратки

• Интерактивен пътеводител на Виена (на английски, немски, италиански, френски и испански)
• Официален сайт (на английски)
• Фотогалерия (на немски)
• Виена на Wikitravel (на английски)
• Виена-фотогалерия

п • б • р Австрийски провинции Бургенланд (Айзенщат) • Виена (Виена) • Горна Австрия (Линц) • Долна Австрия (Санкт Пьолтен) • Залцбург (Залцбург) • Каринтия (Клагенфурт) • Тирол (Инсбрук) • Форарлберг (Брегенц) • Щирия (Грац)

п • б • р   50-те най-големи града в ЕС по население Лондон • Берлин • Мадрид • Рим • Париж • Букурещ • Хамбург • Варшава  • Будапеща • Виена • Барселона • Мюнхен • Милано • София • Прага • Бирмингам • Кьолн • Неапол • Торино • Марсилия • Валенсия • Стокхолм • Лодз • Краков • Лийдс • Атина • Амстердам • Рига • Севиля • Палермо • Франкфурт • Сарагоса • Вроцлав • Генуа • Щутгарт • Ротердам • Дортмунд • Есен • Глазгоу • Дюселдорф • Познан • Хелзинки • Малага • Вилнюс • Бремен • Лисабон • Шефилд • Хановер • Дъблин • Лайпциг

п • б • р  Столици на страните-членки на Европейски съюз Амстердам • Атина • Берлин • Братислава • Брюксел • Будапеща • Букурещ • Валета • Варшава • Виена • Вилнюс • Дъблин • Копенхаген • Лисабон • Лондон • Любляна • Люксембург • Мадрид • Никозия • Париж • Прага • Рига • Рим • София • Стокхолм • Талин • Хелзинки