Виена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Виена.

Виена
Wien
— град —
Знаме    Герб
Collage von Wien.jpg
Австрия
Red pog.png
Виена
Виена
Red pog.png
Виена
Страна Флаг на Австрия Австрия
Провинция Виена
Окръг
Площ 414,90 km²
Население (2005) 1 651 437 души
3980 души/km²
Кмет Михаел Хаупл
Пощенски код 1010 - 1239, 1400, 1450
Телефонен код 01
МПС код W
Официален сайт wien.gv.at
Виена в Общомедия

Виена (на немски: Wien [ˈviːn]; на австро-баварски: Wean) е столицата на Австрия със статут на нейна провинция. Тя е главен град на Австрия с население от 1,7 милиона жители (2,2 милиона с предградията). Разположена е в югоизточната част на Централна Европа, близо до Чехия, Словакия и Унгария. През 2001 г. градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

История[редактиране | edit source]

План на Виена от 1547 г.
Виена през 1858 г.

Историята на Виена е дълга и разнообразна. Заселването на територията на днешна Виена започва по време на неолит, с разпространението по Дунав на земеделието и скотовъдството (6-то хилядолетие пр.н.е.), за което Виенската котловина предоставя оптимални условия: плодородни почви, изобилни водни източници и благоприятен климат. Най-значимото доримско селище е това на хълма Леополдсберг, чиято история започва в средата на бронзовия век и завърщва буквално две поколения преди идването на римляните.

Историята на самата Виена като населено място започва в средата на 1 век с началото на строителството на територията на днешния стар град на преден пост на 15-ти римски легион. Той получоово името от келтски произход Виндобона. Паралелно с военния лагер започва да се развива и малък град. Археологическите разкопки не подтвърждават версията за наличие на територията на днешния стар град на каквото и да било доримско селище.

В началото на 5 век Виндобона преживява голям пожар, а към края на същия век римляните напускат тези места.

Фактът, че в днешно време топографията на центъра на Виена включва в себе си на практик цялата топография на военния лагер Виндобона, говори за това, че непосредствено след изтеглянето на римляните на това място живеят хора, които вероятно намират убежище край запазените тогава стени и използват останалите след римляните материали за построяването на жилища.

Разкопките показват, че през 6 век животът между стените на бившия римски лагер е концентриран в североизточната му част. Освен това селище, на територията на днешна Виена по това време има няколко аварски и славянски селища.[1] Имената на някои от славянските и до днес са запазени в имената на нукои от съвременните райони на Виена като Веринг (18) и Дьоблинг (19).

През 9 век дошлите от запад Каролинги построяват в североизточната част на бившия римски лагер неголям замък и съхранилата се и до днешно време църква „Свети Рупрехт“. Броят на домовете все още е малък и селището няма голямо значение. През същия век е първото писмено споменаване на Виена: в старите „Залцбургски анали“, с дата 881 г., е запазен запис за това, че край Вения е имало сражение с унгарците — „… bellum cum ungaris ad Uueniam…“. Все пак няма яснота, дали се има предвид река или град на име Вения. Също така остава неизяснен и изходът на сражението.

Герб на град Виена в периода 1461—1925 г.
Обсадата на Виена от турците, 1683 г.

Към средата на 12 век Виена става седалище на австрийската херцогска династия Бабенберг. През 1155 г. херцог Хайнрих II построява сграда на площад Ам-Хоф. В периода 1137—1147 г. е построена църква на мястото на днешната катедрала „Свети Стефан“ (съвременната катедрала е построена през 13—15 век). От 1278 г. Виена е твърдина на династията Хабсбург и става център на културата, науката, музиката и изисканата кухня. През 1469 г. император Фридрих III се сдобива от папа Павел II с правото да учреди във Виена епископство (до 1469 г. Австрия духовно е подчинена на епископа на Пасау). Кралство Унгария окупира града между 1485 и 1490 г.

През 1529 г. Виена безуспешно обсадена от турците. При почти двадесеткратно превъзходство на врага, защитниците на града успяват да удържат решителна победа. Тежкото поражение на турската армия полага края на стремителната експанзия на Османската империя в Европа. Век и половина по-късно, през 1683 г., съюзените войски на католическите страни нанасят на турците под стените на Виена още по-съкрушително поражение, след което Османската империя завинаги се отказва от завоевателни походи, и именно след това поражение започва нейния упадък.

През 1679 г. Виена е опустошена от чумна епидемия. Населението на града, тогава около 100 хил. души, намалява с една трета. В памет на избавлението от епидемията, в центъра на града през 1693 г. е издигната Чумната колона. През 1713 г. обаче градът е сполетян от нова чумна вълна. Само в катакомбите под катедралата „Свети Стефан“ са погребани 11 000 жертви на епидемията. За това събитие в историята на града днес напомня величественото здание „Карлскирхе“.

От 16 век Виена става столица на многонационалната държава на австрийските Хабсбурги. От 17 и особено през 18 век е център на многобройната придворна бюрокрация. От 18 век във Виена започва да се развива манифактурна промишленост (текстилно производство и производство на луксозни стоки). Градът се превръща във водещ център на европейската култура, особено на музиката.

През 1805 и 1809 г. Виена на два пъти е заета от войските на Наполеон. През 1805 г., с разпадането на Свещената Римска империя, градът става столица на Австрийската империя, а по-късно на заместилата я Австро-унгарска империя. Играе важна роля в европейската и световна политика — през 1814 г. в града се провежда Виенския конгрес, изменил из основи политическата карта на Европа.

През първата половина на 19 век, с появата на стила бидермайер, основоположници на който са известни виенски композитори, художници и театрални дейци, градът развива стремително културата и изкуствата. Епохата на стила бидермайера завършва с революцията от 1848 г., в която жителите на града взимат активно участие. В края на 19 век културата, науката и образованието във Виена продължават да процъфтяват. Световна известност получават Виенския университет и Академията на науките. През 1897 г. представители на виенското бохемство създават групата Виенски сецесион, в която влизат Коломан Мозер, Густав Климт и Ото Вагнер.

Към началото на 20 век Виена е един от най-големите градове на Европа с население над 2 млн. души. През 1918 г., след Първата световна война, градът става столица на Първата австрийска република. От Аншлуса (1938) от Нацистка Германия до края на Втората световна война губи статуса си на столица за сметка на Берлин.

През 1945 г. след двуседмична обсада съветските войски навлизат във Виена. След 1945 г. градът отново става столица на Австрия. Първоначално е разделена на 4 зони от Съюзниците-победители. Поради неутралитета на страната става удобна база на международния шпионаж между Източния и Западния блок.

През втората половина на 1950-те години във Виена се разгръща масово строителство, а през 1970—1980-те години е проведена сериозна реконструкция на центъра на града, в резултат на която Виена избягва опасността от брюкселизация. В съвременна Виена се намират седалищата на МАГАТЕ, ЮНИДО и много други международни организации.

География[редактиране | edit source]

Площта на Виена е 415 km². По този начин, столицата е най-малкия федерален окръг в Австрия. Площта на града е разпределена по следния начин:

Застроена земя 11,3 %
Автомобилни пътища 11,1 %
Жп пътища 2,2 %
Паркове 28,4 %
Водни площи 4,6 %
Лозя 1,7 %
Горски участъци 16,6 %
Селскостопански площи 15,8 %
Други 8,3 %

Разположение[редактиране | edit source]

Градът е разположен в източната част на Австрия, в подножието на Алпите, на брега на река Дунав, на 60 km от границите със Словакия и Унгария. През Виена преминава Дунав със своя ръкав — Донауканал. Река Виена също пресича града. Историческият град се е развил южно от Дунав, но в последните два века Виена се разраства по двата бряга на реката. Най-високата точка на града е в района Херманскогел (542 m), а най-ниската — в Лобау (151 m). Градът е заобиколен от Виенската гора.[2]

Важното географско положение прави Виена удобно място за развитие на отношенията с източните страни. Това става особено видно след 1989 г., когато пада желязната завеса. Например, Виена се намира само на 60 km от столицата на Словакия, Братислава. Това е най-краткото разстояние между две столици в Европа (с изключение на Ватикан и Рим).

По формата си, Виена прилича на кръг, пресечен по хордата от река Дунав. Централната му част, така наречения Стар град, почти съвпада с административните граници на първи район (Вътрешния град). Рингщрасе (или просто Ринг) е поредица от булеварди, образуващи обръч около стария град. Историята на Рингщрасе дапочва през 1857 г., когато императорът взима решение да се разрушат крепостните стени, загубили отбранителните си функции и започнали да пречат, и да се построят на тяхно място представителни булеварди и поредица от здания в стил историзъм, които в днешно време се смятат за част от значимите забележителности на града. Улица Хюртел, образуваща втори полуръг около Виена, също възниква през втората половина на 19 век, в резултат на премахването на изгубилия военното си значение фортификационен вал, защитаващ Виена като предмостие от началото на 18 век. След Хюртел се намират бившите предградия, официално станали част от столицата през 1892 г.

Климат[редактиране | edit source]

Виена е слънчев град, където достатъчно ясно са отделени и четирите годишни времена. През зимата средната температура на въздуха е +1 °C, рядко има студове от −12 до −18°С, често падат снегове. Пролетта настъпва в края на февруари и продължава до средата на май. Времето е неустойчиво и силно променливо. Може да има както студове, така и горещини. Слани може да има доста продължително време: макар че изчезват през март, през отделни години могат да бъдат наблюдавани до края на май. През лятото средната температура на въздуха е около +20 °C. Често лятото във Виена е сухо и горещо — до 38 градуса над нулата. Есента започва през последните десет дни на септември. За началото и средата ѝ е характерно честото завръщане на топло и сухо време. Дълбоката есен настъпва в средата и края на ноември и плавно преминава в мека зима. Валежите са 600−700 mm годишно.

Климатични данни за Виена Флаг на Австрия Австрия (1981−2010)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18,7 20,6 25,5 30,0 34,0 36,5 38,3 38,5 33,0 27,8 21,7 19,1 38,5
Средни максимални температури (°C) 3,1 5,2 10,3 16,2 21,1 24,0 26,5 26,0 20,6 14,6 8,1 3,6 14,9
Средни температури (°C) 0,3 1,7 5,8 10,8 15,6 18,6 20,8 20,3 15,5 10,4 5,2 1,1 10,5
Средни минимални температури (°C) −1,9 −1 2,5 6,3 10,9 14,0 15,9 15,7 11,9 7,4 3,0 −0,8 7,0
Абсолютни минимални температури (°C) −22,2 −26 −16,3 −8,1 −1,6 3,2 6,9 6,5 −0,6 −9,1 −14,3 −20,7 −26
Средни месечни валежи (mm) 37 41 51 44 69 70 71 72 60 38 49 48 649
Източник: «Погода и Климат»

Административно деление[редактиране | edit source]

Окръзи на Виена

Виена е разделена на 23 окръга (Bezirke).

Инерещат“ (днешният централен градски район № 1) - историческият център на Виена, е бил обграден със стени, за да защити града от потенциални агресори. Стените са съборени през 1857 г., създавайки условия градът да се разрасне и да се обедини с околните селища. На мястото на градските стени е прокаран широк булевард „Рингщрасе“ (Ringstraße), край който са издигнати забележителни обществени и частни сгради, паметници и паркове. Такива постройки са Кметството на Виена (Rathaus), Императорският театър (Burgtheater), Виенският университет, Парламентът, двойката музеи - Природоисторическият и Музеят на историята на изкуствата, Виенската държавна опера (Staatsoper). Там се намира и Хофбург - бившият императорски дворец. Основен представител на готическата архитектура е катедралата „Свети Стефан“ (Stephansdom), разположена в центъра на Инерещат на площад „Щефансплац“ (Stephansplatz).

Чрез Дунавския канал (Donaukanal) Инерещат се свързва с река Дунав. От другата страна на Дунав са разположени новите квартали, където се намира и Виенският международен център. Промишлеността е съсредоточена в южните и източните части на града.

Икономика[редактиране | edit source]

През 2007 г. Mercer Human Resource Consulting публикува ежегодното си изследване за качеството на живот в света. По равнището си на качество на живот, Виена не за първи път заема първото място в Европейския съюз. Градът получава най-добрите оценки в сферите: инфраструктура, обществен транспорт, банки и финанси, безопасност, култура и забавления през свободното време.

Съгласно данни на статистическия институт на ЕС Евростат, Виена е град и регион с високо равнище на благосъстояние. Съгласно доклада, регионалният брутен продукт във Виена е 178% от средния за Европа. При съставянето на рейтинга се отчитат пет показателя: производителност на труда, качество на живота, развитие на инфраструктурата, социална интеграция и защита на околната среда.[3]

Транспорт[редактиране | edit source]

Във Виена е добре развит обществения транспорт. Неговата основа е съставена от:

  • мрежа от скоростни влакове (S-Bahn), която принадлежи на ÖBB;
  • Виенският метрополитен (U-Bahn), трамвайни и автобусни линии на компанията Wiener Linien;
  • трамвайната линия Виена-Баден (Badner Bahn);
  • скоростният влак CAT, който тръгва от международното летище „Швехат“ до центъра на Виена;
  • частни автобусни линии.

Трамваите се появяват във Виена през 1865 г. и понастоящем трамвайната мрежа има около 179 км релси. По такъв начин, във Виена се намира една от най-старите и най-обширната трамвайна мрежа в света. През 1898 г. във Виена се появяват първите градски железопътни линии Stadtbahn, които днес са известни като U-Bahn и S-Bahn. Автобусните маршрути започват да работят във Виена на 23 март 1907 г.

Виенското речно пристанище е централен транспортен възел на река Дунав и притежава най-големите в Европа терминали за прием на контейнери с обща площ 60 хил. кв. м. В логистичния център на виенския порт са регистрирани 120 австрийски и чуждестранни компании, в които работят над 5 хил. души. През 2005 г. през този център преминават над 9 млн. тона различни товари.

Политика[редактиране | edit source]

Виена се счита за центъра на социалдемокрацията в Австрия. По време на Първата австрийска република (1918-1934 г.) виенските социалдемократи извършват редица социални реформи. Тази политика се одобрява от социалистите в цяла Европа и наричат града Червена Виена (Rotes Wien).

До края на Първата световна война градът се управлява от социалдемократи с абсолютно мнозинство в градския парламент. Само между 1934 г. и 1945 г., когато партията им е обявена извън закона, кметовете се назначават от правителството на Енгелберт Долфус, а по-късно — от германската администрация.

Катедралата „Свети Стефан“

Религия[редактиране | edit source]

Градът е седалището на Виенската архиепархия на римокатолическата църква.

Постоянните жители на Виена се разпределят по вероизповедание през 2001 г., както следва:

католици 49,2%
атеисти 25,7%
мюсюлмани 7,8%
православни 6,0%
протестанти (предимно лутерани) 4,7%
юдаисти 0,5%
други (неидентифицирани) 6,3%

Култура[редактиране | edit source]

Музика и театър[редактиране | edit source]

Виена
Historic Centre of Vienna*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Wien Burgtheater.jpg
Императорския театър (Burgtheater)
Държава Флаг на Австрия Австрия
Тип Културно наследство
Критерии ii, iv, vi
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Регистрационна справка
Вписване 2001  (25та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Изкуството и културата са традиционни за Виена в области като театър, опера, класическа музика и изящни изкуства. Освен Императорския театър (Burgtheater), който с неговия филиал Akademietheater се нарежда сред най-добрите театри в немско-говорещия свят, Народният театър (Volkstheater Wien) и Театърът в Йозефщат (Theater in der Josefstadt) също предлагат постановки от висока класа. Има и много малки театри, които по нищо не отстъпват на по-големите и в повечето случаи изпълняват по-малко популярни форми на представления, като модерни, експериментални пиеси или кабаре.

Виена предлага много възможности за любителите на операта: Виенската държавната опера (Staatsoper) и Виенската народна опера (Volksoper) предлагат за всеки по нещо, като втората е известна с типичната виенска оперета. Концерти с класическа музика има, освен в споменатите, и в прочутата концертна зала на Виенското музикално дружество (Wiener Musikverein), дома на Виенския филхармоничен оркестър и Виенския концертен дом (Wiener Konzerthaus). Гостите са привличани от всеизвестните таланти на виенската музика (по-специално работите на Волфганг Амадеус Моцарт и Йохан Щраус (син)).

В последните години Theater an der Wien става известен с мюзиклите си, въпреки че сега се завръщат към операта. В много католически църкви в Централна Виена може да се чуе църковна или класическа музика.

Музеи и галерии[редактиране | edit source]

В съкровищницата на Императорския дворец Хофбург се съхраняват бижутата на Хабсбургите. В Музея на кралица Елизабет Австрийска („Сиси“) могат да се видят императорският апартамент и сребърният кабинет. Срещу Хофбург са разположени Природоисторическият музей и Музеят на история на изкуствата, които съхраняват също множество картини на стари майстори и антични и класически произведения.

Бившият императорски дворец Хофбург

Редица музеи са организирани в Музейния квартал (Museumsquartier) - бивши императорски конюшни, превърнати в комплекс от музеи през 1990 г. Тук са Музеят на модерното изкуство (Фондация „Людвиг“), Музеят „Леополд“ (който показва работи основно от виенския модернизъм и австрийския експресионизъм) и допълнителни зали с временни изложби. Дворецът Лихтенщайн съхранява една от най-големите частни колекции. Има и множество други постоянни експозиции — Музеят на военната история, Музеят на техниката, Виенският музей на часовника, Погребалният музей и др.

Научни учреждения и университети[редактиране | edit source]

Частни университети:

Туристически забележителности[редактиране | edit source]

Между големите туристически забележителности са императорските дворци Хофбург и Шьонбрун (където се намира и първият в света зоопарк - Зоологическа градина Шьонбрун), както и множеството художествени галерии (включително Албертина, в двореца Белведере и в Музейния квартал (Museumsquartier)). Гледката от Виенското колело (Riesenrad) и Кулата Дунав (Donauturm) също привлича много посетители, както и множеството музеи като тези в двореца Хофбург, двойката Природоисторически музей и Музей на история на изкуствата, както и Музеят на техниката. Всеки от тях има повече от 250 000 посетители годишно.

Местата, свързани с композиторите, живели във Виена, са често посещавани. в града има много църкви, най-известната сред които е Катедралата „Свети Стефан“. Има и модерни атракции - Газометер, Кулата Милениум и Виенския международен център. Културни забележителности са Императорският театър (Burgtheater) и Виенската държавна опера (Staatsoper).

Зоопаркове[редактиране | edit source]

  • Зоопаркът край резиденцията на Хабсбургите, Шьонбрун, е заселен с животни през 1752 г. По този начин, това е най-стария от действащите зоопаркове в света.
  • Зоологическа градина Лайнц — част от виенската гора, устроена като парк-резерват с голямо разнообразие от свободно придвижващи се вътре в градината диви животни. Голяма част от нея е разположена в 13-ти район на Виена, а по-малка част — към Долна Австрия.
  • Дом на морето в парка Естерхази в 6-ти район на Виена, построен в зенитна кула от времето на Втората световна война. Разгърнат на площ от 4 000 m² и има над 10 000, предимно морски животни.

Международни организации[редактиране | edit source]

Комплексът на ООН във Виена

Виена е седалище на редица организации на ООН и на други междудържавни организации като Организацията на Обединените нации за индустриално развитие (ЮНИДО), Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и на много други международни институции и компании.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Виена е побратимена със следните градове:

Приятелски градове[редактиране | edit source]

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени във Виена
Починали във Виена
Други българи, свързани с Виена
  • Първан Драганов (1890-1945), български офицер и политик, посланик през 1936-1938
  • Григор Начович (1845-1920), български политик, живее в града през 1868-1877, посланик през 1889-1891
  • Димитър Павлович (1834-1911), български лекар, завършва медицина през 1864
  • Михаил Сарафов (1854-1924), български политик, посланик през 1904-1909
  • Христо М. Данов (историк) (1908-1997), български историк, учил (1927-1932), аташе-преводач в града (1944-1945), преподавател в университета (1980-1982), директор на дома Витгещайн (1979-1980)
  • Васил Гюзелев, български историк, директор на дома Витгещайн (1984-2000)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Археологические раскопки в Вене
  2. Все столицы мира /Сост. О. В. Зыкина, Л. А. Бурлацкая, Г. А. Гальперина, Н. В. Иванова. — М.: Вече, 2005. С. 72.
  3. Столицу Австрии признали самым процветающим городом в мире
  4. Willkommen an der Universität Wien
  5. Technik für Menschen

Външни препратки[редактиране | edit source]