Виена

48.208611, 16.371944

Герб на Виена
Обща информация
Страна:	Австрия
Столица:	Виена
Регистрационен номер на колите:	W
Пощенски кодове:	1010 - 1239, 1400, 1450
Телефонен код:	01
Страница в интернет:	www.wien.gv.at
Знаме на Виена
Разположение на Виена в Австрия
Политика
Кмет	Михаел Хаупл
Население
Население:	1 651 437 (31.12.2005) 2 165 357 с предградията
Гъстота на населението:	3 931,3/km²
География
Площ:	414.90 km²
Местоположение:	48°13′ с. ш. 16°22′ и. д.48.216667° с. ш. 16.366667° и. д. 48.216667, 16.366667
Административно делене на Виена

Виена (на немски Wien, произношение [viːn]; на австро-баварски: Wean) е столицата на Австрия и една от деветте провинции. Виена е главен град на Австрия, с население от 1,7 милиона жители (2,2 милиона с предградията). Разположена е в югоизточната част на централна Европа и е близо до Чехия, Словакия и Унгария. През 2001 г., градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

История

Историята на Виена е дълга и разнообразна. Основана е около 500 г. пр. Хр. като келтско селище. През 15 г. пр. Хр., Виена става граничен град на Римската империя ("Виндобона"), пазейки границата от германските племена от север.

През Средновековието, Виена става седалище на династията Бабенберг, а от 1440 г. при Хабсбургите Виена е тайна столица на Свещената Римска империя и център на културата, науката, музиката и изисканата кухня. Кралство Унгария окупира града между 1485-1490 г. Нашествието на османските турци в Европа е спряно два пъти при Виена през 1529 и през 1683 г.. Голямата чума през 1679 г. опустошава Виена, убивайки призблизително 30 % от населението на града.

Виена през 1858 г.

През 1805 г., Виена става столица на Австрийската империя — а по-късно на Австро-Унгарската империя — и играе важна роля в европейската и световна политика, включително домакинството през 1815 г. на Виенския конгрес. Тя е център на класическата музика. През 1918 г., след Първата световна война, Виена става столица на Първата Австрийска република. Между 1938 г. (Аншлуса) и края на Втората световна война, губи статуса си на столица, за сметка на Берлин. През 1945 г. след двуседмична обсада руските войски навлизат във Виена. След 1945 г., отново става столица на Австрия. Първоначално е разделена на четири зони от Съюзниците. Виена става център на международния шпионаж между източния и западен блок..

Административно делене

Виена е разделена на 23 окръга (Bezirke).

Историческият център на Виена, Инерещат, е бил обграден със стени за да защити града от потенциални агресори. Стените са съборени през 1857 г., създавайки условия града да се разрасне и да се обедини с околните селища. На тяхно място е направен широк булевард Рингщтрасе (Ringstraße), както и забележителни обществени и частни сгради, паметници и паркове. Такива постройки като Кметството на Виена (Rathaus), Императорския театър (Burgtheater), Виенския университет, Парламента, двойката музеи - природоисторическия и на изкуствата и Държавната опера (Staatsoper). Там се намира и Хофбург, бившия императорски дворец. Основен представител на готическата архитектура е катедралата „Свети Стефан“ (Stephansdom) и е разположена в центъра на града, на площад Щефансплац (Stephansplatz).

Промишлеността е съсредоточена в южните и източните части. Инерещат се намира далеч от Дунав, но се свързва с реката с Donaukanal ("Дунавски канал"). От другата страна на Дунав са разположени новите квартали, където е и Виенския международен център.

Политика

Днес Виена се счита за центъра на социалдемокрацията в Австрия. По време на Първата Австрийска република (1918-1934 г.), виенските социалдемократи извършват редица социални реформи, подобрявайки качеството на живот на хиляди работници. По това време, тази политика се одобрява от социалистите в цяла Европа и наричат града "Червена Виена" (Rotes Wien). До края на Първата световна война, града се управлява от Социалдемократите с абсолютно мнозинство в градския парламент. Само между 1934 г. и 1945 г., когато партията им е обявена извън закона, кметовете се назначават от правителството на Енгелберт Долфус, а по-късно от германската администрация.

Религии

Катедралата „Свети Стефан“

Виена е седалището на виенската римокатолическа църква. Религиите във Виена на постоянните жители през 2001 г. се разпределят както следва:

Католици	49.2%
Атеисти	25.7%
Мюсюлмани	7.8%
Православнни	6.0%
Протестанти (предимно лутерани)	4.7%
Евреи	0.5%
Други (неидентифицирани)	6.3%

Култура

Музика, театър и опера

Виена Historic Centre of Vienna*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
Императорския театър (Burgtheater)
Държава	Австрия
Тип	Културно наследство
Критерии	ii, iv, vi
Справка	1033 на английски на френски на руски на арабски на китайски на испански
Регион**	Европа и Северна Америка
Регистрационна справка
Вписване	2001  (25та Сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Изкуството и културата са традиционни за Виена, в области като театър, опера, класическа музика и изящни изкуства. Освен Императорския театър (Burgtheater), който заедно с неговият филиал — Akademietheater, се смятат за едни от най-добрите театри в немско-говорещия свят, Народния театър (Volkstheater Wien) и Театъра в Йозефщат (Theater in der Josefstadt) също предлагат постановки от висока класа. Има и много малки театри, които по нищо не отстъпват на по-големите и в повечето случаи изпълняват по-малко популярни форми на представления, като модерни, експериментални пиеси или кабаре.

Виена предлага много възможности за любителите на операта: Държавната опера (Staatsoper) и Народната опера (Volksoper) предлагат за всеки по нещо, особено втората е известна с типичната виенска оперета. Концерти с класическа музика има, освен в гореспоменатите, и в Wiener Musikverein, дома на Виенския филхармоничен оркестър и Wiener Konzerthaus. Гостите са привлечени от всеизвестните таланти на виенската музика (по-специално работите на Волфганг Амадеус Моцарт и Йохан Щраус).

В последните години, Theater an der Wien става известен с мюзикълите си, въпреки, че сега се завръщат към операта.

Разбира се, в много католически църкви в централна Виена може да се чуе църковна или класическа музика.

Музеи

В съкровищницата на Императорския дворец Хофбург, се съхраняват бижутата на Хабсбургите. В музеят Сиси (музеят на Кралица Елизабет Австрийска), могат да се видят императорският апартамент и сребърният кабинет. Срещу Хофбург е разположен Музея на история на изкуствата и Природоисторическия музей, които съхраняват множество картини на стари майстори и антични и класически произведения.

Бившият императорски дворец Хофбург.

Множество музеи са организирани в Музейния квартал (Museumsquartier), бивши императорски конюшни, превърнати в комплекс от музеи през 1990 г.. Тук са Музеят на модерното изкуство (Фондация Людвиг), Музеят Леополд (който основно показва работи от виенския модернизъм и австрийския експресионизъм) и допълнителни зали с временни изложби. Дворецът Лихтенщайн съхранява една от най-големите частни колекции. Има и множество други музеи — Музея на военната история, Музея на техниката, Виенския музей на часовника, Погребалния музей и др.

Туристически забележителности

Виенското колело в Пратера

Между големите туристически забележителности са императорските дворци Хофбург и Шьонбрун (където се намира и първата в света зоологическа градина, Зоологическа градина Шьонбрун), както и множество художествени галерии (включително Албертина, дворецът Белведере и Музейния квартал (Museumsquartier)). Гледката от Виенското колело (Riesenrad), и Кулата Дунав (Donauturm) също привличат множество посетители, както и множество музеи, като музеите в Хофбург, двойката Музей на история на изкуствата и Природоисторическия музей както и Музея на техниката. Всеки от тях има повече от 250 000 посетители годишно. Места свързани с композиторите живели във Виена са често посещавани. Виена има много църкви, най-известната от които е катедралата „Свети Стефан“. Има и модерни атракции, като: Газометер, Кулата Милениум и Виенския международен център. Културни забележителности са Императорския театър (Burgtheater) и Държавната опера (Staatsoper).

• 

  Албертина

• 

  Глориет в Шьонбрун

Международни организации във Виена

Комплексът на ООН във Виена.

Виена е седалище на Организацията на Обединените нации за индустриално развитие (ЮНИДО), Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), както и на много други международни институции и компании.

Побратимени градове

Виена е побратимена със следните градове:

• Белград, Сърбия от 2003 г.
• Братислава, Словакия - Официално от 3 май 1993, а обновено на 2 май 2003
• Будапеща, Унгария от 1990 г.
• Бърно, Чехия
• Варшава, Полша от 2001 г.
• Загреб, Хърватия от 1994 г.
• Истанбул, Турция от 2007 г.
• Киев, Украйна от 1991 г.
• Любляна, Словения
• Москва, Русия от 1991 г.
• Тебриз, Иран от 2009 г.
• Тел Авив, Израел от 2005 г.
• Тунис, Тунис
• София, България

Приятелство

• Ниш, Сърбия

Известни личности

Родени във Виена

• Ото Вайнингер (1880-1903), философ
• Лудвиг Витгенщайн (1889-1951), философ
• Андре Горц (1923-2007), френски журналист и философ
• Константин Иречек (1854-1918), чешки историк
• Франц Йозеф (1830-1916), император на Австро-Унгария
• Елисавета Карамихайлова (1897-1968), българска физичка
• Конрад Лоренц (1903-1989), зоолог
• Карл Попър (1902-1994), философ
• Фердинанд I (1861-1948), княз и цар на България (1887-1918)
• Ернст Фукс (р.1930), художник
• Фридрих Хайек (1899-1992), икономист

Починали във Виена

• Лудвиг ван Бетховен (1770-1827), композитор
• Йоханес Брамс (1833-1897), немски композитор
• Ернст Вилхелм фон Брюке (1819-1892), германски физиолог
• Весела Василева (1919-1944), българска поетеса
• Люба Велич (1913-1996), певица
• Константин Иречек (1854-1918), чешки историк
• Феликс Каниц (1829-1904), унгарски археолог и етнограф
• Франц Кафка (1883-1924), писател
• Густав Климт (1862-1918), художник
• Иван Красновски (1882-1941), български юрист и политик
• Конрад Лоренц (1903-1989), зоолог
• Тодор Мазаров (1905-1975), български оперен певец-тенор
• Франц Миклошич (1813-1891), словенски езиковед
• Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), композитор
• Александър Радев (1864-1911), български политик
• Антон Страшимиров (1872-1937), български писател
• Теодор Херцел (1860-1904), общественик
• Йозеф Хофман (1870-1956), архитект
• Егон Шиле (1890-1918), художник
• Ватрослав Ягич (1838-1923), хърватски езиковед
• Ула Якобшон (1923-1982), шведска актриса

Други българи, свързани с Виена

• Първан Драганов (1890-1945), български офицер и политик, посланик през 1936-1938
• Григор Начович (1845-1920), български политик, живее в града през 1868-1877, посланик през 1889-1891
• Димитър Павлович (1834-1911), български лекар, завършва медицина през 1864
• Михаил Сарафов (1854-1924), български политик, посланик през 1904-1909
• Христо М. Данов (историк) (1908-1997), български историк, учил (1927-1932), аташе-преводач в града (1944-1945), преподавател в университета (1980-1982), директор на дома Витгещайн (1979-1980)
• Васил Гюзелев, български историк, директор на дома Витгещайн (1984-2000)

Външни препратки

• Официален сайт (на английски)
• Виена на Wikitravel (на английски)
• Виена-фотогалерия