Вилнюс

Данни

Население:

548 816 (2010)

Надм. височина:

? м

Геогр. положение:

54°40' сев. ш.

25°19' изт. д.

UTC:

+2

Кмет

Йозас Имбрасас (Juozas Imbrasas)

Уеб адрес на града

http://www.vilnius.lt

Вѝлнюс (на литовски: Vilnius ; полски : Wilno ; беларуски : Вільня ; руски : Вильнюс ; немски : Wilna) е столицата на Литва. Административен център е на Вилнюски окръг, както и на районната Вилнюска община без да е част от нея. Самият град е обособен в самостоятелна градска община с площ 401 км².

Разположен е при вливането на река Вилня в река Нерис. Населението му се състои предимно от литовци, но има значително полско и руско малцинство. Градът е един от финансовите центрове на Балтийските страни.

Название на града[редактиране]

Поради разнообразния етнически състав на населението, населявало Вилнюс през вековете, градът е получил различни названия - на руски Вильна, литовски Vilnius, беларуски Вільня, полски Wilno, иврит װילנע, латвийски Viļņa. Името на града произлиза от названието на река Вилня (литовскиVilnia).

В древните писмени източници се е наложила формата Вильня, Wilnia, Vilna. В други писмени паметници след 14 век се употребява формата Wilno, Vilno и други варианти на това название. В литовските паметници от 1600, 1653 и по-следващите години започва да се среща вариантът Vilnius.

От втората половина на 19 век и особено след потушаването на въстанието от 1863 в Литва, придобива голямо значение начинът на изписване на името на града. Формата Вильна се смятала за руска, а написано като Вильно се смятало като заявяване на полския характер на града (до към края на 1930-те години населението на града е предимно полско).

История[редактиране]

Вилнюс се споменава за първи път през 1323 г. в писмата на великия княз на Литва Гедиминас до германските градове. В тях той приканва германци и евреи да се заселят в столицата му. Върха в своето развитие Вилнюс достига при великия княз Сигизмунд II Август, който през 1544 г. мести палата си в града. Следват десетилетия на бърз растеж, подпомогнат и от основаването през 1579 г. на Вилнюския университет при крал Стефан Батори, който става един от най-важните културни центрове в Полско-литовската държава.

По време на Руско-полската война от 1654–1667 г. градът е окупиран и опожарен, а населението му е избито. Растежът на Вилнюс се прекъсва за известно време, но отново набира сили и в края на XIX в. населението му достига 20 000 души, което го прави един от най-големите градове в Северна Европа.

Местоположение[редактиране]

Вилнюс се намира в Югоизточна Литва на мястото, където река Вилня се влива в река Нерис. Разположението му далеч от географския център на страната може да се обясни с множеството промени в нейните граници през годините. Някога градът е бил не само културно, но и географски в самия център на Великото литовско княжество.

Градът е разположен на 312 км. от Балтийско море и главното пристанище на Литва Клайпеда. Магистрали свързват Вилнюс с другите големи градове в страната - Каунас (102 км.), Шяуляй (214) и Паневежис (135).

В момента градът се разпростира на 402 квадратни километра. 20,2 % от тях са заети от сгради, а в останалите преобладават зелените (43,9 %) и водните (2,1 %) площи.

Население[редактиране]

Според последното преброяване на населението от 2001 г. Вилнюс има население от 542 287 души, от които 57,8 % литовци, 18,7 % поляци, 14 % руснаци, 4 % беларуси, 1,3 % украинци и 0,5 % евреи.