Рига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рига
Знаме    Герб
Riian vanhakaupunki.jpg
Рига (Латвия)
Red pog.png
Рига
Страна Флаг на Латвия Латвия
Площ 307,17 km²
Население (2010) 705 703 души
2297 души/km²
Пощенски код LV-1000
Рига в Общомедия

Рига (на латвийски Rīga МФА:[riːɡa]) е столицата на Латвия и главен търговски, културен, индустриален и финансов център на страната. Разположен е на двата бряга на река Даугава, точно където тя се влива в Балтийско море. Населението на града е 705 703 (2010)[1], приблизително равен брой от които са латвийци и руснаци. Рига е най-големият град в трите Балтийски държави и е третият по големина град, разположен на Балтийско море след Санкт Петербург и Стокхолм.

История[редактиране | edit source]

Създаване[редактиране | edit source]

Ливонски рицари

Историята на Рига започва със заселването на финското племе ливи, които се установяват между устията на реките Даугава и Ридзене, която предполагаемо е носела името Риика (на фински: Riika) [2]. Ридзене образувала естествено пристанище познато като Рижкото езеро. Нито Ридзене, която е била приток на Даугава, нито езерото са оцелели до наши дни[3].

Създаването на Рига като градът, запазил се през последните 800 години, е станало с поетапното заселване на Латвия от немски търговци, мисионери и кръстоносци, които пристигат в района през втората половина на 12 век, привлечени от слабо заселената територия, възможността за развиване на нови пазари и с мисията да покръстят местното население. През 1158 немските търговци създават свой пункт за търговия с балтийските племена в близост до селището на ливите, разположено на територията на сегашна Рига. Около 1190 августинският монах Мейнард от Зегеберг издига първият манастир.

Епископ Алберт е първият Епископ на Ливония, провъзгласен от чичо си Хартвиг, архиепископ на Бремен и Хамбург през 1199. Две години по-късно Алберт начело с 23 кораба и 1500 въоръжени кръстоносни рицари акостира в Рига и обявява градът за своя епископия. През 1201 той създава Ливонския орден (по-късно част от Тевтонския орден) и обявява Рига за град с всичките му прилежащи права.

Ханзата, Жечпосполита и Швеция[редактиране | edit source]

В най-ранната си история Рига служела като център на търговията с балтийските племена и Русия с останалия свят. През 1282 градът се присъединява към военно-търговския съюз Ханза, който фаворизира немските си членове, но провежда ограничителна политика спрямо другите в съюза, което му създава сериозна конкуренция. През 1298 жителите на Рига и Великият граф на Литва Витенис сключват спогодба, според която латвийски военни части ще бранят града от постоянните набези на Тевтонския орден.[4] Споразумението трае до 1313.[4]

Рига 1575

Въпреки, че с годините силите на Ханзата отслабват значително, най вече поради политическите съюзи между Полша и Литва и между Швеция, Дания и Норвегия, съюзът успява да даде на Рига значителна икономическа и политическа стабилност. С отслабването на силата на Ханза, Рига се превръща в обект на желание от страна на силните си съседи, които до този момент на думи имат планове за града. През 1522 Рига окончателно приема Реформацията, което слага край на управлението на архиепископите.

С унищожаването на Тевтонския орден през 1561 Рига става Свободен имперски град. Този статут запазва едва до 1581, когато градът е присъединен към Жечпосполита. През 1621 Рига е завладяна от шведския крал Густав II Адолф, който по това време активно участва в Тридесетгодишната война. По време на Руско-шведската война (1656-1658) градът устоява на руската обсада. След края на военните действия Рига запазва значителната си автономия и множество привилегии и продължава да бъде вторият най-голям град под шведски контрол. Спокойствието в Рига се запазва до 1710, когато руснаците повторно го атакуват, този път водени от Петър I.

Руската империя[редактиране | edit source]

Рига 1650

След подписването на [Нищадски договор|Нищадския договор]] през 1721, който преразпределя зоните на влияние на Швеция и Русия, скандинавската държава губи лидерската си позиция в Балтийския регион. Русия моментално се възползва от новото статукво и бързо се налага като новата най-голяма Северна сила. Рига е анексиран от Руската империя, която го превръща в един основните си индустриализирани пристанища. Градът остава под руско управление до избухването на Първата световна война през 1914.

Панорама (1890-1900)

Честата смяна на властта и множеството войни в Балтийския регион по никакъв начин не успяват да разклатят позициите на балтийските немци като водещата сила в района и те запазват съществен контрол върху администрацията, търговията и производството на Рига. Влиянието на немците достига дотам, че немският език е обявен за лингва франка и запазва това си статукво до 1891, когато със закон руският език става единственият официален език в балтийските губернии.

През втората половина на 19 век броят на латвийците постепенно нараства и през 1897 45% от общото население на града са латвийци спрямо едва 23,6% през 1867. Същевременно едва 23,8% от жителите са немци спрямо 42,9% през 1867. През 1868 е създадена Латвийската рижка асоциация, която поставя началото на Латвийското национално Възраждане. От своя страна рижката буржоазия започва да се формира благодарение на замогването на латвийската средна класа, която има широк достъп до всички сфери на живота. По време на динамичната индустриализация на града възниква националистическото движение „Млади латвийци“, а след него социалистическото - „Ново течение“. Социалното осъзнаване и динамичното политическо развитие на латвийците в началото на 20 век позволяват Рига да се включи в Руската революция от 1905. Начело на латвийските брожения е Латвийската работническа социалдемократична партия.

Столица (1918-1940)[редактиране | edit source]

Отзвукът от Първата световна война и последиците от Болшевишката революция не закъсняват и в Рига. През 1917 немската армия победоносно влиза в града. На следващата година е подписан Брест-Литовският мирен договор, който дава на Германия значителен контрол в балтийския регион. На 11 ноември 1918 е подписано Компиенското примирие, според което Германия излиза от войната и се отказва от придобивките си в Балтика.

След общо 717 години под чуждо управление Латвия със столица Рига обявява независимост на 18 ноември 1918 година.

Нови окупации[редактиране | edit source]

Музей на окупацията

През 1940 Съветският съюз първоначално окупира, а след това изцяло анексира латвийската държава, с което официално я въвлича във Втората световна война. Хиляди латвийци са арестувани, измъчвани, екзекутирани или депортирани в трудови лагери в Сибир. Сходна съдба имат мнозина латвийски граждани по време на последвалата нацистка окупация в периода 1941-1944. По настояване на Адолф Хитлер всички балтийски немци са изселени насилствено и депортирани в Германия. Евреите живеещи в Рига са изолирани в гето, разположено в сегашния микрорайон Маскавас форщате. Скоро след това всички евреи са изпратени в концентрационните лагери Кайзервалд (сега рижкия квартал Межапаркс) и Куртенхоф (в град Саласпилс), където намират смъртта си.

Краят на войната връща Латвия обратно в ръцете на Съветския съюз, който активно провежда политика на терор спрямо латвийската нация. Мнозина рижци са заточени в Сибир по обвинения, че са сътрудничели на нацистките окупатори. Хиляди умират в съветските трудови лагери, а мнозина напускат страната, за да не се завърнат в нея никога повече. Войната и последвалите репресии стопяват населението на Рига с 1/3, а имиграционната политика и смели планове за индустриализация провеждани от Съюза коренно променят етническия облик на града. Строят се множество нови жилищни комплекси като Пурвциемс, Золитуде и Зиепниекалнс, които са предназначени за хилядите имигранти, пристигащи от други съветски републики. През 1975 етническите латвийци в Рига са едва 40% от населението на града.

Столица на отново независима Латвия[редактиране | edit source]

Съвременен изглед

На 21 август 1991 Латвия обявява своята независимост след 46 години съветска окупация. На 6 септември 1991 Русия признава независимостта на балтийската държава и Рига официално става столица на втората независима латвийска република.

Всички спомени от комунизма в Рига под формата на имена са заличени след масово преименуване на улици и обществени сгради, а всички паметници на социализма — премахнати. В Латвия е приет нов закон, който лишава от гражданство всички, които не считат себе си за латвийци. Това оставя десетки хиляди без паспорти и мнозина напускат страната под натиска на растящия национализъм и про-латвийската политическа обстановска наложена в страната. Хиляди руснаци, украинци, беларуси и поляци напускат Рига, което предизвиква съшествени промени в етническия облик на града. Почти две десетилетия след обявяването на независимост руснаците успяват да запазят позицията си на мнозинство в латвийската столица, а руският език продължава да бъде най-говореният.

През 2001 година Рига отпразнува 800 си рожден ден.

Динамичното икономическо развитие, големият брой чуждестранни инвестиции, множеството нови строителни начинания и про-европейската политика на Латвия позволяват на Рига активно да се развива. Към този момент той е най-големият град в Балтика, един от трите най-важни в Балтийския регион редом с Талин и Вилнюс, и един от четирите най-важни градове в района на Балтийско море, заедно със Стокхолм, Санкт Петербург и Хелзинки.

География[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на Рига

Рига е разположена на южния бряг на Рижкия залив, част от Балтийско море. Градът е разположен в приморската равнина Ригава. Рига е разположен на двата бряга на река Даугава, на около 10 km от мястото, където реката се влива в Рижкия залив. По-голямата част от релефа на областта представлява песъчинна равнина, разположена на 1-10 m надморска височина. В района на град Рига има две големи езера: Кишезерс, намиращо се в микрорайон Межапаркс и Югла, разположено в микрорайон Югла. Градът се дели на 6 административни района, като районите Централен и Земгале, и предградията Латгале и Видземе са разположение на десния бряг на Даугава, а район Курземе и предградие Земгале на левия бряг на реката.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Рига е силно повлиян от непосредствената близост на града до морето; затова той е сравнително мек и влажен. Летата са сравнително студени и облачни (средната юлска температура е +16,9 C, а нивото на валежи 85 mm). Зимите са меки с чести затопляния (средната януарска температура е −4,7, като около 10 дена от месеца има затопляне). Снежната покривка се формира през средата на декември и остава до средата на март. Около 145 дена или 40% от цялата година времето в Рига е облачно. Средното годишно ниво на валежите е 700-720 mm.

  • Средногодишна температура - +6,2 C
  • Средногодишна скорост на вятъра - 4,0 m/s
  • Средногодишна влажност на въздуха - 79%


Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Нов Дек Година
Най-висока температура (°C) 10.2 13.5 20.5 27.9 30.1 32.5 34.1 33.6 29.3 23.4 17.2 11.5 34.1
Средна максимална дневна температура (°C) -1.9 -1.5 2.8 9.8 16.3 20.2 21.7 21.0 16.4 10.5 4.1 0.4 10.0
Средна минимална дневна температура (°C) -7.3 -7.3 -4.3 1.1 6.0 10.1 12.3 11.9 8.1 4.1 -0.3 -4.3 2.5
Най-ниска температура (°C) -33.7 -34.9 -23.3 -11.4 -5.3 -1.2 4.0 0.0 -4.1 -8.7 -19.0 -31.9 -34.9
Валежи (mm) 33 25 31 39 43 61 79 79 76 60 61 49 636
Брой на дните с валежи 10 7 11 13 12 12 14 14 16 17 18 13 158
Източници: [5] [6]

Икономика[редактиране | edit source]

През последните години бизнесът и туризмът в Рига процъфтяват благодарение на подобрението на инфраструктурата на града. Повечето туристи пристигат в Рига със самолет. През 2001 „Международно летище Рига“, което е и най-голямото в Балтийския регион, е обновено и модернизирано по случай 800 години от създаването на Рига. В близкото бъдеще се очаква градът да претърпи значителни цялостни промени благодарение на множеството инвестиции в строителството. През есента на 2007 година е дадено начало на строенето на нова забележителност в града Латвийска национална библиотека, която трябва да започне да функционира през 2010[7].

В момента кметството в Рига обсъжда развитието на централните райони, разположение на левия бряг на река Даугава. Вече е дадено начало на строителството на 3 нови сгради в район Кипсала — комплексът Да Винчи и близнаците Зи-Тауърс.[8][9] В процес на дискусии е разрешаването на още няколко мащабни строителни проекта в същия район.

В Рига са разположени повечето финансови институции в Латвия, включително и Латвийската банка, централната банка в страната. Международният стокообмен минаващ през Рига се е повишил значително през последните няколко години, получавайки нов силен тласък на 1 май 2004, когато Латвия официално става член на Европейския съюз. Рига отговаря за около 50% от общата продукция на страната, поставяйки тежест на финансовия сектор, публичните услуги, хранително-вкусовата промишленост, фармацевтиката, дървообработката, книгоиздаването и печатането, текстилната и мебелна индустрии, както и производството на транспортни средства и съоръжения. Повече от половината латвийски компании са регистрирани на територията на Рига[10].

Пристанището в Рига е важен товарително-разтоварителен център. Рижкият порт е най-благоприятното балтийско пристанище, позволявайки постоянното му използване през всяко време на годината. До няколко години се очаква то да се разрастне благодарение на подобряващите условия и повишаването на стокообмена с бившите съветски републики и Китай[11].

Транспорт[редактиране | edit source]

Автобуси и тролейбуси

Рига е важен транспортен център не само в Литва, но и в целия Балтийски регион, разполагайки с летище, железопътна гара, автогара и важно пристанище.

В Рига има едно летище „Международно летище Рига“ (на латвийски: Starptautiskā lidosta "Rīga"), което е пряк наследник на двете авиобази Румбула и Спилве, използвани по време на Студената война[12]. Рижкото летище е най-голямото в Балтийския регион, а въздушният му трафик се е удвоил за периода 1993-2004. През 2007 летището е обслужило общо 3,160,954 пътници, свързвайки пряко 60 дестинации в 30 различни държави.

Трамвай в Рига

Столичният град е най-голямото пристанище в Литва и третият най-голям пристанищен град разположен на Балтийско море след Санкт Петербург и Стокхолм. Рижкото пристанище извърша товарително-разтоварителна и пътнико-превозна дейности. Фериботи свързват града със Стокхолм, Кил и Любек.

Общественият транспорт в града се управлява от държавната транспортна компания Ригас Сатиксме (на латвийски: Rīgas Satiksme), която отговаря за множеството трамвай, автобуси и тролейбуси обслужващи многобройните линии в столицата. Освен градски транспорт съществува и алтернативата на минибуси, които са собственост на частници. В момента Рига се обслужва от 55 автобусни линии , 20 тролейбусни линии и 9 трамвайни линии, по които се движат 478 автобуса, 346 тролейбуса и 252 трамвая [13].

Рига е най-голямата железопътна гара в Латвия. В града е разположена централата на националната железопътна компания „Пасажиеру Вилциенс“ (на латвийски: Pasažieru Vilciens), която е единствената действаща на територията на страната. Освен националните железопътни линии, които се облсужват, „Пасажиеру Вилциенс“ поддържа и международните линии с Русия, Естония и Литва.

Население[редактиране | edit source]

Входната табела на Рига
Година Население
1767 19,500
1800 29,500
1840 60,000
1867 102,600
1881 169,300
1897 282,200
1913 517,500
1920 185,100
1930 377,900
1940 353,800
Година Население
1941 335,200
1945 228,200
1950 482,300
1955 566,900
1959 580,400
1965 665,200
1970 731,800
1975 795,600
1979 835,500
1987 900,300
Година Население
1990 909,135
1991 900,455
1992 889,741
1993 863,657
1994 843,552
1995 824,988
1996 810,172
1997 797,947
1998 786,612
1999 776,008
Година Население
2000 764,329
2001 756,627
2002 747,157
2003 739,232
2004 735,241
2005 731,762
2006 727,578
2007 722,485
2008 717,371
2009 715,978
2010 709,145

С общо население от 722,485 души Рига е най-големият град в Балтийските държави, въпреки че населението му значително е намаляло от 1991 година насам[14]. Основни причини за постоянното намаляване на населението са емиграцията и ниското ниво на раждаемост. През 2050 се очаква населението на Рига да намалее наполовина[15]. Според официални данни от 2007 латвийците съставляват 42,3% от всички живеещи в Рига. Руснаците в столичния град са 42,1%, беларусите 4,4%, украинците 3,9%, поляците 2,0%, а 4,3% от жителите на града са с друга етническа принадлежност[16]. Сравнение може да се направи с етническата структура на Латвия от 2006 година, когато население е било съставено от 59% етнически латвийци, 28,5% руснаци, 3,8% беларуси, 2,5% украинци, 2,4% поляци, a 3,8% са посочили друга етническа принадлежност.[16].

С възстановяването на независимостта на Латвия през 1991 г., имигрантите пристигнали в Латвия по време на съветския период и техните деца, родени преди 1991, не получават автоматично латвийско гражданство. Много от жителите на страната, които не желаят да получат латвийско гражданство или по други причини не го получават, напускат Латвия, което води до спад както в населението на държавата, така и в значителен спад на живеещите в Рига. Основният резултат от репатрацията на някои съветски имигранти е повишаване процентът на латвийци в столичния град от 36,5% през 1989 на 42,3% през 2007. Същевременно процентът на руснаци е спаднал от 47,3% на 42,1% за същия период. През 2006 латвийците стават най-голямата етническа група в Рига, минавайки с 0,1% руската общност[17].

Административни единици[редактиране | edit source]

Панорамна гледка към Рига от Латвийската Академия на Науките
Панорамна гледка към Рига от Латвийската Академия на Науките

Град Рига се състои от 6 административни региона както следва:

Въпреки това административно делене на града, жителите му предпочитат да го разделят на квартали (микро райони). Изключвайки центъра в почти всички останали части от града има множество жилищни постройки. Кварталите са както следва:

Райони на Рига
  • 1. Булциемс
  • 2. Даугавгрива
  • 3. Клейсти
  • 4. Болдерая
  • 5. Спилве
  • 6. Илгуциемс
  • 7. Иманта
  • 8. Засулаукс
  • 9. Кипсала
  • 10. Золитуде
  • 11. Плескодале
  • 12. Агенскалнс
  • 13. Биерини
  • 14. Торнакалнс
  • 15. Закусала
  • 16. Зиепниекалнс
  • 17. Катлакалнс
  • 18. Мангалсала
  • 19. Вецаки
  • 20. Трисциемс
  • 21. Вецмилгравис
  • 22. Яунциемс
  • 23. Яунмилгравис
  • 24. Оста
  • 25. Межапаркс
  • 26. Букулти
  • 27. Саркандаугава
  • 28. Чиекуркалнс
  • 29. Югла
  • 30. Берги
  • 31. Петерсала
  • 32. Старият град
  • 33. Булвару локс
  • 34. Център
  • 35. Теика
  • 36. Межциемс
  • 37. Брекши
  • 38. Гризинкалнс
  • 39. Пурвциемс
  • 40. Дреилини
  • 41. Маскавас форщате
  • 42. Дарзциемс
  • 43. Плявниеки
  • 44. Кенгарагс
  • 45. Шкиротава
  • 46. Румбула
  • 47. Даржини

В повечето названия на микрорайоните са използвани следните пълнозначни думи: вец (на латвийски: vecs) - стар, калнс (на латвийски: kalns) - хълм, циемс (на латвийски: ciems) - село, сала (на латвийски: sala) - остров и меж (на латвийски: mežs) - гора.

Политика[редактиране | edit source]

Кметството в Рига

Изборът за общински съвет става с тайно гласуване на гражданите на града на всеки 4 години. Прието е общинските избори в цяла Литва да се провеждат през втората събота на март месец. Броят на членовете на съвета се определя по закон, който регулира числеността им правопропорционално на населението на дадено населено място. Рига спада в последната графа: с население над 50,000 жители и задължителен минимум от 15 члена.

Общинският съвет на град Рига (на латвийски: Rīgas pilsētas izpildvara) има 60 члена. Изборите на общинско равнище се обявяват от Централната избирателна комисия минимум 3 месеца преди действителните избори. На общинските изборите имат право да се явят всички лица, които са:

  • жители на Латвия
  • жители на Европейския съюз, но не и на Латвия, но са се регистрирали в Регистъра за населението
  • са навършили 18 години в деня на изборите и са включени в избирателните списъци

Изборите се провеждат и съблюдават от Централната избирателна комисия по установените избирателни закони.

Председателят на Общинския съвет на Рига, с други думи кметът на Рига, се избира от общинските съветници, а не от жителите на града. По същият начин се избират и заместник-кметовете на столичния град.

От 19 февруари 2007 кмет на Рига е Янис Биркс (Jānis Birks), а негови заместници са Андрис Аргалис (Andris Ārgalis), Янис Диневичс (Jānis Dinevičs) и Алмерс Лудвикс (Almers Ludviks).

Образование и наука[редактиране | edit source]

Рига е известен и като образователно средище и основен център на научната дейност в Литва. В града е разположена Латвийската академия на науките, както и множество държавни и чуждестранни изследователски институции. Столичният град е известен с множеството си висши учебни заведения, в които са обучават повече от 60,000 студенти на латвийски, руски и английски език. Много от университетите имат освен образователна, така и изследователска функция.

В Рига има повече от 60 гимнази, предлагащи обучеие както на официалния латвийски език, така и на руски език (най-вече в кварталите с основно руско население). В града се намират и най-големите и важни висши учебни заведения в Литва:

  • Латвийски университет (на латвийски: Latvijas Universitate) - основан през 1919 г.; в момента с 30,000 обучаващи се
  • Латвийски земеделски университет
Ректоратът на Латвийския университет
  • Медицинска академия
  • Технически университет Рига
  • Институт по транспорт и телекомуникации
  • Университет Страдина
  • Академия по педагогика и образователен мениджмънт
  • Бизнес училище Рига (част от Технически университет Рига)
  • Стокхолмско висше училище по икономика
  • Институт по банкиране
  • Латвийска театрална академия
  • Латвийска консерватория
  • Латвийска академия по изкуствата
  • Латвийска спортна академия
  • Лавийска полицейска академия
  • Латвийска военноморска академия
  • Висше правно училище
  • Висше училище по психология


Забележителности[редактиране | edit source]

Исторически център на Рига[18]
Historic Centre of Riga**
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Riga Dom-Düna.jpg
Държава Флаг на Латвия Латвия
Тип Културно
Критерии i, ii
Справка
Регион** Европа и Северна Америка**
Координати 56°58′ с. ш. 24°08′ и. д. / 56.966667° с. ш. 24.133333° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 1997  (21ва сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Храмове:

  • Катедралата в Рига, най-голямата църква в Балтийския регион. Построена е още през 13 век, но впоследствие претърпява доста значителни промени. Органът в църквата е от 1844.
  • Рижката православна катедрала
  • Църквата „Свети Петър“, чиято камбанария е 123,35 метра висока и на върхът ѝ има златно петле ветропоказател
  • Църквата „Свети Йон“, построена през 13 век, намира се зад „Свети Петър“

Музеи:

  • Замъкът Рига (на латвийски: Rīgas Pils), в който се помещава Музеят на латвийската история и Музеят за чуждо изкуство.
  • Кулата Пулвер (на латвийски: Pulvertonis), единствената отбранителна кула, останала от оригиналните защитни стени. Латвийският военен музей се намира в кулата
  • Сградата на латвийския парламент Сейма
  • Етнографският открит музей (на латвийски: Brīvdabas Muzejs), който включва множество сгради показващи животът в Латвия преди векове. Намира се до езерото Югла.
  • Латвийският музей на окупацията, поддържащ богат архив от документи от превземането и последвалата окупация от Съветския съюз в периода 1940-1991.
  • Национален исторически музей
  • Природонаучен музей
  • Еврейски музей
  • Автомобилният музей (на латвийски: Motormuzejs) - колекция от ретро мотоциклети и автомобили, включително и едни от най-първите в страната, както и реставрирани коли от Съветския период: бронираните лимузини на Леонид Брежнев и Сталин.

Архитектура:

  • Небостъргачът Саулес Акменс (на латвийски: Saules Akmens) (буквално: Слъчев камък) - най-високият небостъргач в Балтийските страни с обща височина от 123 метра.
  • Ар Нуво архитектурата в район Централна Рига.
  • Улици: Алберта лела, Стрелниеку лела и Елизабетес лела
  • Къщата на Черноглавците — напълно възстановена в периода 1995-1999
  • Тримата братя — три от най-старите къщи в Рига; построени са точно една до друга
  • Къщата на котката — къща с фигура на котка на един от заострените върхове на покрива
  • Радио и телевизионната кула в Рига — третата по-височина кула в Европа.
  • Латвийската национална опера
  • Латвийският народен театър
  • Латвийският университет
  • Дворец на културата и науката

Паметници:

  • Статуята на Ролан — генеративен образ на рицаря от Средновековието
  • Статуята на Свободата
  • Паметник на латвийските стрелци
  • Статуята на Улуг Бег

Други:

  • Зоологическата градина в Рига и Горският парк (на латвийски: Mežaparks).
  • Рижкият цирк - единственият постоянен цирк в Балтика.
  • Центъра за пазаруване Домина — най-големият комплекс от магазини в целия Балтийски регион.
  • Център за отдих Лидо, намиращ се на 10 минути от центъра.

Личности[редактиране | edit source]

Йохан Г. Хердер
Арон Нимцович
Родени в Рига
  • Сергей Айзенщайн (1898-1948) - руски режисьор
  • Михайл Баришников (1948- ) - балетист и актьор
  • Исая Берлин (1909-1997) - философ
  • Давид Йеронимус Гриндел (1776-1836) - първият латвийски учен
  • Фридрих Зандер (1887-1933) - изобретател и ракетен инженер
  • Валдис Затлерс (р. 1955) - политик
  • Артурс Ирбе (1967 - ) - латвийски хокейст (вратар)
  • Гидон Кремер (1945- ) - латвийски цигулар
  • Янис Лусис (1939- ) - олимпийски шампион по хвърляне на копие от Мексико 1968
  • Вера Мухина (1889-1953) - съветски скулптор, спасила от унищожение Рижката статуя на Свободата
  • Арон Нимцович (1886-1935) - датски шахматист и шахматен експерт
  • Ирина Одоевцева (1895-1990) - руска поетеса
  • Вилхелм Оствалд (1853-1932) - германски химик
  • Раймондс Паулс (1936- )- латвийски композитор
  • Базилиус Плиниус (1540-1605) - поет и физик
  • Михаил Тал (1936-1992) - шахматист
  • Лайла Фрайвалдс (1942- ) - шведски политик, няколко пъти министър
  • Алесандър Чакс (1901-1950) - латвийски поет
  • Алексей Широв (1972) - шахматист
  • Марис Янсонс (1943- ) - латвийски диригент
Починали в Рига
  • Ойген д'Албер (1864-1932) - британски композитор
  • Йохан Кристоф Броце (1742-1823) - немски историк, изучавал историята на Балтийския регион
  • епископ Алберт Буксхувден (1165-1229) - основател на Рига
  • Николас Молинес (1550-1635) - първият печатар на книги в Латвия
Други личности, свързани с Рига
  • Рихард Вагнер (1813-1883) - немски композитор, в периода 1837-1839 е директор на Рижкия немски театър
  • Иван VI (1740-1764) - император на Русия, затворник в града през 1741-1744
  • Карл Густав Йохман (1789-1830) - немски публицист
  • Георг Фридрих Фердинанд Купхаулт (1853-1938) - немски градостроител, създал някои от най-известните паркове в Рига
  • Йохан Готфрид фон Хердер - (1744-1803) - немски философ, преподавал в Рига през 1764-1769

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Рига е побратимен с общо 31 града от 24 страни, като 12 са столични градове[19].

Flag of Kazakhstan.svg Алмати, Казакстан Flag of the Netherlands.svg Амстердам, Холандия Flag of Kazakhstan.svg Астана, Казакстан Flag of France.svg Бордо, Франция
Flag of Germany.svg Бремен, Германия Flag of Poland.svg Варшава, Полша [20] Flag of Lithuania.svg Вилнюс, Литва Flag of the United States.svg Далас, САЩ
Flag of France.svg Кале, Франция Flag of Australia.svg Кернс, Австралия Flag of Ukraine.svg Киев, Украйна Flag of Japan.svg Кобе, Япония [21]
Flag of Belarus.svg Минск, Беларус Flag of Russia.svg Москва, Русия Flag of Sweden.svg Норчьопинг, Швеция Flag of Denmark.svg Олбор, Дания[22]
Flag of the People's Republic of China.svg Пекин, Китай[23] Flag of Finland.svg Пори, Финландия Flag of the United States.svg Провидънс, САЩ[24] Flag of Germany.svg Рощок, Германия
Flag of Russia.svg Санкт Петербург, Русия:[25] Flag of Chile.svg Сантяго, Чили Flag of the United Kingdom.svg Слау, Великобритания[26] Flag of Sweden.svg Стокхолм, Швеция
Flag of the People's Republic of China.svg Суджоу, Китай Flag of the Republic of China.svg Тайпе, Тайван[27] Flag of Estonia.svg Талин, Естония Flag of Uzbekistan.svg Ташкент, Узбекистан
Flag of Estonia.svg Тарту, Естония Flag of Georgia.svg Тбилиси, Грузия Flag of Italy.svg Флоренция, Италия

Източници[редактиране | edit source]

  1. [1]
  2. Riga municipality portal
  3. Teritorija un administratīvās robežas vēsturiskā skatījumā. // Cities Environmental Reports on the Internet. Посетен на 2007-08-02.
  4. а б McKitterick, Rosamond. The new Cambridge medieval history.Vol-6. Cambridge University Press, 1995. ISBN 0521362903. с. p.706.
  5. Pogoda.ru.net
  6. Латвийска агенция по околната среда, геологията и метеорология
  7. About the construction of the Castle of Light. // Latvian National Library. Посетен на 2007-08-21.
  8. Da Vinci project info. // Emporis Buildings. Посетен на 2007-08-21.
  9. Z-Towers project description. // Vertikala Pasaule. Посетен на 2007-08-21.
  10. Lursoft IT statistics on dynamics of registering of companies in regions of Latvia. // Посетен на 2007-09-25.
  11. Report on the Free Port of Riga
  12. www.russianairfields.com/doc/russianairfields.pdf
  13. Interesting facts about public transport in 2005. // Rīgas Satiksme. Посетен на 2007-06-12.
  14. RESIDENT POPULATION BY REGION, CITY AND DISTRICT AT THE BEGINNING OF THE YEAR. //
  15. Heleniak, Timothy. Latvia Looks West, But Legacy of Soviets Remains. // University of Maryland, February 2006. Посетен на 2007-08-02.
  16. а б Riga in Figures. // Riga City Council. Посетен на 2007-08-02.
  17. RESIDENT POPULATION BY ETHNICITY AT THE BEGINNING OF THE YEAR. // Архив на оригинала от 2007-11-18.
  18. englisch Originaltext des World-Heritage-Eintrags: Historic Centre of Riga, Ref: 852, whc.unesco.org
  19. Rīgas sadraudzības pilsētas
  20. Шаблон:Pl icon Miasta partnerskie Warszawy. // um.warszawa.pl. Biuro Promocji Miasta, 2005-05-04. Посетен на 2008-08-29.
  21. Sister City, Friendly City, Friendship & Cooperation City. // © 2007-2009 City of Kobe. Посетен на 2009-07-14.
  22. Aalborg Kommune — Venskabsbyer. // Web.archive.org, 2007-11-14. Архив на оригинала от 2007-11-14. Посетен на 2009-07-26.
  23. Sister Cities. // Beijing Municipal Government. Посетен на 2009-06-23.
  24. Mayor Announces Sister City — Meeting (7/30/2003). // Providence, RI, Office of the Mayor. Посетен на 2007-01-17.
  25. Saint Petersburg in figures — International and Interregional Ties. // Saint Petersburg City Government. Посетен на 2009-07-27.
  26. British Latvian Trade – the magazine of the British Chamber of Commerce in Latvia (PDF). // с. 10, col. 2. Посетен на 2008-02-11.
  27. Sister city list (.DOC)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Райони и самостоятелни градове в Латвия
Flag of Latvia.svg
Latvia coa.png
Самостоятелни градове:
Вентспилс • Даугавпилс • Йелгава • Лиепая • Резекне • Рига • Юрмала

Райони:
Айзкраукле • Алуксне • Балви • Бауска • Валка • Валмиера • Вентспилс • Гулбене • Даугавпилс • Добеле • Йекабпилс • Йелгава • Краслава • Кулдига • Лиепая • Лимбажи • Лудза • Мадона • Огре • Прейли • Резекне • Рига • Салдус • Талси • Тукумс • Цесис