Леонид Брежнев
|
||||||||
Леонид Илич Брежнев (на руски: 
Леони́д Ильи́ч Бре́жнев ) е съветски политик и държавник. Маршал на Съветския съюз. Четири пъти Герой на Съветския съюз ( 1966, 1976, 1978, 1981), Герой на Социалистическия труд.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е на 1 януари 1907 г. (19 декември 1906 г. стар стил) в град Каменское, Руска империя (днес Днепродзержинск, Днепропетровска област, Украйна) в семейство на работник в металургичен завод.
Още на 15-годишна възраст започва работа. През 1927 година се записва да учи в Курски земеустроително-мелиоративен техникум, и след завършването му работи като земеустроител в Кохановски район на Оршански окръг, Беларус. Заминава за Урал, където е завеждащ районен земеделски район и заместник председател на изпълнителния комитет на Бисертския районен съвет. По-късно става първи заместник началник на Уралското областно земеделско управление. През 1923 година става член на комсомола. Член е на ВКП(болшевики) от 1931 година.
Завършва Днепродзержинския металургичен институт през 1935 година и става главен инженер в металургичния комбинат в Днепродзержинск.
В периода 1935-1936 година служи като политкомисар на танкова рота в Червената армия (служи като политофицер от 1935 до 1954 година, с прекъсвания), в Забайкалския военен окръг. През 1938 година временно напуска армията, завръща се в металургичния завод и продължава да работи като инженер. През 1939 година става секретар на областния комитет на Днепропетровския комитет на комунистическата партия на Украйна.
[редактиране] Втора световна война
Още от началото на Втората световна война (1941-1945) взима участие в мобилизацията на населението, за защита на СССР. Занимава се с евакуацията на промишлеността (изтеглена във вътрешността на страната), след това заминава в частите от редовната армия. По-късно става заместник-началник на политическото управление на Южния фронт, а от 1943 година е началник на политическия отдел на 18-та армия. Произведен е в чин полковник.
Активно участва във военните действия срещу хитлеристките окупатори, особено се отличава в боевете при Ростов на Дон, Керч, Новоросийск, в бойните действия в цяла Украйна. По време на бойните действия се твърди, че е извършвал организаторски действия, непосредствено в предните части на подразделенията, мобилизирал личния състав за разрешаване на сложни бойни задачи. Един от участниците в сраженията под Новоросийск - Героя на Съветския съюз, писателят С.А. Борзенко, пише в мемоарите си: "Брежнев го знаеше цялата армия... Началникът на политотдела циментираше морално войската, неведнъж проявяваше лична храброст и желязно хладнокръвие".
На 2 ноември 1944 година, на полковник Брежнев е присвоено воинско звание генерал-майор. В края на Втората световна война, през май 1945 година, е началник на политуправлението на 4-ти Украински фронт.
[редактиране] Политическа кариера
Леонид Брежнев е фактически ръководител на Съветския Съюз от 1964 до 1982 година. Първи Секретар на ЦК на КПСС от 1964 (от 1966 Генерален Секретар) и Председател на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 1960 до 1964 и от 1977 до 1982.
В първите 10 години от своето управление се ползва с огромна популярност в държавния апарат и сред народа. По повод на годишно възпоменание на Никита Хрушчов (свален от Брежнев) той се шегува:"Вот смотрите на Леонида, мало, что он красавец, гроза баб, а как люди его любят. Они же за ним в огонь пойдут и в воду…" („Ето погледнете Леонид... Не стига, че е красавец, страшилище за жените, а как го обичат хората. За него ще влязат и в огън и във вода...“). Брежнев е тънък психолог и лесно намира общ език със своето обкръжение.
Последните години от управлението на Леонид Брежнев получават в литературата названието "застой" и се характеризират с обща криза в съветския режим, нарастващи негативни тенденции в икономиката и извънредно увеличение на бюрократическия апарат. Знаменитата фраза на Брежнев е: "Меня окружают милые, симпатичные, очень преданные люди, медленно сжимающие кольцо…" (Мен ме обкръжават мили, симпатични, много предани хора, бавно затягащи обръча... ). В този момент Брежнев е вече тежко болен.
В периода на управление на Брежнев през 1979 по молба на афганистанското правителство са изпратени съветските войски в Афганистан, което довежда до дълга и кръвопролитна война и тежки последствия. Тази война ускорява края на СССР.
Леонид Брежнев умира на 10 ноември 1982 г. в Москва.
[редактиране] Ордени и награди
- Ленинска награда за мир СССР (1972)
- Герой на Съветския съюз СССР (18.12.1966, 18.12.1976, 19.12.1978, 18.12.1981)
- Герой на социалистическия труд СССР (17.06.1961)
- орден „Победа“ СССР (20.02.1978) за мащабни победи на един или няколко фронта (награждаването е отменено с указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 21.09.1989)
- Златен медал Карл Маркс от АН СССР като класик на марксизма-ленинзма / СССР(1977)
- Герой на Народна република България / НРБ (1973, 1976, 1981)
- орден „Георги Димитров“ / НРБ (1973, 1976, 1981)
- Медал "100 г. от освобождението на България от Османско робство" / НРБ (1978)
- Медал "30 г. от социалистическата революция в България" / НРБ (1974)
- Медал "90 г. от рождението на Георги Димитров" / НРБ (1972)
- Медал "100 г. от рождението на Георги Димитров" / НРБ (1982)
- множество съветски и чуждестранни ордени.
[редактиране] Изследвания
- Медведев, Р. Личность и эпоха. Политический портрет Л. И. Брежнева. Кн. 1. М., 1991.
- Геллер, М. Я. Российские заметки 1980-1990. М., 2001 (Хроника ХХ в.).
- Соколов, Б. В. Леонид Брежнев. Золотая эпоха. М., 2004.
- Млечин, Л. М. Брежнев. М., 2005.
- Генсек и фотограф. К 100-летнему юбилею Леонида Ильича Брежнева. Москва-Жуковский, 2006.
- Байгушев, А. И. Партийная разведка. М., 2007 (Политический бестселлер).
- Ванюков, Д. А. Эпоха застоя. М., 2008.
- Шубин, А. Золотая осень, или Период застоя. СССР в 1975-1985 гг. М., 2008.
|
|||||
|
||||||||||||||||||||
