Матвей Захаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Матвей Захаров
маршал на Съветския съюз
Marshal of the USSR 1978 CPA 4844.jpg
Марка на СССР с лика на маршал Захаров, 1978 г.
Информация
Години на служба 1917 – 1971
Служил на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Битки Гражданска война в Русия,
Втора световна война
Отличия Герой на СССР,
Орден „Ленин“ и др.

Живял 17 август 1898 – 31 януари 1972 г.
Роден Flag of Russia.svg с. Войлово,
Тверска губерния,
Руска империя
Починал Flag of the Soviet Union.svg Москва, СССР
Матвей Захаров в Общомедия

Матвѐй Васѝлиевич Заха̀ров (на руски: Матвѐй Васѝльевич Заха̀ров) е маршал на Съветския съюз (1959), два пъти Герой на СССР, член на ЦК на КПСС, депутат във Върховния съвет на СССР (от IV-та до VIII-ма сесии).

Роден е на 17 август 1898 г., в селско семейство. Захаров се присъединява към Червената гвардия през 1917 г., когато работи като шлосер в един от заводите в Петроград. В същата година встъпва и в редовете на РСДРП. Участва в щурма на Зимния дворец. По време на гражданската война в Русия служи под командването на Климент Ворошилов. През 1928 г. завършва Военната академия „Фрунзе“, а през 1937 г. – Генералщабната академия (завършва с година по-рано, заради липсата на офицери в Червената армия, породена както от увеличената численост на армията, така и от чистките на Сталин). През 1937 – 1938 г. е началник-щаб на Ленинградския военен окръг, а в периода 1938 – 1940 г. е заместник-командир (после и командир) на Одеския военен окръг.

В началото на Втората световна война Матвей Захаров командва армия на юг, а после е прехвърлен като началник-щаб на главнокомандващия на Северозападното направление. След това е началник-щаб последователно на Калининския (1942), Степния (до средата на 1943 г.) и 2-ри Украински фронт. Захаров се доказва като един от най-брилянтните съветски командири – като подчинен на маршал Конев (по-късно на Малиновски), той участва в планирането на редица блестящи операции. След края на войната в Европа, Захаров е прехвърлен на изток, където е назначен за началник-щаб на Забайкалския фронт и участва в планирането на нападението над японските войски в Манджурия.

След войната Захаров сменя редица високи постове – комендант на Генералщабната академия, заместник-началник на Генералния щаб и Главен армейски инспектор. От 1953 до 1957 г. е командир на войските на Ленинградския военен окръг, а от 1957 до 1960 г. е назначен за главнокомандващ на Групата съветски войски в Германия.

На 8 май 1959 г. е произведен в маршал на Съветския съюз. В периода 1960 – 1963 г. заема едновременно постовете началник на Генералния щаб и първи заместник на министъра на отбраната. За кратко през 1964 г. е назначен отново за комендант на Генералщабната академия, преди да бъде върнат като заместник-министър на отбраната – длъжност, която заема до излизането си в пенсия през 1971 г.

Маршал Матвей Василиевич Захаров умира на 31 януари 1972 г. Урната с праха му се съхранява в Кремълския некропол. Неговото име носи Висшето военно свързочно училище в Рязан.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Matvei Zakharov“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Захаров, Матвей Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.