Семьон Тимошенко
| Семьон Тимошенко | |
|---|---|
| 18 февруари 1895 - 31 март 1970 г. | |
,_Soviet_military_commander.jpg) Маршал Семьон Тимошенко |
|
| Място на раждане |  с. Фурманка,Бесарабска губерния, Руска империя |
| Място на смърт |  Москва, СССР |
| Служил на | Руска империя (1915 - 1918) СССР |
| Години на служба | 1915 - 1960 |
| Звание | Маршал на Съветския съюз |
| Командвания | Народен комисар на отбраната на СССР |
| Войни | Първа световна война, Гражданска война в Русия, Полско-съветска война, Зимна война, Втора световна война |
| Битки | Битка при Смоленск (1941), Битка при Харков (1942) |
| Отличия | Герой на Съветския съюз, Орден „Победа“ и др. |
Семьон Константѝнович Тимошѐнко (на руски: Семён Константѝнович Тимошѐнко) (18 февруари 1895–31 март 1970), е висш съветски командир от Втората световна война, маршал на Съветския съюз (от 1940 г.).
През септември 1939 г. командва част от съветските войски (Украинския фронт), които нахлуват в Полша шестнадесет дни след германското нахлуване. В резултат на този „освободителен поход“[1] Съветският съюз окупира Западна Украйна. В началото на 1940 г. води бойните действия срещу Финландия в Зимната война. От май 1940 до юли 1941 г. е народен комисар (съветски термин за „министър“) на отбраната на СССР[1].
След нападението на Германия срещу Съветския съюз (22 юни 1941 г.) Тимошенко оглавява за кратко време Ставка на главното командване на въоръжените сили. На 2 юли е определен за командващ войските на Западния фронт, а впоследствие и на цялото Западно направление, което прикрива най-прекия път на германците към Москва – този през Минск и Смоленск. В хода на Смоленското сражение в началото на август четири от армиите на маршал Тимошенко са разгромени, но немското настъпление е временно спряно.[2]
През май 1942 г. Тимошенко ръководи Югозападния и Южния фронт в Харковската битка, която започва обещаващо, но завършва с тежко поражение за Червената армия заради недоброто обезпечение на фланговете на настъпващите войски и ненавременната заповед за отстъпление на частите, застрашени от обкръжение[3]. При последвалите реорганизации на съветското командване Тимошенко губи поста си начело на Югозападното направление, но остава командващ фронт. Невъзстановени от загубите в предходните сражения, войските му са принудени да отстъпят от Източна Украйна под натиска на немците в началото на юли 1942 г. За няколко дни Тимошенко командва отбраната на подстъпите към Сталинград, в големия завой на Дон.[4] През есента на 1942 г. му е дадено командването на Северозападния фронт, начело на който остава до март 1943 г. Впоследствие до капитулацията на Германия през май 1945 г. Тимошенко служи като представител на Ставката и координатор на бойни операции в различни участъци на Източния фронт.[1]
| Уикипедия разполага с Портал:Втора световна война |
Източници [редактиране]
- ↑ а б в Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 714; Тимошенко (взето от сайта 60 лет великой победе на 5.6.2008)
- ↑ Zabecki, D. World War II in Europe: An Encyclopedia (Taylor & Francis, 1999, ISBN 0824070291), стр. 1688
- ↑ Бешанов, В. Год 1942 — „учебный“, Харвест 2003, стр. 211-234 (от сайта Проект „Военная литература“, 5.6.2008)
- ↑ История Второй мировой войны 1939-1945, „Воениздат“, Москва 1973, т. 5, Начало Сталинградской битвы (от сайта История России, 5.6.2008)
|
|||||
