Семьон Тимошенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Семьон Тимошенко
Маршал на Съветския съюз
Semyon Konstantinovich Timoshenko (1895-1970), Soviet military commander.jpg
Маршал Семьон Тимошенко
Информация
Години на служба 1915 - 1960
Служил на Flag of Russia.svg Руска империя
(1915 - 1918)
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Командвания Народен комисар на
отбраната на СССР
Войни Първа световна война,
Гражданска война в Русия,
Полско-съветска война,
Зимна война,
Втора световна война
Битки Битка при Смоленск (1941),
Битка при Харков (1942)
Отличия Герой на Съветския съюз,
Орден „Победа“ и др.

Живял 18 февруари 1895 - 31 март 1970 г.
Роден Flag of Russia.svg с. Фурманка,
Бесарабска губерния,
Руска империя
Починал Flag of the Soviet Union.svg Москва, СССР
Семьон Тимошенко в Общомедия

Семьон Константѝнович Тимошѐнко (на руски: Семён Константѝнович Тимошѐнко) (18 февруари 189531 март 1970), е висш съветски командир от Втората световна война, маршал на Съветския съюз (от 1940 г.).

През септември 1939 г. командва част от съветските войски (Украинския фронт), които нахлуват в Полша шестнадесет дни след германското нахлуване. В резултат на този „освободителен поход“[1] Съветският съюз окупира Западна Украйна. В началото на 1940 г. води бойните действия срещу Финландия в Зимната война. От май 1940 до юли 1941 г. е народен комисар (съветски термин за „министър“) на отбраната на СССР[1].

След нападението на Германия срещу Съветския съюз (22 юни 1941 г.) Тимошенко оглавява за кратко време Ставка на главното командване на въоръжените сили. На 2 юли е определен за командващ войските на Западния фронт, а впоследствие и на цялото Западно направление, което прикрива най-прекия път на германците към Москва – този през Минск и Смоленск. В хода на Смоленското сражение в началото на август четири от армиите на маршал Тимошенко са разгромени, но немското настъпление е временно спряно.[2]

През май 1942 г. Тимошенко ръководи Югозападния и Южния фронт в Харковската битка, която започва обещаващо, но завършва с тежко поражение за Червената армия заради недоброто обезпечение на фланговете на настъпващите войски и ненавременната заповед за отстъпление на частите, застрашени от обкръжение[3]. При последвалите реорганизации на съветското командване Тимошенко губи поста си начело на Югозападното направление, но остава командващ фронт. Невъзстановени от загубите в предходните сражения, войските му са принудени да отстъпят от Източна Украйна под натиска на немците в началото на юли 1942 г. За няколко дни Тимошенко командва отбраната на подстъпите към Сталинград, в големия завой на Дон.[4] През есента на 1942 г. му е дадено командването на Северозападния фронт, начело на който остава до март 1943 г. Впоследствие до капитулацията на Германия през май 1945 г. Тимошенко служи като представител на Ставката и координатор на бойни операции в различни участъци на Източния фронт.[1]

Portal:Семьон Тимошенко
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 714; Тимошенко (взето от сайта 60 лет великой победе на 5.6.2008)
  2. Zabecki, D. World War II in Europe: An Encyclopedia (Taylor & Francis, 1999, ISBN 0824070291), стр. 1688
  3. Бешанов, В. Год 1942 — „учебный“, Харвест 2003, стр. 211-234 (от сайта Проект „Военная литература“, 5.6.2008)
  4. История Второй мировой войны 1939-1945, „Воениздат“, Москва 1973, т. 5, Начало Сталинградской битвы (от сайта История России, 5.6.2008)