Лаврентий Берия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лаврентий Берия
Лаврентий Берия
първи заместник-председател на Съвета на министрите на СССР
Мандат
5 март 1953 г. – 26 юни 1953 г.
Предшественик Вячеслав Молотов
Наследник Лазар Каганович
министър на външните работи на СССР
Мандат
5 март 1953 г. – 26 юни 1953 г.
Предшественик Сергей Круглов
Наследник Сергей Круглов
първи секретар на Грузинската комунистическа партия
Мандат
15 януари 1934 г. – 31 август 1938 г.
Роден 29 март* 1899 г.
Мерхеули, Руска империя
Починал 23 декември 1953 г. (на 54 г.)
Москва, СССР
Националност СССР, Грузия
Религия атеист
Полит. партия КПСС
Подпис Lavrentiy Beria Signature.svg
Военна служба
Преданост Flag of the Soviet Union.svg Червена армия
Род войски Въоръжени сили на СССР
Военно звание Маршал
Войни/битки Втора световна война
Отличия Medal Stalin Prize.png Medal Stalin Prize.png Badge Supreme Soviet of the Soviet Union.jpg
Order of Lenin ribbon bar.png Order of Lenin ribbon bar.png Order of Lenin ribbon bar.png Order of Lenin ribbon bar.png
Order of Lenin ribbon bar.png Order of Red Banner ribbon bar.png Order of Red Banner ribbon bar.png Order of Red Banner ribbon bar.png
Order suvorov1 rib.png OrdenSuheBator.png

Лаврѐнтий Па̀влович Бѐрия (на руски: Лаврѐнтий Па̀влович Бѐрия, на грузински: ლავრენტი პავლეს ძე ბერია) е съветски офицер и политик, началник на съветските тайни служби и апарата на милицията. Маршал на Съветския съюз от 1945 г., лишен от званието през 1953 г. По произход е грузинец.

Заместник-председател (1946-1953) и първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР (1953). Член (1941-1944) и заместник-председател на Държавния комитет по отбраната на СССР (1944-1945). Член на ЦИК на СССР 7 мандата, депутат във Върховния съвет на СССР 1-3 мандата. Член на ЦК на ВКП (1934-1953), кандидат-член (1939-1946) и член на Политбюро (1946-1953).

Известен е като тясно приближен на Сталин, отговорен за извършването на множество репресии и политически убийства особено по времето на Втората световна война и след нея.

Берия е известен още като ръководител на организираната от Сталин Голяма чистка през 1930-те год., но всъщност ръководи само заключителната ѝ фаза. Преди да започне работа в Москва, през 1920-те год. е шеф на ГПУ в Грузия, а после секретар на Грузинската компартия. Под неговото ръководство Грузия се превръща в курортния център на Съветския Съюз, увеличава се значително количеството на произвеждана селскостопанска продукция и се повишава значително средната грамотност на населението.

Берия лично отговаря за развитието на съветската ядрена програма, под негово ръководство е извършван и шпионажът върху САЩ и кражбата на документи за нея. След смъртта на Сталин за кратко време оглавява съветското ръководство, като борбата за главния пост се води главно между него и Хрушчов.

След встъпването на на поста на Хрушчов той е свален от власт, обвинен в шпионаж, държавна измяна и разправа с невинни граждани. Престъпленията му включват отговорността за екзекуцията на милиони хора или изпращането им в трудовите лагери ГУЛАГ. Известен е като сексуален хищник, тъй като във вечерните часове е обикалял и нареждал на полицията да отвлича за него жените, които е харесал, за сексуални цели; като извратеняк и садист лично изтезавал или разстрелял много известни личности, отговорен за извършване на масиран терор върху населението за поддържане на страхопочитанието към властта.

Има достатъчно данни да се смята, че е отговорен за смъртта на Сталин. На 23 декември 1953 г. е осъден на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена същия ден. След смъртта му управлението полага много грижи името и делата му да бъдат заличени.

Биография[редактиране | edit source]

Детство и юношество[редактиране | edit source]

Лаврентий Берия е роден на 29 март в село Мерхеули, Сухумски окръг в бедно селско семейство. Неговата майка Марта Джакели (1868-1955) е мегрелка от знатен род и по майчина линия негов трети братовчед бил Павал Рафалович Бермонд Авлов (княз Авашвили), а също по майчина линия има родство и с князете Дадиани. След смъртта на първия ѝ съпруг тя остава със син и 2 дъщери. По някои сведения най-малкото от децата може да е било на местния княз Лакербай, при когото Марта работела като слугиня след смъртта на съпруга си. Впоследствие, поради крайна бедност, децата от първия брак на Марта взел за отглеждане нейният брат Димитрий.

Бащата на Лаврентий, Павел Хухаевич Берия (1872-1922), дошъл в Мерхеули от Мегредия, където участвал във въстание. В семейството на Марта и Павел се родили 3 деца, но син почива на 2-годишна възраст от едра шарка, а дъщеря след болестта останала глухоняма. Забелязвайки добрите способности на Лаврентий, родителите му се постарават да му дадат добро образование — в Сухумското висше начално училище. За да заплатят учението и издръжката му, на родителите му се наложило да продадат половината от дома си.

През 1915 година Берия завършва училище с отличие, заминава в Баку и постъпва в Бакинското средно механо-строително техническо училище. От 17-годишен издържа майка си и сестра си, които отиват при него.

През март 1917 година Берия организира в училището в Баку клон на РСДРП. От юни до декември 1917 година като техник на хидротехнически отряд заминава на румънския фронт, след което се връща в Азербайджан и бива зачислен като сътрудник към Бакинския съвет на депутатите. Остава в Баку и след превземането на града от турско-азербайджански войски в средата на 1918 г., работи като чиновник в завода „Каспийско сдружение Бял град“ и изпълнява разнообразни поръчения на болшевиките в нелегалност (от края на 1918 до пролетта на 1920 г. на власт в Азербайджан била партия „Мусават“).

От март 1919 до установяването на съветска власт в Азербайджан през април 1920 година Л. П. Берия ръководи нелегалната комунистическата организация на техниците. Едновременно с учението работи като практикант в главната кантора на нефтената компания „ Нобели“. През 1919 година Л. П. Берия успешно завършва техническо училище и получава диплома за техник архитект-строител.

През есента на 1919 година Лаврентий Берия постъпва на служба в контраразузнаването към Комитета за държавна отбрана на Азербайджанската демократична република. През този период установява тесни отношения със Зинаида Кремс, която е свързана с немското военно разузнаване. В своята автобиография, датирана „1922 г. 22/Х“, Берия не скрива факта за своята работа в азербайджанското контраразузнаване:

В началото на турската окупация аз работих в Бял град в завода на „Каспийско сдружение“ като чиновник. През есента на 1919 година от партия „Гуммет“ постъпих на служба в контраразузнаването, където работих заедно с другаря Муссеви. Приблизително през март 1920 година, след убийството на другаря Муссеви, аз напуснах контраразузнаването и за кратко работих в Бакинската митница.

В биографични анкети той не крие за своята работа в буржоазното контраразузнаване. В писмо до Г. К. Орджоникидзе през 1933 година пише, че:

в мусаватското разузнаване… бях изпратен от партията и че този въпрос е решен от ЦК на Азербайджанската КП през 1920 година и ЦК на АКП го е „реабилитирал напълно“, тъй като „фактът че работата му в контраразузнаването е била със знанието на партията е потвърден в заявление на Мирза Давуд Хусейнов, Касум Измайлов и др.

От март до април 1920 година е сътрудник в Бакинската митница. През април същата година Л. П. Берия е изпратен по нелегална работа в Грузинската демократична република като упълномощен кавказски представител на РКП. Почти веднага е арестуван в Тбилиси и освободен с препоръка да напусне Грузия в 3-дневен срок. В своята автобиография Берия пише:

От първите дни след Априлския преврат в Азербайджан от Комитета на компартията (болшевики) е изпратен от регистрода към РВС на 11 армия е командирован в Грузия, за да извърши нелегална дейност като пълномощник. В Тифлис се свързах с представител на комитета в лицето на Амаяк Назаретян, разположих мрежата от резиденти в Грузия и Армения, установих връзка с щабовете на грузинската армия и гвардия и редовно изпращах куриери в регистрода в Баку. В Тифлис бях арестуван заедно с Централния комитет на Грузия, но съгласно преговорите на Г. Стуруа с Ной Жорданий, освободиха всички с предложение да се напусне Грузия в тридневен срок. На мене ми се удаде да остана, като постъпих под псевдонима Лакербай на служба в представителството на РСФСР при другаря Киров, който по онова време пристигаше в град Тбилиси.

При подготовката на въоръженото въстание против меншевисткото правителство в Грузия е разобличен от грузинското контраразузнаване, арестуван и затворен в Кутаиския затвор, след което е екстрадиран в Азербайджан. По този въпрос той пише:

През май 1920 година аз заминах за Баку, за да получа от регистрода директива във връзка сключването на мирен договор с Грузия, но на връщане към Тифлис ме арестуваха по телеграма на Ной Рамишвили и ме отведоха в Тифлис, откъдето, въпреки усилията на другаря Киров, ме изпратиха в Кутаисския затвор. През юни и юли 1920 година се намирах там и чак след четири дена и половина глад, обявен за политзатворник, бях ектрадиран в Азербайджан.

В органите за сигурност на Грузия и Азербайджан[редактиране | edit source]

Завръщайки се в Баку, Л. П. Берия постъпва да учи в Бакинския политехнически институт. През август 1920 година става ръководител на делата на ЦК на КП на Азербайджан, а през октомври същата година — отговорен секретар на Извънредната комисия по експроприацията на буржоазията и подобряването на бита на работниците и изпълнява тази длъжност до февруари 1921 година. През април 1921 година е назначен за заместник-началник на Секретно-оперативния отдел на ЧК при СНК на Азербайджанската ССР, а през май заема длъжността началник на Секретно-оперативния отдел на ЧК и заместник-председател на ЧК при СНК на Азербайджанската ССР и ръководи до ноември 1922 година.

През 1921 година Берия е подложен на строга критика от партийното и чекисткото ръководство за превишаване на правомощията и фалшификация с престъпна цел, но избягва сериозно наказание.

През ноември 1922 година Берия се отправя към Грузия, където е назначен за началник на Секретно-оперативната част на ЧК и заместник-председател на ЧК при СНК на Грузинската ССР, впоследствие преобразувана в ГПУ на Грузия.

На 2 декември 1926 година Берия става председател на ГПУ при СНК на Грузинската ССР, заместник пълномощен представител на ОГПУ при СНК на СССР в ЗСФСР и заместник-председател на ГПУ при СНК на ЗСФСР. Едновременно с това от декември 1926 до 17 април 1931 година се явява и началник на Секретно-оперативното управление на пълномощното представителство на ОГПУ при СНК на СССР в ЗСФСР и ГПУ при СНК на ЗСФСР. Същевременно от април 1927 до декември 1930 г. е народен комисар по вътрешните работи на Грузинската ССР.

На 6 юни 1930 г. с постановление на Първия пленум на ЦК на КП на Грузинската ССР Лаврентий Берия е назначен за член на Президиума (впоследствие Бюро) на ЦК на КП на Грузия. На 17 април 1931 г. заема длъжността председател на ГПУ при СНК на Задкавказката СФСР, пълномощен представител на ОГПУ при СНК на СССР в ЗСФСР и началник на специалния отдел на ОГПУ на Кавказката армия. Същевременно от 18 август до 3 декември е член на колегията на ОГПУ на СССР.

На партийна работа в Задкавказието[редактиране | edit source]

През октомври 1931 г. Л. П. Берия е прехвърлен на партийна служба — избран е за първи секретар на ЦК на КП на Грузия и втори секретар на Задкавказския крайком, а през октомври 1932 г. — за първи сектретар на Задкавказския крайком на ВКП и секретар на ЦК на КП на Грузия.

Берия беше при мене. Наистина той създава много добро впечатление за голям работник.

—Л. М. Каганович в шифрограма до Йосиф Сталин, 16 август 1932

През 1935 г. Л. П. Берия пише книгата „По въпроса за историята на болшевишката организация в Задкавказието“, която е обявена за най-важен труд по историята на партията.

Л. П. Берия присъства на Февруарско-мартенския пленум през 1937 г. От май 1937 до 31 август 1938 г. той е първи секретар на Тбилиския градски комитет на КП на Грузинската ССР. През 1937–1938 г. под ръководството на Берия е „разкрит“ и т.нар. заговор сред партийното ръководство в Грузия, Азербайджан и Армения, в който се планирало отделяне на Задкавказието от СССР и неговото превръщане в протекторат на Великобритания.

В НКВД на СССР[редактиране | edit source]

От 17 януари 1938 г. Берия е член на Президиума на Върховния съвет на СССР. На 22 август с.г. го назначават за първи заместник на народния комисар по вътрешните работи на СССР, а на 8 септември — за началник на 1-во управление на НКВД на СССР. На 11 септември на Л. П. Берия е присъдено звание комисар по държавна сигурност първи ранг, а на 29-ти заема длъжността началник на Главното управление по държавна сигурност на НКВД на СССР.

На 25 ноември 1938 г. е назначен за нарком по вътрешните работи на СССР. Със заемането на поста глава на НКВД мащабите на репресиите се съкращават. През 1939 г. по обвинение в контрареволюционни престъпления са осъдени на тежки наказания 2600 души, а през 1940 г. - 1600 души. През 1939–1940 г. са освободени от местата за лишаване от свобода и реабилитирани 837 000 души.

В сборниците „Полска нелегалност на територията на Западна Украйна и Западен Беларус 1939-1940“ и „Депортация на полски граждани от Западна Украйна и Западен Беларус през 1940 г.“ се твърди, че депортациите от тези региони са били насочени предимно към враждебни за Съветския съюз и националистически настроени полски жители.

От 22 март 1939 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК на ВКП. На 30 януари 1941 г. на Л. П. Берия е присъдено званието генерален комисар по държавна сигурност. На 3 февруари 1941 г. е назначен за заместник-председател на Съвета на народните комисари (правителството) на СССР. Като вицепремиер наблюдава работата на НКВД, НКГБ, наркомовете на дърводобивната и нефтената промишленост, цветната металургия и речния флот.

Велика Отечествена война[редактиране | edit source]

През годините на Великата Отечествена война, от 30 юни 1941 г., Л. П. Берия е член на Държавния комитет по отбраната (ДКО). В ръцете на ДКО е съсредоточена цялата власт в страната. С постановление на ДКО от 4 февруари 1942 г. за разпределение на отговорностите между членовете на ДКО на Л. П. Берия се възлагат отговорности по контрола за изпълнение на решенията на ДКО по производството на самолети, двигатели, въоръжение и миномети, а също така и за изпълнението на решенията на ДКО за работата на ВВС на Червената армия (формиране на авиополкове и тяхното своевременно изпращане на фронта). С постановление на ДКО от 8 декември 1942 г. Л. П. Берия е назначен за член на най-важното подразделение на ДКО — Оперативното бюро на ДКО. Със същото това постановление на Берия допълнително са възложени отговорности по контрола и наблюдението на работата на наркома на въгледобивната промишленост и наркома по транспорта и далекосъобщенията. През май 1944 г. Берия е назначен за заместник-председател на ДКО и председател на Оперативното бюро. В задачите на Берия се включват още и контролът и наблюдението на работата на всички наркомове на отбранителната промишленост, железопътния и водния транспорт, черната и цветната металургия, въгледобивната, нефтената, химическата, каучуковата, хартиено-целулозната, електротехническата промишленост и електростанциите. Заема също длъжността постоянен съветник на Главното командване на Въоръжените сили на СССР.

През годините на войната Берия изпълнява поръчения от ръководството на страните и партията, както свързани с управление на народното имущество, така и на фронта. Ръководи производството на самолети и ракетна техника.

С указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 30 септември 1943 г. на Л. П. Берия „за особени заслуги в областта на засилването на производството на въоръжение и боеприпаси в трудните условия на военното време“ е присъдено званието „Герой на социалистически труд“. През войната е награден с орден „Червено знаме“ (Монголия, 15 юли 1942), орден на Републиката (Тува, 18 август 1943), медал „Сърп и чук“ (30 септември 1943), 2 ордена „Ленин“ (30 септември 1943 и 21 февруари 1945), орден „Червено знаме“ (3 ноември 1944).

Работа по ядрения проект[редактиране | edit source]

На 11 февруари 1943 г. Йосиф Сталин подписва решение на Държавния комитет по отбраната по програма за работа по създаването на атомна бомба под ръководството на Вячеслав Молотов. В постановление на ДКО на СССР относно лабораторията на Игор Курчатов, прието на 3 декември 1944 г., именно на Л. П. Берия се възлага „наблюдение за развитието на работата по урана“, тоест 1 г. и 10 мес. след предполагаемото начало, което е било затруднено в условията на война.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Берия, Лаврентий Павлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Найт, Ейми. Берия — дясната ръка на Сталин. Анимар, 2004. ISBN 978-954-93231-4-6.

Външни препратки[редактиране | edit source]