Грузински език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Грузински език
ქართული ენა
/[[Уикипедия:IPA|ქართული.png]]/
Страна Грузия, Азербайджан, Турция, Южна Осетия, Турция, Русия, Иран
Брой говорещи 4 100 000
Систематизация по Ethnologue
-Кавказки езици
.→Картвелски езици
Официално положение
Официален в Flag of Georgia.svg Грузия
Flag of South Ossetia.svg Южна Осетия
частично призната държава
Кодове
ISO 639-1 ka
ISO 639-2 kat
ISO 639-3 GEO

Грузинският език (груз. ქართული ენა, картули ена) е картвелски език, говорен от грузинците. Той е официалният език в Грузия, страна в Кавказа.

Грузинският има своя собствена писменост - грузинската азбука.

Грузинският е литературен език за всички разновидности грузинци, включително и тези, които говорят други картвелски езици: свански, мегрелски и лазки.

Класификация[редактиране | edit source]

Грузинският е най-широко разпространеният измежду Картвелските езици, семейство, което също включва свански, мегрелски (основно говорен в Северозападна Грузия) и лазки език (говорен основно по Черноморието).

Диалекти[редактиране | edit source]

Грузинските диалекти са от Имеретия, Рача-Лечхуми, Гурия, Аджария, Имеркеви (Турция), Картли, Кахетия, Тушетия, Хевсурети, Хеви, Пшавия, Мтиулети и Месхетия.

История[редактиране | edit source]

Въз основа на степента на различие между южнокавказките езици, езиковеди като Г. Климов, Т. Гамкрелидзе, Г. Мачавариани, смятат, че първото им разделение трябва да се отнесе към 2 хилядолетие пр. н.е. или по-рано, когато сванският се отделя от останалите езици. Мегрелският и лазкият се отделят от грузинския около 1000 години по-късно.

Грузинският има дълги литературни традиции. Най-старият запазен текст на грузински е Мъченичеството на царица Шушаник от Яков Цуртавели, написан през 5 век. Грузинският национален епос Витязът в тигрова кожа е написан от Шота Руставели през 12 век.

Писменост[редактиране | edit source]

Според традицията, описана от Леонти Мровели през 11 век, грузинската азбука е създадена от царя на Иберия Фарнаваз през 3 век пр.н.е. Въпреки това първите запазени текстове, които я използват, са от 4-5 век.

С течение на времето азбуката се е изменяла. Днес съществуват три грузински азбуки, значително различаващи се една от друга - асомтаврули („главни букви“), нусхури („малки букви“) и мхедрули („военна“). Първите две, използвани заедно като главни и малки букви, се наричат хуцури („свещеническа“) и се използват от Грузинската православна църква. В съвременния грузински се използва азбуката мхедрули, при която няма разграничение между главни и малки букви.

Граматика[редактиране | edit source]

Грузинският е аглутинативен език, който няма родове и определителен член. Вместо обичайните за повечето езици предлози, грузинският използва следлози, които стоят отделно след думата или се прикрепят към съществителното като наставки. Същата система се среща и при уралските езици (фински, унгарски, коми). Грузинският език има 7 падежа - именителен, дателен, родителен, творителен, обстоятелствен, звателен и т.нар. ергативен. Причинният падеж се използва при определени глаголни форми (например при глаголното време аорист). Затова грузинският е ергативен език, т.е. допълнението попада в даден падеж в зависимост от това, дали глаголът, обозначаващ действието, е преходен или непреходен. Склонението на съществителните зависи от корена на думата. Ето пример за склонение на съществителни от различни типове. За улеснение грузинските думи са транскрибирани на латиница.

  Основа, завършваща на съгласна Пример: k'ats- ("човек") Основа, завършваща на гласна, която се съкращава Пример: mama- ("баща") Основа, завършваща на гласна, която не се съкращава Пример: Sakartvelo- ("Грузия")
Именителен падеж -i k'ats-i -Ø mama -Ø Sakartvelo
Ергативен падеж -ma k'ats-ma -m mama-m -m Sakartvelo-m
Дателен падеж -s k'ats-s -s mama-s -s Sakartvelo-s
Родителен падеж -is k'ats-is -is * mam-is -s Sakartvelo-s
Творителен падеж -it k'ats-it -it * mam-it -ti Sakartvelo-ti
Обстоятелствен падеж -ad k'ats-ad -d mama-d -d Sakartvelo-d
Звателен падеж -o k'ats-o! -Ø mama! -Ø Sakartvelo!


Както в повечето синтетични езици, словоредът в грузинския е сравнително свободен. Спрегнатите форми на глагола съдържат в себе си и маркер за подлога и за прякото или непряко допълнение, което значително усложнява спрежението в грузинския.

Речников състав[редактиране | edit source]

Грузинският е приел множество чуждици, най-вече от турския, персийския, арабския, руския и английския.

Грузинската бройна система е двайсетична - например числото 55 се изразява като "два пъти по двайсет и петнайсет".

Грузинските фамилни имена окончават на "-дзе" (например бившият президент на Грузия Едуард Шеварднадзе), на "-швили" (например Йосиф Джугашвили), а също така на "-иа", "-уа", "-ани" и "-ури". В действителност окончанието "-дзе" на старогрузински означава "син" и се среща предимно в Западна Грузия, "-швили" - дете, при източногрузински имена, "-иа" и "-уа" - при мингрелски фамилни имена, "-ани" - при свански и "-ури" - при хевурски фамилни имена.

Литература[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | edit source]


п  б  р

Картвелски езици

Грузински старогрузински† | грузински | юдео-грузински
Зански лазки (чански) | мегрелски
Свански свански
Забележки: †мъртъв език