Грузински език

Грузински език ქართული ენა [Kártuli éna]
Страна	Грузия, Турция и други
Брой говорещи	4 100 000
Систематизация по Ethnologue
Картвелски Грузински Грузински
Официално положение
Официален в	Грузия
Контролиран от	---
Кодове
ISO 639-1	ka
ISO 639-2	kat
ISO 639-3	GEO

Грузинският език (ქართული ენა Kártuli éna) южнокавказки език, говорен от около 3 900 000 души в Грузия и от около 200 000 души в Турция, Русия, САЩ и Европа, както и в малки общности в Иран и Азербайджан. Грузинският е литературен език за повечето етнически групи в Грузия, най-вече за онези, които говорят други южнокавказки езици (свани, мегрели и лази).

История

Въз основа на степента на различие между южнокавказките езици, езиковеди като Г. Климов, Т. Гамкрелидзе, Г. Мачавариани, смятат, че първото им разделение трябва да се отнесе към 2 хилядолетие пр.н.е. или по-рано, когато сванският се отделя от останалите езици. Мегрелският и лазкият се отделят от грузинския около 1000 години по-късно.

Грузинският има дълги литературни традиции. Най-старият запазен текст на грузински е „Мъченичеството на царица Шушаник“ от Яков Цуртавели, написан през 5 век. Грузинският национален епос „Витязът в тигрова кожа“ е написан от Шота Руставели през 12 век.

Писменост

Според традицията, описана от Леонти Мровели през 11 век, грузинската азбука е създадена от царя на Иберия Фарнаваз през 3 век пр.н.е. Въпреки това първите запазени текстове, които я използват, са от 4-5 век.

С течение на времето азбуката се е изменяла. Днес съществуват три грузински азбуки, значително различаващи се една от друга - асомтаврули („главни букви“), нусхури („малки букви“) и мхедрули („военна“). Първите две, използвани заедно като главни и малки букви, се наричат хуцури („свещеническа“) и се използват от Грузинската православна църква. В съвременния грузински се използва азбуката мхедрули, при която няма разграничение между главни и малки букви.

Граматика

Грузинският е аглутинативен език, който няма родове и определителен член. Вместо обичайните за повечето езици предлози, грузинският използва следлози, които стоят отделно след думата или се прикрепят към съществителното като наставки. Същата система се среща и при уралските езици (фински, унгарски, коми). Грузинският език има 7 падежа - именителен, дателен, родителен, творителен, обстоятелствен, звателен и т.нар. причинен (наратив). Причинният падеж се използва при определени глаголни форми (например при глаголното време аориста). Затова грузинският е ергативен език, т.е. допълнението попада в даден падеж в зависимост от това, дали глаголът, обозначаващ действието, е преходен или непреходен. Склонението на съществителните зависи от корена на думата. Ето пример за склонение на съществителни от различни типове. За улеснение грузинските думи са транскрибирани на латиница.

	Основа, завършваща на съгласна	Пример: k'ats- ("човек")		Основа, завършваща на гласна, която се съкращава	Пример: mama- ("баща")		Основа, завършваща на гласна, която не се съкращава	Пример: Sakartvelo- ("Грузия")
Именителен падеж	-i	k'ats-i		-Ø	mama		-Ø	Sakartvelo
Ергативен падеж	-ma	k'ats-ma		-m	mama-m		-m	Sakartvelo-m
Дателен падеж	-s	k'ats-s		-s	mama-s		-s	Sakartvelo-s
Родителен падеж	-is	k'ats-is		-is *	mam-is		-s	Sakartvelo-s
Творителен падеж	-it	k'ats-it		-it *	mam-it		-ti	Sakartvelo-ti
Обстоятелствен падеж	-ad	k'ats-ad		-d	mama-d		-d	Sakartvelo-d
Звателен падеж	-o	k'ats-o!		-Ø	mama!		-Ø	Sakartvelo!

Както в повечето синтетични езици, словоредът в грузинския е сравнително свободен. Спрегнатите форми на глагола съдържат в себе си и маркер за подлога и за прякото или непряко допълнение, което значително усложнява спрежението в грузинския.

Речников състав

Грузинският е приел множество чуждици, най-вече от турския, персийския, арабския, руския и английския.

Грузинската бройна система е двайсетична - например числото 55 се изразява като "два пъти по двайсет и петнайсет".

Грузинските фамилни имена окончават на "-дзе" (например бившият президент на Грузия Едуард Шеварднадзе), на "-швили" (например Йосиф Джугашвили), а също така на "-иа", "-уа", "-ани" и "-ури". В действителност окончанието "-дзе" на старогрузински означава "син" и се среща предимно в Западна Грузия, "-швили" - дете, при източногрузински имена, "-иа" и "-уа" - при мингрелски фамилни имена, "-ани" - при свански и "-ури" - при хевурски фамилни имена.

Външни препратки

• Грузинският език на Ethnologue
• Уикипедия на грузински
• Грузинска граматика онлайн