Грузински език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Грузински език ქართული ენა [Kártuli éna] |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Грузия, Турция и други |
|
| Район | ||
| Общо говорещи: | 4 100 000 | |
| Систематизация по Ethnologue | ||
 Картвелски Грузински Грузински |
||
| Официално положение | ||
| Официален в: | Грузия | |
| Контролиран от: | --- | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | ka | |
| ISO 639-2 | kat | |
| ISO 639-3 | GEO | |
|
|
||
Грузинският език (ქართული ენა Kártuli éna) южнокавказки език, говорен от около 3 900 000 души в Грузия и от около 200 000 души в Турция, Русия, САЩ и Европа, както и в малки общности в Иран и Азербайджан. Грузинският е литературен език за повечето етнически групи в Грузия, най-вече за онези, които говорят други южнокавказки езици (свани, мегрели и лази).
Съдържание |
[редактиране] История
Въз основа на степента на различие между южнокавказките езици, езиковеди като Г. Климов, Т. Гамкрелидзе, Г. Мачавариани, смятат, че първото им разделение трябва да се отнесе към 2 хилядолетие пр.н.е. или по-рано, когато сванският се отделя от останалите езици. Мегрелският и лазкият се отделят от грузинския около 1000 години по-късно.
Грузинският има дълги литературни традиции. Най-старият запазен текст на грузински е „Мъченичеството на царица Шушаник“ от Яков Цуртавели, написан през 5 век. Грузинският национален епос „Витязът в тигрова кожа“ е написан от Шота Руставели през 12 век.
[редактиране] Писменост
Според традицията, описана от Леонти Мровели през 11 век, грузинската азбука е създадена от царя на Иберия Фарнаваз през 3 век пр.н.е. Въпреки това първите запазени текстове, които я използват, са от 4-5 век.
С течение на времето азбуката се е изменяла. Днес съществуват три грузински азбуки, значително различаващи се една от друга - асомтаврули („главни букви“), нусхури („малки букви“) и мхедрули („военна“). Първите две, използвани заедно като главни и малки букви, се наричат хуцури („свещеническа“) и се използват от Грузинската православна църква. В съвременния грузински се използва азбуката мхедрули, при която няма разграничение между главни и малки букви.
[редактиране] Граматика
Грузинският е аглутинативен език, който няма родове и определителен член. Вместо обичайните за повечето езици предлози, грузинският използва следлози, които стоят отделно след думата или се прикрепят към съществителното като наставки. Същата система се среща и при уралските езици (фински, унгарски, коми). Грузинският език има 7 падежа - именителен, дателен, родителен, творителен, обстоятелствен, звателен и т.нар. причинен (наратив). Причинният падеж се използва при определени глаголни форми (например при глаголното време аориста). Затова грузинският е ергативен език, т.е. допълнението попада в даден падеж в зависимост от това, дали глаголът, обозначаващ действието, е преходен или непреходен. Склонението на съществителните зависи от корена на думата. Ето пример за склонение на съществителни от различни типове. За улеснение грузинските думи са транскрибирани на латиница.
| Основа, завършваща на съгласна | Пример: k'ats- ("човек") | Основа, завършваща на гласна, която се съкращава | Пример: mama- ("баща") | Основа, завършваща на гласна, която не се съкращава | Пример: Sakartvelo- ("Грузия") | |||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Именителен падеж | -i | k'ats-i | -Ø | mama | -Ø | Sakartvelo | ||
| Ергативен падеж | -ma | k'ats-ma | -m | mama-m | -m | Sakartvelo-m | ||
| Дателен падеж | -s | k'ats-s | -s | mama-s | -s | Sakartvelo-s | ||
| Родителен падеж | -is | k'ats-is | -is * | mam-is | -s | Sakartvelo-s | ||
| Творителен падеж | -it | k'ats-it | -it * | mam-it | -ti | Sakartvelo-ti | ||
| Обстоятелствен падеж | -ad | k'ats-ad | -d | mama-d | -d | Sakartvelo-d | ||
| Звателен падеж | -o | k'ats-o! | -Ø | mama! | -Ø | Sakartvelo! |
Както в повечето синтетични езици, словоредът в грузинския е сравнително свободен. Спрегнатите форми на глагола съдържат в себе си и маркер за подлога и за прякото или непряко допълнение, което значително усложнява спрежението в грузинския.
[редактиране] Речников състав
Грузинският е приел множество чуждици, най-вече от турския, персийския, арабския, руския и английския.
Грузинската бройна система е двайсетична - например числото 55 се изразява като "два пъти по двайсет и петнайсет".
Грузинските фамилни имена окончават на "-дзе" (например бившият президент на Грузия Едуард Шеварднадзе), на "-швили" (например Йосиф Джугашвили), а също така на "-иа", "-уа", "-ани" и "-ури". В действителност окончанието "-дзе" на старогрузински означава "син" и се среща предимно в Западна Грузия, "-швили" - дете, при източногрузински имена, "-иа" и "-уа" - при мингрелски фамилни имена, "-ани" - при свански и "-ури" - при хевурски фамилни имена.
[редактиране] Фрази
|
[редактиране] Литература
[редактиране] Външни препратки
|
|
|||
| картвелски | грузински | мегрелски | свански | чански | ||
| абхазо-адигейски | абазински | абхазки | адигейски | кабардински | убихски † | ||
| нахско-дагестански | аварски | агулски | андийски | арчински | бацбийски | будухски | даргински | ингушки | кистински | кръзки | лезгински | лакски | рутулски | табасарански | удински | хиналугски | цахурски | цезки | чеченски | ||
| Забележки: †мъртъв език | |||
.svg){kind=small}
