Аглутинативен език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Аглутинативният език е вид синтетичен език с морфология, която използва най-вече аглутинация: думите се образуват като се добавят фонетично не променящи се морфеми афикс към корена. В аглутинативните езици всеки афикс е свързана морфема с едно значение (като "умалително", "минало време", "множествено число" и т.н.), вместо морфологични модификации с вътрешни промени на корена на думата или промяна в тона или ударението. При този вид езици корените не се променят, афиксите не се сливат с други афикси .

Понятието е въведено от немския лингвист Вилхелм фон Хумболт, за да класифицира езиците от морфологична гледна точка. [1] Произлиза от латинския глагол agglutinare, който означава "залепям заедно". [2]

Неаглутинативните синтетични езици са флективни езици; морфологично те съчетават афиксите като ги "притискат" заедно, променяйки ги драстично в процеса и прибавяйки нови значения в един единствен афикс (например в испанската дума comí "изядох", суфиксът -í носи значението на изявително наклонение, деятелен залог, минало време, първо лице, единствено число, свършен вид).

Понятието аглутинативен често се използва погрешно като синоним на синтетичен. Използван по този начин, терминът включва всички видове синтетични езици, не само аглутинативните.

Аглутинативните и флективните езици са двете краища на континуум с най-различни езици, клонящи към единия или другия край. Например японският е аглутинативен, но има и сливане в т.нар otōto ( по-малък брат), от oto+hito и неговите неафиксни спрежения. Синтетичен език може да използва морфологична аглутинация в съчетание с частично флективни черти, например в падежната си система (като немски, холандски и персийски).

Аглутинативните езици са склонни да имат голям брой афикси/морфеми в една дума и да правилни, тоест да нямат много неправилни глаголи. Например, японският език има много малко неправилни глаголи – само два са сравнително неправилни; луганда има само един (или най-много два, зависи от дефиницията на "неправилен"); в турския и кечуа всички глаголи са правилни. Корейският има само десет неправилни форми на спрежение. Грузинският е изключение - той е много аглутинативен (с до 10 морфеми на дума), но има значително голям брой неправилни глаголи.

Примери[редактиране | edit source]

Примери за аглутинативни езици включват:

Много езици, говорени в Древният Изток са били аглутинативни:

Някои добре познати изкуствени езици са аглутинативни, като есперанто и клингонски.

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Ethnographer's Magic and Other Essays in the History of Anthropology, стр. 84
  2. Online Etymology Dictionary, Harper Douglas