Аглутинативен език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аглутинативен език (от латински agglutinatio, прилепване) е език, при който всяко граматично значение на думата се изразява с отделни морфеми (най-често окончания), прилепвани една след друга към корена, който се употребява като самостоятелна дума.
В аглутинативните езици морфемите са еднозначни и ясно разграничени: те не се сливат нито с корена, нито помежду си.
Примери [редактиране]
Аглутинативен език е например турският. За сравнение:
- ev - къща
- evler - къщи
- evlerde - в къщите
Други аглутинативни езици са японският, корейският, угро-финските езици, тюркските езици, монголските езици, дравидските езици, баският.
