Арменски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арменски език
Հայերեն (Hayeren)
Страна Армения и 29 други държави по света
Брой говорещи 9 милиона
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Арменски
..→Арменски
Официално положение
Официален в Армения
Кодове
ISO 639-1 hy
ISO 639-2 arm, hye
ISO 639-3 ARM

Арменският е индоевропейски език, говорен в Кавказ (предимно в Република Армения) и сред част от арменците в арменската диаспора. Той съставлява самостоен клон в семейството на индоевропейските езици и няма живи близкородствени езици. Много учени смятат, че той е родствен на мъртвите фригийски език, тракийски език и дакийски език. От днес съществуващите езици, гръцкият изглежда най-близък на арменския, макар че последният съдържа и много заемки от персийски език, който също е индоевропейски език.

Фонологията на арменския език е богата на съгласни съчетания по начина на учленяване: преградни и търкави (фрикативни). Преградните в зависимост от звуковия си състав се делят на три групи: преградно-звучни, беззвучни и придихателно беззвучни. Класическият арменски език се отличава от много индоевропейски езици по това, че съдържа шест африкати. Някой езиковеди считат, че тези африкати са произлезли под влияние на кавказките езици, а други са на мнение, че те са продукт на историческото развитие на самия арменски.

Исторически погледнато арменският език се развива в 2 етапа: устен и писмен. Писменият етап се разделя на 3 периода:

  1. Древноарменски („Крапар“, т.е. „писмен“ език) или класически период, 5 – 11 век.
  2. Средноарменски период, 12 – 16 век.
  3. Новоарменски (съвремен арменски) период, от 17 век до наши дни. Той е разделен на два варианта: Източноарменски литературен вариант и Западноарменски литературен вариант.

Източноноарменският литературен вариант на езика е създаден въз основа на Араратския диалект или въз основа на диалектите от групата „ум“ (от формите на спрежение на сегашното и минало несъвършеното време на глаголите в изявително наклонение). При изграждането му важна роля са изиграли някои учебни заведения, от които по-значителни са Астраханското училище (1810 г.), Лазаревският институт в Москва (1815 г.) и Нерсисянското училище в Тбилиси (1824 г.). Източноарменският език е държавен език на Арменската република.

Западноарменският литературен вариант на езика възниква въз основа на диалекта на Константинопол или въз основа на диалектите от групата „гъ“ (от формите на сегашното и миналото несъвършено времена на изявителното наклонение). Той се оформя от 12 век и при изграждането му важна роля изиграват западноарменските културни центрове в Константинопол, Смирна, Венеция и Виена. Западноарменският литературен вариант на езика се отличава от източноарменския вариант по различните звукови стойности на някои съгласни от системата на арменската азбука, с разлики в склоненията, местоименията, членообразуването, речниковия състав и др. Тези различия не пречат на говорещите различни варианти да се разбират по между си. След арменския геноцид числото на ползващите Западноарменския литературен вариант в Турция се съкращава драстично, но в Цариград продължават да функционират множество арменски училища и други институции, свързани с местната арменска общност.

Първа класификация на разговорния арменски език е направил Степанос Сюнеци (8 век). Неговата класификация се основава на географския принцип. Той разграничава 1 централен диалект и 7 перифрийните диалекти: корчайски, тайски, хутски, Четвърта Армения, сперски, сюникски и арцахски.

Има сведения за арменските диалекти и благодарение на изследванията на Фр. Риволи и И. Шредер, направени през 17 - 18 в. Те регистрират множество диалектни думи, така и дават сведения за агулиския, джулфинския, тбилиския, карабахския, малоазийския и ванския диалекти. Съгласно съвременната арменска диалектология, разговорният вариант на арменският език е представен от около 50 диалекта, които се разделят на източни („ум“) и западни („гъ“). Източноарменските диалекти са говорими предимно в Република Армения, Иран и Индия. Историческа база за развитието на западните арменски диалекти е била Византия, а по-късно – Турция.

Арменският език се изписва със специфична арменска азбука, създадена от св. Месроп Мащоц през 406 г.

Граматика[редактиране | edit source]

Фонология[редактиране | edit source]

Класическият арменски отличава седем гласни, a, i, schwa, отворено e, затворено e, o и u, които се транскрибират като a, i, ē, e, ə, o, ow.

Преградните звуци имат специална аспиратна последователност: p῾ t῾, č῾, k῾.

Съществителни[редактиране | edit source]

Класическият арменски няма граматичен род, нито дори и в местоименията. Номиналната инфлексия, обаче, запазва няколко типа стеми. Съществителното може да се мени по шест падежа — именителен, винителен, местен, родителен/дателен, аблатив, творителен.

Източници[редактиране | edit source]

  • Ачарян, Р. Етимологически речник на корените на арменския език (на арм.език). Том 1 - 4. Еревански държавен университет, Ереван, 1971 - 1979.
  • Туманян, З. Г. Древнеармянский язьıк. Изд. „Наука“, Москва, 1971 г.
  • Пилигян, А. Произход и развитие на арменския език. Изд. „Хайер“ — Бургас, София, 1992 г.
  • Селян, Е. С. Учебник по арменски език. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1981 г.
  • Пилигян, А. Арменско-български разговорник. Изд. „Хайер“ — Бургас, София,1997 г.
  • Селян, Е. С. Арменско-български и българо-арменски учебен речник. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1980 г.
  • Rivola, Fr. Dictionarium armeno-latinum. Mediolani, 1621; Ed.II, Parisii, 1633.
  • Schröder, J. Thesaurus linguae armenicae. Amstelodami, 1711.
  • Petermann, H. Grammatica linguae armeniacae. Berolini, 1837.
  • Hübschmann, H. Armenishe Grammatik. Leipzig, 1897.
  • Meillet, A. Esquisse d’une grammaire de comparée l’arménien classique, 2-me éd., Vienne, 1938.

Външни препратки[редактиране | edit source]