Арменски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Арменски език Հայերեն (Hayeren) |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Армения и 29 други държави по света | |
| Район | ||
| Общо говорещи: | 9 милиона | |
| Класификация | Индоевропейски Арменски |
|
| Официално положение | ||
| Официален във: | Армения | |
| Контролиран от: | ||
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | hy | |
| ISO 639-2 | arm, hye | |
| ISO 639-3 | ARM | |
|
|
||
Арменският е индоевропейски език, говорен в Кавказ (предимно в Република Армения) и сред част от арменците в арменската диаспора. Той съставлява самостоен клон в семейството на индоевропейските езици и няма живи близкородствени езици. Много учени смятат, че той е родствен на мъртвите фригийски език, тракийски език и дакийски език. От днес съществуващите езици, гръцкият изглежда най-близък на арменския, макар че последният съдържа и много заемки от персийски език, който също е индоевропейски език.
Фонологията на арменския език е богата на съгласни съчетания по начина на учленяване: преградни и търкави (фрикативни). Преградните в зависимост от звуковия си състав се делят на три групи: преградно-звучни, беззвучни и придихателно беззвучни. Класическият арменски език се отличава от много индоевропейски езици по това, че съдържа шест африкати. Някой езиковеди считат, че тези африкати са произлезли под влияние на кавказките езици, а други са на мнение, че те са продукт на историческото развитие на самия арменски. Исторически погледнато, арменският език се развива в два етапа: устен и писмен. Писменият етап се разделя на три периода:
1. Древноарменски (“Крапар”, т.е. “писмен” език) или класически период, 5 – 11 век.
2. Средноарменски период, 12 – 16 век.
3. Новоарменски (съвремен арменски) период, от 17 век до наши дни. Той е разделен на два варианта: Източноарменски литературен вариант и Западноарменски литературен вариант.
Източноноарменският литературен вариант на езика е създаден въз основа на Араратския диалект или въз основа на диалектите от групата “ум” (от формите на спрежение на сегашното и минало несъвършеното време на глаголите в изявително наклонение). При изграждането му важна роля са изиграли някои учебни заведения, от които по-значителни са Астраханското училище (1810 г.), Лазаревският институт в Москва (1815 г.) и Нерсисянското училище в Тбилиси (1824 г.). Източноарменският език е държавен език на Арменската република.
Западноарменският литературен вариант на езика възниква въз основа на диалекта на Константинопол или въз основа на диалектите от групата “гъ” (от формите на сегашното и миналото несъвършено времена на изявителното наклонение). Той се оформя от 12 век и при изграждането му важна роля изиграват западноарменските културни центрове в Константинопол, Смирна, Венеция и Виена. Западноарменският литературен вариант на езика се отличава от източноарменския вариант по различните звукови стойности на някой съгласни от системата на арменската азбука, с разлики в склоненията, местоименията, членообразуването, речниковия състав и др. Тези различия не пречат на говорещите различни варианти да се разбират по между си. Числото на ползващите Западноарменския литературен вариант в Турция, след арменския геноцид, се съкрати драстично, но не напълно, защото в Цариград функционират множество арменски училища и други институции, свързани с местната арменска общност.
Първа класификация на разговорния арменски език е направил Степанос Сюнеци (8 век). Неговата класификация се основава на географския принцип. Той разграничава един централен диалект и седем перифрийните диалекти: корчайски, тайски, хутски,Четвърта Армения, сперски, сюникски и арцахски. Имаме сведения за арменските диалекти и благодарение на изследванията на Фр. Риволи и И. Шредер, направени през 17в. - 18 в. Те регистрират множество диалектни думи, така и дават сведения за агулиския, джулфинския, тбилиския, карабахския, малоазийския и ванския диалекти. Съгласно съвременната арменска диалектология, разговорният вариант на арменският език е представен от около 50 диалекта, които се разделят на източни ( “ум”) и западни ( “гъ”). Източноарменските диалекти са говорими предимно в Република Армения, Иран и Индия. Историческа база за развитието на западните арменски диалекти е била Византия, а по-късно – Турция.
Арменският език се изписва със специфична арменска азбука, създадена от св. Месроп Мащоц през 406 г.
Съдържание |
[редактиране] Граматика
[редактиране] Фонология
Класическият арменски отличава седем гласни, a, i, schwa, отворено e, затворено e, o и u, които се транскрибират като a, i, ē, e, ə, o, ow.
Преградните звуци имат специална аспиратна последователност: p῾ t῾, č῾, k῾.
[редактиране] Съществителни
Класическият арменски няма граматичен род, нито дори и в местоименията. Номиналната инфлексия, обаче, запазва няколко типа стеми. Съществителното може да се мени по шест падежа — именителен, винителен, местен, родителен/дателен, аблатив, творителен.
[редактиране] Източници
- Туманян, З. Г. Древнеармянский язьıк. Изд. “Наука”, Москва, 1971 г.
- Пилигян, А. Произход и развитие на арменския език. Изд. “Хайер” - Бургас, София, 1992 г.
- Селян, Е. С. Учебник по арменски език. Изд. СУ “Кл.Охридски”, София, 1981 г.
- Пилигян, А. Арменско-български разговорник. Изд. “Хайер” – Бургас, София,1997 г.
- Селян, Е. С. Арменско-български българо-арменски учебен речник. Изд. СУ “Кл.Охридски”, София, 1980 г.
- Rivola, Fr. Dictionarium armeno-latinum. Mediolani, 1621; Ed.II, Parisii, 1633.
- Schröder, J. Thesaurus linguae armenicae. Amstelodami, 1711.
- Petermann, H. Grammatica linguae armeniacae. Berolini, 1837.
- Hübschmann, H. Armenishe Grammatik. Leipzig, 1897.
- Meillet, A. Esquisse d’une grammaire de comparée l’arménien classique, 2-me éd., Vienne, 1938.
