Арменски геноцид
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арменският геноцид, наричан още Арменският холокост, е насилствената масова депортация и убийства на над милион арменци от младотурските власти в периода 1915 и 1916 година в Османската империя. И днес се водят спорове между наследника на Османската империя Турция, която не признава геноцида, и международната общност.
Съдържание |
[редактиране] Първи погром над арменците
През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия, тъй като по този начин Русия цели да отслаби османската държава. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.
В опитите си да разпали конфликт Високата порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук. По време на потушаването на въстанието през 1894 година загиват 50 000 арменци, запалени са много села. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове. Две години по-късно арменски революционери завземат сградата на "Отоманската банка" в Цариград, за да привлекат вниманието на международната общност към положението на сънародниците си в Османската империя.
[редактиране] Втори погром над арменците
Русия и Турция влизат в Първата световна война като неприятели. Турските власти смятат арменците в страната като руска "пета колона". През февруари 1915 година всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната тръгват да бягат пеша през негостолюбивите пустинни земи на Сирия и Месопотамия.
Спред други източници, те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от аскер, след което са избивани по пътя и в лагерите. [1] [2]
Голям брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия.
Споровете между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицират като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, година по-късно и от Европейския парламент. От друга страна Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са "отишли малко по-далече в действията си". През втората половина на 20 век някои арменски организации неуспешно се опитват, чрез терористични нападения, да принудят Турция да промени становището си относно арменския геноцид.
По време на геноцида международната общност е знаела за тези събития, но въпреки това никой, освен американския посланик в Турция, не реагира.
Във връзка с преговорите на Турция за членство в Европейския съюз, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален и отново е на вниманието на европейските държави. Въпросът беше повдигнат и от известния турски писател Орхан Памук, който в началото на 2005 година се изказа в един турски седмичник, че Турция е отговорна за геноцида над арменците, в който са убити над един милион души. Това изявление породи лавина от недоволство и искания за линчуването на писателя в Турция, разрази буря в Европейския съюз и активизира отново натиска на Армения и арменските организации по света за признаване на геноцида. Заради своите изявления Орхан Памук е съден за уронване на турската национална чест и престижа на турската армия. В края на декември Памук е оправдан по предявените му обвинения и е освободен от ареста на 22 януари 2006 година.
[редактиране] Признаване на Арменския геноцид
В резултат на продължаващото отричане на Арменския геноцид от турската държава, много активисти от Арменската диаспора полагат усилия за признаване на геноцида в други държави. Към този момент, 22 държави в света официално признават Арменския геноцид, като неоспоримо историческо събитие. България е сред държавите, които не признават официално Арменския геноцид.
През 2004 година Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на Арменския геноцид е наказуемо. На 12 октомври 2006 френският Парламент приема Закон за криминализиране отричането на Арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода.
Група юристи от САЩ се опитват да намерят справедливо решение на направените застраховки “Живот” от арменци, живели в Отоманската империя и Турция в периода 1880–1930 г. Няколко американски и френски застрахователни дружества, вследствие на заведените дела срещу тях, вече изплатиха или са в процес на изплащане на компенсации на притежателите на такива застраховки или на техните наследници. Тези застраховки, след геноцида, Турция е искала да ги вземе, но не ги е получила. Днес, те се получават от законните им притежатели или наследници. Процесът на възстановяване на арменските застраховки, направени депозити и заграбено имущество е в успешен ход, въпреки оказваното и днес турско противодействие.
През 2006 година партия Атака внася за гласуване в 40 Народно събрание проекторешение за признаване Арменския геноцид, но предложението е отхвърлено.
През 2008 година, след като българският парламент не успява да приеме декларация за осъждането на Арменския геноцид, общинските съвети на няколко български града гласуват за признаване и осъждане на геноцида; сред тях са Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик. Гласуването в София не е допуснато от кмета на града на насрочената за това дата. [3]
[редактиране] Отбелязване
Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае. Пример за това е 90-годишнината през 2005 г., когато в столицата Ереван стотици хиляди хора се събират на мемориала. По същото време има протести и в Лос Анджелис, където живее голяма арменска общност.
[редактиране] Мемориалът в Ереван
През 1965 г. по случай 50 годишнината от геноцида, е построен паметник по проект на архитектите Калашян и Мъгърдичян на хълма "Цицернакаберд" над река Храздан. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция. Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са написани имената на областите, за които се знае, че са извършвани кланета. В края на този парк през 1995 г. е отворен малък музей[4]с информация за събитията, както и снимки от немски фотографи (турски съюзници по време на Първата световна война) и публикации за геноцида на различни езици. Около музея има посадени дървета от различни държавници, които са го посетили.
[редактиране] Източници
- ↑ Джон Киракосян "Младотурците пред съда на историята" (С. 1989 г.), сб."Геноцид армян в Османской империи" (под редакции акад. М.Г.Нерсисяна, Ереван, 1982 г.),
- ↑ "Геноцид армян по сдокументам судебного процесса младотурок" (предисловие, перевод и кдмментарии А.А.Папазяна, Ереван, 1989 г.)
- ↑ Борисов не позволи София да признае арменския геноцид
- ↑ The Armenian Genocide Museum
[редактиране] Външни препратки
- Хронология на Арменския геноцид
- История на Арменския геноцид
- Демонстрация за признаване на геноцида от Израел в YouTube
- Light a candle
Препратки по наказателния процес
