Орхан Памук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Орхан Памук
Pamuk.jpg
Орхан Памук през 2009 г.
Роден 7 юни 1952 г. (1952-06-07) (62 г.)
Истанбул, Турция
Професия писател, професор
Националност турчин
Направление постмодерна литература
Известни творби „Името ми е Червен“, „Сняг“

Сайт orhanpamuk.net
Орхан Памук в Общомедия
Нобелова награда

Ферит Орхан Памук (на турски: Ferit Orhan Pamuk) е турски писател, придобил международна популярност през 90-те години на 20 век. Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г.

Биография[редактиране | edit source]

Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул в семейство с добро обществено положение - баща му е директор на турския клон на IBM. Орхан Памук завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова. През 1982 се жени, но през 2001 се развежда.

През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915-1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.

На 12 октомври 2006 е награден с Нобеловата награда за литература.

Творчество[редактиране | edit source]

В романите си, представителни за късния постмодернизъм, Памук се опитва да съчетае традициите на европейската литература и османската изящна словесност. Подчертан е интересът му към османската култура, сблъсъкът и взаимодействията между „източно“ и „западно“ са основната тема в „Името ми е червен“ и „Бялата крепост“. И двете книги са преведени на български.

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Cevdet Bey ve Oğulları“ (1982; роман)
    „Джевдет бей и неговите синове“. Превод . София: Еднорог, 200?, 696 с. ISBN 978-954-365-062-0 [2]
  • „Sessiz Ev“ (1983; роман) („Безмълвният дом“)
  • „Beyaz Kale“ (1985; роман)
    „Бялата крепост“ (2005) ISBN 978-954-9745-87-0 [3] [4]
  • „Kara Kitap“ (1990; роман)
    „Черна книга“. Превод от турски Гюлчин Чешмеджиева. София: Народна култура, 2000, 454 с. ISBN 978-954-04-0127-0
  • „Gizli Yuz“ (1992; сценарий)
  • „Yeni Hayat“ (1995; роман)
    „Нов живот“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2008, 320 с. ISBN 978-954-365-027-9 [5]
  • „Benim Adım Kırmızı“ (1998; роман)
    Името ми е Червен. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2004, 566 с. ISBN 978-954-9745-72-6 [6]
  • „Öteki Renkler“ (1999)
    „Други цветове“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2011, 456 с. ISBN 978-954-365-095-8 [7]
  • „Kar“ (2002; роман)
    „Сняг“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2006, 571 с. ISBN 978-954-365-004-0
  • „İstanbul: Hatıralar ve Şehir“ (2003; мемоари)
    „Истанбул“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2007, 420 с. [8] [9]
  • „Masumiyet Müzesi“ (2008; роман)
    Музей на невинността. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2009.
  • „Saf ve Düşünceli Romancı“ (2011)
    „Наивният и сантименталният писател“. Превод от английски Боряна Джанабетска. София: Еднорог, 2012, 160 с. ISBN 978-954-365-105-4 [10]
  • Ben Bir Ağacım, (2013, роман) "Аз съм дърво", ISBN 978-975-08-2610-8
  • Kafamda Bir Tuhaflık (2014, роман) "Странности в главата ми", ISBN 978-975-08-3088-4

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Представяне на Орхан Памук в Guardian, 22 юли 2008 (англ.)
  2. Айсел Татличева, „Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове“,Литермедия
  3. Откъс от романа „Бялата крепост“ в Литературен клуб
  4. Петко Тодоров, „Орхан Памук сънува бяла крепост“, рец. във в. „Сега“, 25 юни 2005 г.
  5. Ирина Новакова, „Нов живот за смисъла на живота“, рец. във в. „Капитал“, 10 април 2008 г.
  6. Откъс от романа „Името ми е Червен“ в Литературен клуб
  7. Петко Тодоров, „Насладите на Орхан Памук“, рец. в e-vestnik, 25 май 2011 г.
  8. Ангел Игов, „Как Орхан Памук вижда двойно“, рец. във в. „Култура“, бр.35 (2474), 19 октомври 2007 г.
  9. Юлия Йорданова, „Архитектура на тъгата“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 29, 2007, с. 14-15; LiterNet, 05.11.2007, № 11 (96).
  10. Зорница Христова, „Поетика на завръщането“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2677), 20 април 2012 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Интервюта

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Orhan Pamuk“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.