Жан-Пол Сартр

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Френски философи
Jean-Paul Sartre FP.JPG

Име

Жан-Пол Сартр

Рождена дата

21 юни 1905 Париж , Франция

Умира на

15 април 1980 Париж, Франция

Школа и традиция

екзистенциализъм и марксизъм

Основни интереси

метафизика, епистемология, политическа философия, онтология
Nobel prize medal.svg

Жан-Пол Сартр [1]) (на френски: Jean-Paul Sartre е френски философ екзистенциалист, писател и драматург.

Съдържание

[редактиране] Биография

[редактиране] Детство и образование

Жан-Пол-Шарл-Аймар-Леон-Йожен Сартр (на френски: Jean-Paul-Charles-Aymard-Léon-Eugène Sartre) е роден на 21 юни 1905 г. в Париж, в буржоазно семейство и е единствено дете. Сартр не познава баща си, който умира от треска малко след раждането му. Авторитетното място на баща заема дядо му Шарл Швайцер, който се занимава с обучението му до 10-годишна възраст. Времето от 1907 до 1917 г. младият Сартр прекарва обграден от ласките и вниманието на семейството на майка си, което развива у него известена степен на нарцисизъм. От малък Сартр проявява огромен интерес към книгите, които опознава в богатата библиотека на дядо си.

Този период завършва в 1917 г., когато майка му се омъжва повторно. Преместват се в Ла Рошел, където Сартр се сблъсква с контраста между реалния свят и приказката, в която живее до 12-годишна възраст. Заради болест се връща в Париж през 1920 г. Поради съображения за неговото образование, майка му решава да останат в столицата.

На 16 години Сартр продължава образованието си в лицея "Анри IV". Там се запознава с бъдещия писател Пол Низан, който се превръща в най-добрия му приятел в продължение на дълги години до войната, когато той умира. Двамата приятели се справят с особена лекота с елитния училищен профил латински-древногръцки и завършват успешно средното си образование. Две години след приема им в Луи льо Гран (Louis-le-Grand) Сартр и Низан печелят конкурс за Екол нормал сюпериор. Сартр се откроява бързо от останалите с революционния си дух. Полага изключителен труд в следването си, като чете повече от 300 книги годишно, пише песни, поеми, новели и романи. Създава множество приятелства с хора, който впоследствие ще се превърнат в известни личности, като Раймон Арон. През тези 4 години той не проявява никакъв интерес към политиката.

[редактиране] Годините на война

През 1939 г. Сартр е мобилизиран във Френската армия, където служи като метеоролог. Немските кавалеристи го пленяват през 1940 г. и той прекарва девет месеца като заложник в Нанси, а най-накрая - и в Stalag (в Германия - лагери за военнопленници) 12D. През прекараното там време написва и първата си театрална пиеса - Barionà, fils du tonnerre, в която се говори за Коледа. Заради крехкото му здраве Сартр е освободен през април 1941 г. Той отново започва работа като учител, след като му е върнат статутът на цивилен. Назначен е в Lycée Pasteur в близост до Париж. Сартр се настанява в хотел Мистрал, близо до Монпарнас и заема мястото на един учител-евреин, комуто било забранено да преподава.

След като се завръща в Париж на 21 май 1941 г., Сартр участва в учредяването на тайната група Socialisme et Liberté заедно с писатели като Симон дьо Бовоар, Мерло-Понти и други. През август той и Бовоар заминават на Френската ривиера, търсейки подкрепата на Андре Жид и Андре Малро. Жид и Малро се колебаели и може би това е била причината за разочарованието и обезкуражаването на Сартр. Socialisme et liberté скоро се разпада и Сатр решава да пише, вместо да се замесва в активна съпротива. Точно тогава той написва „Погнусата“ (La Nausée), "Битие и Нищо" (L'Être et le Néant), „Досиетата” и „Без изход”, като нито една от тях не била цензурирана от немските окупационни власти.

След август 1944 г. и освобождението на Париж той е изключително активен сътрудник в Combat, вестник, създаден от Албер Камю, философ и автор, споделящ сходни убеждения с неговите. Сартр и Бовоар остават приятели с Камю, докато той не се отказва от комунизма. По-късно, когато Сартр бива определен от някои автори като „съпротивляващ се”, френският философ Владимир Янкелевич критикува липсата у него на политическа отдаденост през немската окупация и интерпретира по-нататъшните му борби за свобода като опити да изкупи вината си. Според Камю, Сартр е „писател, който се съпротивлява”, а не „съпротивляващ се, който пише”.

[редактиране] Екзистенциализмът

Сартр добива огромна популярност след Освобождението на Франция от немската окупация. Разпространява идеите си чрез политическото, литературно и философско издание Les Temps modernes (Модерните времена), което Сартр основава през 1945 г. За списанието допринасят също така и Симон дьо Бовоар, Мерло-Понти и Раймон Арон. Les Temps modernes поставя принципите за отговорността на интелектуалците пред своето време, както и за ангажираността на модерната литературата. Позицията на Сартр доминира всичките интелектуални дебати през втората половина на 20-ти век.

Публикацията на „Екзистенциализмът е хуманизъм“ (1945) става без знанието на Сартр, който я определя като необходимо опростена, но трудно сравнима с труда, който тя включва.

Екзистенциализмът стига своя връх. Всеки иска да бъде екзистенциалист и да живее като такъв. Сен-Жерман-де-Пре, кварталът, в който живее Сартр, се превръща в център на екзистенциализма, както и място, привличащо множество културни дейности. Рядко явление за френската философия е да получи толкова силен отзвук в публичното пространство. Това явление може да се обясни с факта, че всеки успява да стигне чрез своя прочит на творчеството на Сартр до екзистенциализма, и до постановката, че той изисква пълната свобода и отговорност за действията на хората пред тях самите, както и пред другите. Тези идеи се вписват напълно в особения климат след войната, където се смесват радостта и спомена за жестокостите.

[редактиране] Личната свобода

Тръгвайки от идеята, че съществуването предшества същността, Сартр развива позицията си за свободата и значимостта на личния избор в "Битие и Нищо", и по-специално в примера "Сервитьорът на кафе" (Le garçon de café). Сервитьорът се възползва от личната си свобода, приемайки да играе ролята на сервитьор, без да бъде такъв в действителност. Той се нуждае от това да бъде сервитьор, за да бъде част от обществото, без признанието на околните той не би могъл да съществува като сервитьор, защото всъщност той не е. Във връзка с неизбежната обвързаност на всеки човек с обществото и нуждата от нея за съществуването на индивида Сартр казва "Адът, това са другите" ("L'enfer, c'est les autres").

[редактиране] Политическата ангажираност

[редактиране] Алжирската война

От 1956 г. Сартр и екипът на Les temps modernes заемат позиция срещу идеята за френски Алжир и изявяват подкрепата си за независимостта на алжирския народ. Осъжда действията на френската армия[2], но не казва нищо по повод военните престъпления на Фронта за национално освобождение (Front de libération nationale). През 1962 г., именно заради позицията си по алжирския проблем, терористична организация взривява част от къщата му.

[редактиране] Куба

Сартр е активен поддръжник на Кубинската революция от 1960 г. В подкрепата си към борбата на революционерите Сартр се сближава с Че Гевара и Фидел Кастро. За Кастро Сартр казва: "Харесах го, странно е, харесах го много."

[редактиране] Леви убеждения

Сартр продължава докрай социалистическата битка, поддържайки маоизма. Революционният вестник "Народната кауза" ("La cause du peuple") е бил застрашен от изчезване до 1971 г., когато Сартр става главен редактор. В желанието си да запази вестника, Сартр излиза на улицата, за да го продава заедно със Симон дьо Бовоар. През 1973 г. заедно с Филин Жави, Бернар Лалман и Жан-Клод Верние Сартр основава вестника "Освобождение". Той остава главен редактор до 24 май 1974 г., когато се налага да се откаже по здравословни проблеми. Дълги години Сартр подкрепя левите и феминистки движения.

[редактиране] Израело-палестинският конфликт

Сартр заема позиция по този проблем в последните години от живота си. Без да отрича правото на израелска държава, Сартр определя палестинската съпротива като донякъде оправдана, държейки сметка за нечовешките условия на живот.

[редактиране] Влияние

Произведенията на Сартр са повлияли на не едно поколение интелектуалци. Той заявява необходимостта от обществена ангажираност на хората на мисловния труд. Сартр е привърженик на идеята за марксистка революция, но не дава подкрепата си на Френската комунистическа партия, подчинена на СССР, който не задоволява изискванията му за свобода. Сартр членува в комунистическата партия до 1956, когато е потушено Въстанието в Будапеща. Заедно със Симон дьо Бовоар и приятелите си търсят политическо решение, отхвърляйки капитализма и сталинизма. Верен на своите идеи и принципи, Сартр отказва почестите, и по-специално Нобеловата награда за литература през 1964 г.

[редактиране] Библиография

Романи и новели
  • La Nausée (1938)
  • Le Mur (1939) nouvelles (Le mur, La chambre, Érostrate, Intimité, L'enfance d'un chef)
  • Les chemins de la liberté (1945) :
    • L'âge de raison
    • Le sursis
    • La mort dans l'âme
  • Les jeux sont faits (1947)
  • Œuvres romanesques (1981)
Драматургия
  • Bariona, ou le Fils du tonnerre (1940)
  • Les Mouches (1943)
  • Huis clos (1944)
  • La Putain respectueuse (1946)
  • Morts sans sépulture (1946)
  • Les Mains sales (1948)
  • Le Diable et le Bon Dieu (1951)
  • Kean (1954)
  • Nekrassov (1955)
  • Les Séquestrés d'Altona (1959)
  • Les Troyennes (1965)
Автобиография, мемоари и писма
  • Les Mots (1964)
  • Carnets de la drôle de guerre - Septembre 1939 - Mars 1940 (1983-1995)
  • Lettres au Castor et à quelques autres, tome I et II (1983)
Есеистика
  • Situations I (1947)
  • Situations II (1948)
  • Situations III (1949)
  • Situations IV (1964)
  • Situations V (1964)
  • Situations VI (1964)
  • Situations VII (1965)
  • Situations VIII (1972)
  • Situations IX (1972)
  • Situations X (1976)
Политическа есеистика
  • Réflexions sur la question juive (1946)
  • Entretiens sur la politique (1949)
  • L'Affaire Henri Martin (1953)
  • Préface aux Les Damnés de la Terre de Frantz Fanon (1961)
  • On a raison de se révolter (1974)
Литературна критика
  • La république du Silence (1944)
  • Baudelaire (1946)
  • Qu'est-ce que la littérature? (1948)
  • Saint Genet, comédien et martyr (1952)
  • L'Idiot de la famille (1971-1972) sur Gustave Flaubert
  • Un théâtre de situations (1973)
  • Critiques littéraires
Философия
  • L'imagination (1936)
  • La Transcendance de l'Ego (1937)
  • Esquisse d'une théorie des émotions (1938)
  • L'imaginaire (1940)
  • L'Être et le Néant « essai d'ontologie phénoménologique » (1943)
  • L'existentialisme est un humanisme (1945)
  • Conscience et connaissance de soi (1947)
  • Critique de la raison dialectique I : Théorie des ensembles pratiques précédé de Question de méthode (1960)
  • Cahiers pour une morale (1983)
  • Critique de la raison dialectique]] II : L'intelligibilité de l'histoire (1985)
  • Vérité et existence (1989)
Сценарии
  • Les jeux sont faits (1947)
  • L'Engrenage (1948)
  • Le Scénario Freud (1984)
  • Typhus (1943)

[редактиране] Преводи на български език

Философия и есеистика
  • Битие и нищо, т. 1 и 2, изд. Наука и изкуство, София, 1994 и 1999, прев. И. Райнова
  • Въображението, изд. Аргес, София, 1995, прев. Ж. Йовчев
  • Бодлер, изд. ЛИК, София, 1995, прев. Л. Сталева
  • Ситуации. Сартр за Сартр (автобиографични свидетелства), изд. ЕА, Плевен, 1996, прев. Тодорка Минева
  • Ситуации (т. 1) Литературна теория и критика, изд. ЕА, Плевен, 1997, прев. Тодорка Минева
  • Ситуации (т. 2) Екзистенциалната философия, изд. ЕА, Плевен, 1997, прев. Тодорка Минева
  • Призракът на Сталин, изд. Христо Ботев, София, 1992, прев Т. Николов
  • Истина и съществуване, изд. СОНМ, София, 1998, прев. Тодорка Минева
Литературни произведения
  • Думите, изд. Народна Култура, София, 1967, прев Е. и Б. Станишеви
  • Погнусата, изд. Народна Култура, София, 1988, прев. М. Коева; (като Сартър), 2005 г.
  • Стената, изд. Фама, 1993, София, прев. М. Коева
  • Пътищата на свободата (т.1-3), изд. ЕА, Плевен, 1996, прев. Т. Батулева
  • Фройд - роман-сценарий, изд. Захари Стоянов, София, 1999, прев. О. Стамболиев
  • Пиеси (Мухите, Мъртви без гроб, Достойна за уважение, Дяволът и Господ Бог, Затворниците от Алтона), изд. Фама, София, 2009, прев. Г. Меламед
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от
цитати от/за Жан-Пол Сартр.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Жан-Пол Сартр


[редактиране] Източници

  1. ↑ Изписването на името Сартр е заимствано от руски и се е наложило в българските преводи през втората половина на 20 век. Правописът по правилата за транскрипции е Сартър - вж. „Правописен речник на българския език“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1995 г.; „Кратка българска енциклопедия“, Издателство на БАН, София, 1963 г.,; „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София 1970 г., 1999 г.
  2. ↑ Anne Mathieu, Jean-Paul Sartre et la guerre d'Algérie, Monde diplomatique, novembre 2004

[редактиране] Външни препратки

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD-%D0%9F%D0%BE%D0%BB_%D0%A1%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%80“.