Жан-Пол Сартр
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Френски философи |
|
|---|---|
 |
|
|
Име |
Жан-Пол Сартр |
|
Рождена дата |
|
|
Умира на |
|
|
Школа и традиция |
|
|
Основни интереси |
|
Жан-Пол Сартр (на френски: Jean-Paul Sartre, Сартр е наложената от руски в българските преводи транскрипция на фамилията през втората половина на 20 век, според Правописния речник правилното изписване е Сартър, спазено във всички български енциклопедични издания на БАН[1]) е френски философ екзистенциалист, писател и драматург.
Сартр е роден на 21 юни 1905 г. в Париж. Завършва Екол нормал сюпериор във френската столица. Включва се във френска съпротива срещу нацистката окупация. Живее със Симон дьо Бовоар. Сред многобройните му есета, романи, театрални пиеси, философски текстове и биографии се отличават „Погнусата“ (La Nausée) и "Битие и Нищо" (L'Être et le Néant) - книги, повлияли на не едно поколение интелектуалци. Заявява необходимостта от обществена ангажираност на хората на мисловния труд. Сартр е привърженик на идеята за марксистка революция, но не дава подкрепата си на Френската комунистическа партия, която е подчинена на СССР, който не задоволява изискванията му за свобода. Сартр членува в комунистическата партия до 1956, когато е потушено Въстанието в Будапеща. Заедно със Симон дьо Бовоар и приятелите си търсят политическо решение, отхвърляйки капитализма и сталинизма. Верен на своите идеи и принципи, Сартр отхвърля почестите, и по-специално Нобеловата награда за литература през 1964 г. Умира на 15 април 1980 г.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Детство и образование
Жан-Пол-Шарл-Аймар-Леон-Ежен Сартр (на френски: Jean-Paul-Charles-Aymard-Léon-Eugène Sartre) е роден на 21 юни 1905 г. в Париж, в буржоазно семейство и е единствено дете. Сартр не познава баща си, който умира от треска малко след раждането му. Авторитетното място на баща заема дядо му Шарл Швайцер, който се занимава с обучението му до 10-годишна възраст. Времето от 1907 до 1917 г. младият Сартр прекарва обграден от ласките и вниманието на семейството на майка си, което развива у него известена степен на нарцисизъм. От малък Сартр проявява огромен интерес към книгите, които опознава в богатата библиотека на дядо си.
Този период завършва в 1917 г., когато майка му се омъжва повторно. Преместват се в Ларошел, където Сартр се сблъсква с контраста между реалния свят и приказката, в която живее до 12-годишна възраст. Заради болест се връща в Париж през 1920 г. Поради съображения за неговото образование, майка му решава да останат в столицата.
На 16 години Сартр продължава образованието си в лицея "Анри IV". Там се запознава с Пол Низан, който се превръща в най-добрия му приятел в продължение дълги години до войната, когато той умира. Двамата приятели се справят с особена лекота с елитния профил латински-древногръцки и завършват успешно средното си образование. Две години след приема им в Луи ле Гран(Louis-le-Grand) Сартр и Низан печелят конкурс за Екол нормал сюпериор. Сартр се откроява бързо от останалите с революционния си дух. Полага изключителен труд в следването си, четейки повече от 300 книги годишно, пишейки песни, поеми, новели и романи. Създава множество приятелства с хора, който впоследствие ще се превърнат в известни личности, като Раймон Арон. През тези 4 години той не проявява никакъв интерес към политиката.
[редактиране] Годините на война
През 1939 г. Сартр е мобилизиран във Френската армия, където служи като метеоролог. Немските кавалеристи го пленяват през 1940 г. и той прекарва девет месеца като заложник в Нанси, а най-накрая - и в Stalag (в Германия - лагери за военнопленници) 12D. През прекараното там време той написва и първата си театрална пиеса - Barionà, fils du tonnerre, в която става въпрос за Коледа. Заради крехкото му здраве Сартр е освободен през април 1941 г. Той отново започва работа като учител, след като му е върнат статусът на цивилен. Назначен е в Lycée Pasteur в близост до Париж. Сартр се настанява в хотел Мистрал, близо до Монпарнас и заема мястото на еврейски учител, комуто било забранено за преподава.
След като се завръща в Париж на 21 май 1941 г., Сартр участва в учредяването на тайната група Socialisme et Liberté заедно с писатели като Симон дьо Бовоар, Мерло Понти и други. През август той и Бовоар заминават на Френската ривиера, търсейки подкрепата на Андре Жид и Андре Малро. Жид и Малро се колебаели и може би това е била причината за разочарованието и обезкуражението на Сартр. Socialisme et liberté скоро се разпада и Сатр решава да пише, вместо да се замесва в активна съпротива. Точно тогава той написва „Битие и нищо”, „Досиетата” и „Без изход”, като нито една от тях не била цензурирана от германците.
След август 1944 г. и освобождението на Париж той е изключително активен сътрудник в Combat, вестник, създаден от Албер Камю, философ и автор, споделящ сходни вярвания с неговите. Сартр и Бовоар останали приятели с Камю, докато той не се отказал от комунизма. По-късно, когато Сартр бил определен от някои автори като „съпротивляващ се”, френският философ Vladimir Jankelevitch критикувал липсата на политическа отдаденост през немската окупация и интерпретирал неговите по-нататъшни борби за свобода като опити да изкупи вината си. Според Камю, Сартр бил „писател, който се съпротивлява”, а не „съпротивител, който пише”.
[редактиране] Екзистенциализмът
Сартр добива огромна популярност след Освобождението на Франция. Разпространява идеите си чрез политическото, литературно и философско ревю Les Temps modernes (Модерните времена), което Сартр основава през 1945 г. За списанието допринасят също така и Симон дьо Бовоар, Мерло-Понти (Merleau-Ponty) и Раймон Арон. Les Temps modernes поставя принципите за отговорността на интелектуалците пред своето време, както и за ангажираността на модерната литературата. Позицията на Сартр доминира всичките интелектуални дебати през втората половина на 20-ти век.
Публикацията на „Екзистенциализмът е хуманизъм“ става без знанието на Сартр, който я определя като необходимо опростена, но трудно сравнима с труда, който тя включва.
Екзистенциализмът стига своя връх. Всеки иска да бъде екзистенциалист и да живее като такъв. Сен-Жерман-де-Пре, кварталът, в който живее Сартр, се превръща в център на екзистенциализма, както и място, привличащо множество културни дейности. Рядко явление за френската философия е да получи толкова силен отзвук в публичното пространство. Това явление може да се обясни с факта, че всеки успява да стигне чрез своя прочит на творчеството на Сартр до екзистенциализма, и както че той изисква пълната свобода и отговорност за действията на хората пред тях самите, както и пред другите. Тези идеи се вписват напълно в странния климат след войната, където се смесват радостта и спомена за жестокостите.
[редактиране] Личната свобода
Тръгвайки от идеята, че съществуването предшества същността, Сартр развива позицията си за свободата и значимостта на личния избор в "Битие и Нищо", и по специално в примера "Сервитьорът на кафе" (Le garçon de café). Сервитьорът се възползва от личната си свобода, приемайки да играе ролята на сервитьор, без да бъде такъв в действителност. Той се нуждае от това да бъде сервитьор, за да бъде част от обществото, без признанието на околните той не би могъл да съществува като сервитьор, защото всъщност той не е. Във връзка с неизбежната обвързаност на всеки човек с обществото и нуждата от нея за съществуването на индивида Сартр казва "Адът, това са другите" ("L'enfer, c'est les autres").
[редактиране] Политическата ангажираност
[редактиране] Алжирската война
От 1956 г. Сартр и екипът на Les temps modernes заемат позиция срещу идеята за френски Алжир и изявяват подкрепата си за независимостта на алжирския народ. Осъжда действията на френската армия[2], но не казва нищо по повод военните престъпления на Фронта за национално освобождение (Front de libération nationale). През 1962 г., именно заради позицията си по алжирския проблем, терористична организация взривява част от къщата му.
[редактиране] Куба
Сартр е активен поддръжник на кубинската революция от 1960 г.. В подкрепата си към борбата на революционерите Сартр се сближава с Че Гевара и Фидел Кастро. За Кастро Сартр казва: "Харесах го, странно е, харесах го много."
[редактиране] Леви убеждения
Сартр продължава докрай социалистическата битка, поддържайки маоизма. Революционният весттик "Народната кауза" ("La cause du peuple") е бил застрашен от изчезване до 1971 г., когато Сартр става главен редактор. В желанието си да предпази вестника, Сартр излиза на улицата, за да го продава заедно със Симон дьо Бовоар. През 1973 г. заедно с Филин Жави, Бернар Лалман и Жан-Клод Верние Сартр основава вестника "Освобождение". Той остава главен редактор до 24 май 1974 г., когато се налага да се откаже по здравословни проблеми. Дълги години Сартр подкрепя левите и феминистки движения.
[редактиране] Израело-палестинският конфликт
Сартр заема позиция по този проблем в последните години от живота си. Без да отрича правото на израелска държава, Сартр определя палестинската съпротива като до известна степен оправдана, държейки сметка за нечовешките условия на живот.
[редактиране] Библиография
[редактиране] Преводи на български език
[редактиране] Философия и есеистика
- Битие и нищо, т. 1 и 2, изд. Наука и изкуство, София, 1994 и 1999, прев. И. Райнова
- Въображението, София, изд. Аргес, 1995, прев. Ж. Йовчев
- Бодлер, София, изд. ЛИК, 1995, прев. Л. Сталева
- Ситуации. Сартр за Сартр (автобиографични свидетелства), изд. ЕА, Плевен, 1996,
- Ситуации (т. 1) Литературна теория и критика, изд. ЕА, Плевен, 1997,
- Ситуации (т. 2) Екзистенциалната философия, изд. ЕА, Плевен, 1997, прев. Тодорка Минева
- Призракът на Сталин, София, изд Х. Ботев, 1992, прев Т. Николов
- Истина и съществуване, изд. СОНМ, София, 1998, прев. Т. Минева
[редактиране] Литературни произведения
- Думите, София, изд. Народна Култура, 1967, прев Е. и Б. Станишеви
- "Погнусата" София, изд. Народна Култура, 1988, прев. М. Коева; (като Сартър), 2005 г. [1]
- Стената, София, изд. Фама, 1993, прев. М. Коева;
- Пътщата на свободата (т.1-3), изд. ЕА, Плевен, 1996, прев. Т. Батулева
- Фройд - роман-сценарий, изд. З. Стоянов, София, 1999, прев. О. Стамболиев
[редактиране] Източници
- ↑ 1. „Правописен речник на българския език“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1995 г.; „Кратка българска енциклопедия“, Издателство на БАН, София, 1963 г.,; „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София 1970 г.; „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София, 1999 г.
- ↑ Anne Mathieu, Jean-Paul Sartre et la guerre d'Algérie, Monde diplomatique, novembre 2004
[редактиране] Външни препратки
- Венцеслав Константинов: „Сартр през погледа на Андре Мороа“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- Биография на Сартр (Източник: „Речник на френскоезичната литература“, София, 1998 г.)
- Интервюта със Сартр и критика за него, litclub.com
