Жан-Пол Сартр

Жан-Пол Сартр
(Jean-Paul Sartre)
френски философ и писател
Роден:	21 юни 1905 г.
	Париж, Франция
Починал:	15 април 1980 г. (на 74 г.)
	Париж, Франция
Драматург:
Награди:	Нобелова
Философ:
Епоха:	Философия на 20-ти век
Школа:	Екзистенциализъм, континентална философия, марксизъм
Интереси:	Метафизика, епистемология, етика, литература, политическа философия, феноменология, онтология
Идеи:	Екзистенцията предхожда същността, "недобросъвестна вяра" (mauvaise foi), нищо
Повлиян от:	Августин Блажени, Хегел, Шопенхауер, Маркс, Мао, Достоевски, Киркегор, Жан-Жак Русо, Ницше, Хусерл, Хайдегер, Ясперс, Симон дьо Бовоар, Камю, Александър Кожев, Флобер, Луи-Фердинан Селин, Мерло-Понти, Джон Дос Пасос, Фройд, Волтер
Повлиял:	Симон дьо Бовоар, Мерло-Понти, Че Гевара, Франц Фанон, Роналд Лейнг, Айрис Мърдок, Андре Горц, Ален Бадиу, Фредерик Джеймисън, Албер Камю, Кендзабуро Ое, Дорис Лесинг, Уилям Бъроуз, Роберто Мангабейра Унгер, Мишел Фуко, Нанавира Тера, Джос Уидън

Жан-Пол Сартр, името също е изписвано и като Жан-Пол Сартър (изписването на името като Сартр днес се смята за по-възприето, например в изданията на автора, както и сега в някои енциклопедии и речници присъства като Сартър , на френски: Jean-Paul Sartre, [ʒɑ̃ pɔl saʁtʁ]), е френски философ екзистенциалист, писател и драматург.

Биография

Детство и образование

Жан-Пол-Шарл-Аймар-Леон-Йожен Сартр (на френски: Jean-Paul-Charles-Aymard-Léon-Eugène Sartre) е роден на 21 юни 1905 г. в Париж. Той е единствено дете в буржоазно семейство. Сартр не познава баща си, който умира от треска малко след раждането му. Авторитетното място на баща заема дядо му Шарл Швайцер, който се занимава с обучението му до 10-годишна възраст. Времето от 1907 до 1917 г. младият Жан-Пол прекарва обграден от ласките и вниманието на семейството на майка си. От малък проявява огромен интерес към книгите, които открива в богатата библиотека на дядо си.

Този период завършва в 1917 г., когато майка му се омъжва повторно. Преместват се в Ла Рошел, където Сартр се сблъсква с контраста между реалния свят и приказката, в която живее до 12-годишна възраст. Заради болест се връща в Париж през 1920 година. Поради съображения за неговото образование, майка му решава да останат в столицата.

На 16 години Сартр продължава образованието си в лицея "Анри IV". Там се запознава с бъдещия писател Пол Низан, с когото има близки приятелски взаимоотношения до Втората световна война. Тогава Низан умира. Те се справят с особена лекота с елитния училищен профил латински-древногръцки и завършват успешно средното си образование. Две години след приема им в Луи льо Гран (Louis-le-Grand) Сартр и Низан печелят конкурс за Екол нормал сюпериор. Сартр се откроява бързо от останалите с революционния си дух. Полага изключителен труд в следването си, като чете повече от 300 книги годишно, пише песни, поеми, новели и романи. Създава множество приятелства с хора, които впоследствие ще се превърнат в известни личности, като Реймон Арон. През тези 4 години той не проявява никакъв интерес към политиката.

Годините на война

През 1939 г. Сартр е мобилизиран във Френската армия, където служи като метеоролог. Немските кавалеристи го пленяват през 1940 г. и той прекарва девет месеца като заложник в Нанси, а най-накрая - и в Stalag (в Германия - лагери за военнопленници) 12D. През прекараното там време написва и първата си театрална пиеса - Barionà, fils du tonnerre, в която се говори за Коледа. Заради крехкото му здраве Сартр е освободен през април 1941 г. Той отново започва работа като учител, след като му е върнат статутът на цивилен. Назначен е в Lycée Pasteur в близост до Париж. Сартр се настанява в хотел Мистрал, близо до Монпарнас и заема мястото на един учител-евреин, комуто било забранено да преподава.

След като се завръща в Париж на 21 май 1941 г., Сартр участва в учредяването на тайната група Socialisme et Liberté заедно с писатели като Симон дьо Бовоар, Мерло-Понти и други. През август той и Бовоар заминават на Френската ривиера, търсейки подкрепата на Андре Жид и Андре Малро. Жид и Малро се колебаели и може би това е била причината за разочарованието и обезкуражаването на Сартр. Socialisme et liberté скоро се разпада и Сартр решава да пише, вместо да се замесва в активна съпротива. Точно тогава той написва „Погнусата“ (La Nausée), „Битие и Нищо“ (L'Être et le Néant), „Досиетата” и „Без изход”, като нито една от тях не била цензурирана от немските окупационни власти.

След август 1944 г. и освобождението на Париж той е изключително активен сътрудник в Combat, вестник, създаден от Албер Камю, философ и автор, споделящ сходни убеждения с неговите. Сартр и Бовоар остават приятели с Камю, докато той не се отказва от комунизма. По-късно, когато Сартр бива определен от някои автори като „съпротивляващ се”, френският философ Владимир Янкелевич критикува липсата у него на политическа отдаденост през немската окупация и интерпретира по-нататъшните му борби за свобода като опити да изкупи вината си. Според Камю, Сартр е „писател, който се съпротивлява”, а не „съпротивляващ се, който пише”.

Екзистенциализмът

Сартр добива огромна популярност след Освобождението на Франция от немската окупация. Разпространява идеите си чрез политическото, литературно и философско издание Les Temps modernes (Модерните времена), което Сартр основава през 1945 г. За списанието допринасят също така и Симон дьо Бовоар, Мерло-Понти и Раймон Арон. Les Temps modernes поставя принципите за отговорността на интелектуалците пред своето време, както и за ангажираността на модерната литературата. Позицията на Сартр доминира всичките интелектуални дебати през втората половина на 20-ти век.

Публикацията на „Екзистенциализмът е хуманизъм“ (1945) става без знанието на Сартр, който я определя като необходимо опростена, но трудно сравнима с труда, който тя включва.

Екзистенциализмът стига своя връх. Всеки иска да бъде екзистенциалист и да живее като такъв. Сен-Жерман-де-Пре, кварталът, в който живее Сартр, се превръща в център на екзистенциализма, както и място, привличащо множество културни дейности. Рядко явление за френската философия е да получи толкова силен отзвук в публичното пространство. Това явление може да се обясни с факта, че всеки успява да стигне чрез своя прочит на творчеството на Сартр до екзистенциализма, и до постановката, че той изисква пълната свобода и отговорност за действията на хората пред тях самите, както и пред другите. Тези идеи се вписват напълно в особения климат след войната, където се смесват радостта и спомена за жестокостите.

Личната свобода

Тръгвайки от идеята, че съществуването предшества същността, Сартр развива позицията си за свободата и значимостта на личния избор в "Битие и Нищо", и по-специално в примера "Сервитьорът на кафе" (Le garçon de café). Сервитьорът се възползва от личната си свобода, приемайки да играе ролята на сервитьор, без да бъде такъв в действителност. Той се нуждае от това да бъде сервитьор, за да бъде част от обществото, без признанието на околните той не би могъл да съществува като сервитьор, защото всъщност той не е. Във връзка с неизбежната обвързаност на всеки човек с обществото и нуждата от нея за съществуването на индивида Сартр казва "Адът, това са другите" ("L'enfer, c'est les autres").

Политическата ангажираност

Алжирската война

От 1956 г. Сартр и екипът на Les temps modernes заемат позиция срещу идеята за френски Алжир и изявяват подкрепата си за независимостта на алжирския народ. Осъжда действията на френската армия, но не казва нищо по повод военните престъпления на Фронта за национално освобождение (Front de libération nationale). През 1962 г., именно заради позицията си по алжирския проблем, терористична организация взривява част от къщата му.

Куба

Сартр е активен поддръжник на Кубинската революция от 1960 г. В подкрепата си към борбата на революционерите Сартр се сближава с Че Гевара и Фидел Кастро. За Кастро Сартр казва: "Харесах го, странно е, харесах го много."

Леви убеждения

Жан-Пол Сартр (в средата) и Симон дьо Бовоар (ляво) на среща с Че Гевара (дясно) в Куба, 1960

Сартр продължава докрай социалистическата битка, поддържайки маоизма. Революционният вестник "Народната кауза" ("La cause du peuple") е бил застрашен от изчезване до 1971 г., когато Сартр става главен редактор. В желанието си да запази вестника, Сартр излиза на улицата, за да го продава заедно със Симон дьо Бовоар. През 1973 г. заедно с Филин Жави, Бернар Лалман и Жан-Клод Верние Сартр основава вестника "Освобождение". Той остава главен редактор до 24 май 1974 г., когато се налага да се откаже по здравословни проблеми. Дълги години Сартр подкрепя левите и феминистки движения.

Израело-палестинският конфликт

Сартр заема позиция по този проблем в последните години от живота си. Без да отрича правото на израелска държава, Сартр определя палестинската съпротива като донякъде оправдана, държейки сметка за нечовешките условия на живот.

Влияние

Произведенията на Сартр са повлияли на не едно поколение интелектуалци. Той заявява необходимостта от обществена ангажираност на хората на мисловния труд. Сартр е привърженик на идеята за марксистка революция, но не дава подкрепата си на Френската комунистическа партия, подчинена на СССР, който не задоволява изискванията му за свобода. Сартр членува в комунистическата партия до 1956, когато е потушено Въстанието в Будапеща. Заедно със Симон дьо Бовоар и приятелите си търсят политическо решение, отхвърляйки капитализма и сталинизма. Верен на своите идеи и принципи, Сартр отказва почестите, и по-специално Нобеловата награда за литература през 1964 г.

Библиография

Романи и новели

• La Nausée (1938)
• Le Mur (1939) nouvelles (Le mur, La chambre, Érostrate, Intimité, L'enfance d'un chef)
• Les chemins de la liberté (1945) :
  • L'âge de raison
  • Le sursis
  • La mort dans l'âme
• Les jeux sont faits (1947)
• Œuvres romanesques (1981)

Драматургия

• Bariona, ou le Fils du tonnerre (1940)
• Les Mouches (1943)
• Huis clos (1944)
• La Putain respectueuse (1946)
• Morts sans sépulture (1946)
• Les Mains sales (1948)
• Le Diable et le Bon Dieu (1951)
• Kean (1954)
• Nekrassov (1955)
• Les Séquestrés d'Altona (1959)
• Les Troyennes (1965)

Автобиография, мемоари и писма

• Les Mots (1964)
• Carnets de la drôle de guerre - Septembre 1939 - Mars 1940 (1983-1995)
• Lettres au Castor et à quelques autres, tome I et II (1983)

Есеистика

• Situations I (1947)
• Situations II (1948)
• Situations III (1949)
• Situations IV (1964)
• Situations V (1964)
• Situations VI (1964)
• Situations VII (1965)
• Situations VIII (1972)
• Situations IX (1972)
• Situations X (1976)

Политическа есеистика

• Réflexions sur la question juive (1946)
• Entretiens sur la politique (1949)
• L'Affaire Henri Martin (1953)
• Préface aux Les Damnés de la Terre de Frantz Fanon (1961)
• On a raison de se révolter (1974)

Литературна критика

• La république du Silence (1944)
• Baudelaire (1946)
• Qu'est-ce que la littérature? (1948)
• Saint Genet, comédien et martyr (1952)
• L'Idiot de la famille (1971-1972) sur Gustave Flaubert
• Un théâtre de situations (1973)
• Critiques littéraires

Философия

• L'imagination (1936)
• La Transcendance de l'Ego (1937)
• Esquisse d'une théorie des émotions (1938)
• L'imaginaire (1940)
• L'Être et le Néant « essai d'ontologie phénoménologique » (1943)
• L'existentialisme est un humanisme (1945)
• Conscience et connaissance de soi (1947)
• Critique de la raison dialectique I : Théorie des ensembles pratiques précédé de Question de méthode (1960)
• Cahiers pour une morale (1983)
• Critique de la raison dialectique]] II : L'intelligibilité de l'histoire (1985)
• Vérité et existence (1989)

Сценарии

• Les jeux sont faits (1947)
• L'Engrenage (1948)
• Le Scénario Freud (1984)
• Typhus (1943)

Преводи на български език

Философия и есеистика

• Битие и нищо, т. 1 и 2, изд. Наука и изкуство, София, 1994 и 1999, прев. И. Райнова
• Въображението, изд. Аргес, София, 1995, прев. Ж. Йовчев
• Бодлер, изд. ЛИК, София, 1995, прев. Л. Сталева
• Ситуации. Сартр за Сартр (автобиографични свидетелства), изд. ЕА, Плевен, 1996, прев. Тодорка Минева
• Ситуации (т. 1) Литературна теория и критика, изд. ЕА, Плевен, 1997, прев. Татяна Батулева
• Ситуации (т. 2) Екзистенциалната философия, изд. ЕА, Плевен, 1997, прев. Тодорка Минева
• Призракът на Сталин, изд. Христо Ботев, София, 1992, прев Т. Николов
• Истина и съществуване, изд. СОНМ, София, 1998, прев. Тодорка Минева

Литературни произведения

• Думите, изд. Народна Култура, София, 1967, прев Е. и Б. Станишеви
• Погнусата, изд. Народна Култура, София, 1988, прев. М. Коева; (като Сартър), 2005 г.
• Стената, изд. Фама, 1993, София, прев. М. Коева
• Пътищата на свободата (т.1-3), изд. ЕА, Плевен, 1996, прев. Т. Батулева
• Фройд - роман-сценарий, изд. Захари Стоянов, София, 1999, предговор и превод. Огнян Стамболиев
• Погнусата. Стената. Думите, изд. Фама, София, 2007, прев. М. Коева
• Пиеси (Мухите, Мъртви без гроб, Достойна за уважение, Дяволът и Господ Бог, Затворниците от Алтона), изд. Фама, София, 2009, прев. Г. Меламед

Външни препратки

• Венцеслав Константинов: „Сартр през погледа на Андре Мороа“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
• Биография на Сартр (Източник: „Речник на френскоезичната литература“, София, 1998 г.)
• Интервюта със Сартр и критика за него, litclub.com
• „Смъртта на Бог и възкресението на човека“ - Православният отговор на екзистенциалната декларация за „Смъртта на Бог” - от Панайотис Нелас, превод от английски ©