Кнут Хамсун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кнут Хамсун
Нобелова награда

Knut Hamsun
Knut Hamsun.jpeg
Роден 4 август 1859 г.(1859-08-04)
Вого, Норвегия
Починал 19 февруари 1952 г. (на 92 г.)
Гримста, Норвегия
Професия писател, поет, драматург, социален критик
Националност норвежец
Жанр роман
[[commons:Category:Knut Hamsun|Кнут Хамсун
Нобелова награда

Knut Hamsun]]
в Общомедия

Кнут Хамсун (на норвежки Knut Hamsun) е един от най–значимите норвежки автори, носител на Нобеловата награда за литература през 1920 г.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е като Кнуд Педерсен на 4 август 1859 г. в малкия град Вого, намиращ се в централната част на Норвегия. Той е четвъртото от седем деца, баща му Педер Педерсен е шивач. През 1873 година завършва училище и започва работа в магазина на един търговец в Траньой. Първите си опити в литературата предприема в края на 70-те години, „Den Gaadefulde“ (1877) е първата му книга. Междувременно Кнут Хамсун работи като полицай, а след това като учител. В периода 1880–1881 чете Август Стриндберг и френските натуралисти. През 1882 г. емигрира в САЩ, но за него американската мечта не успява да се осъществи. Тежко болен, той е принуден да се върне в Норвегия през есента на 1885 г. От този момент се нарича Хамсун. През 1886 г. отново отива в Америка, работи на различни места, включително като кондуктор в трамваите на Сан Франциско. През 1888 г. се връща в родината си, а впечатленията си от Америка публикува под името „Fra det moderne Amerikas Aandsliv“ (1889). Кнут Хамсун сключва брак с първата си съпруга Бергльот Гупферт през 1898 година. През лятото на следващата година той предприема едно далечно пътуване, обхващащо Русия, Кавказ и Турция, а през 1900 г. посещава и Близкия Изток. През 1906 година се развежда със съпругата си, с която междувременно има една дъщеря. След това през 1909 година сключва брак с актрисата Ане Мари Андерсен (1881-1969), която е в преддверието на многообещаваща кариера, но се отказва от театъра. Кнут Хамсун и Ане Мари Хамсун имат четири деца и тя остава с него до края на живота му. В своите мемоари Ане Мари Хамсун описва живота си с Кнут Хамсун. През 1920 година Хамсун получава Нобеловата награда за литература за романа си „Благодатта на земята“ (1917).

Кнут Хамсун системно пропагандира немската култура, като я противопоставя на англосаксонската. По време на Втората световна война застава на страната на Третия Райх и сътрудничи с правителството на Видкун Куислинг. След войната е съден, но не влиза в затвора поради преклонната си възраст.

Книгите на Хамсун се превеждат и издават на български език от края на 19в. до края на Втората световна война, като през 1929 илиза представителна поредица от 12 тома[1]

Кнут Хамсун умира на 19 февруари 1952 г. в имението си Ньорхолм край град Гримста в Южна Норвегия.

  1. Кнут Хамсун , Съчинения : Т. 1 - 12, София : Ив. Г. Игнатов, 1928-9; романът Глад е преведен от Г. Бакалов и издаден във Варна през 1898

Библиография[редактиране | edit source]

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Попиванов, Иван. Кнут Хамсун и българската литература. - Литературна мисъл, 1986, бр. 2.
  • Бучуковска, Антония. Кнут Хамсун. - Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 5. Скандинавски и прибалтийски литератури. Съст. Вера Ганчева, Георги Вълчев, Иван Троянски. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2003.
  • Хаджинаков, Петър. Литературни пристрастия. Т. 1. С., 2001, 25-30.
  • Серафимова, Силвия. По обраслите с треви пътеки (Кнут Хамсун), или за реваншизма на баналното зло. - Философски алтернативи, 2011, № 4,
  • Хнут Хамсун - писател на три века. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]