Кнут Хамсун
Кнут Хамсун
 Knut Hamsun |
|
 |
|
| Роден | 4 август 1859 г. Вого, Норвегия |
|---|---|
| Починал | 19 февруари 1952 г. Гримста, Норвегия |
| Професия | писател, поет, драматург, социален критик |
| Националност | норвежец |
Кнут Хамсун (на норвежки Knut Hamsun) е един от най–значимите норвежки автори, носител на Нобеловата награда за литература през 1920 г.
Роден е като Кнуд Педерсен на 4 август 1859 г. в малкия град Вого, намиращ се в централната част на Норвегия. Той е четвъртото от седем деца, баща му Педер Педерсен е шивач. През 1873 година завършва училище и започва работа в магазина на един търговец в Траньой. Първите си опити в литературата предприема в края на 70-те години, „Den Gaadefulde“ (1877) е първата му книга. Междувременно Кнут Хамсун работи като полицай, а след това като учител. В периода 1880–1881 чете Август Стриндберг и френските натуралисти. През 1882 г. емигрира в САЩ, но за него американската мечта не успява да се осъществи. Тежко болен е принуден през есента на 1885 г. да се върне в Норвегия. От този момент се нарича Хамсун. През 1886 г. отново отива в Америка, работи на различни места, включително като кондуктор в трамваите на Сан Франциско. През 1888 г. се връща в родината си, а впечатленията си от Америка публикува под името „Fra det moderne Amerikas Aandsliv“ (1889). Кнут Хамсун сключва брак с първата си съпруга Бергльот Гупферт през 1898 година. През лятото на следващата година той предприема едно далечно пътуване, обхващащо Русия, Кавказ и Турция, а през 1900 посещава и Близкия Изток. През 1906 година се развежда със съпругата си, с която междувременно има една дъщеря. След това през 1909 година сключва брак с актрисата Ане Мари Андерсен (1881-1969), която стои в началото на една многообещаваща кариера, но се отказва от театъра. Кнут Хамсун и Ане Мари Хамсун имат четири деца и тя остава с него до края на живота му. В своите мемоари Ане Мари Хамсун описва живота си с Кнут Хамсун. През 1920 година Хамсун получава Нобеловата награда за литература за романа си „Благодатта на земята“ (1917).
Кнут Хамсун системно пропагандира немската култура, като я противопоставя на англосаксонската. По време на Втората световна война застава на страната на Третия Райх и сътрудничи с правителството на Видкун Куислинг. След войната е съден, но не влиза в затвора поради преклонната си възраст.
Кнут Хамсун умира през 1952 г. в своето имение Ньорхолм, край град Гримста в Южна Норвегия.
Издания [редактиране]
- "Глад", роман (1890)
- "Редакторът Люнге", роман (1892)
- "Пан", роман (1894)
- "Виктория", роман (1898)
- "Благодатта на земята", роман (1917)
Изследвания [редактиране]
- Хаджинаков, Петър. Литературни пристрастия. Т. 1. С., (2001), 25-30.
- Ганчева, Вера. Енигмата Хамсун. - Словото, 2009, № 32,
- Серафимова, Силвия. По обраслите с треви пътеки (Кнут Хамсун), или за реваншизма на баналното зло. - Философски алтернативи, 2011, № 4,
- Хнут Хамсун - писател на три века. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2011.
