Бъртранд Ръсел
| Западна философия Философия на 20-ти век |
|
|---|---|
|
Име |
|
|
Рождена дата |
18 май 1872 |
|
Умира на |
2 февруари 1970 (на 97 г.) |
|
Школа и традиция |
|
|
Основни интереси |
Метафизика, епистемология, логика, математика, философия на езика, философия на науката, етика, философия на религията, история на философията |
|
Основни идеи |
Аналитична философия, логически атомизъм, теория на описанията, знание чрез познаване и знание чрез описание, Парадокс на Ръсел, Чайник на Ръсел. |
|
Влияния от |
|
|
Влияния върху |
Витгенщайн · Айер |
Бъртранд Артър Уилям Ръсел (на английски: Bertrand Arthur William Russell), 3ти граф Ръсел е британски[1] философ, логик, математик, историк, пацифист и социален критик [2]. Известен е с формулирания от него Парадокс на Ръсел в теорията на множествата. Ръсел популяризира философията и си създава име като пацифист и социалист.
Развива фамилната традиция на политическа ангажираност, отстоявайки противовоенните си позиции, подкрепя свободната търговия и антиимпериализма. Ръсел също така е и активист за правото на жените да гласуват и атеист. Милиони хора считат Ръсел за пример във воденето на съзидателен и рационален живот, но същевременно позициите му по много въпроси са смятани за спорни от много други хора.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Бъртранд Ръсел e роден на 18 май 1872 г. в село Трелек, когато Обединеното кралство е в зенита на своята икономическа и политическа сила. Умира след близо век от грип, когато след двете разрушителни световни войни Британската империя е загубила мощта си. Като един от най-известните представители на интелигенцията, Ръсел има голям морален авторитет дори до средата на 90-те години на своя живот. Някои от въпросите, по които взема дейно участие са ядреното разоръжаване, Виетнамската война, съветската диктатура, религиозния догматизъм и др.
На два пъти е арестуван, поради пацифистката си дейност и проектите против употребата на ядрено оръжие, като втория път той е на 81- годишна възраст.
През 1950 г. е награден с Нобелова награда за литература, "като признание за разнообразната и значима писателска дейност, с която защитава общочовешките идеали и свободата на мислене." Ръсел е атеист и силно антихристиянски настроен (говори за това по време на много от лекциите си). Умира на 2 февруари 1970 г. в село Пенриндюдрейт (Penrhyndeudraeth), Уелс.
[редактиране] Библиография
в превод на български:
- (1912) Проблемите на философията / Problems of Philosophy, Велико Търново:Слово, 1999
- (1913/1984) Теория на Познанието / Theory of knowledge, the 1913 ms, София:К&Х, 1997
- (1945) История на западната философия / A History of western Philosophy, София: Хр.Ботев, 1994
- (1900) A Critical Exposition of the Philosophy of Leibniz
- (1910-13) Principia Mathematica (3-тома, заедно с А. Yайтхед)/"Принципи на математиката";
- "Човешкото познание: мащаби и граници"; и др
Политологични изследвания:
- "Политически идеали"
- "Пътят към свободата"
- "Практика и теория на болшевизма"
- "Власт"
- "Човешкото общество: етика и политика"
- "Въздействието на науката върху обществото"
[редактиране] Източници
- ↑ ((en)) Sidney Hook, "Lord Russell and the War Crimes Trial", Bertrand Russell: critical assessments, том 1, ред. A. D. Irvine, (New York 1999) стр. 178
- ↑ ((en)) Станфордска енциклопедия по философия, "Bertrand Russell", 1 май 2003
[редактиране] Външни препратки
|
|||||||||||||||||