2 февруари

2 февруари е 33-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 332 дни до края на годината (333 през високосна).

Събития

• 962 г. — Отон I е коронован в Рим, като първия император на Свещената римска империя след почти 40 години; в Германия тази дата се приема за ден на основаването на нацията.
• 1033 г. — Бургундия се присъединява към Свещената Римска империя.
• 1536 г. — Испанският конкистадор Педро де Мендоса основава Буенос Айрес.
• 1568 г. — Открити са Соломоновите острови.
• 1701 г. — Петър I издава указ за основаване на Балтийския флот.
• 1709 г. — Случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-о-Тера корабокрушенеца Александър Селкирк — първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.
• 1811 г. — Руски заселници основават американския град Форт Рос.
• 1846 г. — Най-богатите квартали на Пловдив са почти унищожени от пожар.
• 1848 г. — Мексиканско-американска война: Подписан е договора Гуадалупе Идалго, който слага край на войната, а Мексико отстъпва на САЩ повече от половината от своята територия.
• 1863 г. — Американският писател Самюъл Клемънс започва да публикува с псевдонима си Марк Твен.
• 1896 г. — Престолонаследникът на българския трон княз Борис III Търновски приема православието; негов кръстник става руският император Николай II.
• 1932 г. — Обществото на народите свиква Женевска конференция по разоръжаване с участие на 63 държави.
• 1940 г. — Военната колегия на Върховния съд на СССР осъжда бившият ръководител на НКВД Николай Ежов на смърт чрез разстрел.
• 1940 г. — Състои се дебюта на сцена на американския поп-певец Франк Синатра.
• 1943 г. — Втората световна война: Последните германски военни части в Битката при Сталинград капитулират.
• 1945 г. — В нощта на 1 срещу 2 февруари са изпълнени смъртните присъди на т.нар. Народен съд, като са разстреляни Богдан Филов и княз Кирил Преславски.
• 1946 г. — Унгария е обявена за република.
• 1951 г. — 1 (27) Народно събрание приема нов Наказателен кодекс, копиран от съветското законодателство, станал основа за репресиите през 50-те години.
• 1971 г. — В иранския град Рамсар е подписана Конвенция за защита на влажните зони.

• 1982 г. — Сирийската редовна армия започва да бомбардира град Хама, за да потуши избухналото под ръководството на Мюсюлманското братство въстание — загиват между 10 и 25 хил. души (съгласно Амнести Интернешънъл).
• 1990 г. — В ЮАР е обявена за легална дейността на забранения дотогава Африкански национален конгрес.
• 2004 г. - Швейцарският тенисист Роджър Федерер става водач в Световната ранглиста по тенис за мъже — позиция, която удържа за рекордните 237 последователни седмици.

Родени

Бона Сфорца

Шакира

• 1495 г. — Бона Сфорца, полска кралица († 1557 г.)
• 1522 г. — Лодовико Ферари, италиански математик († 1565 г.)
• 1649 г. — Бенедикт XIII, римски папа († 1730 г.)
• 1650 г. — Нел Гуин, английска актриса († 1687 г.)
• 1669 г. — Луи Маршан, френски музикант († 1732 г.)
• 1700 г. — Йохан Кристоф Готшед, немски писател († 1766 г.)
• 1754 г. — Шарл Морис дьо Талейран, френски политик († 1838 г.)
• 1767 г. — Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник († 1850 г.)
• 1827 г. — Атанас Илиев, български просветен деец († 1927 г.)
• 1852 г. — Освалд Ахенбах, немски художник († 1905 г.)
• 1855 г. — Христо Никифоров, български политик († 1918 г.)
• 1864 г. — Дядо Благо, български детски писател († 1938 г.)
• 1879 г. — Пано Ангелов, български революционер († 1903 г.)
• 1879 г. — Стоян Бъчваров, български революционер († 1903 г.)
• 1882 г. — Джеймс Джойс, ирландски писател († 1941 г.)
• 1882 г. — Фридрих Долман, немски генерал († 1944 г.)
• 1889 г. — Жан дьо Латр дьо Тасини, френски маршал († 1952 г.)
• 1890 г. — Тале Андонов, български революционер († ? г.)
• 1894 г. — Жорж Папазов, български художник и писател († 1972 г.)
• 1896 г. — Казимеж Куратовски, полски математик († 1980 г.)
• 1899 г. — Паула Хайман, немски психиатър († 1982 г.)
• 1904 г. — Валерий Чкалов, съветски летец († 1938 г.)
• 1904 г. — Петер Блос, немски психоаналитик († 1997 г.)
• 1905 г. — Айн Ранд, американски писателка, родена в Русия († 1982 г.)
• 1911 г. — Александър Бурмов, български историк († 1965 г.)
• 1917 г. — Димитър Ангелов, български историк († 1996 г.)
• 1919 г. — Петър Петров, български шахматист († 2005 г.)
• 1920 г. — Алберт Шац, учен, микробиолог († 2005 г.)
• 1922 г. — Ефтим Змията, български борец
• 1922 г. — Стоянка Мутафова, българска актриса
• 1926 г. — Валери Жискар д'Естен, президент на Франция
• 1926 г. — Григор Стоичков, български политик
• 1927 г. — Иван Хаджирачев, български актьор († 1981 г.)
• 1933 г. — Брана Црънчевич, сръбски писател
• 1940 г. — Томас Диш, американски писател
• 1947 г. — Фара Фосет, американска актриса († 2009 г.)
• 1949 г. — Брент Спайнър, американски актьор
• 1953 г. — Константин Сиденко, руски офицер
• 1956 г. — Аднан Октар, турски интелектуалец
• 1966 г. — Андрей Чесноков, руски тенисист
• 1969 г. — Валери Карпин, руски футболист
• 1969 г. — Гошо Гинчев, български футболист
• 1969 г. — Игор Шалимов, руски футболист
• 1971 г. — Арли Ховер, испанска актриса
• 1971 г. — Петко Петков, български футболист
• 1972 г. — Дана Интернешънъл, израелска поп-певица
• 1972 г. — Клара Добрев, съпруга на министър-председателя на Унгария
• 1977 г. — Шакира, колумбийска певица
• 1978 г. — Бари Фъргюсън, шотландски футболист
• 1981 г. — Ду Бала, бразилски футболист
• 1982 г. — Йон Ким, корейска състезателка по голф
• 1987 г. — Жерар Пике, защитник на Barcelona FC
• 1990 г. — Боян Табаков, български футболист

Починали

Екзарх Иларион

Михаил Шолохов

• 1054 г. — Ярослав I, велик княз на Киевска Рус (* ок. 980)
• 1211 г. — Аделхайд фон Майсен, германска принцеса (* ок. 1160 г.)
• 1218 г. — Константин, Княз на Владимирско-Суздалско княжество (* 1186 г.)
• 1594 г. — Джовани Пиерлуиджи да Палестрина, италиански композитор (* 1514 г.)
• 1660 г. — Говерт Флинк, холандски художник (* 1615 г.)
• 1688 г. — Абраам Дюкен, френски морски офицер (* 1610 г.)
• 1704 г. — Гийом Франсоа дьо Лопитал, френски математик (* 1661 г.)
• 1766 г. — Йохан Кристоф Готшед, немски писател (* 1700 г.)
• 1769 г. — Климент XIII, италиански папа (* 1693 г.)
• 1873 г. — Елена Павловна, велика руска княгиня (* 1807 г.)
• 1884 г. — Иларион Ловчански, български екзарх (* 1800 г.)
• 1901 г. — Марко Милянов, кучински войвода (* 1833 г.)
• 1902 г. — Емануил Манолов, български композитор (* 1860 г.)
• 1905 г. — Адолф Бастиан, немски лекар († 1826 г.)
• 1907 г. — Димитрий Менделеев, руски химик (* 1834 г.)
• 1908 г. — Петър Христов Германчето, български революционер (* 1867 г.)
• 1909 г. — Адолф Щьокер, немски политик (* 1835 г.)
• 1913 г. — Карл Лавал, шведски инженер (* 1845 г.)
• 1927 г. — Петър Иванов, български просветен деец (* 1847 г.)
• 1928 г. — Спас Вацов, български метеоролог (* 1856 г.)
• 1934 г. — Иван Димитриев Гешов, български политик (* 1854 г.)
• 1938 г. — Григор Попев, български революционер (* 1869 г.)
• 1941 г. — Янко Сакъзов, български политик (* 1860 г.)
• 1942 г. — Даниил Хармс, руски драматург (* 1905 г.)
• 1943 г. — Гюнтер Ангерн, германски офицер (* 1893 г.)
• 1944 г. — Иван Димитров, български художник (* 1850 г.)
• 1945 г. — Александър Радолов, български политик (* 1883 г.)
• 1945 г. — Кирил Преславски, български княз (* 1895 г.)
• 1949 г. — Теодорос Нацинас, гръцки просветен деец (* 1872 г.)
• 1950 г. — Сребро Бабаков, български комунист (* 1908 г.)
• 1954 г. — Трифон Кунев, български поет и фейлетонист (* 1880 г.)
• 1957 г. — Ищван Холош, унгарски лекар (* 1872 г.)
• 1962 г. — Христо Шалдев, български революционер (* 1876 г.)
• 1968 г. — Зигфрид Расп, немски генерал (* 1898 г.)
• 1969 г. — Борис Карлоф, английски актьор (* 1887 г.)
• 1970 г. — Бъртранд Ръсел, британски философ, Нобелов лауреат през 1950 (* 1872 г.)
• 1976 г. — Златьо Бояджиев, български художник (* 1903 г.)
• 1979 г. — Сид Вишъс, английски музикант (Sex Pistols) (* 1957 г.)
• 1987 г. — Карлош Жозе Кастильо, бразилски футболист (* 1927 г.)
• 1995 г. — Фред Пери, английски тенисист (* 1909 г.)
• 1996 г. — Джийн Кели, американски актьор (* 1912 г.)
• 1998 г. — Реймънд Кетъл, американски психолог (* 1905 г.)
• 2000 г. — Владимир Гранов, френски психиатър (* 1924 г.)
• 2000 г. — Тодор Попов, български композитор (* 1921 г.)
• 2005 г. — Макс Шмелинг, немски боксьор (* 1905 г.)
• 2010 г. — Карандаш, български карикатурист (* 1924 г.)

Празници

• ООН — Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици (по повод на Рамсарската конвенция от 1971 г., за първи път се отбелязва през 1997 г.)
• Петльовден (Ден на мъжката рожба)
• Азербайджан — Ден на младежта
• Бразилия — Официален празник на град Порту Алегри - ден на Nossa Senhora dos Navegantes, патрон на града
• Италия — Празник на град Шака
• САЩ и Канада — Ден на мармота
• Тайланд — Ден на изобретателя (от 1995 г.) и Национален ден на земеделието