от Уикипедия, свободната енциклопедия
16 февруари е 47-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 318 дни до края на годината (319 през високосна).
- 1568 г. — Издадена е присъда от Светия престол, с която цялото население на Нидерландия, с изключение на няколко поименно изброени лица, е осъдено на смърт. Тя става причина за Осемдесетгодишната война.
- 1576 г. — В град Медиаш провъзгласеният в Краков за крал на Полша и княз на Трансилвания Стефан Батори подписва т.н. pacta conventa, с който обявява взетите след войната с руския цар Иван IV Грозни земи са собственост на Полско-литовската държава.
- 1736 г. — Франц I и Мария Тереза са венчани във Виена.
- 1791 г. — Създаден е окръг Оцего в щата Ню Йорк, САЩ.
- 1813 г. — Създаден е окръг Лебанон в щата Пенсилвания, САЩ.
- 1836 г. — Султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен - на Добри Желязков.
- 1877 г. — Подписан е мирен договор между Сърбия и Турция след прекратяване на Сръбско-турската война.
- 1887 г. — Офицерски бунт (1887): В Силистра избухва бунт на офицери-русофили; армията остава вярна на правителството и метежът е потушен.
- 1898 г. — Излиза първият бюлетин на БТА.
- 1900 г. — Обнародван е първият Закон за празничните дни в Княжество България.
- 1912 г. — Ла Меса, Калифорния получава статут на град.
- 1918 г. — Литва провъзгласява национална независимост.
- 1919 г. — Основана е Демократическата партия в Кралство Югославия в Сараево.
- 1921 г. — Червената армия окупира Грузинската Демократическа Република, която от своя страна е включена в границите на Съветския съюз.
- 1923 г. — Хауърд Картър, британски археолог-египтолог, отваря погребалната камера на фараона Тутанкамон.
- 1934 г. — Подписан е търговски договор между Англия и СССР.
- 1936 г. — Левицата побеждава на изборите в Испания.
- 1936 г. — Официално са закрити 4-те зимни олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен, Германия.
- 1936 г. — Дипломатическите връзки между Иран и САЩ са прекъснати поради задържането на ирански дипломат в САЩ.
- 1937 г. — Изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон (полиамид 66) е патентован от фирмата "Du Pont".
- 1940 г. — Цар Борис III назначава безпартийно служебно правителство начело с професор Богдан Филов.
- 1945 г. — Втората световна война: Американски самолети започват масирани бомбардировки над Токио.
- 1948 г. — Холандско-американският астроном Герард Кайпер открива Миранда — естествен спътник на Уран.
- 1949 г. — Основан е футболният клуб Дунав, Русе.
- 1956 г. — Във Великобритания е отменено смъртното наказание.
- 1957 г. — Състои се премиерта на шведския филм "Седмият печат".
- 1959 г. — Фидел Кастро встъпва в длъжността министър-председател на Куба, след като диктатора Фулхенсио Батиста е свален от власт на 1 януари.
- 1960 г. — Започва първото в историята подводно плаване около света на американската ядрена подводница Triton.
- 1963 г. — Никита Хрушчов обявява, че СССР притежава водородна бомба.
- 1967 г. — Състои се премиерта на филма "Двадесет и петият час".
- 1968 г. — Открит е първият телефонен номер за спешни обаждания 9-1-1 в град Хейливил, Алабама, САЩ.
- 1976 г. — Излиза първият модел КАМАЗ.
- 1983 г. — В София е открито международното спортно състезание Универсиада.
- 1984 г. — "Тексако" закупува за 10,1 млрд. долара акциите на петролния монопол "Гети Ойл", с което сключва най-голямата сделка в историята на САЩ.
- 1986 г. — Състои се премиерта на българския игрален драматичен филм "Място под слънцето".
- 1987 г. — Състои се премиерта на българския игрален драматичен филм "Само ти, сърце".
- 1992 г. — Завърналата се от емиграция Анастасия Мозер е избрана за председател на БЗНС Никола Петков.
- 1994 г. — Гърция въвежда икономическо ембарго на Македония.
- 1998 г. — Създадено е първото в света клонирано теле от учени от САЩ.
- 1999 г. — Висшият съдебен съвет избира за главен прокурор на България Никола Филчев.
- 2005 г. — Протоколът от Киото влиза в сила, след като е ратифициран и от Русия.
- 2005 г. — Създадена е Софийската търговско-промишлена камара.
- 2007 г. — Състои се премиерта на филма "Призрачен ездач" вСАЩ.
- 2010 г. — Открита е отново жп линия между Северен Ирак и Турция между градовете Мосул и Газиантеп, след близо 30 г. прекъсване.
- 130 г. — Фаустина Млада, римска императрица († 176 г.)
- 1497 г. — Филип Меланхтон, немски теолог († 1560 г.)
- 1517 г. — Гаспар дьо Колини, френски държавен деец († 1572 г.)
- 1727 г. — Николаус Йозеф фон Жакен, холандски учен († 1817 г.)
- 1786 г. — Мария Павловна, велика херцогиня на Сакс-Ваймар-Айзенах († 1859 г.)
- 1804 г. — Жул Габриел, френски писател († 1874 г.)
- 1820 г. — Йоханес Ребман, германски пътешественик († 1876 г.)
- 1821 г. — Хайнрих Барт, германски изследовател († 1865 г.)
- 1822 г. — Френсис Галтън, британски психолог († 1911 г.)
- 1834 г. — Ернст Хекел, немски естественик († 1919 г.)
- 1838 г. — Шигенобу Окума, министър-председател на Япония († 1922 г.)
- 1848 г. — Октав Мирбо, френски писател († 1917 г.)
- 1848 г. — Хуго де Фриз, холандски ботаник († 1935 г.)
- 1857 г. — Иван Попов, български офицер († 1925 г.)
- 1862 г. — Юрдан Иванов, български финансист († 1907 г.)
- 1880 г. — Венелин Ганев, български политик († 1966 г.)
- 1882 г. — Кларънс Оберндорф, американски психиатър († 1954 г.)
- 1886 г. — Беата Ранк, австрийски психоаналитик († 1961 г.)
- 1891 г. — Ханс Гюнтер, немски антрополог († 1968 г.)
- 1893 г. — Михаил Тухачевски, руски офицер († 1937 г.)
- 1906 г. — Вера Менчик, чешка шахматистка († 1944 г.)
- 1908 г. — Владимир Георгиев, български езиковед († 1986 г.)
- 1916 г. — Карл Брунер, швейцарски икономист († 1989 г.)
- 1918 г. — Веселин Андреев, български поет († 1991 г.)
- 1920 г. — Андрей Чапразов, български актьор († 1999 г.)
- 1920 г. — Уолт Фулкнер, американски автомобилен състезател († 1956 г.)
- 1921 г. — Ели Аргировска, югославска партизанка
- 1921 г. — Жан Бера, френски пилот от Формула 1 († 1959 г.)
- 1922 г. — Владимир Виденов, български политик († 1993 г.)
- 1924 г. — Димо Коларов, български кинооператор († 1997 г.)
- 1926 г. — Джон Шлезинджър, британски режисьор († 2003 г.)
- 1927 г. — Костадин Благоев, български футболист
- 1929 г. — Герхард Ханапи, австрийски футболист († 1980 г.)
- 1929 г. — Кажимиеж Куц, полски режисьор
- 1929 г. — Петко Сираков, български борец
- 1935 г. — Сони Боно, американски певец († 1998 г.)
- 1939 г. — Чеслав Ниемен, полски композитор († 2004 г.)
- 1942 г. — Ким Чен Ир, диктатор на Северна Корея († 2011 г.)
- 1945 г. — Стефан Диомов, български композитор
- 1952 г. — Иво Папазов, български музикант
- 1958 г. — Ice-T, американски певец
- 1959 г. — Джон Макенроу, американски тенисист
- 1961 г. — Анди Тейлър, помощник мениджър на хеви метъл групата Айрън Мейдън
- 1964 г. — Бебето, бразилски футболист
- 1970 г. — Анджело Перуци, италиански футболист
- 1972 г. — Иван Христов, български поет
- 1973 г. — Кати Фрийман, австралийска лекоатлетка
- 1976 г. — Людмил Киров, български футболист
- 1977 г. — Брад Уалст, канадски музикант
- 1979 г. — Валентино Роси, италиански моторен състезател
- 1981 г. — Стефан Костадинов, български футболист
- 1982 г. — Ричи Ламберт, английски футболист
- 1984 г. — Александър Хорошилов, руски скиор
- 1984 г. — София Арвидсон, шведска тенисистка
- 1986 г. — Валтер Асеведо, аржентински футболист
- 1988 г. — Денилсон, бразилски футболист
- 1391 г. — Йоан V Палеолог, византийски император (* 1332 г.)
- 1579 г. — Гонсало де Кесада, испански конкистадор (* 1509 г.)
- 1635 г. — Гонсало Фернандес де Кордоба, испански военачалник (* 1585 г.)
- 1820 г. — Николаус Опел, германски зоолог (* 1782 г.)
- 1857 г. — Илайша Кент Кейн, американски лейтенант (* 1820 г.)
- 1892 г. — Хенри Уолтър Бейтс, английски естественик (* 1825 г.)
- 1899 г. — Феликс Фор, президент на Франция (* 1841 г.)
- 1907 г. — Джозуе Кардучи, италиански поет, Нобелов лауреат през 1906 г. (* 1835 г.)
- 1908 г. — Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, майка на Фердинанд I (* 1817 г.)
- 1917 г. — Октав Мирбо, френски писател (* 1848 г.)
- 1927 г. — Йонас Басанавичюс, литовски общественик (* 1851 г.)
- 1932 г. — Фердинан Бюисон, френски политик, Нобелов лауреат през 1927 г. (* 1841 г.)
- 1934 г. — Едуард Багрицки, руски поет (* 1895 г.)
- 1947 г. — Илия Докторов, български революционер (* 1874 г.)
- 1949 г. — Димитър Нейков, български политик (* 1884 г.)
- 1957 г. — Юзеф Хофман, американски композитор (* 1876 г.)
- 1962 г. — Радул Милков, български вонен пилот (* 1883 г.)
- 1966 г. — Георги Белев, български оперен певец (* 1908 г.)
- 1970 г. — Лазар Добрич, български цирков артист и педагог (* 1881 г.)
- 1971 г. — Александър Стаменов, български художник (* 1905 г.)
- 1982 г. — Иван Христов, български певец (* ?)
- 1988 г. — Павел Попов, български агроном (* 1902 г.)
- 1990 г. — Владимир Шчербицки, украински политик (* 1918 г.)
- 1990 г. — Кийт Харинг, американски художник (* 1958 г.)
- 1992 г. — Абас ал-Мусауи, ливански политик (* 1952 г.)
- 1996 г. — Милош Копецки, чешки актьор (* 1922 г.)
- 1998 г. — Мари-Луиз фон Франц, швейцарска психоложка (* 1915 г.)
- 2002 г. — Уолтър Уинтърботъм, футболен треньор (* 1913 г.)
- 2012 г. — Иван Славов, български философ (* 1928 г.)
