от Уикипедия, свободната енциклопедия
Октав Мирбо (на френски: Octave Mirbeau) (16 февруари 1848, Тревиер (Калвадос) - 16 февруари 1917, Париж) е влиятелен френски журналист, критик на изкуството, памфлетист, романист и драматург. Автор е на дълга поредица романи - преди всичко Дневникът на една камериерка - и разкази.
Мирбо не e бил никога забравен и не е преставал дa публикува, ала огромното му творчество често е било лошо четено или сведено до три творби. Писателят e преминал дълъг път на неразбиране от страна на автори на учебници и историци на литературата. През последните 15 години творчеството му е преоткрито под друга светлина и оценен много по-добре приносът на Октав Мирбо на политическата, литературна и артистична сцена на Бел епок, както и в развитието на литературните жанрове.
Жорж Жaнио,
Голгота (1901)
- Le Calvaire (Голгота) (1886).
- L'Abbé Jules (Абат Жюл) (1888).
- Sébastien Roch (Себастиан Рок) (1890).
- Dans le ciel (B небето) (1892-1893.
- Les Mauvais bergers (Лошите овчари) (1897).
- Le Jardin des supplices (Градината на мъките) (1899).
Октав Мирбо, камериерка Целестина, 1900
- Le Journal d'une femme de chambre (1900) (Гнило общество, 1909-1921; Дневникът на една камериерка, 1909-1985-1992).
- Les 21 jours d'un neurasthénique (Пътешествието на неврастеника в банята) (1901).
- Les affaires sont les affaires (Интересите преди всичко) (1903.
- Farces et moralités (Фарсове и алегории) (1904).
- La 628-E8 (Автомобил 628-Е8) (1907).
- Le Foyer (Дом) (1908).
- Dingo (Динго) (1913).
- Contes cruels (разкази) (1990).
- L'Affaire Dreyfus (Аферата Драйфус) (1991).
- Lettres de l'Inde (Писма от Индия) (1991)
- Combats esthétiques (Естетически битки) (1993).
- L'Amour de la femme vénale (1994) (Любовта на продажната жена, 1922-1996).
- Combats littéraires (Литературни битки) (2006).
- Pierre Michel - Jean-François Nivet, Octave Mirbeau, l'imprécateur au cœur fidèle, Séguier, 1990.
- Cahiers Octave Mirbeau, 1994-2006.
