Роман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За други значения вижте Роман (пояснение).

Романи

Романът е вид литературен жанр на прозата, в който се разказва и предлага разгърнато историята на главния герой, който участва в специфични, значими, вълнуващи или пък обичайни за него събития.

Романът като вид художествено литературно произведение в проза, се отличава най-общо от разказа, новелата и повестта по по-големия си обем, отговарящ на по-широкото разгръщане на сюжетността, по полифоничността си, в него се развиват по-пълно характерите на действащите лица (самият им брой често е по-голям), контекстът на описваните събития се задълбочава.

Етимология[редактиране | edit source]

Названието идва от старофренското romanz, произлизащо на свой ред от латинското словосъчетание romānice lŏqui, „говоря на романски“: става въпрос за средновековието, когато именно на романските езици са се утвърдили историите на рицарски, любовни и героични теми, които са първообраз на съвременния роман. На други езици името на романа произлиза от novella (италиански), изключително разпространеният в една по-ранна епоха тип разказ за занимателни и поучителни събития, в чийто дух е издържан например целият Бокачов „Декамерон“.

В славянските езици този литературен жанр има названието роман (български, сръбски, руски - роман, полски - powieść (romans), босненски, хърватски - roman, чешки - román), но също и немски, шведски език - roman, португалски - romance, но в повечето от романските езици е новела (английски - novel, италиански - novella, испански - novela, френски - nouvelle), което у нас има друго значение (виж новела).


История[редактиране | edit source]

Предшественици на романа[редактиране | edit source]

Романси (1000-1500)[редактиране | edit source]

Джефри Чосър, ранен ръкопис, Кеймбридж

Европейската традиция на романа като жанр започва от средновековните романси. Дори днес, повечето европейски езици го подтвърждават като използват думата роман. Английската дума - novel, идва от италианското novella. характеристики на романа, като например голямата дължина или наличието на основен герой, който дава името на творбата (Например Робинзон Крузо или Оливър Туист), се коренят именно в традиционните романси. Ранните модерни романи имат заглавия, отнасящи се към любопитни примери на живота, а не към герои.

Думата роман или романс се е превърнала в стабилен жанров термин със започването на 13 век, главно заради произведението Роман за Розата (1230 г.). Във Франция първите романси се отнасяли до герои от Древна Гърция или Древен Рим, като Дидона, Еней и Александър Велики.

С рицарството се появява цял нов жанр. Историите за Крал Артур стават известни в края на 12 век. Творбите на Кретиен дьо Троа стават пример за европейските епични творби. Типичен Артуров роман се фокусира на един единствен герой и го прекарва през множество препирни. [1] Моделът придобива и религиозни черти: изпитания, изпратени на рицаря от Бог по време на приключението му. Рицарят нямал власт над собствената си съдба. Има сатирични пародии на произведения на рицари, например "Пръстенът" на Хенрих Витенвилер (1410 г.)

Смяната на стихотворната форма с прозата датира от началото на 13 век. Вулгарния цикъл включва пасажи от този период. Компилацията индиректно води към "Смъртта на Артур" от Томас Малори в началото на 1470-те.[2]

Новела (1200-1600)[редактиране | edit source]

Пилигрими, разказващи си приказки; част от редакцията на Кентърбърийски разкази от Кекстон, 1486 г.

Терминът "новела" започва от кратките разкази, разказвани устно в Европа до края на 19 век, като приказки, шеги, басни и др. Първите писмени компилации са Декамерон на Джовани Бокачо (1354) и Кентърбърийски разкази на Джефри Чосър (1386-1400).

Ранния модерен жанр, обединяващ новела и романс може да бъде проследен до цикълите от 14 век. Стандартната схема на историите, е че авторът твърди да ги е чул от различни разказвачи (представени като ретроспекция). Къси романси се появяват като конкурентни на други жанрове, например Фаблио.[3]

Много от оригиналната концепция на жанра е още жива, например когато се казва шега за да развеселиш някого в ежедневния разговор. Дългите подвизи остават в сферата на предаваните приказки от уста на уста с идването на печатарската преса. На края книгата замества разказвача и се появяват предговора, посвещението и послеписа.


Развитието на романа 16-18 век[редактиране | edit source]

1474: Купувач в печатарски магазин с книга, която иска да бъде копирана. Първите печатани книги слагат край на пазара на ръкописи.

Просвещението разделя първите модерни автори и читателите. Измислените истории са далеч от мнението на обикновения човек, книги като "Смъртта на Артур" на Малори са продавани като историческа истина, въпреки че са наситени с магически елементи и легенди. Първите знаци на просвещение прекъсват този период, около 1660 година. Историята вече се разглежда като наука и институции като църквата, държавните и кралските организации започват да систематизират. Интересите на хората личат след началото на 18 век, когато отделни личности застават след Френската и Американската революции, Обединението на Германия и други събития.

Две големи събития разделят историческата от измислената литература през 16 и 17 век. Изобретяването на печатарската преса веднага създало нов пазар, предлагащ сравнително евтини образование и забавление. Второто голямо развитие е вследствие на едно заглавие: испанския Амадис Галски от Гарси Ордонес де Монталво става първия бест-селър на модерната белетристика - Амадис става типичния романс, въз основа на който се появяват много жанрове през 17 век.

Трансформирането на историята от разказвателна наука към записани знания е дълъг процес, който започва още с първите писани новели и романси през Средновековието. Понятието "литература" като обединение на поезия и белетристика е в следствие на тези процеси.

Романисти[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. За анализа виж: Dichtung und Welt im Mittelalter (Stuttgart, 1959). стр. 133-150. Виж още:Hans Fromm: "Doppelweg", в: Werk-Typ-Situation, ред. Ingeborg Glier et al. Festschrift Hugo Kuhn (Stuttgart, 1969), стр. 64–79. Анализът е критикуван от Elisabeth Schmid, "Weg mit dem Doppelweg. Wider eine Selbstverständlichkeit der germanistischen Artusforschung", в: Erzählstrukturen der Artusliteratur. Forschungsgeschichte und neue Ansätze, ред. Friedrich Wolfzettel (Tübingen, 1999), стр.69-85 и от Friedrich Wolfzettel в неговия "Doppelweg und Biographie" в: Erzählstrukturen der Artusliteratur. Forschungsgeschichte und neue Ansätze, ред. F. Wolfzettel (Tübingen, 1999), стр. 119–141.
  2. Вж. предговора на Уилиам Кекстон към редакцията на Кентърбърийски разкази от 1485 г.
  3. За опитите на Чосър да разшири влиянието на романса вж. Joseph Mersand, Chaucer's Romance Vocabulary (New York, 1939), на традицията да се конкурират с фаблио вж. Charles Muscatine, Chaucer and the French Tradition (Berkeley, Los Angeles, 1957).

Библиография[редактиране | edit source]

Галерия романисти[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Novel“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.