Полски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
Полски |
|
|---|---|
| Говори се в: | Полша, над 500 хил говорещи в Германия, Украйна, САЩ |
| Район: | Централна и Източна Европа |
| Общ брой говорещи: | 50 млн. |
| Ранглиста: | 22 |
| Класификация | Индоевропейски Славянски |
| Официално положение | |
| Официален език на: | Полша |
| Контролиран от: | Консулат за полски език |
| Кодове на езика | |
| ISO 639-1 | pl |
| ISO 639-2 | pol |
| SIL | PQL |
Полският език (Język polski или polszczyzna) е официален език в Република Полша. Той е най-разпространеният западнославянски език, както и вторият по мащабност славянски език след руския. Полският е един от най-трудните за учене езици, което се дължи на неговата специфична граматика. Използва се от около 50 млн. души в Полша, Германия, Чехия и съседните райони.
Съдържание |
[редактиране] История
В миналото полският е бил много разпространен език в Централна и Източна Европа. Днес той е роден език на 38,5 млн. поляци в Полша и втори език на немалка част от населението, обитаващо източните части на Беларус, Литва и Украйна. Поради големите емиграции на поляците, през различни периоди от време, много от тях днес населяват Австралия, Канада, Великобритания и САЩ. Поради това се счита, че общият брой на говорещите полски е близо 50 млн. души.
Полският език е повлияван от няколко езика - най-много от латинския, чешкия, френския, италианския, старобеларуския, руския, а в последно време и от английския, особено от елементи на американски английски. В Горна Силезия регионалните диалекти са повлияни от немски елементи.
Много думи са заети от немския език в резултат на съседството и взаимните влияния между двете страни още от Средновековието. Примери са шляхта (szlachta, от немски Geschlecht, "дворянство"), ратуш (от немски Rathaus, "сграда на общинската управа") и т.н. Други думи показват чешки произход, като ханба и брама - "hańba","brama".
След Втората световна война, в резултат от масовото обучение и миграция, стандартният полски става по-хомогенен, макар че регионалните диалекти остават. В западните и северните територии, населявани от поляци, изселени от териториите, анексирани от Съветския съюз, по-старото поколение продължава да говори език, иначе характерен за предишните източни провинции.
[редактиране] Азбука
Полската азбука се състои от 32 букви:
A, Ą, B, C, Ć, D, E, Ę, F, G, H, I, J, K, L, Ł, M, N, Ń, O, Ó, P, R, S, Ś, T, U, W, Y, Z, Ź, Ż.
Буквите Ą, Ę, Ń и Y не се употребяват в началото на думите. Q, V и X използват се за думи с чуждестранен произход, които не са полонизирвани.
[редактиране] Фрази
[редактиране] Лични местоимения
| Ед. число | Мн. число |
|---|---|
| ja - Аз | my - Ние |
| ty - ти | wy - вие |
| on - той ona - тя ono - то |
oni - те one - те |
[редактиране] Числително
| jeden - едно | dwa - две |
| trzy - три | cztery - четири |
| pięć - пет | sześć - шест |
| siedem - седем | osiem - осем |
| dziewięć - девет | dziesięć - десет |
| jedenaście - единайсет | dwanaście - дванайсет |
| trzynaście - тринайсет | czternaście - четиринайсет |
| piętnaście - петнайсет | szesnaście - шестнайсет |
| siedemnaście - седемнайсет | osiemnaście - осемнайсет |
| dziewiętnaście - деветнайсет | dwadzieścia - двадесет |
| trzydzieści - тридесет | czterdzieści - четиридесет |
| pięćdziesiąt - петдесет | sześćdziesiąt - шестдесет |
| siedemdziesiąt - седемдесет | osiemdziesiąt - осемдесет |
| dziewięćdziesiąt - деветдесет | sto - сто |
| pięćset - петстотин | tysiąc - хиляда |
| milion - милион | miliard - милярд |
[редактиране] Хронология
| czas | време |
| sekunda | секунда |
| minuta | минута |
| godzina | час |
| dzień | ден |
| tydzień | седмица |
| miesiąc | месец |
| rok | година |
| dziesięciolecie или dekada | десетилетие |
| wiek или stulecie | век или столетие |
| tysiąclecie | хилядолетие |
| styczeń | Януари |
| luty | Февруари |
| marzec | Март |
| kwiecień | Април |
| maj | Май |
| czerwiec | Юни |
| lipiec | Юли |
| sierpień | Август |
| wrzesień | Септември |
| październik | Октомври |
| listopad | Ноември |
| grudzień | Декември |
[редактиране] Метеорологично време
| bardzo zimno | много студено |
| deszczowo | дъждовно |
| słonecznie | слънчево |
| mokro | мокро |
| pochmurnie | облачно |
| wietrznie | ветровито |
| sucho | сухо |
| gorąco | горещо |
| duszno | задушено |
| żar leje się z nieba | то е врящо горещо |
[редактиране] Сезони
| wiosna | Пролет |
| lato | Лято |
| jesień | Есен |
| zima | Зима |
[редактиране] Околна среда
| słoń | слон |
| koń | кон |
| kot | котка |
| pies | пес,куче |
| krowa | крава |
| wilk | вълк |
| świnia | свиня |
| mucha | муха |
| osa | оса |
| pszczoła | пчела |
| niedźwiedź | мечка |
| ślimak | охлюв |
| jeż | таралеж |
| komar | комар |
| sowa | сова |
| ptak | птица |
| ryba | риба |
| rekin | акула |
| pająk | паяк |
| wieloryb | кит |
| motyl | пеперуда |
| drzewo | дърво |
| kwiat | цвете |
| jezioro | езеро |
| las | лес, гора |
| morze | море |
| niebo | небе |
| łąka | ливада |
| rzeka | река |
[редактиране] Геометрия
| kwadrat | квадрат |
| prostokąt | правоъгълник |
| trójkąt | триъгълник |
| koło | окръжност |
| okrąg | кръг |
| wielokąt | многоъгълник |
| sześcian | куб |
| ostrosłup | пирамида |
| graniastosłup | призма |
[редактиране] Посоки
| północ | север |
| południe | юг |
| zachód | запад |
| wschód | изток |
| północny zachód | северозапад |
| północny wschód | североизток |
| południowy zachód | югозапад |
| południowy wschód | югоизток |
| lewo | ляво |
| prawo | дясно |
| góra | горе |
| dół | долу |
| przód | фасада, предна страна |
| tył | гръб, задна страна |
[редактиране] Място
| dom | дом |
| lotnisko | летище |
| dworzec | гара |
| szkoła | школа, училище |
| sklep | магазин/склад |
| zamek | замък |
| plaża | плаж |
| miasto | град |
| wieś | село,страна |
| kino | кино/театър |
| kościół | църква |
| rynek | пазар |
| więzienie | затвор |
| poczta | поща |
| cmentarz | гробища |
| ulica | улица |
- Witamy(Витамы)- Добре Дошли
- Dzień dobry(Дзьень добры) - добър ден
- Dobry wieczór - добър вечер
- Dobranoc - лека нощ
- Cześć(Чешч) - здравей, здрасти
- Do widzenia(До видзеня) - довиждане
- Proszę(Проше) - моля
- Dziękuję - благодаря
- Dzięki - мерси (разговорно)
- Przepraszam(Пшепрашам) - съжалявам / извинете ме
- Jak się nazywasz? или Jak masz na imię?(Як маш на имие? какво име имаш?) - как се казваш?
- Nazywam się... - моето име е...
- Mówisz po polsku?(Мувиш по полску?)- Говориш ли полски?
- Nie mówię po polsku - не говоря полски
- Nie rozumiem - не разбирам
- Smacznego (Смачнего) - добър апетит
- Lubię Cię - харесвам те
- Kocham cię - обичам те
- Na zdrowie! - Наздраве!
- Rozmowa- разговор
- Jak się masz?(Як ше маш?) - Как си?
- Bardzo dobrze (Бардзо добже) - Добре съм
- Gdzie jest toaleta? - Къде е тоалетната?
- Tak - да
- Nie - не
- Most - Мост
- Chleb - Хляб
- Gazeta - вестник
- Duży - голям
- Mały - малък
- Średni - среден
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
- SLAVIC LANGUAGES AND POLISH
- Polish 101 Learn Polish online (Английски)
- Полският език на Ethnologue
- Уикипедия на полски
| Славянски езици | |||
| Източнославянски | Староруски† | Древноновгородски† | Руски | Старобелоруски† | Белоруски | Украински | Русински | Западнорусински език | ||
| Западнославянски | Чешки | Кашубски | Кнаански† | Долнолужишки | Полабски† | Полски | Поморянски† | Словашки | Словински† | Горнолужишки | ||
| Южнославянски | Банатски български | Бошняшки | Български | Хърватски | Македонски | Молишки хърватски | Черногорски | Старобългарски† | Сръбски | Сърбохърватски | Словенски | Славяносръбски език† | ||
| Други | Праславянски† | Църковнославянски | Русенорски† | Словио | ||
| † Отмрели езици | |||
