Подялби на Полша
В края на 18 век, след Седемгодишната война, Жечпосполита е на три пъти последователно разделяна и овладявана от трите сили влезли постфактум в Свещения съюз - Руската империя, Свещената римска империя (от 1806 г. е Австрийска империя, която влиза в Свещения съюз) и Кралство Прусия.
Съдържание |
Първи дележ [редактиране]
Първото разделяне на Жечпосполита е извършено по силата на конвенция от 25 юли 1772 г. подписана в Санкт Петербург. Източна Белорусия и част от Ливония преминават към Руската империя; Вармия с Поморското, Малборкското, Хелминското, Иновроцлавското, Гнезнеското и Познанското войводства са отстъпени във владение на Прусия, а Освенцимското и Заторското княжества, ведно с южните части на Краковското и Сандомирското войводства и Руското и Белското войводства преминават в патримониума на Свещената Римска империя.
Втори дележ [редактиране]
Второто разделяне е извършено 20 години след първото на 12 януари 1793 г.
То е извършено понеже Полша става втората държава в света след САЩ приела конституция. В Гродно, т.нар. Гродненски сейм приканва да се намесят в името на реда царските, т.е. императорските руски войски и в състава на Руската империя влиза голяма част от Западна Беларус и Украйна, и на Прусия - Гданск, Торун, почти цяла от Полша, част от Мазовия и Краковското войводство.
Трети дележ [редактиране]
Третото и последно разделяне е осъществено на 13 октомври, 1795 г. с подписаната трета поред конвенция, по силата на която Русия присъединява към територията си земите на изток от реките Неман и Буг, а Прусия взема по-голямата част дотогавашното Мазовецко войводство с Варшава, част от Трокското, Подляшкото и Равското войводства, а Свещената Римска империя, респективно Австрия - Краковското, Сандомирското, Люблинското, част от Мазовецкото, Подляшкото, Холмското и Брест-Литовското войводства.
Окончателната подялба [редактиране]
В резултат от трите дележа, Полско-литовската средновековна държава Жеч Посполита престава да съществува. На 15 януари 1797 г. е подписана последната конвенция между трите страни с която е узаконена подялбата на полското наследство и уредени междудържавно въпросите с гражданството на бившите полски поданици с премахване на последните останки от полската средновековна държавност. Като приложение към тази конвенция е приложен актът за абдикация от полския кралски престол на последния полски крал в историята - Станислав Август Понятовски.
Източници [редактиране]
- Тарас А. Е. Анатомия ненависти: Русско-польские конфликты в XVIII-XX вв. — Минск: Харвест, 2008. — С. 832 с.. — ISBN 978-985-16-1774-2;
- Конзеля Л., Цегельский Т. Концерт трёх чёрных орлов. Споры о разделах Польши // Историки отвечают на вопросы. — М.: 1990;
- Стегний П. В. Разделы Польши и дипломатия Екатерины II. 1772. 1793. 1795. — 2002. — С. 696 с.. — ISBN 5-7133-1152-Х;
- Малиновский А.Ф. Исторические доказательства о давнем желании польского народа присоединиться к России // Записки и труды Общества истории и древностей российских, 1833. – Ч. 6. – С. V-X, 11-106.
- Соловьёв С. М. Кн. 16 // История падения Польши // Соч.. — М.: 1995.[2]
- Cegilski T., Kadziela L. Rozbiory Polski: 1772—1793—1795. — Warszawa: 1990.
Вижте също [редактиране]
- Велик изток на Франция
- Наполеонови войни
- Мюнхенско споразумение
- Пакт Рибентроп-Молотов
- Превантивна война на Третия Райх срещу СССР
- Операция Барбароса