Хабсбургска монархия
Хабсбургската монархия (на немски: Habsburgermonarchie, също Habsburger, Habsburgisches Reich, Habsburgerreich) е неофициалното название на владетелски територии в Европа на династията Хабсбурги и наследилата я династия Хабсбург-Лотаринги до 1918 г.
Съдържание |
Състав [редактиране]
Ерцхерцогство Австрия [редактиране]
Вижте: Списък на ерцхерцозите на Австрия
Земи на Бохемската корона [редактиране]
Страните на Бохемската корона (на чешки: Země koruny české) са Бохемия, Моравия и Австрийска Силезия. Бохемската корона попада при Хабсбургите след битката против Османите (1526).
Земи на Унгарската корона [редактиране]
Страните на Светата унгарска корона (Länder der Heiligen Ungarischen Stephanskrone, (унгарски: Szent István Koronájának Országai, хърватски:Zemlje krune Svetog Stjepana, словашки: Krajiny Svätoštefanskej koruny) са днешните Унгария, Словакия, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения и частично Австрия. Тези части на Хабсбургската монархия са били извън Свещената Римска империя.
През 1687 г., по време на Голямата турска война, унгарският парламент обявява Светата унгарска корона на Стефан за наследствена. Така Унгария получава особен ранг в Хабсбургската монархия, запазен до 1867 г.
Други страни [редактиране]
- Велико херцогство Тоскана, зависимо херцогство (1530)
- Херцогство Парма, 1735-1748 г.
- Херцогство Модена, на Хабсбург-Есте (1814)
- Австрийска Нидерландия
- Миланско херцогство
- Венето
- Сардинско кралство
- Сицилианско кралство
- Олтения
- Румъния, 1718-1739
- Северна Сърбия, 1718-1739
- Военна граница
- Босна и Херцеговина
- Галиция и Лодомерия
- Полша, 1867-1918 при Цислейтания
- Буковина, 1867-1918 при Цислейтания
Вижте също [редактиране]
Литература [редактиране]
- Charles W. Ingrao: The Habsburg Monarchy – 1618–1815, Cambridge University Press, 2000
Външни препратки [редактиране]