Люксембург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Люксембург.

Grand-Duché de Luxembourg
Großherzogtum Luxemburg
Groussherzogdem Lëtzebuerg
Знаме на Люксембург
Герб на Люксембург
(знаме) (герб)
Девиз: Mir wëlle bleiwe wat mir sinn
Искаме да си останем такива каквито сме!
Местоположение на Люксембург
География и население
Площ 2 586 km²
(на 166-то място)
Столица Люксембург
Най-голям град Люксембург
Официален език френски, немски и люксембургски език
Население (пребр., 2010) 502 500
(на 161-во място)
Гъстота на нас. 183 д./km²
Управление
велик херцог Анри Люксембургски
министър-председател Жан-Клод Юнкер
История
Независимост
 -обявена
 -потвърдена

1815
1839, 1867
Икономика
БВП (ППС, 2005) $ 28,910 млрд
(на 94-то място)
БВП на човек (ППС) $ 57 532
Валута евро (EUR)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Интернет домейн .lu
Телефонен код 352

Великото Херцогство Люксембург е вътрешноконтинентална страна в северозападна Европа и се нарежда сред най-малките държави в света. Граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг.

История[редактиране | edit source]

През 1 век след Хр. римляните заселват местността, където днес се намира Люксембург (първоначално Lucilinburhuc – „Малка крепост“).

  • Обособява се като самостоятелно феодално владение през 963 г.
  • През 1060 г. става графство, а по-късно е обявен за херцогство.
  • Начало на управлението на Люксембургите, продължило до 1437.
  • 1354 г. - става херцогство.
  • 1477 - 1684 г. - владение на Хабсбургите, 1684 - 1697 - на Франция, 1697 - 1714 - на Испания, 1714 - 1794 - на Австрия.
  • 1795 - 1814 - Люксембург е анексиран от Франция.
  • През 1815 г. на Виенския конгрес Люксембург е провъзгласен за Велико херцогство под покровителството и в персонална уния с Холандия. Холандският крал е и велик херцог на Люксембург до 1890 г.
  • Люксембург загубва повече от половината си територия за сметка на Белгия през 1839 г., но спечелва по-голяма автономия.
  • 1867 е годината, в която Великото херцогство е обявено за независима и неутрална страна.
  • След като и в двете Световни войни е окупиран от Германия, Люксембург прекратява неутралитета си с присъединяването си към съюза Бенелюкс през 1948 и към НАТО през следващата година. Люксембург е една от шестте страни-учредителки на Европейския съюз.
  • През 1999 г. страната се присъединява към европейския паричен съюз.

Административно деление[редактиране | edit source]

Страната е разделена на 3 окръга : (Гревенмахер, Люксембург и Дикирх) с 12 кантона. Планира се реформа, която да раздели страната на 6 области.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Люксембург е наследствена конституционна монархия. Според конституцията от 1868 г., изпълнителната власт се разпределя между Великия херцог и кабинет, начело на който стои министър-председателят.

Законодателната власт се упражнява от еднокамарен парламент, избиран директно на всеки пет години. Държавният съвет, състоящ се от 21 пожизнено назначавани от Великия херцог членове, има съветническа функция при писането на законите.

Политика[редактиране | edit source]

Великото Херцогство Люксембург е с представителна демокрация, формата на държавно устройство е конституционна монархия. Ръководи се от министър председател и от Камара на депутатите, в която се обсъждат и гласуват законите. През 2009 г. Социал-християнската партия печели изборите със значително мнозинство и местата ѝ в Камарата на депутатите нарастват. Съществува Държавен съвет.

Природа[редактиране | edit source]

На север релефът на Люксембург е хълмист, наситен с гористи местности, и се нарича Ослинг. Там се намира част от Ардените с най-висок връх Бургплац (559 м). На юг е разположена плодородната местност Гутланд, където са съсредоточени индустрията и населението на страната и има добре развито селско стопанство.

Главни реки са Мозел, която тече по част от границата с Германия, както и Сюр и Алзет.

Най-големият град и столица на страната е Люксембург с близо 80 хил. жители. Други големи градове са Еш-сюр-Алзет (или само Еш) и Ехтернах.

Климатът е умерен, с голямо влияние на Атлантическия океан. Валежите са почти равномерно разпределени през цялата година, като най-дъждовните месеци са октомври, декември и януари.

Средни температури за Люксембург
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална -1° C -1° C 2° C 4° C 8° C 11° C 13° C 13° C 10° C 7° C 2° C 0° C
максимална 3° C 4° C 9° C 13° C 18° C 20° C 23° C 23° C 18° C 13° C 7° C 4° C

Стопанство[редактиране | edit source]

БВП е в размер на 18,2 млрд. USD (2007): селско стопанство 1 %, промишленост 30 %, услуги 69 % Люксембург има добре развита индустрия с висок растеж и ниска безработица (2,8%, 2000 г.), както и ниска инфлация. До 70-те години на 20 век просперитетът на страната се дължи основно на залежите на желязна руда и производството на стомана, но впоследствие те биват почти напълно изчерпани. Въпреки това металообработването продължава да бъде важно икономическо перо, наред с химическата индустрия. В последните години в Люксембург водещо място заема сферата на услугите, най-вече добре развитото банково дело.

Селското стопанство се основава на малки семейни стопанства. Развити са производството на картофи и зърнени храни, както и винарството.

Люксембург има близки икономически връзки с Нидерландия и Белгия, а като член на ЕС, Великото херцогство се ползва от привилегиите на единния европейски пазар.

Износ: 7,6 млрд. USD (2000) - стоманени изделия, химикали, каучукови произведения, стъкло, алуминий, промишлени продукти (Германия, Франция, Белгия, Великобритания, САЩ, Нидерландия). Внос: 10 млрд. USD (2000) - минерали, метали, хранителни стоки, луксозни стоки за бита (Белгия, Германия, Франция, Нидерландия, САЩ).

Население[редактиране | edit source]

Карта на Люксембург

Люксембург е многоезична страна. В ежедневието се говори на люксембургски език, по произход немски (франконски) диалект, който от 1984 г. е официален в страната. В началните училища се преподава предимно на немски, а в гимназията се преминава почти изцяло на френски. За делови цели се използва основно френски. И трите езика са официални.

Добрият жизнен стандарт (първо място по доход на глава от населението в света) и разположението на страната в сърцето на Европа привличат много чужденци, които наброяват над 35% от населението.
Най-многобройни са:

Над 87% от населението са римокатолици.

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]