Химн на Люксембург

Ons Heemecht
Национален химн на Люксембург
Транскрипция	/ons ˈheːməɕt/
Превод на името	„Нашата родина“
Текст	Мишел Ленц, 1859 г.
Музика	Жан Антоан Циннен, 1864 г.
Приет	1895 г.
noicon
Ons Heemecht в Общомедия

Нашата родина (на люксембургски: Ons Heemecht) е името на националният химн на Люксембург. Заради трите си официални езици, текстът е на люксебургски, френски и немски. Написан от Мишел Ленц през 1859 г. и с музика от Жан Антоан Зинен през 1864 г., той се изпълнява на национални тържества, докато кралският химн се изпълнява при влизане или излизане на членовете на Великото херцогско семейство.

История

Люксембургският поет Мишел Ленц написва поемата Ons Heemecht през 1859 г. Музиката е от люксембургския композитор Жан Антоан Зинен през 1864 г. Песента е изпълнена за първи път публично в Етелбрук – град, намиращ се при сливането на реките Алзет и Зауер (и двете от които се споменават в песента), на 5 юни 1864 г.

Първата и последната строфа на „Нашата родина“ са приети за национален химн на Люксембург на 17 юни 1993 г., когато химнът е добавен като един от официалните национални символи, заедно с националния флаг, националния герб и официалния рожден ден на Великия херцог.

Текст

Официалната версия на химна се състои само от първата и последната строфа.

Текст на люксембургски	Текст на френски	Текст на немски	Превод на български
(1) Wou d'Uelzécht durech d'Wisen zéit, Duerch d'Fielsen d'Sauer brécht, Wou d'Rief laanscht d'Musel dofteg bléit, Den Himmel Wäin ons mécht: Dat ass onst Land, fir dat mer géif Hei nidden alles won, Ons Heemechtsland dat mir so déif An onsen Hierzer dron. Ons Heemechtsland dat mir so déif An onsen Hierzer dron (2) An sengem donkle Bëscherkranz, Vum Fridde stëll bewaacht, Sou ouni Pronk an deire Glanz Gemittlech léif et laacht; Säi Vollek frou sech soë kann, An 't si keng eidel Dreem: Wéi wunnt et sech sou heemlech dran, Wéi as 't sou gutt doheem! (3) Gesank, Gesank vu Bierg an Dall Der Äärd, déi äis gedron; D'Léift huet en treie Widderhall A jidder Broschts gedon; Fir, d'Hemecht ass keng Weis ze schéin; All Wuert, dat vun er klénkt, Gräift äis an d' Séil wéi Himmelstéin An d'A wéi Feier blénkt (4) O Du do uewen, deen seng Hand Duerch d'Welt d'Natioune leet, Behitt Du d'Lëtzebuerger Land Vru friemem Joch a Leed; Du hues ons all als Kanner schon De fräie Geescht jo ginn, Looss viru blénken d'Fräiheetssonn, Déi mir sou laang gesinn! Looss viru blénken d'Fräiheetssonn, Déi mir sou laang gesinn!	(1) Où l'Alzette arrose champs et prés La Sûre baigne les rochers; Où la Moselle, riante et belle Nous fait cadeau du vin C'est notre pays pour lequel Nous risquons tout sur terre; Notr'chère et adorable patrie Dont notr'âme est remplie. Notr'chère et adorable patrie Dont notr'âme est remplie. (2) Dans sa couronne bois sombre toujours gardée par la paix, Donc, sans faste et la splendeur cher, Confortable à l'amour en riant. Son peuple puisse dire est heureux Et il n'ya pas de rêves vides: Comment est agréable mais voici la vie, dans quelle mesure est-il de la maison. Comment est agréable mais voici la vie, dans quelle mesure est-il de la maison. (3) Chant, chant, de la montagne et la vallée La terre, qui nous portait, Les «amoureux a un écho fidèle effectué dans chaque sein. Pour le pays quelque façon que ce soit trop beau Chaque mot qui sonne hors de lui, Prendre l'âme comme Himmelstön Et nos yeux brillants comme le feu. Prendre l'âme comme Himmelstön Et nos yeux brillants comme le feu. (4) Ô Toi aux cieux qui nuit et jour Diriges les nations du monde; Écarte du pays de Luxembourg L'oppression étrangère Enfants nous avons reçu de Toi L'esprit de la liberté; Permets au soleil de liberté De luire à tout jamais. Permets au soleil de liberté De luire à tout jamais.	(1) Wo die Alzette durch die Wiesen zieht, Durch die Felsen die Sauer bricht, Die Rebe längs der Mosel blüht, Der Himmel Wein verspricht: Dort ist das Land, für dessen Ehr Kein Opfer uns zu schwer, Die Heimat, die als teures Gut In unseren Herzen ruht. Die Heimat, die als teures Gut In unseren Herzen ruht. (2) In seinem dunklen Wälderkranz, vom Frieden still bewacht, So ohne Prunk und teuren Glanz, Gemütlich lieb es lacht. Sein Volk sich glücklich sagen kann, Und es sind keine leeren Träume: Wie heimelig sich’s doch hier wohnt, wie gut ist’s doch daheim. (3) Gesang, Gesang, von Berg und Tal Die Erd’, die uns getragen, Die Lieb’ hat einen treuen Widerhall In jeder Brust getan. Für die Heimat ist keine Weise zu schön, Jedes Wort, das aus ihr klingt, Ergreift die Seel’ wie Himmelstön’ Und unser Auge wie Feuer blinkt. (4) O Du dort droben, dessen Hand Den Völkern gibt Geleit, Behüt das Luxemburger Land Vor fremdem Joch, vor Leid! Als Kind empfingen wir von Dir Den freiheitlichen Sinn, Die Freiheitssonne, unsre Zier, Lass leuchten fernerhin! Die Freiheitssonne, unsre Zier, Lass leuchten fernerhin!	(1) Където Алзетте тече през ливадите Сура бие скалите; Където Моселле, усмихнати и красиви Направихме подарък с вино Това е нашата страна, за която Рискваме всичко на земята; Нашата родина и очарователен дом Нашата душа, която се изпълнява. Нашата родина и очарователен дом Нашата душа, която се изпълнява. (2) В короната от тъмно дърво Винаги охраняван от мир, Така че без помпите и скъпоценността Удобна любов смях. Неговите хора могат да кажат, че е щастлив И няма празни сънища: Колко хубав е животът тук, Колко далеч е от дома. Колко хубав е животът тук, Колко далеч е от дома. (3) Пеенето, пеенето, планината и долината Земята, която ни носеше, "Любовта има верен ехо Проведено във всяка гърда. За страната е твърде добра Всяка дума, която звучи от нея, Вземете душата като тон на небето И очите ни блестяха като огън. Вземете душата като тон на небето И очите ни блестяха като огън. (4) О, ти в небето онази нощ и ден Води нацията в света; Изключва страната на Люксембург Чуждестранното потисничество Деца, които получихме от вас Духът на свободата; Нека слънцето на свободата Да блести завинаги. Нека слънцето на свободата За да блести завинаги.