Химн на Румъния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Химнът на Румъния е “Събуди се румънецо!” (на румънски: “Deşteaptă-te, române!”).

Песента е приета за химн през 1989 г. Стиховете са на поета Андрей Мурешану (Andrei Mureşanu, 1816 - 1863 г.) – поет-романтик, журналист, преводач. Музиката е композирана от Антон Пан, (Anton Pann, 1796 - 1854 г.) – поет и етнограф, певец и автор на учебници по музика.

Поемата “Екот” ("Un răsunet") на Мурешан, създадена и публикувана по време на румънската революция от 1848 г., се превръща в популярна песен само дни след това, защото за първи път е изпята на 29 юни 1848 г. в гр. Ръмнику Вълча (във Влахия). Революцията избухва на 11 юни, а поемата става химн със заглавието “Събуди се румънецо!”.

От тогава, този химн се пее при всеки конфликт, избухвал в Румъния, заради посланието на патриотизъм и свобода, които съдържа. Така се случва и през антикомунистическата революция през 1989 г., когато се пее навсякъде и замества дотогавашния комунистически химн "Три цвята” (рум. “Trei culori”").

В продължение на няколко години песента е национален химн и на Република Молдова, но през 1994 г. е заменен от песента "”Нашият език”", (“Limba Noastră”).

История[редактиране | edit source]

Веднага след възцаряването на комунистическата диктатура на 30 декември 1947 г., когато румънският крал Михай I е принуден да абдикира, “Събуди се румънецо!”, както и други патриотични песни е забранен, а запяването или свиренето му са били наказвани със затвор. Едва през седемдесетте години мелодията е била разрешена за използване, но без оригиналните стихове.

На 22 декември 1989 г., по време на антикомунистическата революция песента се пее по улиците. Така тя става естествен химн на протестиращите.

Стихове[редактиране | edit source]

Държавният химн на Румъния се състои от 11 куплета, първите 4 от които (болдвани по-надолу в текста) се изпълняват при официални случаи.

  • (Новина от 03.06.2005: "Националният химн на Румъния ще се изпълнява ежеседмично, в съкратената му форма (първите две строфи) от ученици и военни, реши румънският Сенат. Законодателната инициатива е на сенатора от Социалдемократическата партия Адриан Паунеску и беше приета от горната камара на парламента въпреки, че правителството не я подкрепя”.).

Текст[редактиране | edit source]

Deşteaptă-te, române, din somnul cel de moarte,
În care te-adânciră barbarii de tirani
Acum ori niciodată croieşte-ţi altă soarte,
La care să se-nchine şi cruzii tăi duşmani.
Acum ori niciodată să dăm dovezi în lume
Că-n aste mâni mai curge un sânge de roman,
Şi că-n a noastre piepturi păstrăm cu fală-un nume
Triumfător în lupte, un nume de Traian.
Înalţă-ţi lata frunte şi cată-n giur de tine,
Cum stau ca brazi în munte voinicii sute de mii;
Un glas ei mai aşteaptă şi sar ca lupi în stâne,
Bătrâni, bărbaţi, juni, tineri, din munţi şi din câmpii.
Priviţi, măreţe umbre, Mihai, Ştefan, Corvine,
Româna naţiune, ai voştri strănepoţi,
Cu braţele armate, cu focul vostru-n vine,
"Viaţă-n libertate ori moarte" strigă toţi.
Pre voi vă nimiciră a pizmei răutate
Şi oarba neunire la Milcov şi Carpaţi
Dar noi, pătrunşi la suflet de sfânta libertate,
Jurăm că vom da mâna, să fim pururea fraţi.
O mamă văduvită de la Mihai cel Mare
Pretinde de la fii-şi azi mână d-ajutori,
Şi blastămă cu lacrămi în ochi pe orişicare,
În astfel de pericul s-ar face vânzători.
De fulgere să piară, de trăsnet şi pucioasă,
Oricare s-ar retrage din gloriosul loc,
Când patria sau mama, cu inima duioasă,
Va cere ca să trecem prin sabie şi foc.
N-ajunge iataganul barbarei semilune,
A cărui plăgi fatale şi azi le mai simţim;
Acum se vâră cnuta în vetrele străbune,
Dar martor ne de Domnul că vii nu oprimim.
N-ajunge despotismul cu-ntreaga lui orbie,
Al cărui jug de seculi ca vitele-l purtăm;
Acum se-ncearcă cruzii, cu oarba lor trufie,
Să ne răpească limba, dar morţi numai o dăm.
Români din patru unghiuri, acum ori niciodată
Uniţi-vă în cuget, uniţi-vă-n simţiri.
Strigaţi în lumea largă că Dunărea-i furată
Prin intrigă şi silă, viclene uneltiri.
Preoţi, cu crucea-n frunte căci oastea e creştină,
Deviza-i libertate şi scopul ei preasfânt.
Murim mai bine-n luptă, cu glorie deplină,
Decât să fim sclavi iarăşi în vechiul nost'pământ.

Приблизителен превод[редактиране | edit source]

Събуди се румънецо, от сън дълбок,
В който те газят варвари и тирани,
Сега или никога, промени съдбата си,
В която да сразиш, своите душмани.
Сега или никога да покажем на света,
Че в тези вени тече римска кръв,
Че в гърдите си пазим славното име,
На победителя император Траян.
Вдигни високо чело,
Както войнствено стоят стотици хиляди борове в гората.
Те само чакат повик и като глутница ще скочат –
Старци, мъже, жени, младежи от планини и долини.
Вижте велики сенки на Михай, Щефан, Корвин,
Румънската нация, вашите наследници,
Стиснали оръжие, с вашия огън във вените,
Свободен живот или смърт, викат всички.
...
Отци с кръст начело, когато войската е християнска,
Девизът ни е “Свобода”, а целта – пресвята,
По-добре да умрем в бой, но славно,
Отколкото да сме роби в древната наша земя.”

Външни връзки[редактиране | edit source]