Химн на Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
İstiklâl Marşı
Български: Марш на независимостта
Atatürk schoolroom wall.jpg
Стена на училищна стая с химна (в дясно)

Национален химн на
Турция

Текст Мехмед Акиф Ерсой
Музика Али Рифат Шагатай
Приет 12 март, 1921

Марш на Независимостта (на турски: İstiklâl Marşı, Истиклял маршъ) е националният химн на Турция (приет официално на 12 март 1921) и на признатата само от Турция Севернокипърска турска република.

История[редактиране | edit source]

Организиран е национален конкурс, на който са изпратени 724 стихотворения. Той е спечелен от поета Мехмед Акиф Ерсой, като неговото стихотворение, състоящо се от десет строфи, е одобрено с единодушие от турското Велико народно събрание.

За музиката към текста е организиран друг конкурс, в който участват 24 композитори. Съветът, който се свиква през 1924 поради Турската освободителна война, одобрява кандидатурата на Али Рифат Шагатай.

Тази музика е използвана до 1930. След това е приета музиката на Осман Зеки Юнгьор, диригент в Президентския симфоничен оркестър, която е останала и до днес. Обикновено се пеят само първите 2 строфи.

Текст[редактиране | edit source]

Оригиналният текст на турски[редактиране | edit source]

Korkma, sönmez bu şafaklarda yüzen al sancak;
Sönmeden yurdumun üstünde tüten en son ocak.
O benim milletimin yıldızıdır parlayacak;
O benimdir, o benim milletimindir ancak.

Çatma, kurban olayım çehreni ey nazlı hilal!
Kahraman ırkıma bir gül! Ne bu şiddet bu celal?
Sana olmaz dökülen kanlarımız sonra helal,
Hakkıdır, Hak'ka tapan, milletimin istiklal!

Ben ezelden beridir hür yaşadım, hür yaşarım.
Hangi çılgın bana zincir vuracakmış? Şaşarım;
Kükremiş sel gibiyim, bendimi çiğner aşarım;
Yırtarım dağları, enginlere sığmam, taşarım.

Garbın afakını sarmışsa çelik zırhlı duvar,
Benim iman dolu göğsüm gibi serhaddim var.
Ulusun, korkma! Nasıl böyle bir imanı boğar.
« Medeniyyet! » dediğin tek dişi kalmış canavar?

Arkadaş! Yurduma alçakları uğratma sakın!
Siper et gövdeni, dursun bu hayasızca akın.
Doğacaktır sana vaadettiği günler Hak’kın;
Kim bilir, belki yarın, belki yarından da yakın.

Bastığın yerleri « toprak » diyerek geçme, tanı!
Düşün, altında binlerce kefensiz yatanı.
Sen şehit oğlusun, incitme, yazıktır atanı;
Verme, dünyaları alsan da bu cennet vatanı.

Kim bu cennet vatanın uğruna olmaz ki feda?
Şüheda fışkıracak toprağı sıksan, şüheda!
Canı, cananı, bütün varımı alsın da Hüda,
Etmesin tek vatanımdan beni dünyada cüda.

Ruhumun senden, ilahi sudur ancak emeli;
Değmesin mabedimin goğsüne na-mahrem eli!
Bu ezanlar ki şahadetleri dinin temeli,
Ebedi yurdumun üstünde benim inlemeli

O zaman vecd ile bin secde eder varsa taşım;
Her cerihamdan, ilahi, boşanıp kanlı yaşım,
Fışkırır ruh-i mücerret gibi yerden naşım;
O zaman yükselerek arşa değer belki başım!

Dalgalan sen de şafaklar gibi ey şanlı hilal;
Olsun artık dökülen kanlarımın hepsi helal!
Ebediyyen sana yok, ırkıma yok izmihlal.
Hakkıdır, hür yaşamış bayrağımın hürriyet;
Hakkıdır, Hak’ka tapan milletimin istiklal!

Приблизителен превод на български[редактиране | edit source]

Не бой се! Аленото знаме не ще престане да се вее из озарения небесен свод,
докато не изтлее и последното огнище в родните земи.
Там грее и ще грее завинаги звездата на моя скъп народ;
тя единствено на мен и на народа ми принадлежи.

Знаме, недей да се смръщваш, аз готов съм да си отдам за теб живота!
Усмихни се на моя народ героичен! Не гневи се,
за да не остане неблагословена кръвта ни за теб пролята.
Свободата е право изрично на народа, който към Бога стреми се!

От самото начало аз бил съм свободен и свободен ще бъда.
Кой безумец за мен би приготвил окови? Не вниквам.
Като буен поток съм, който не знае преграда;
планини ще разцепя и отвъд необятното аз ще избликна.

Земите на запад нека имат за броня стена от челик,
моите граници пази гръдта, пълна с истинска вяра.
Не бой се! Кой може толкова огнена вяра да потуши?
„Цивилизацията“? Та вече един само зъб е останал на звяра.

Приятелю! Да не допускаме злодеи родината ни да погазват!
Телата наши нека бъдат броня, укрепление и нека устоим на набези, родени от безчестие.
Ще дойдат скоро тези дни на щастие, които Аллах на нас предсказа.
Кой знае? Може утре или дори по-скоро да настъпят те.

Не приемай, че земята, по която пристъпваш, е просто „пръст“, опознай я!
Помисли колко много достойни предци са легнали в нея без погребение.
Ти си син на герой-мъченик, паметта на предците си не накърнявай;
не заменяй дори за несметни богатства тази родна земя — тя е рай.

Земя-рай – кой за нея живота си не би отдал с готовност?
Пръстта да стиснеш – кръв на мъченици би заструила!
Душата ми и всичко, що обичам и владея, нека вземе Аллах, но
нека никога не ми отнема моята родина мила.

Външни препратки[редактиране | edit source]