Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Türkiye Cumhuriyeti


(знаме)	(герб)

Девиз: -Yurtta Sulh, Cihanda Sulh
(Мир в страната, мир в света)

Официален език

Турски

Столица

Анкара
39°55′ с.ш. 32°50′ и.д.

Най-голям град Истанбул

Президент

Абдуллах Гюл

министър-председател

Реджеп Ердоган

Площ
- oбщо на 36-то място
780 580 км²

Население
- oбщо (2007)
- гъстота на 17-то място
71 892 647
93 д/км²

БВП
- общо (2007)
- на човек на 17-то място
$ 486 , 629 млрд
$ 6 774

Валута Турска лира¹ (TL)

Часова зона
- Лятно часово време EET (UTC+2)
- EEST (UTC+3)

Независимост
-призната от Османската империя
29 октомври 1923

Национален химн

Istiklâl Marsi

Интернет домейн

.tr

Телефонен код +90

¹ от 1 януари 2009 Турска лира (Türk Lirası, TL); заменя Нова Турска лира.

Република Турция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% — на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг — с Ирак и Сирия; на запад — с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта й е 784 930 км², от които 774 726 км² суша и 10 204 км² водна площ.

[редактиране] История

Основна статия: История на Турция

През 20 век пр.н.е. на територията на днешна Турция съществува Хетската държава
През 6 век пр.н.е. земите на Мала Азия са част от Лидия;
През 6 век пр.н.е. територията на днешна Турция е завладяна от Персия;
През 4 век пр.н.е. е завладяна от Александър Македонски;
През 2 век пр.н.е. е завладяна от Римската империя;
През 95-55 г. пр.н.е. царят на Велика Армения Дикран II управлява голяма част от територията на днешна Турция.
През 44-57 г.пътешествия на Апостол Павел през градовете на Анатолия.
През 326 Константин Велики пренася столицата на Римската империя във Византион , през 330 г. го преименува в Константинопол.
През 395 г. e в състава на Византийската империя;
През 1037-1109 г. съществува държавата на турците-селджуки с център Иран.
През 1288-1320 г. започва създаването на Османската държава.
През 1326 г. османците завладяват Пруса;
През 1371 г. e битката при Черномен — християнските сили не успяват да се противопоставят на османците;
През 1387 г. e битката при Плочник — православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия;
През 1389 г. e битката при Косово поле, поражение за православните страни, убити са княз Лазар и султан Мурад I;
През 1393 г.турците завладяват Велико Търново. Царството на цар Йоан Шишман става васално на Османлиите. През 1395 г. след битката край Ровиние цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува-гр. Никопол последната столица е превърната от турците в (санджак) областен град.
През 1396 Кръстоностната воиска на Сигизмунд е разбита от Баязид край Никопол, преследвайки разгромената войска покрай р. Дунав той достига до гр. Видин (столицата на Видинско царство), след кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да детронира (тронът се заема от сина му цар Константин II ), а царството става васално на Османлиите.
През 1402 г. Баязид е разгромен от Тамерлан край Анкара, наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) започват отвоюването на България.
През 1422 г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград където не след дълго умира.
През 1453 г. e превзет е Константинопол, с което Византия престава да съществува;
През 15-16 век са покорени Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко, части от Унгария, Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър;
1514-1517 година султан Селим I Явуз (Свирепия)разгромява персийската армия, разширява границите на империята до Етиопия, Централна Африка и Индийския океан.Спревземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силния суверен в ислямския свят, едновременно султан и халиф.
1520-1566 г. управлението на на султан Сюлейман I Кануни, наречен в Европа Великолепни, а в Турция - Законодателя. Най- голям разцвет на империята.
През 1683 г. е първо поражение на османците при Виена от обединената армиа на австрийци и поляци — начало на териториални загуби и упадък на Османската империя;
През 1783 г. империята губи Крим; 1800 г. — Египет; 1829 г. — Сърбия и Влашко;1876-1909- управлението на султан Абдул Хамид II, последния султан имаш все още някакво могъщество. Той прави опит да спаси владенията на империята с помощта на кайзерова Германия. 1878 г. — България; 1882 г. — Северна Африка; 1912 г. — Либия; 1913 г. — европейските си владения;
През 1914-1918 г. Османската империя търпи поражение в Първата световна война — ликвидация на Османската империя;
Твърди се, че през 1915-1916 са извършени три геноцида: арменският геноцид (Турция отхвърля термина геноцид като твърди, че убийствата били междуетнически), Геноцидът над Понтийските гърци ^[1]^[2] и Геноцидът над асирийския народ (който за разлика от другите два народа е бил на стотици км. от фронтовите линии).
През 1920 г. от Османската империя (като победена в Първата световна война страна) се иска да подпише Севърския мирен договор и властта в Истанбул е готова да го направи, но Кемал Ататюрк, който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут.
През 1921/22 г. Ататюрк отблъсква гръцки опит за настъпление с посока Централна Анатолия. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на Измир (Смирна). Традиционно гръцкият град е подложен (на 14 септември 1922 г.) на тежки разрушения. Част от гърците (цивилни и военни) успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. Гръцко-турска война (1919-1922))
На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанския мирен договор. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на Версайските решения от 1919–1920 г.. Като последствие от този договор 1 мил. и 300 хил. гърци са принудени да напуснат Мала Азия, а 400 хил. турци и мюсюлмани Беломорска Тракия и Македония.
На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република, столицата е преместена н Анкара и е приета конституция.
1925-1935 г.Мустафа Кемал Ататюрк провежда коренна промяна в турското общество.Забранено е многоженството, носенето на фесове.Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден.Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвеждат се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас.Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име ( преди това мюсюлманите са имали право на избор, а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата Гази (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците).
10 ноември 1938 г. смъртта на Ататюрк.Власттта преминава в ръцете на неговия съратник Исмет Иньоню, който обявява неутралитет на Турция през Втората световна война.
1946-1950 г. създаване и укрепване на демократичните институции, на изборите побеждава Демократическата партия.
През 1952 Турция става член на НАТО

Османската империя през XIV–XVII в.

Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор

Младотурците влизат победоносно в Истанбул, 1909 г.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Турция

Турция е република начело с президент, избиран от парламента за срок от 7 години. Законодателната власт принадлежи на Турското велико народно събрание — еднопалатен парламент от 550 депутата, избирани за 5 години, а изпълнителната — от правителство начело с министър-председател. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана република. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок — до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.

Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцида над арменците през периода на Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Турция

Република Турция е разделена на 81 провинции (iller, ед. ч. — il, наричани в България вилаети):

[редактиране] География

Основна статия: География на Турция

Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Западна Азия. Азиатската и европейската части са разделени от Мраморно море и проливите Босфора и Дарданелите. Само 3% от площта на Турция са разположени в югоизточната част на Европа, които я причисляват към балканските страни. Към европейската територия се включват Източна Тракия(Одринска) и група острови в Мраморно море: Мармара, Авша, Пашалиман, както и Егейският остров Имврос. Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36⁰ и 42⁰ северна ширина и от 26⁰ до 45⁰ източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на о-в Имврос) и най-източната (планина Кючук Агръ) точка превишава 1600км, а най-голямата ширина (между нос Керемпе на север и нос Анамур на юг) достига 650км. Общата дължина на границите е 2667км и граничи с 8 страни.

Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Черно и Мраморно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море в Средиземно море. Протокът Босфор(Истанбул богазъ) е дълъг 31,1км и широк от 760 до 3560м с максимална дълбочинс 121м. Бреговете му са стръмни. Кораби могат да акостират почти по цялото му крайбрежие. В Босфора има няколко залива. от които най-голям и красив е Златен рог(Халич), на който е разположен Истанбул. Размерите на протока Дарданели(Чанаккале богазъ) два пъти превишават Босфора. Той е дълъг 65км., широк от 1375 го 8275м и има максимална дълбочина 105м. Между Мраморно и Егейско море е врязан Галиполският полуостров. Бреговете му са стръмни, висoки и скалисти и липсват условия за удобни пристанища. Най- голямото е Галиполи(Гелиболу) в европейската част, а на изток в азиатската-Чанаккале.

По-голяма част от азиатската част е планинска. На север са разположени Понтийските планини, на юг — Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5 165 м.

Климатът е субтропичен, средиземноморски, с влажна и студена зима. Във вътрешните части е предимно континентален. Земетресенията са често явление.

Столицата на Турция е Анкара, но най-големият град е Истанбул. Някои от другите по-големи градове са Измир, Бурса, Газиантеп, Адана, Кония, Анталия, Самсун, Трапезунд, Едирне Одрин, Мерсин..

[редактиране] Флора и фауна

Открито е голямо разнообразие от растителни видове — от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се околко 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.

Изглед към Истанбул от Босфора

Катедралата „Света София“

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Турция
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Икономиката на Турция е сложна смесица от съвременна промишленост и търговия, съжителстващи с традиционно селско стопанство, което към 2001 г. ангажира 40% от заетите. Според някои оценки около 50% от населението живее под международните стандарти за бедност, най-вече в югоизточните райони.

Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Най-важният сектор, който има и най-голям дял в износа, е производството на текстил и облекло.

В последните години икономическата ситуация е свързана с непостоянен растеж. В много години реалният ръст на брутния национален продукт надхвърля 6%, но това бързо развитие е прекъсвано от резки спадове през 1994, 1999 и 2001 г. В същото време дефицитът в обществения сектор редовно надхвърля 10% от брутния вътрешен продукт, най-вече заради високите лихвени плащания, достигнали през 2001 г. над 50% от общите разходи на правителството. Инфлацията остава сравнително висока.

Турция е индустриално-аграрна страна. Добиват се въглища (52 млн. т), нефт (около 4 млн. т), хром, волфрам, мед, боксит, сяра. Работят предприятия на черната и цветна металургия (стомана — 12 млн. т), нефтопреработвателни, химически, машиностроителни (75 хил. товарни и 250 хил. леки автомобили годишно, трактори, вагони, локомотиви, морски кораби и др.), електроника, електроуреди и др. Добре развити са хранително-вкусова, текстилна, строителна, мебелна, кожена и хартиена промишленост. Селско стопанство — отглежда се пшеница (20 млн. т), ечемик (8 млн. т), цариградски лешник (500 хил. т), тютюн (250 хил. т), чай, грозде, цитруси, ориз и др. Животновъдство — едър рогат добитък (20 млн. гл.), овце (50 млн. гл.), кози (20 млн. гл.). Развит е и риболовът.