Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Türkiye Cumhuriyeti


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -Yurtta Sulh, Cihanda Sulh
(Мир в страната, мир в света)

Официален език

Турски

Столица Анкара
39°55'48.00′N, 32°50′E

Най-голям град Истанбул

Президент

Абдуллах Гюл

министър-председател

Реджеп Ердоган

Площ
- oбщо на 36-то място
780 580 км²

Население
- oбщо (2007)
- гъстота на 17-то място
71 158 647
93 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на 18-то място
$ 529 , 629 млрд
$ 7 503

Валута Турска лира (TRY)

Часова зона
- Лятно часово време EET (UTC+2)
- EEST (UTC+3)

Независимост
-призната от Османската империя
29 октомври, 1923

Национален химн

Istiklâl Marsi

Интернет домейн .tr

Телефонен код +90

Република Турция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti) е държава, едната част от която е разположена в Югоизточна Европа (3%), а другата - в Азия (97%). Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг - с Ирак и Сирия; на запад - с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. държавата е в центъра на Османската империя.

[редактиране] История

Основна статия: История на Турция
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

През 20 век пр.н.е. на територията на днешна Турция съществува Хетската държава
През 6 век пр.н.е. земите на Мала Азия са част от Лидия;
През 5 век пр.н.е. територията на днешна Турция е завладяна от Персия;
През 4 век пр.н.е. е завладяна от Александър Македонски;
През 2 век пр.н.е. е завладяна от Римската империя;
През 95-55 г. пр.н.е. царят на Велика Армения Дикран II управлява голяма част от територията на днешна Турция
През 395 г. e в състава на Византийската империя;
През 1320 г. e образувана Османската държава;
През 1326 г. османците завладяват Бурса;
През 1389 г. e битката при Косово поле;
През 1396 г. османците анексират Видинското царство;
През 1453 г. e превзет е Константинопол, с което Византия престава да съществува;
През 15-16 век са покорени са Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко, Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър;
През 1683 г. е първо поражение на османците при Виена — начало на териториални загуби и упадък на Османската империя;
През 1783 г. османците губят Крим; 1800 г. — Египет; 1829 г. — Сърбия и Влашко; 1878 г. — България; 1882 г. — Северна Африка; 1912 г. — Либия; 1913 г. — европейските си владения;
През 1914-1918 г. Oсманската империя търпи поражение в Първата световна война — ликвидация на Османската империя;
През 1915-1916 според някои източници e иэвършен арменският геноцид (Турция отхвърля термина геноцид заради това, че убийствата били междуетнически);
През 1920 г. Османската империя (като победена в Първата световна война страна) е принудена да подпише Севърския мирен договор. Територията й е разделена на части с различен юридически статут. Сред турското общество в периода 1919-1922 г. се формира съпротивително движение на чело, на което застава Кемал Ататюрк.
През 1921/22 г. Ататюрк отблъсква гръцки опит за настъпление с посока Централна Анатолия. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на Измир (Смирна). Традиционно гръцкият град е подложен (на 14 септември 1922 г.) на тежки разрушения. Част от гърците (цивилни и военни) успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. Гръцко-турска война (1919-1922))
На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанския мирен договор. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на Версайските решения от 1919-1920 г.. Като последствие от този договор 1 мил. и 300 хил. гърци са принудени да напуснат Мала Азия, а 400 хил. турци и мусюлмани Егейска Тракия и Македония.
На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република
През 1952 Турция става член на НАТО

Османската империя през XIV-XVII в.

Разделянето на Османската империя на зони според Севърския договор

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Турция

Турция е република начело с президент, избиран от парламента за срок от 7 години. Законодателната власт принадлежи на Турското велико народно събрание - еднопалатен парламент от 550 депутата, избирани за 5 години, а изпълнителната - от правителство начело с министър-председател. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана република. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок - до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.

Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцида над арменците през периода на Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Турция

Република Турция е разделена на 81 провинции (iller, ед. ч. — il, наричани в България вилаети):

[редактиране] География

Основна статия: Природа на Турция

Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Западна Азия. Азиатската и европейската части са разделени от Мраморно море и проливите Босфора и Дарданелите.

По-голяма част от азиатската част е планинска. На север са разположени Понтийските планини, на юг - Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5 165 м.

Климатът е субтропичен, средиземноморски, с влажна и студена зима. Във вътрешните части е предимно континентален. Земетресенията са често явление.

Столицата на Турция е Анкара, но най-големият град е Истанбул. Някои от другите по-големи градове са Измир, Бурса, Газиантеп, Адана, Кония, Анталия, Самсун, Трабзон, Едирне Одрин, Мерсин..

Изглед към Истанбул от Босфора

Катедралата "Света София"

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Турция
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Икономиката на Турция е сложна смесица от съвременна промишленост и търговия, съжителстващи с традиционно селско стопанство, което към 2001 г. ангажира 40% от заетите. Според някои оценки около 50% от населението живее под международните стандарти за бедност, най-вече в югоизточните райони.

Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Най-важният сектор, който има и най-голям дял в износа, е производството на текстил и облекло.

В последните години икономическата ситуация е свързана с непостоянен растеж. В много години реалният ръст на брутния национален продукт надхвърля 6%, но това бързо развитие е прекъсвано от резки спадове през 1994, 1999 и 2001 г. В същото време дефицитът в обществения сектор редовно надхвърля 10% от брутния вътрешен продукт, най-вече заради високите лихвени плащания, достигнали през 2001 г. над 50% от общите разходи на правителството. Инфлацията остава сравнително висока.

Турция е индустриално-аграрна страна. Добиват се въглища (52 млн. т), нефт (около 4 млн. т), хром, волфрам, мед, боксит, сяра. Работят предприятия на черната и цветна металургия (стомана - 12 млн. т), нефтопреработвателни, химически, машиностроителни (75 хил. товарни и 250 хил. леки автомобили годишно, трактори, вагони, локомотиви, морски кораби и др.), електроника, електроуреди и др. Добре развити са хранително-вкусова, текстилна, строителна, мебелна, кожена и хартиена промишленост. Селско стопанство - отглежда се пшеница (20 млн. т), ечемик (8 млн. т), цариградски лешник (500 хил. т), тютюн (250 хил. т), чай, грозде, цитруси, ориз и др. Животновъдство - едър рогат добитък (20 млн. гл.), овце (50 млн. гл.), кози (20 млн. гл.). Развит е и риболовът.