Турция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Турция
Знаме на Турция
(знаме)
Девиз: Egemenlik, kayıtsız şartsız Milletindir
(„Суверенитетът безусловно принадлежи на нацията“)'
Национален химн: İstiklâl Marşı

Местоположение на Турция
География и население
Площ 783 562 [1] km²
(на 36-то място)
Столица Анкара
39°55′ с. ш. 32°50′ и. д. / 39.916667° с. ш. 32.833333° и. д.
Най-голям град Истанбул
Официален език Турски
Население (пребр., 2011) 75 627 384[2]
(на 18-то място)
Гъстота на нас. 98 д./km²
Управление
Президент Реджеп Ердоган
Министър-председател Ахмет Давутоглу
История
Независимост
 -призната
от Османската империя
29 октомври 1923
Икономика
БВП (ППС, 2013) 1,426 трлн. $[3]
(на 15-то място)
БВП на човек (ППС) $19,080 $[4]
Валута Турска лира1 (TL)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Интернет домейн .tr
Телефонен код 90
1 от 1 януари 2009 Турска лира (Türk Lirası, TL); заменя Нова Турска лира.

Ту̀рция, официално Репу̀блика Ту̀рция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti), е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% — на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг — с Ирак и Сирия; на запад — с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. територията на днешната държава е в центъра на Османската империя. Площта ѝ е 783 562 km², от които 769 632 km² суша и 13 930 km² водна площ. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение.

Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия Изток чрез членството си в организации като Организация „Ислямска конференция“ и Организация за икономическо сътрудничество.

География[редактиране | edit source]

Разположение[редактиране | edit source]

Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Близкия Изток, като азиатската и европейската част на страната са разделени от Мраморно море и проливите Босфор и Дарданели. В Европейска Турция, включваща Източна Тракия с по-голямата част от град Истанбул и няколко острова в Мраморно и Егейско море (Мармара, Авша, Пашалиман, Имврос и други), влизат 3% от територията на страната.

Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на остров Имврос) и най-източната точка (край град Аралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров Тавшан на север и нос Анамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос Баба, който е също и най-западната точка на континента Азия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави - България и Гърция на северозапад, Сирия и Ирак на югоизток и Иран, Азербайджан, Армения и Грузия на изток.

Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и Черно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до Средиземно море. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.

Забележителности[редактиране | edit source]

Стъпаловидните тераси на Памуккале, в югозападната част на Турция, привличат многобройни туристи. В продължение на милиони години горещите води на извора Памуккале се спускали каскадно надолу по планинския склон. Водните струи издълбали терасите и във вдлъбнатините се оформили топли басейни.

Релеф и води[редактиране | edit source]

По-голям дял от азиатската част е планински. На север са разположени Понтийските планини, на юг — Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат, който е 5 165 m.

Климат[редактиране | edit source]

Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат средиземноморски климат с горещо и сухо лято и мека влажна зима (Csa по Кьопен). По черноморското крайбрежие климатът е океански (Cfb по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежие сняг вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост.

Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е полупустинен (Bsk по Кьопен), със зимни температури под 1 °C и сухо и горещо лято с температури над 30 °C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около Кония и Малатия, където годишните валежи често са под 300 mm.

В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (Dsa и Dsb по Кьопен) и континентален (Dfb по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до −40 °C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни.

Измир
(средиземноморски климат)
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
131
 
12
6
 
 
99
 
13
6
 
 
77
 
16
7
 
 
44
 
21
11
 
 
32
 
26
15
 
 
7.9
 
31
19
 
 
2.1
 
33
22
 
 
2.2
 
33
22
 
 
11
 
29
18
 
 
38
 
24
14
 
 
92
 
18
11
 
 
151
 
14
8
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO
Кония
(полупустинен климат)
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
35
 
5
-4
 
 
28
 
7
-4
 
 
27
 
12
-1
 
 
33
 
17
4
 
 
42
 
22
9
 
 
23
 
27
12
 
 
6.6
 
30
16
 
 
4.8
 
30
15
 
 
11
 
26
11
 
 
28
 
20
6
 
 
31
 
13
1
 
 
40
 
7
-3
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO
Ерзурум
(континентален климат)
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
23
 
-4
-13
 
 
28
 
-3
-12
 
 
36
 
2
-7
 
 
52
 
11
0
 
 
73
 
17
5
 
 
50
 
21
8
 
 
28
 
26
11
 
 
18
 
27
11
 
 
25
 
22
7
 
 
46
 
15
2
 
 
35
 
7
-3
 
 
23
 
-1
-10
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: WMO

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Открито е голямо разнообразие от растителни видове — от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.

История[редактиране | edit source]

Древна история[редактиране | edit source]

Част от стените на древния град Троя

Полуостров Мала Азия (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. Неолитни те селища, като Чаталхьоюк, Чайоню, Невалъ Чори, Хаджълар, Гьобекли тепе и Мерсин, са едни от най-старите известни в целия свят.[5] Селището Троя възниква през неолита и се използва без прекъсване до желязната епоха.

Библиотеката в Ефес, датираща от 135 г. пр. Хр.

В Древността жителите на Анатолия говорят индоевропейски, семитски и картвелски езици, както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейските хетски и лувийски език, някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.[6]

Хатите са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейците хети, заселили се в този регион през 20-18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. Асирийците завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от Вавилония.[7][8]

След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват фригийците, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на кимерийците.[9] След падането на Фригия в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са Лидия, Кария и Ликия.

От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски гърци. Те основават там множество колонии, сред които Милет, Ефес, Смирна (днес Измир) и Византион (днес Истанбул). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името Армения. Малко по-късно Анатолия е завладяна от персийското Ахеменидско царство, а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на Александър Македонски.[10] След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави (Витиния, Кападокия, Пергам, Понт), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от Римската република.[11]

Римска и Византийска епоха[редактиране | edit source]

Възход на Османската империя[редактиране | edit source]

Османската империя през XIV–XVII в.
  • През 1037-1109 г. съществува държавата на Велики Селджук с център Иран.
  • През 1288-1320 г. започва създаването на Османската държава.
  • През 1326 г. османците завладяват Пруса;
  • През 1371 г. e битката при Черномен — християнските сили не успяват да се противопоставят на османците;
  • През 1387 г. e битката при Плочник — православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия;
  • През 1389 г. e битката при Косово поле, поражение за православните страни, убити са княз Лазар и султан Мурад I;
  • През 1393 г. турците завладяват Велико Търново, столицата на Търновското царство. Царството на цар Иван Шишман става васално на Османлиите. През 1395 г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува — гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак).
  • През 1396 г. Кръстоностната войска на Сигизмунд е разбита от Баязид край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай р. Дунав, той достига до гр. Видин (столицата на Видинско царство). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да детронира (тронът се заема от сина му цар Константин II ), а царството става васално на Османлиите.
  • През 1402 г. Баязид е разгромен от Тамерлан край Анкара, наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) започват отвоюването на България.
  • През 1422 г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира.
  • През 1453 г. e превзет Константинопол, с което Византия престава да съществува;
  • През 15-16 век са покорени Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко, части от Унгария, Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър;
  • 1514-1517 г. султан Селим I Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята до Етиопия, Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силния суверен в ислямския свят, едновременно султан и халиф.
  • 1520-1566 г. е управлението на султан Сюлейман I Кануни, наречен в Европа Великолепни, а в Турция — Законодателя. Най-голям разцвет на империята.

Упадък и опити за модернизация[редактиране | edit source]

Младотурците влизат победоносно в Истанбул, 1909 г.
Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор

Република Турция[редактиране | edit source]

Мустафа Кемал Ататюрк, създател и първи президент на Република Турция
  • През 1920 г. от Османската империя (като победена в Първата световна война страна) се иска да подпише Севърския мирен договор и властта в Истанбул е готова да го направи, но Кемал Ататюрк, който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут.
  • През 1921/22 г. Ататюрк отблъсква гръцки опит за настъпление с посока Централна Анатолия. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на Измир (Смирна). Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.) Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. Гръцко-турска война (1919-1922))
  • На 24 юли 1923 г. е подписан Лозанския мирен договор. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на Версайските решения от 1919–1920 г. Като последствие от този договор 1,3 млн гърци са принудени да напуснат Мала Азия, а 400 хил. турци и българи мохамедани — Беломорска Тракия и Македония.
  • В резутат на национално-освободително движение на 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република - първа в Близкия и Средния Изток, столицата е преместена в Анкара и е приета Конституция.
  • 19231938 г. Мустафа Кемал Ататюрк провежда коренна промяна в турското общество. Забранено е многоженството, носенето на фесове. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди това мюсюлманите са имали право на избор), а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата Гази (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците).
  • На 10 ноември 1938 г. умира Ататюрк. Властта преминава в ръцете на неговия съратник Исмет Иньоню, външната политика на Турция става прогерманска, а след края на Втората световна война - прозападна. Турция запазва неутралитет през Втората световна война.
  • Член на ООН от 1945 г.
  • 1946-1950 г.: създаване и укрепване на демократичните институции. На изборите побеждава Демократическата партия.
  • През 1948 г. страната получава икономическа помощ по плана Маршал.
  • През 1952 г. Турция става член на НАТО
  • През септември 1980 г. висшето армейско ръководство извършва военен преврат. Съветът за национална сигурност, въглавяван от генерал Кенан Еврен, продължава икономическите реформи.

Население[редактиране | edit source]

Етноси в Турция[12][13]
етноси процент
турци
  
76.03%
кюрди
  
15.07%
други
  
9.10%


Столицата на Турция и вторият най-голям град е Анкара, най-големият е Истанбул. Някои от другите по-големи градове са Измир, Бурса, Адана, Газиантеп, Кония, Анталия, Диярбакър, Мерсин, Кайсери, Самсун.

Населението на Турция е 75 627 384 (декември 2012) и е над 98% мюсюлманско (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75-76% турско, 14-15% от населението са кюрди, а 7–10% други етнически малцинства.[12][13]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Турция е република начело с президент. Съгласно конституцията от 1982 г. президентът се избираше от парламента за срок от 7 години и не можеше да бъде преизбиран. В съответствие с поправките, приети с референдума от 21 октомври 2007 г. държавният глава вече се избира с всенародно гласуване за срок от 5 години с възможност за преизбиране още за един мандат. Изборите за парламент ще са веднъж на 4 години (преди 2007 г. бяха на 5 години).

Законодателната власт принадлежи на еднокамерен парламент от 550 депутата — Турското велико народно събрание (Великия меджлис), а изпълнителната — на правителство начело с министър-председател. На 12 септември 2010 г. е проведен още един референдум за поправки в конституцията на страната. С 58% от гласовете турците внасят изменения в конституцията, с които задълбочават демократизацията на страната. В частност, ограничено е влиянието на армията върху политическия и обществен живот.

Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана държава. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството на Аднан Мендерес през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок — до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.

Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцида над арменците (1915-16 г.) в Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.

Административно деление[редактиране | edit source]

Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. — il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от нялколко околии (ilçeler, ед. ч. — ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии.

Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чиито кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населенеите вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии.

Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Турски командоси

Турските въоръжени сили (Въоръжени сили на Турция и Севернокипърска турска република) се състоят от сухопътни войски, военноморски флот и военновъздушни сили, подчинение на военното министерство. Граничните войски и бреговата охрана са на подчинение на МВР.

Със своите 622 129 души[15] в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в НАТО след тази на САЩ. Полупрофесионална. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст.

През втората половина на 20 век турските въоръжени сили играят важна роля във вътрешната политика на Турция, където участват в няколко военни преврата, най вече с цел опазване светския характер на държавата.

Икономика[редактиране | edit source]

Турската икономика е петнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност[16] и седемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП.[17] След тежката икономическа криза от 2001, турската иконимика се е увеличавала средно със 7.4% на година до 2006 г.,[18] 4.7% за 2007 г.,[19] през 2008 ръстежът спада до 3.5%. През 2009 година иконимиката на страната намалява до около 3%, поради негативното влияние на Световната икономическа криза.[20] От 2010 до 2012 г. икономиката се повишава средно с около 5.2% на година.[20] Правителството на Турция цели до 2023 година тя да е сред десете най-развити икономики в света,[21] също така до 2023 година се планира износът и да се повиши до 500 млрд. $.[22]

Икономическа зона в Истанбул

Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Турската икономика става все по- зависима от индустрията на големите градове (най- вече в Западна Турция), въпреки това селското стопанство оства важен сектор за икономиката, като за 2010 г. формира 10% от брутния вътрешен продукт и дава работа на около 25% от заетите в страната.[23] През 2012, 9% от БВП на Турция идва от селското стопанство, 28% от индустрията и 63% от обслужващия сектор.[24]

Добиват се въглища (за 2010 г. около 70 млн. т.),[25] нефт (за 2010 г. около 55 хил. барела на ден),[26] хром, волфрам, мед, боксит, сяра, около 63% от всички запаси на бор се намират в Турция.[27] Турция е втория по големина доставчик на текстил за ЕС[28] и е сред най-големите производители на плодове и зеленчуци в Европа (за 2009 г. около 27 млн. тона, което се равнява на около 60% от продукцията на ЕС).[23]

Стартиралият през 70-те години на 20 век проект Югоизточен Анадол цели намаляването на различията между богатата западна част и по-бедната, населена отчасти с кюрди източна част.

Селско стопанство[редактиране | edit source]

Турция има много добре развито селско стопанство. Страната е най- голям производител в света на кайсии, череши, смокини, лешници, дюли и нар: втори най- голям производител на дини, краставици и леблебия: трети най- голям производител на домати, леща, зелен пипер, патладжани и шам фъстък; четвърти най-голям производител на лук и маслини; пети най-голям производител на захарно цвекло; шести най- голям производител на ябълки, тютюн и чай; също така страната е и сред десетте най-големи производители на ечемик, пшеница, ръж, лимони, грейпфрути, памук и бадеми. От 80те години на 20-ти век Турция е способна да зодоволява нуждите си от храни и да изнася продукция за чужбина. Силно е развито и животновъдството. Отглежда се едър рогат добитък (20 млн. гл.), овце (50 млн. гл.), кози (20 млн. гл.), развит е и риболовът.

Промишленост[редактиране | edit source]

Бизнес-център в Анкара
Търговски център в Измир

Индустрията на страната се развива с бързи темпове. През 2009 Турция е изнесла текстил и дрехи на стойност 12,9 милиарда долара, като близо 80% са изнесени за членките на ЕС.[29] Турските компании BEKO и Vestel са сред най-големите производители на бяла и черна техника в Европа. Тези две конкурентни компании за 2005 г. произвеждат над половината от всички телевизори в Европа.[30] За 2008 г. Турция е трета в Европа (след Германия и Италия) и пета в света по износ на битова техника (около 4% в световен мащаб),[31] а също така в страната се произвеждат над 15% (по данни от 2005 година) от дигиталните устройства на Старият континент.

Станция на Истанбулското метро

Автомобилостроенето също е добре развито. Много световни марки имат заводи в страната : Toyota, Ford, Honda, Opel, Hyundai, Mercedes-Benz, MAN AG и други. В момента автомобили произвеждат и няколко турски марки като Tofaş, Etox, Otosan и Oyak-Renault. През 2008 година Турция е произвела 1,147,110 моторни превозни средства, което прави страната шести най-голям производител в Европа и петнадесети най-голям производител в света.[32][33] Турция е на едно от челните места по производство на камиони в Европа. Турските компании като TEMSA, Otokar и BMC са световни лидери в производството на автобуси, минибуси и камиони.

Турция е също и една от водещите корабостроителни нации в света, а също така и на четвърто място в света по произведени мега яхти (яхти дълги над 25 метра).[34] За 2011 г. турската корабостроителна индустрия е реализирала износ на стойност 1,2 млрд. долара.[34]

Туризъм[редактиране | edit source]

Туризмът е един от най- бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната са Истанбул, Анталия, Бодрум, Мармарис, Измир и други. Силно развити са морският, културният и спа туризма. Само през 2008 страната е била посетена от 31 млн. туристи, които са донесли приходи на страната от 22 млрд долара.[35] През 2009 заетите в областта на туризма са били в порядъка на 3,6 милиона турци.[36] Правителството на Турция има цел до 2023 година държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм.[37] Турция е посещавана най вече от туристи, граждани на Германия, Великобритания, Русия, Холандия, Израел, Иран. Българските туристи също се увеличават всяка година заради новите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване.

Култура[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. CIA - The World Factbook
  2. Турски статистически институт. // Turkstat.gov.tr. Посетен на 2012-02-15.
  3. http://stats.oecd.org/index.aspx?queryid=557
  4. http://databank.worldbank.org/data/views/reports/tableview.aspx?isshared=true
  5. ((en)) Thissen, Laurens. Time trajectories for the Neolithic of Central Anatolia (PDF). // CANeW – Central Anatolian Neolithic e-Workshop, 2001-11-23. Архив на оригинала от June 5, 2007. Посетен на 21 декември 2006.
  6. ((en)) Balter, Michael. Search for the Indo-Europeans: Were Kurgan horsemen or Anatolian farmers responsible for creating and spreading the world's most far-flung language family?. // Science 303 (5662). 2004-02-27. DOI:10.1126/science.303.5662.1323. с. 1323.
  7. ((en))  Ziyaret Tepe - Turkey Archaeological Dig Site. // uakron.edu. Посетен на 4 септември 2010.
  8. ((en))  Assyrian Identity In Ancient Times And Today' (PDF). // Посетен на 4 септември 2010.
  9. ((en))  Anatolia and the Caucasus, 2000–1000 B.C.. // Timeline of Art History. The Metropolitan Museum of Art, New York, October 2000. Посетен на 21 декември 2006.
  10. ((en)) Hooker, Richard. Ancient Greece: The Persian Wars. // Washington State University, WA, United States, 1999-06-06. Посетен на 22 декември 2006.
  11. ((en))  Anatolia and the Caucasus (Asia Minor), 1000 B.C. – 1 A.D. in Timeline of Art History.. // New York: The Metropolitan Museum of Art, October 2000. Посетен на 21 декември 2006.
  12. а б 55 milyon kişi 'etnik olarak' Türk / Güncel / Milliyet Gazete. // Milliyet.com.tr.
  13. а б Social structure survey 2006 (pdf). // www.konda.com.tr. Konda, Research and Consultancy, 2007. Архив на оригинала.
  14. Население в областните градове към 01.03.2001 и към 01.02.2011 година. // Национален статистически институт (НСИ). Посетен на 5 април 2011.
  15. Turkey's Armed Forces, CSIS (Page 32). // 2006-07-25.
  16. Грешка при цитиране: Грешка в етикет <ref>: не е подаден текст за бележките на име WB-GDP-PPP
  17. Gross Domestic Product 2010 (PDF). // The World Bank: World Development Indicators Database. Посетен на 14.02.2013.
  18. An Overview of the Turkish Economy (PDF). // The Middle East Institute, стр. 5. Посетен на 16.02.2013.
  19. The 2008-09 Crisis in Turkey (PDF). // OECD Economics Department, стр.5. Посетен на 16.02.2013.
  20. а б Report for Turkey. // IMF. Посетен на 16.02.2013.
  21. Ahmet Davutoğlu. A new vision. // Foreign Policy. Посетен на 16.02.2013.
  22. Survey reveals high hopes for Turkish exports. // Hürriyet Daily News. Посетен на 16.02.2013.
  23. а б Turkey – Agriculture and Enlargement (PDF). // Посетен на 14.02.2013.
  24. CIA, The World Factbook, GDP composition by sector (%) – Turkey. Посетен 14.02.2013
  25. EIA, Analysis – Turkey. Посетен 14.02.2013
  26. Turkey Oil - production. Посетен 14.02.2013
  27. Developments in the Economic Sector (of Turkey). // Правителство на Турция. Архив на оригинала от 19 December 2007. Посетен на 17.02.2013.
  28. Clothing Industri - production. Посетен 14.02.2013
  29. Turkish clothing industry (PDF). // Посетен на 17.02.2013.
  30. Boulden, Jim. Turkey switches on to TV market. // CNN.com. 2005-01-17. Посетен на 17.02.2013.
  31. Turkish home appliances & electronics industry report, стр 5 (PDF). // Посетен на 17.02.2013.
  32. Türkiye otomotiv sektöründe büyüyor. // Ulaşım Online, 2009-06-29. Посетен на 2009-07-06.
  33. 2008 Production Statistics. // OICA. Посетен на 2010-11-01.
  34. а б Shipbuilding Industry in Turkey. // Министерство на икономиката на Турция, 2012. Посетен на 17.02.2013.
  35. Tourism Statistics in 2008. // TURKSTAT. 2009-01-29. Посетен на 2009-01-29.
  36. http://www.kultur.gov.tr/EN,36567/tourism-statistics.html
  37. http://www.kulturturizm.gov.tr/genel/text/eng/TST2023.pdf

Външни препратки[редактиране | edit source]