Г-20

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Групата на двайсетте, съкратено Г-20 (официално: на английски: Group of Twenty Finance Ministers and Central Bank Governors), е група от 19 страни с най-големи икономики в света плюс Европейския съюз, представян от държавата председател на Съвета на ЕС (освен в случаите, когато страната председател е член на голямата осморка и по такъв начин вече е представена в G20). Освен това, обикновено на срещите на G20 присъстват представители на Международния валутен фонд и Световната банка. Г-20 е създадена първоначално като Г-7 на 26 септември 1999 г. Г-20 е неофициална инициатива, в която участват финансови министри и управители на централни банки с цел сътрудничество и консултация в областите на международната финансова система, глобалната икономика и други икономически сфери.

G20 произвежда 90 % от световния брутен национален продукт, генерира 80 % от международната търговия (включително търговията в самата ЕС) и обхваща две трети от населението на света[1].

Г20 е предложен от бившия канадски министър на финансите Пол Мартин (който в последствие става министър председател на Канада)за сътрудничество и консултации по въпроси, свързани с международната финансова система.Тя изучава,преглежда и насърчава дискусии по политически въпроси,свързани с насърчаване на международната финансова стабилност и има за цел да разглежда въпроси,които са извън отговорността на всяка една друга организация. Ръководителите на Г20 се срещат два пъти годишно от 2008 г. насам. Последната среща беше в Сеул през 11-12 ноември 2010 г. От началото на 2011 г. срещите на Г20 ще се провеждат веднъж годишно.

Организация[редактиране | edit source]

Г20 работи без постоянен секретариат или персонал. Председателят се сменя всяка година и е избиран от различни регионални групи на страните членки. Сегашният председател установява временен секратариат през периода на своят мандат,който координира работната група и организира заседанията му.

Предложения за постоянен секретариат[редактиране | edit source]

През 2010 г. френският президент Никола Саркози предлага ,че трябва да се създаде постоянен секретариат на страните от Г20. Сеул и Париж бяха предложени като вероятни места за централата на Г20. Китай и Бразилия подкрепиха създаването на секретариата, докато Япония и Италия бяха против такава иновация. Южна Корея предложи „Кибер Секретариат” като алтернатива.

Страни членки и организации[редактиране | edit source]

През 2011 г. има 20 страни членки на Г20. Това включва както срещите на високо ниво, лидерите на 19 страни членки и лидера на ЕС, както и срещи на министерско ниво, финансови министри, управители на централните банки на 19те страни и на ЕС. Също така Испания и Холандия взеха участие на последните четири срещи на върха на Г20, въпреки че не се признават за членки. Като допълнение на тези 20 членки,следните форуми и институции са представени от техните представители ( Главни изпълнителни директори),участващи на срещите на върха на Г20. - директора на международния валутен фонд - председателя на Международния валутен фонд - президента на Световната банка - Международния валутен и финансов комитет - председателя на Комисията по развитие Членството не показва точно 19-те най-големи икономики на света през всяка година. Организацията гласи: „В един форум като Г20 е особено важно броят на страните, които участват, да се ограничи ,за да се осигури ефективност последователност на неговата дейност. Няма точни критерии за членство в Г20 и съставът на групата не е променян откакто е основан. С оглед на целите на Г20 беше счетено за важно,че страните и регионите, които са със значение на международната финансова система, ще бъдат включени. Аспекти като географско значение и население също играят важна роля.” Всички 19 членки са сред топ 28 измерени по БВП в списъка, публикуван от МВФ през 2010. Не са представени в Г20 Швейцария,Тайван и Норвегия, въпреки че те се нареждат по по-високи показатели от някои страни членки. Испания,Холандия,Белгия,Швеция,Полша и Австрия са включени само като част от ЕС, а не поотделно. Когато страните, измерени по БВП и по ППП(паритет на покупвателната способност), то тогава всичките 19 членки са сред първите 25 икономики в света през 2009 г. (с данни от 2010 г. ) според МВФ. Иран и Тайван не са членове на Г20, докато Испания ,Полша и Холандия са само вкючени като част от ЕС. Въпреки това в листата за среден БВП изчислен през годините, откакто групата е създадена (1999 -2008 г.) само Испания,Холандия, Тайван и Полша имат по-голям БВП от страните членки на Г20. Испания, като 12тата най –голямата икономика на света и 6-та в Европа по измерен номинален вътрешен продукт е поискала достъп до организацията самостоятелно, като е присъствала на последните три срещи със своя собствена делегация.

Поканени[редактиране | edit source]

Обикновенно някои страни ,които не са постоянни членове на Г20 , все пак имат покани ,за да участват на срещите на върха. Поканените са избирани от страната домакин. За срещата през 2010 г., например, Канада и Южна Корея канят Етиопия, Малави, Виетнам както и Испания. Като една от 10-те най големи икономики в света, Испания е била поканена на всяка среща на върха. Канада също кани Холандия(16-тата най-голяма икономика в света), докато Корея кани Сингапур. Канада и Южна Корея , канят седем международни организации: ООН, Международна организация на труда, Световната банка, Международният валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната търговска организация, както и Съвета за финансова стабилност.

История[редактиране | edit source]

Г20, който наследява Г33, който от своя страна замества Г22, беше загатната в Кьолн на Г7 през Юни 1999 г. , но беше официално създадена на срещата на заседанието на финансовите министри на Г7 на 26 септември 1999 г. Срещата за откриването се състоя на 15-16 декември 1999 г. в Берлин. През 2008 г. Испания и Холандия бяха поканени от Франция за срещата на върха на лидерите на финансовите пазари и световната икономика на Г20. През 2006 г. темата на срещата на Г20 беше „Строителство и поддържане на просперитета”. Обсъжданите въпроси включваха вътрешни реформи за постигане на устойчив растеж, световната енергетика и пазарите „Реформа” на Световната банка и МВФ, както и въздействието на демографските промени, в резултат на застаряването на населението. Тревор Манюел, депутат, министър на финансите на ЮАР , беше председател на Г20, когато ЮАР беше домакин на секретариата през 2007 г. Гидо Мантега, министър на финансите на Бразилия, беше председател на Г20 през 2008 г. Бразилия предложи диалог за конкуренцията на финансовите пазари, чиста енергетика и икономическо развитие. В изявление след срещата на финансовите министри на Г7 на 11 Октомври 2008 г. американският президент Джордж Буш заяви, че на следващата среща на Г20 ще бъде важно намирането на решение на икономическата криза от 2008 г. Инициатива от френският президент Никола Саркози и британският министър председател Гордън Браун доведе до извънредна среща на Г20 на 15 Ноември 2008 г.

Срещи на високо равнище[редактиране | edit source]

Срещата на високо равнище на Г20 беше създадена като отговор на двете финансови кризи през 2007 г. и 2010 г. и като нарастващото недоволство на страните, които не са включени в сърцевината на световната икономическа дискусия. Срещите на Г20 бяха проведени , за да може министрите на финансите и управителите на централните банки да продължават да водят диалог и да подготвят своите лидери при прилагането на техните решения. След първата среща във Вашингтон през 2008 г. лидерите на Г20 се срещаха два пъти през 2009 г. в Лондон и Питсбърг и през 2010 г. в Торонто и Сеул. В началото на 2011 г., когато Франция е домакин и председател на Г20, срещата ще бъде само веднъж годишно. Мексико председател и домакин на срещата през 2012 г.

Критики[редактиране | edit source]

Изключителността на членството[редактиране | edit source]

Въпреки че Г20 стартира като групата на „икономическата тежест и широкото членство, което му дава висока степен на лигитимност и влияние върху управлението на световната икономика и финансовата система”, неговата лигитимност е оспорвана. По отношение на членските въпроси американският президент Барак Обама отбеляза, че е трудно всеки да бъде доволен: „всеки иска да бъде включен дори в най-малката група. Така че ако те са 21-вата най-голямата нация в света ,те искат да има Г21 и си мислят, че е изключително несправедливо да не бъдат включени в групата”.

Позицията на Норвегия[редактиране | edit source]

В интервю за списане „Шпигел” норвежкият външен министър Йонас Гар Стьор нарече Г20 „един от най-големите неуспехи от Втората световна война насам”. Въпреки че Норвегия е с най-големият принос към програмите за развитие на СБ и ООН, тя не е член на ЕС и по този начин тя не е представена в Г20 дори и косвено. Норвегия, както и другите 180 нации, които не са включени в Г20, има съвсем малък или по-скоро никакъв глас в групата. Стьор определя Г20 като самостоятелна група, която подкопава легитимността на организациите, създадени след Втората Световна Война, организации като МВФ, СБ и ООН: „Г20 е самостоятелна група. Нейният състав и нейните правомощия се определят от големите държави. Може да бъде по-представителна от Г7 и Г8, в които само най-големите и богати страни са представени, но Г20 все още е условна група. Ние вече не живеем в 19-ти век, време, в което големите сили се срещаха и пренарисуваха картата на света. На никого на не му трябва нов Виенски Конгрес.”

Група 3G[редактиране | edit source]

Според сингапурският представител в ООН, членовете на ООН , които не са в Г20, са отговорили на изключителността на Г20 с безразличие или са отказали да признаят легитимноста на Г20, или приемащи това, че Г20 ще бъде основен форум на междунардното икономическо сътрудничество в бъдеще, но се надява да „ангажира Г20, като защитава интересите на всички”. От тази последна група Сингапур зае водеща роля в организирането на неформалната „Глобална група за управление” от 28 от страните, които не членуват в Г20, като идеята е да работят заедно и да могат да изпращат своите мнения в Г20. Сингапурското председателството на „Глобалната група за управление” беше цитирано като основна причина за поканата на Сингапур на срещата на върха на Г20 през ноември 2010 г. в Южна Корея.

Загриженост за прозрачност и напредък на неолиберализма и корпоративната глобализация:[редактиране | edit source]

Прозрачността на Г20 също е поставена под въпрос от критиците, които обръщат внимание върху липсата на устав и факта, че най-важните срещи са при закрити врати. Критиците предлагат алтернатива такава като „ Икономически съвет за сигурност в рамките на ООН, където членовете да бъдат избирани от общото събрание въз основа на тяхното значение в световната икономика и приносът ,който са готови да предоставят на света в икономическото развитие. Цената и степента на срещите на върха свързани със сигурността често е спорен въпрос в страната домакин и срещите на високо равнище на Г20 привличат протестиращи от различни среди вкючително анархисти ,анти-капиталисти и националисти.

Градове, домакинствали на срещи на върха на Г-20[редактиране | edit source]

Препратки[редактиране | edit source]

  1. About the G-20 Информация на официалния сайт на G-20

Външни препратки[редактиране | edit source]